№ 162
гр. Кюстендил, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Административно
наказателно дело № 20251520200452 по описа за 2025 година
З. С. Н.,ЕГН ********** от *********, обжалва Наказателно постановление
№ 24-1139-*********.10.2024 год.,изд.от Началник сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Кюстендил, с което за нарушение на чл.104 А от ЗДвП на
осн.чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50,00 /петдесет лева/.
Развиват се съображения за незаконосъобразност на атакуваното
постановление и се моли за отмяната му,респ. за изменението на наложените
наказания.
АНО ,чрез представителя си оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
постановлението.
КРС,след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства,приема за установено следното:
На 10.10.2024 год. в 08,39 часа служителите на РУ на МВР-Дупница-
свидетелите Й. М. К. и В. Р. Х. изпълнявали служебните си задължения по
КОНТРОЛ за спазване на Закона за движение по пътищата,намирал се в
гр.Кюстендил,на ул.“Цар Освободител“,когато св.К. видял,че водачът на
движещият се по улицата лек автомобил марка „БМВ“,модел „320 Д“ с рег.№
СВ 50 44 НХ държи в ръцете си мобилен телефон без наличие на
устройство,позволяващо му ползването без ръцете,поради което подал сигнал
за спиране.Водача на автомобила спрял и при проверката се установило,че
това е жалбоподателят,поради което и считайки че същият е извършил
нарушение на чл.104 А от Закон за движение по пътищата св.К. изготвил
против него за това нарушение АУАН № 12190757,който жалбоподателят
1
отказал да подпише и получи.Свидетелят В. Р. Х. удостоверил с подписа си
отказа на жалбоподателят да получи АУАН.Като резултат на АУАН било
издадено атакуваното НП,с което АНО на осн.чл.183,,ал.4,т.6 от ЗДвП
наложил на жалбоподателят административно наказание глоба в размер на 50-
петдесет лева.Постановлението,видно от частта му имаща характер на
разписка за получаването му е връчено на жалбоподателят на 14.03.2025
год.Жалбата против НП е депозирана чрез АНО на 24.03.2025 год.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от показанията на
свидетелите,полицейски служители, от материалите от адм.наказателната
преписка.
Съобразявайки горната фактическа обстановка съдът счете,че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срок и от лице имащо право на жалба,
а по същество неоснователна,поради което атакуваното постановление ще се
потвърди.Мотивите на съда са следните.
На първо място при служебна проверка на АУАН не се констатират
нарушения и пропуски по смисъла на чл.33-34 ЗАНН и чл.44-58 ЗАНН,
представляващи съществени нарушения на материално правни и
процесуалноправни норми, накърняващи правото на защита на жалбоподателя
до степен, че да представляват самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното постановление. Актосъставителят и АНО ,видно от заповедта /
л.6-7/ ,изд.от Министъра на МВР на РБългария ,са родово и местно
компетентни да изготвят АУАН и НП за нарушения по ЗДвижение по
пътищата. Възраженията на жалбоподателят в насока липса на компетентност
на актосъставителя да изготви АУАН с оглед посочените е неоснователно.
Безспорно бе установено от показанията на разпитаните свидетели-
длъжностни лица и контролни органи по смисъла на чл.189,ал.1 ЗдвП,че при
обстоятелствата, отразени в изготвеният от св.Й. М. К. АУАН жалбоподателя
е притежавал качеството водач на лек автомобил, тъй като е управлявал
такъв на 10.10.2024 год. в 08,39 часа в гр.Кюстендил ,по ул.“Цар
Освободител“,като в момента на управление е държал в ръката си мобилен
телефон.Описаното в АУАН и НП деяние-държане в ръцете на мобилен
телефон по време на управление на МПС без използването на
устройство,позволяващо да не се използват ръцете,безспорно представлява и
правилно е квалифицирано от актосъставителя и АНО КАТО нарушение по
чл.104 а/ Чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 27.05.2002 г., изм., бр.
19 от 2015 г.) На водача на моторно превозно средство е забранено да използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете
му./,при което последния законосъобразно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя по реда на чл.183,ал.4,т.6,пр.1 ЗдвП/ (4) (Нова - ДВ, бр. 85 от
2004 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) Наказва се с глоба 50 лв. водач, който:6. (изм. –
ДВ, бр. 19 от 2015 г.) използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
2
телефона без участието на ръцете му;/,налагайки единственото по вид и
размер предвидено в нормата административно наказание.Поради изложеното
атакуваното постановление ще се потвърди като законосъобразно.
Следва да се отбележи изрично и следното.Полицейските служители са
възприели непосредствено и от близко разстояние за време,достатъчно за да
възприемат обективно,че жалбоподателя държи в ръцете си мобилен
телефон,като без значение е обстоятелството,че не е установено
жалбоподателят реално да е провеждал разговор.Такова твърдение
свидетелите не въвеждат. В конкретния случай свидетелите по убедителен и
еднопосочен начин заявяват, че са видели водачът да употребява телефона по
време на движение, като го държал в ръката си . Независимо обаче от целевата
употреба на телефона и дали тя е била в рамките на предназначението му – за
да инициира или приеме телефонно повикване, или за да се използват други
негови функции, /ако се приеме тезата, че телефонът е държан в ръка в
положение пред погледа на водача/, това поведение обуславя
дисфункционалност по отношение на неговото внимание и реакции, в
управлението и въздействието върху приборите и системите на МПС по време
на движение.Наложеното наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 50 лева, който размер е
точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.
