Р Е Ш Е Н И Е
№ III-18, 30.01.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на двадесет и осми януари
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 1986 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 2824 от 04.11.2019 г. по гр.д.
№6414/2019 на Районен съд Бургас са отхвърлени исковете на С.К.К. от гр.Б., ж/к
“М. р.“, бл.***, ЕГН - **********, за осъждане на ОД на МВР – гр.Бургас, с
адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, за заплащане на ищеца на сумата от
1495.93 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от
221.94 часа, положен в периода 01.08.2016 год. - 31.07.2019 год., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 01.08.2019 год. до окончателното
ѝ изплащане.
С
решението С.К.К. е осъден да заплати на ОД на МВР – гр.Бургас деловодни
разноски в размер на 100 лв.
Постъпила
е въззивна жалба от С.К.К. с която се обжалва Решение № 2824 от 04.11.2019 г. по гр.д. №6414/2019 на
Районен съд Бургас изцяло. Иска се отмяна и постановяване на ново решение, с
което предявените искове да бъдат уважени. В депозираната жалба се сочи, че
решението е неправилно, постановено в нарушение на материалноправния закон и
необосновано. Изложени са аргументи, че липсата на изрична норма за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за това. Излагат се съображения за субсидиарно
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Цитирана е съдебна практика в тази насока, в т.ч. и на състава, постановил
решението.
Не
се въвеждат искания по доказателствата. Претендират се разноски.
В
срока по чл.263 ал.1 от не е постъпил отговор на въззивната жалба
В съдебно заседание
въззивавмият С.К. не се явява, за него се явява адвокат Кралева, която моли да бъде уважена
въззивната жалба, да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъдат
присъди направените разноски по делото.
Ответната
страна по въззивната жалба Областна дирекция на МВР – Бургас не изпраща
представител.
Постъпила
е молба с рег. индекс и дата 600/13.01.2020 г от Областна дирекция на МВР -
Бургас чрез гл. юрисконсулт Димчева, с която заявява, че поради служебна ангажираност
няма да може да присъства в съдебно заседание по делото, но не възразява да се
даде ход на делото. Заявява, че оспорва въззивната жалба на ищеца, а решението
на първата инстанция намира за правилно. Запознати са с доклада по делото и
нямат възражения по него. Моли съда да потвърди решението на Бургаски районен
съд, постановено по настоящото дело и да се отхвърли въззивната жалба като
неоснователна. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна.
Бургаският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията
на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение № 2824 от 04.11.2019 г. по гр.д. №6414/2019 на
Районен съд Бургас, като същото се обжалва изцяло.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Решението е неправилно. Аргументите за това
са следните:
Пред Районен съд Бургас от ищеца са предявени
искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за осъждане на
ответната дирекция да му заплати, след приетото изменение в размера на иска,
сумата от 1495.93 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден
труд от 221.94 часа, положен в периода 01.08.2016 год. - 31.07.2019 год., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от 01.08.2019 год. до
окончателното ѝ изплащане.
По
делото не се спори, че ищецът в производството – С.К.К. е държавен служител, като през
процесния период 01.08.2016 г. - 31.07.2019 г. е работил като
с. п. в група „О. на о. р.“ към сектор
„О. п.“ при РУ-Н., което е на структурно подчинение на Областна дирекция на МВР
- Бургас
Ето
защо не се спори по делото, че за периода от 01.08.2016 г. - 31.07.2019 г. ищецът
е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР. Не се спори по
делото и относно обстоятелството, че за този период от време ищецът е полагал и
нощен труд.
По
делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение на
която се установява, че съгласно данните от представените по делото протоколи
за отчитане на работното време между 22.00 часа и 06.00 часа ищецът е положил
общо 1552 часа нощен труд и този труд, преизчислен в
дневен с коефициент 1, 143 възлиза на 1773,94 часа и именно разликата между
двете стойности в размер на 221,94 часа представлява труд, който не е отчетен в
протоколите за положен труд. Вещото лице посочва, че разликата представлява
извънреден труд спрямо нормата за периода. Посочва, че от превръщането на
нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд с 221,94 часа и
общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за тези 221,94 часа възлиза на сума в размер от 1495,93 лева.
Съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 50а от Закона за
държавния служител относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса
на труда.Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2016
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната
на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал.
1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в
сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с
§ 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора
подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период
от 01.08.2016 г. - 31.07.2019 г. са действали както следва: 1) за периода от 01.07.2016
г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 2) за
периода от 02.08.2016 г. до 31.07.2019 г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове.
При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприемането
на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във отговора на
исковата молба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че за процесния период от време – 01.08.2016 г. - 31.07.2019 г. ищецът
е положил нощен труд в размер на 1552 часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1773.94 часа, като разликата
от 221.94 часа
експертизата отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за
положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по
платени бележки. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по
този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и
отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1495.93
лева.
Следва
да се посочи, че действително преизчисляването
с коефициент 1, 143 не води до извода, че е реално положен извънреден труд от
работника или служителя, каквито аргументи са изложени в първоинстанционното
решение. Прилагането на коефициент, предвиден в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и
преизчислението представлява въведена от законодателя фикция. Изводът обаче, че
така фингираните часове, явяващи се горница над реално отработените след
прилагане на коефициента, не са извънреден труд не може да бъде споделен. В
този смисъл е и позоваването в решението на изложените в теорията механизми за
компенсиране на работещите нощен труд именно чрез преизчисляване на нощните
часове в дневни.
Мотивиранa от изложеното, настоящата инстанция намира, че сумата в
размер на 1495.93 лева е дължима от ответната страна, като, представляваща
възнаграждение за отчетен извънреден труд, вследствие на разликата между
заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1, 143 равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време като по този начин исковата претенция се явява и доказана по
размер.
На
ищеца се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
дължимата сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явяват основателни, а обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
исковете да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273
от ГПК следва да бъде уважено искането на иищеца-въззиваем за присъждане на
разноски съобразно представените по делото доказателства за извършването им в
размер на 755 лева, а именно 335 лева, представляващи възнаграждение за един
адвокат, платено при подписване на сключения между страните Договор за правна
защита и съдействие /л. 131 от делото на РС - Бургас/ и 420 лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат, платено при подписване на
сключения между страните Договор за правна защита и съдействие /л. 20 от делото
на ОС – Бургас/. Възнаграждението не е прекомерно и е съобразено с минималните
размери по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК въззиваемата страна следва да понесе разноските за
държавна такса по делото в общ размер от 89,76 лв., от които 59,84 лв., за
производството пред първата инстанция и 29,92 лв. за производството пред
въззивната инстанция, както и за възнаграждение на вещото лице в размер на 150
лв., платено от бюджета на съда, които следва да бъдат заплатени по сметка на Окръжен
съд - Бургас в полза на бюджета на съдебната власт.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271,
изречение I-во от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2824 от
04.11.2019 г. по гр.д. №6414/2019 на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, при Министерство на
вътрешните работи на Република България/ОД на МВР-Бургас/ с адрес област
Бургас, община Бургас, град Бургас, ул. Христо Ботев № 46, да заплати на С.К.К.
от гр. Б., ж.к. “М. р.“, бл.***, ЕГН: ********** сумата от 1495.93 лв. /хиляда
четиристотин деветдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща
неплатено възнаграждение за извънреден труд от 221.94 часа, положен в периода
01.08.2016 г. - 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от
предявяването на иска- 01.08.2019 г,. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР-Бургас, при Министерство на вътрешните работи на Република
България/ОД на МВР-Бургас/ с адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас,
ул. Христо Ботев № 46, да заплати на С.К.К. от гр. Б., ж.к. “М. р.“, бл.***,
ЕГН: ********** сумата от 755 лв. /седемстотин петдесет и пет лева/, представляваща
сторени по делото разноски пред двете инстанции.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, при Министерство на
вътрешните работи на Република България/ОД на МВР-Бургас/ с адрес област
Бургас, община Бургас, град Бургас, ул. Христо Ботев № 46, да заплати по сметка
на Бургаския окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от
89,76 лв./ осемдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/– дължима
държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство, и сумата от
150 лв. /сто и петдесет лева/ – заплатено от бюджета на съда възнаграждение на
вещо лице.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.