РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Търговище, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря К. Ал. К.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20253530200292 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Стройкомерс - ТТ“ ЕООД - гр.Търговище,
ЕИК *********, представлявано от управителя Т. Р., чрез адвокат А. Н. от АК
– Търговище, със съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Георги Бенковски“ № 1,
вх.А, офис 1, против електронен фиш за налагане на имуществена санкция №
**********/20.01.2022 г., издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" при
МРРБ, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а,
ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на „Стройкомерс - ТТ“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. По въведени с жалбата
твърдения, обжалвания електронен фиш се счита за незаконосъобразен,
издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и при
неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което
жалбоподателят моли за неговата отмяна. Претендират се направените по
делото разноски.
В открито съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят чрез
пълномощника си адвокат А. Н. поддържа жалбата. По същество изразява
становище за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш като моли
1
за неговата отмяна. Претендират се разноски в размер на 660 лв.
Ответната по жалбата страна, чрез процесуалния си представител счита
жалбата за неоснователна, а издадения електронен фиш за правилен и
законосъобразен. Моли за неговото потвърждаване. Релевира възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя неподписано писмено становище.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Подадена е от легитимирано лице – от „Стройкомерс - ТТ“ ЕООД -
гр.Търговище, чрез управителя Т. Р., в предвидения от закона преклузивен
срок (ЕФ е връчен на жалбоподателя на 01.04.2025 г. съгласно известие за
доставяне на л.5 по делото, а жалбата е подадена на 08.04.2025 г.) срещу акт,
подлежащ на обжалване, поради което съдът намира, че жалбата подлежи на
разглеждане по същество.
След като съобрази изложените от страните доводи и възражения, и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на закона, съдът намери за установено
следното от фактическа страна:
На 20.01.2022 г. в 15:38 ч., е установено нарушение №
D6CDED802FC4066CE053021F160A7A8F, извършено с ППС товарен
автомобил „MAH Т 46“, с рег. № ********, с технически допустима
максимална маса 32000, брой оси – 4 бр., екологична категория ЕВРО 2, без
ремарке, в община Търговище, за движение по път I-4 км 217+988, с посока
Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Констатирано е, че за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата такса
по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за същото няма валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с
устройство № 40311, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път I-4 км 217+988. Предвид изложеното, от Агенция „Пътна
инфраструктура“ е издаден електронен фиш № **********, съобразно
утвърден образец, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на
2
основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на „Стройкомерс -
ТТ“ ЕООД, като собственик на ППС, е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лв.
Така описаната фактическа обстановка се доказва от събрания по делото
доказателствен материал – ел. фиш № **********, издаден от Агенция „ПИ“,
известие за доставяне ИД PS 1618 OOZECM K, доклад за нарушение (л.6 – л.7
по делото), ведно със снимков материал към ел. фиш № **********, протокол
№ 28765/21 на АПИ, заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. за утвърждаване на
образци на електронни фишове, ведно с 4 броя приложения – образци на
електронни фишове, становище от отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“, НТУ, и др. приложени към делото писмени
доказателства. Така събраните доказателства съдът намира за последователни
и непротиворечиви помежду си, поради което ги кредитира.
Проверявайки законосъобразността на обжалвания електронен фиш, съдът
съобрази ТР № 1/26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013г. на ВАС, според което
„..електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП),
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това
следва, че изискванията за форма, съдържане и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2
реквизити...”.
Съдът констатира, че обжалвания електронен фиш е издаден по образец -
приложение № 2, утвърден със заповед № РД-11-983/13.09.2021 г., за
утвърждаване на образци на електронни фишове на председателя на УС на
АПИ и съдържа задължителните реквизити, изискуеми от закона, съгласно
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а именно: посочени са място, дата, час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на ППС, собственика, описанието на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на санкцията, срока и начините за доброволното
й заплащане. Ето защо, съдът констатира, че е налице яснота относно
елементите от състава на административното нарушение, като ясно са
3
посочени времето и мястото на извършване на нарушението, изпълнителното
деяние, а така също са посочени правното основание за налагане на санкцията
и нейния размер.
Словесното описание на нарушението съответства на дадената
квалификация, поради което съдът приема, че жалбоподателят е санкциониран
в качеството на собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за
това, че е допуснал движението на процесното ППС по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, без за същото да е заплатена дължимата такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.
Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП Агенция "Пътна инфраструктура"
осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата (ЗП) чрез електронната система за събиране на пътни
такси, а съгласно ал.3 от ЗДвП – електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по
чл.179, ал.3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговия регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.
