№ 32
гр. Плевен, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Частно
наказателно дело № 20234400200880 по описа за 2023 година
Производство по чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции.
Предмет на разглеждане е постъпило искане от Кралство Белгия, с което се иска
признаване и изпълнение на Решение за конфискация № 2010/830-Обозначение GE
27.97.113/06, издадено Първоинстанционен съд Източна Фландрия, отдел Гент, постановено
на 24.02.2010 г. и влязло в сила на 26.03.2020 г. срещу българската гражданка Е. З. С., -
родена на ********** г. живуща в гр. Левски, обл. Плевен, ул ***.
В съдебно заседание представителят на ОП-Плевен изразява становище, че са налице
предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да се признае решението за
налагане на конфискация на лицето.
Засегнатото лице, чрез своя процесуален представител ангажира становище, че
искането е неоснователно.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие
за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2006/783/ПВР
на Съвета от 06.10.2006 г. за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения за
конфискация, се установява, че с Решение за конфискация № 2010/830-Обозначение GE
27.97.113/06, издадено Първоинстанционен съд Източна Фландрия, отдел Гент, постановено
на 24.02.2010 г. и влязло в сила на 26.03.2020 г., е наложена конфискация на парична сума
115 469,38 (сто и петнадесет хиляди четиристотин шестдесет и девет евро и тридесет и осен
цента) евро по отношение на българската гражданка Е. З. С., - родена на ********** г.
живуща в гр. Левски, обл. Плевен, ул ***. По данни от Удостоверение по чл. 4 от Рамково
1
решение 205/214/ПВР на Съвета, конфискацията е наложена за това, че засегнатото лице Е.
С. е осъдено от Първоинстанционен съд Източна Фландрия, отдел Гент с решение от
24.02.2010 г., влязло в сила на 26.03.2010 г. за това, че заедно с други обвиняеми са
извършвали пране на доходи от незаконна дейност. Чрез схема от дружества, по незаконен
начин самообявилият се „български клан“ успял да натрупа значително богатство. Те
наемали на работа, на черно нелегални български граждани, като пренебрегвали всички
социални, корпоративни и данъчни задължения. Българските съдружници били наемани
всеки път за кратки периоди от време, без да се спазват законовите разпоредби.
Обвиняемите продължавали да работят зад кулисите. Върху огромните им печалби не били
плащани данъци, ДДС и социални осигуровки. Печалбите били почти изцяло теглени в брой
и насочвани към България, където обвиняемите поддържали изключително луксозен
стандарт на живот. Фактите са признати от засегнатото лице. Посочени са 8 транзакции за
периода 01.01.2024 г. (дата на първа транзакция) до 21.08.2006 г. (дата на последна
транзакция).
По този начин засегнатото лице е нарушило чл. 505,3 от Наказателния кодекс на
Кралство Белгия, а именно чрез теглене на незаконните доходи-произхождащи от социални
измами, данъчни измами или други престъпления – в брой от посочените в Удостоверението
сметки, систематично и веднага след като парите са били вкарвани в сметките, на обща
стойност 1 769 240 евро.
Засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България в гр.
Левски. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за конфискация, тъй като се касае за
влязъл в сила акт на съд, компетентен по наказателни дела за отнемане на парична сума за
извършване на престъпление.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити
предвидени както в чл. 4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа.
Касае се за признаване на влязъл в сила акт по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС,
постановен от съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз, отнасящо се за
наложена конфискация на парични средства на български гражданин, с обичайно
пребиваване в България и се иска от компетентния български съд признаване, като се
постанови и съответното му изпълнение.
От описанието на извършеното от засегнатото лице престъпление следва извод, че
деянието му представлява престъпление пране на пари и за него не се изисква двойна
наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 9 от ЗПИИАКОРНФС.
Решението за налагане на конфискацията е представено от органа, който го е издал и е
придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл. 4 от Рамково решение
2006/783/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на решения за конфискация, издадено и подписано от съответния компетентен орган на
издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити
предвидени, както в чл. 4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа, така
и според изискванията на приложение № 1 към ЗПИИАКОРНФС и съответства на
решението за конфискация.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в
разпоредбата на чл. 19 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото: няма
данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
2
конфискация; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, поради което
не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по българското
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не
се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; ;
решението е по отношение на физическо лице, което е наказателно отговорно; в
удостоверението изрично е посочено, че лицето се е явило лично на съдебния процес.
Настоящата инстанция приема, че са налице всички предпоставки в Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции за признаване на Решение за конфискация № 2010/830-
Обозначение GE 27.97.113/06, издадено Първоинстанционен съд Източна Фландрия, отдел
Гент, постановено на 24.02.2010 г. и влязло в сила на 26.03.2020 г. срещу българската
гражданка Е. З. С., - родена на ********** г. живуща в гр. Левски, обл. Плевен, ул ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗПИИАКОРНФС съдът признава решение за
конфискация или отнемане, при условие че имуществото - предмет на решението, се намира
на територията на Република България или лицето, срещу което е постановено решението,
притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или обичайно пребиваване, а
за юридическото лице - седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на
територията на Република България. Видно от удостоверението засегнатото лице живее в
Република България, като също така е собственик на недвижими имущества в Република
България, и управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество.
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като конфискацията е
определена в евро съгласно чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи
равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на
Решението за конфискация. Решението е постановено на 24.02.2010 г. Равностойността на
115 469,38 евро е 225 838,48 (двеста двадесет и пет хиляди осемстотин тридесет и осем лева
и четиридесет и осем стотинки/ лева.
Плевенския окръжен съд приема, че са налице условията за признаване и изпълнение
на представеното Решение за конфискация, поради което и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от
ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
На основание чл. 24 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми
компетентния орган на издаващата държава за признаване и изпращане на решението за
налагане на конфискация, на органа по чл. 6, ал. 2 – Териториална дирекция на НАП – гр.
Велико Търново, офис гр. Плевен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед на
разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от цитирания нормативен акт следва незабавно да уведоми съда
за предприетите действия по изпълнение на решението. Копие от уведомлението по чл. 24,
ал. 2 да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за конфискация № 2010/830-Обозначение GE 27.97.113/06,
издадено Първоинстанционен съд Източна Фландрия, отдел Гент, постановено на
24.02.2010 г. и влязло в сила на 26.03.2020 г. срещу българската гражданка Е. З. С., - родена
на ********** г. живуща в гр. Левски, обл. Плевен, ул. *** за конфискация на 115 469,38
евро с левова равностойност 225 838,48 (двеста двадесет и пет хиляди осемстотин тридесет
и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, за това, че заедно с други обвиняеми са
извършвали пране на доходи от незаконна дейност.
3
Решението да се изпрати незабавно на Териториална дирекция на НАП – гр. Велико
Търново, офис гр. Плевен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва да уведоми
съда за предприетите действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава – Кралство
Белгия за признаването и изпращането на решението за конфискация на компетентния орган
– Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново, офис гр. Плевен, както и за
приключване на изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл. 24, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република България.
Разноските по признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова
санкция на основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС се поемат от Република България
като изпълняваща държава
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр. Велико Търново в 7-
дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването не спира изпълнението на
решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4