Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1968 11.10.2018г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
шести граждански състав
На двадесет и седми септември през
две
хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Станка Добрева
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 2576 по описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод исковата молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: .................., със седалище и
адрес на управление: гр.
С., район М., ж.к. „М.“ № 4, Бизнес Парк С., сграда .....,
действащ чрез упълномощения си процесуален представител адв. З.Й.Ц., с която е предявил срещу ответника Г.Д.И., ЕГН: **********, с
адрес: ***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на
ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 357.43 лв.
-главница, представляваща неизпълнени задължения, произтичащи от заявление за смяна на номер от
05.08.2013 г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги № *********/30.08.2014 г., допълнително споразумение
по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №
*********/10.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК -20.10.2017
г. до окончателното й изплащане, за които вземания ищецът се е снабдил
със заповед № 4693 от 23.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7869/2017г. по описа на БРС. Към исковата
молба са представени писмени доказателства.
Преди първото по делото съдебно заседание ищецът е депозирал писмена
молба- становище, в която е завил, че поддържа исковата молба, не е възразил по
хода на делото и моли съдът да уважи предявените искове като постанови срещу
ответника неприсъствено решение по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Претендира
присъждане на направените в настоящото исково и в заповедното производство
разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът Г.Д.И., редовно уведомен при условията на чл. 47, ал. 3, изр. трето от ГПК не е представил писмен отговор, не е взел становище по исковата молба и не е направил доказателствени искания. В съдебно заседание ответникът, редовно призован при условията на на чл. 47, ал. 3, изр. трето от ГПК не се е явил, не е изпратил представител и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
С писмена молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си адвокатски представител е направил искане за постановяване срещу ответника на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът редовно уведомен, не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и се е явил и не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Наред с това налице е и втората предпоставка на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна основателност на исковете за главница и лихви, тъй като твърденията на ищеца за наличието на изискуеми вземания към ответника, които последния не е изпълнил за плащане на претендираните парични суми на посоченото в исковата молба договорно основание се подкрепят от представените към исковата молба писмени доказателства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на основание чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника за приемане за установено, че същия дължи на ищеца заплащане на паричните суми, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 7869/2017г. по описа на БРС.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и заповедното производство разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от 770 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, инкорпориран в молбата –становище от 07.09.2018г.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г.Д.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, че същият дължи на основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД на ищеца на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: гр. С., район М., ж.к. „М.“ № ....., Бизнес Парк С., сграда ......, сумата от 357.43 лв. /триста петдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/ -главница, представляваща неизпълнени задължения, произтичащи от заявление за смяна на номер от 05.08.2013 г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********/30.08.2014 г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********/10.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -20.10.2017 г. до окончателното й изплащане, за които вземания ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД се е снабдил със заповед № 4693 от 23.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7869/2017г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Г.Д.И., ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ..................., със седалище и
адрес на управление: гр.
С., район М., ж.к. „М.“ № ....., Бизнес Парк С., сграда ....., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК направените в настоящото и в заповедното производство по гр.д. № 7869/2017г.
по описа на БРС разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
общ размер от 770 лв. /седемстотин и
седемдесет стотинки/.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.