Р Е Ш Е Н И Е
№ 860 14.06.2021г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на трети
юни две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар:
Й. Б.
прокурор: Дарин
Христов
като разгледа докладваното от съдия М.Николова КАН дело № 1027 по описа за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на Областна дирекция на МВР Бургас, чрез гл.юрисконсулт Гергана
Владимирова против Решение № 260252/22.03.2021г. по НАХД № 190/2021г.
по описа на Районен съд – Бургас. С оспореното решение е отменено Наказателно
постановление № 251а-718/29.10.2020г. на директора
на ОД на МВР Бургас, с което на В.Г.Т., за нарушение по чл.209а, ал.1
Закона за здравето, вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ, вр. т.І, подточка 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на МЗ, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г.,
изм. със Заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, е
наложена глоба в размер на 300.00 лв. Решението на
районния съд се оспорва като постановено при допуснати нарушения на процесуалните
правила и при нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на оспорвания
съдебен акт и потвърждаване на издаденото НП, както и се прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, в случай че се
претендира такова.
В
съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – В.Г.Т., редовно и своевременно
призован, се явява лично и изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Не представя доказателства,
не претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за оставяне в сила на решението на първата инстанция, като счита
същото за правилно и законосъобразно.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил Наказателно
постановление № 251а-718/29.10.2020г. на директора на ОД на МВР Бургас,
с което на В.Г.Т., за нарушение по чл.209а, ал.1 Закона за здравето, вр. чл.63,
ал.1 от ЗЗ, вр. т.І, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на МЗ,
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., изм. със Заповед №
РД-01-236/24.04.2020г. на МЗ, е наложена глоба в размер на 300.00 лева.
За да
постанови оспореното съдебно решение, съдът е приел, че НП и актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) са издадени от компетентни
лица, както и че административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН. Съдът е счел, че са налице допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на наказателното постановление, нарушаващи
разпоредбата на чл.57 от ЗАНН и възпрепятстващи възможността на лицето да
организира защитата си, като в тази връзка е коментирал редакциите на
горепосочените правни норми в периода на извършване на деянието и издаването на
НП, като е заключил, че е налице разминаване между посочената санкционна
разпоредба и сочената за нарушена разпоредба, която дори не предвижда
административно задължение. Съдът е приел, че по този начин не става ясно какво
нарушение е вменено във вина на жалбоподателя и по кой законов текст. Отделно от това, съдът е
намерил, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Мотивиран от гореизложеното
районният съд е отменил НП.
Така постановеното съдебно решение е валидно,
допустимо и правилно като краен резултат.
Касационната
инстанция не споделя извода на РС, че е налице допуснато съществено процесуално
нарушение при издаване на НП, което е накърнило правото на защита на лицето. Административнонаказателната
отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, който в редакцията му, действала към момента на извършване
на нарушението (ДВ, бр.34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020г.) предвижда
административно наказание „глоба от 300 до 1000 лв.” за нарушаване или
неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването или на директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или
ал.2, освен ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.1 от ЗЗ (в прил.ред.,ДВ, бр.28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г.) при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен
регион. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН изрично регламентира кой е приложимия
закон – този към момента на извършване на нарушението, поради което изводът на
съда относно неточното квалифициране на нарушението е неправилен.
Констатираното
нарушение е правилно квалифицирано, съобразно горните законови текстове и
деянието е фактически описано ясно, поради което не е налице соченото от съда
неразбиране на вмененото нарушение. В НП е посочена Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020г. и изм. със Заповед № РД-01-236/24.04.2020г., с които
са били въведени противоепидемични мерки на територията на страната, като с т.9
от последната заповед, в сила от 27.04.2020г. до 13.05.2021, е въведено и
задължение за всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени
места в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти,
паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др., да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата, в т. ч. кърпа, шал и др. Ответникът по
касация е установен на 30.04.2020г., на открито обществено място в гр.Бургас,
Приморски парк „да кара“ велосипед до заведение „Уест“, като същият бил без
поставена защитна маска на лицето или друго средство, покриващо носа и устата,
което сочи на неизпълнение на задължението за спазване на противоепидемичните
мерки, въведено с акт по чл.63, ал.1 от ЗЗ, изрично посочен в правната
квалификация на деянието, дадена от административнонаказващия орган, поради
което касационната инстанция
намира, че неправилно въззивният съд е приел, че е било нарушено правото на
защита на В.Г.Т..
В случая,
обаче, касационната инстанция намира, че е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН, както правилно е посочил и РС. При последната, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В конкретния
случай, в НП органът е изложил извод, че не е налице хипотезата на маловажност
по чл.
28 ЗАНН, който е мотивирал с усложнената в страна епидемична обстановка и нуждата
от стриктно спазване на противоепидемичните мерки. Безспорно е, че така
установените мерки следва да се спазват, но в крайна сметка за
разпространението на вируса на COVID-19 е необходимо предаването му от човек на
човек. В конкретния случай по делото не се доказва и не се твърди в НП от
поведението на Т. да са настъпили вредни последици. Не са събрани
доказателства, че лицето, посещавайки парка, е било в близост до други лица, или
че е седяло на пейка заедно с други лица, т. е. че е имало и други лица
наоколо. При тези данни съдът приема, че деянието, макар да съставлява
нарушение, се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Предвид факта, че деянието
на Т. представлява маловажен случай, същият не следва да бъде наказван за
извършването му. По тези причини, правилно е отменено процесното НП като
незаконосъобразно.
Предвид
горното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
По делото
ответникът по касация не е направил искане за присъждане на разноски, поради
което такива не му се дължат.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК,
във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260252/22.03.2021г. по НАХД № 190/2021г. по
описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1.
2.