Поради горното дори и да бяха ангажирани доказателства от
жалбоподателят,че автомобилът му е оборудван с мобилно устройство,
позволяващо използване на мобилен телефон без участие на ръцете, то това
обстоятелство не може да промени горните изводи на съда.Свидетелят К.
установиха трайност и непрекъснатост в действията на водача, който е
държал телефона в ръка преди неговото спиране за проверка. В тази връзка
съдът съобрази задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС №
1/1983 г., според които понятието "управление", включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо
дали превозното средство се намира в покой или в движение. Нормативната
логика, вложена в императивно установената забрана по чл. 104а ЗДвП за
използване на мобилни телефони е да не се създават предпоставки за
дефицити във вниманието на водачите, което да ограничи или попречи на
възможността за правомерно изпълнение на действията по управление на
автомобилите чрез съответните механизми, да препятства или удължи срока
за реакция в съответните пътни ситуации и възникващите в тях предвидими
или непредвидими опасности.Независимо, дали самото използване на
мобилно устройство се свежда в краткотраен и еднократен акт, този акт също
е несъвместим с действията по управление на МПС, доколкото предпоставя
недостиг във вниманието и кумулиране на активности, които създават пречки
за правомерност, планираност и пълноценност при боравене с приборите и
механизмите на МПС. Възраженията на жалбоподателят,че АУАН и НП са
непълни и неясни относно мястото където е установено нарушението съдът
намира за неоснователни.Законът не прави разграничение къде-в населено
3
място ,или извън него,водачът на МПС следва да ползва мобилен телефон с
устройство,позволяващи ръцете му да са свободни.При това положение
посочването в АУАН и НП само на населеното място,без посочване на улица и
номер не представляват до такава степен нарушаване на правила на ЗАНН
накърняващи правото на защита на жалбоподателят,тъй като не е могъл да
разбере в пълнота обвинението
В заключение следва да се отбележи,че конкретното нарушение не е
маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните
нарушения от съответния вид, които законодателят е включил в нормения
комплекс на ЗДвП с типизирана степен на обществена опасност, поради което
и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.
Жалба против НП в частта и за отнетите контролни точки принципно е
недопустима за разглеждане в производството по обжалване на НП,най-
малкото защото не е от категорията актове по ЗАНН,които подлежат на
обжалване.Поради тази причина и възражението на жалбоподателят,че
атакуваното НП в частта за контролните точки е неодопустимо и не следва да
се разглежда.Мотивите на съда са следните: По силата на чл. 3, ал. 1 от
НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение,отнемането на точки се обуславя от
влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено
административното наказание, в съответствие с което ал. 2 от същия член
посочва, че при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази
наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите
контролни точки. Това налага извода, че отнемането на точките настъпва по
силата на закона, като моментът на настъпване на правния ефект е този на
влизане в сила на наказателното постановление, т. е., когато се стабилизира
актът, с който се приема, че е налице извършено нарушение и същото е
санкционирано. Единствено в този случай нарушението се отчита чрез
отнемане на контролни точки.
В наказателното постановление само се посочва конкретният брой на
отнетите точки или само се констатира последицата, но отнемането не се
налага като самостоятелно наказание с наказателното
постановление.Отнемането на контролни точки не е предвидено като
наказание и по ЗАНН.Ненапразно в чл. 6 от наредбата е посочено, че при
обжалване на наказателно постановление контролни точки се отнемат само за
потвърденото наказание. Поради това в тази си част, наказателното
4
постановление има характер на констативен административен акт с контролна
и удостоверителна функция, а не самостоятелно съществуване.извън горното
нормата на чл.6,т.17 от цитираната наредба изрично сочи отнемането на 8
контролни точки именно и конкретно за нарушение,изразяващо се в
използване на мобилен телефон по време на управление на превозното
средство освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без
участието на ръцете на водача (чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП) – 8 контролни
точки,поради което и непосочването на разпоредбата не представлява пропуск
както и особено съществено нарушение на ЗАНН,обуславящо отмяна на
постановлението.
Настоящият състав на съда счита,че по отношение на осъщественото от
жалбоподателят нарушение не може да се приложат чл. 28 и 58 г от ЗАНН,тъй
като случаят не носи белезите на маловажен.
По разноските:
Според чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно
процесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалваното НП,държавните такси,разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат се възстановяват от органа,издал
отмененото НП. Административно наказващият орган не е претендирал
присъждане на разноски, поради което съдът с оглед крайния изход на спора
не следва да му присъжда такива.Атакуваното НП се потвърждава,поради
което разноски на жалбоподателят не се следват.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.2,т.5 ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1139-002633/23.10.2024
год.,изд.от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил, с
което за нарушение на чл.104 А от ЗДвП на осн.чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП на З.
С. Н.,ЕГН ********** от *********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50,00 /петдесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на З. С. Н.,ЕГН ********** от
*********, против Наказателно постановление № 24-1139-002633/23.10.2024
год.,изд.от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил, в
частта му по която на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението,се отнемат общо 8 точки И ПРЕКРАТЯВА
5
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ МУ ЧАСТ.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията,предвидени в
НПК и по реда на АПК пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6