Поради това, съдът кредитира приложения доклад за нарушението (л.5 и л.6
по делото), ведно с приложения към него снимков материал, снет от
електронната система. От същия се установява, че нарушението е извършено
на 20.01.2022 г., тол секция – 40311, категория ППС, че дължимата за
процесното ППС пътна такса не е била заплатена и няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването по път I-4 217+988,
нарастващ километър, гр.Пролаз, област Търговище.
Предвид изложеното, съдът намира за обоснован и доказан извода, че на
посочените в електронния фиш време и място ППС с рег. № ********,
собствено на жалбоподателя, се е движило по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП не е била заплатена.
4
При така установените факти, от АПИ е прието, че дружеството
жалбоподател като собственик на ППС е нарушило разпоредбата на чл.102,
ал.2 от ЗДвП, за което е санкциониран с електронен фиш на основание
чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН - за констатирани случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен
фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за нарушение на
чл.179, ал.3б от ЗДвП, какъвто е настоящия случай, същото трябва да е
предвидено в закон.
Разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в приложимата редакция към
датата на нарушението (ДВ, бр.105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) сочи, че
при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система
по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или
вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на
глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура". Същевременно, разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП
регламентира наказването с глоба на водач, който управлява ППС по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. В нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП
обаче, в приложимата й редакция, не е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, която разпоредба е
съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП. Съдът намира, че няма разписана друга правна норма, която да
предвижда издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от
ЗДвП.
5
Предвид изложеното, в случая е следвало да бъде съставен АУАН, въз
основа на който след това е можело да бъде издадено наказателно
постановление, а не да се съставя електронен фиш за този вид нарушение.
Дори и при анализ на разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно
която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3 - 3б от
ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, съдът също не би могъл да
достигне до друг извод, доколкото това би означавало по тълкувателен път да
бъде изведена възможността за съставяне на електронен фиш, което е
недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност
на нарушителя.
Видно и от нормата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, Агенция "Пътна
инфраструктура" създава и поддържа информационна система, в която се
издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения
по чл.179, ал.3 – 3в. Правилата за изграждане и функциониране на
информационната система се приемат с решение на управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура". В информационната система могат да се
съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за
установяване на административни нарушения, актове за установяване на
административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по
чл.179, ал.3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен
документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. Тоест, в тази
норма отново не е изрично предвидена възможността за издаване на
електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Липсва правна уредба
по издаването на електронен фиш и в чл.187а, ал.4 от ЗДвП, съгласно която
вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. Тази норма освобождава собственика респ.
ползвателя на ППС от административнонаказателна отговорност в
предвидените случаи, но не и от издаването на електронен фиш за нарушение
по чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което и същата според настоящия съдебен
6
състав не е приложима, както в случаите на издаване на електронен фиш за
нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, каквото е било предвидено в съответната
редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушението
по чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Водим от горното, съдът намира, че липсата на изрична законова
разпоредба, която да регламентира издаването на електронен фиш за
нарушение в конкретния случай, обуславя незаконосъобразност на издадения
електронен фиш.
В допълнение следва да бъде посочено, че доколкото се касае за
административнонаказателна дейност, не е възможно чрез разширително
тълкуване на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и
до нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Приложение намира общият
принцип, посочен в чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове. След като
законодателят с един и същ закон е предвидил, че установяването на
конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за административно
нарушение, а за друго, също така конкретно посочено нарушение със
съставянето на електронен фиш, е недопустимо допълване на съдържанието
на законова разпоредба, предвиждаща административно наказателна
отговорност, с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи
правомощията на държавни органи.
Видно е, че едва след изменението на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП,
с ДВ, бр.13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят е предвидил
възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или
имуществена санкция при установено и заснето от електронната система
нарушение и по чл.179, ал.3б от ЗДвП. До този момент, обаче, липсва такава
изрична законова възможност. Липсата на последната изключва възможността
за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения.
Доколкото актуалната редакция на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП с
допълнението на чл.179, ал.3б, има процесуален характер и поражда правното
си действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай, а именно
за нарушение, извършено на 20.01.2022 г., е недопустимо. В гореизложения
смисъл е и съдебната практика на съдилищата – така в решение № 944 от
28.05.2025 г. на АдмС - Търговище по к. а. н. д. № 102/2025 г., решение № 558
от 28.03.2025 г. на АдмС - Ловеч по к. а. н. д. № 116/2025 г., решение №
7
1430/04.11.2024 г. по к. а. н. д. № 315/2024 г. на АдмС – Шумен, решение №
287/28.02.2024 г. по к. а. н. д. № 18/2024 г. на АдмС – Шумен, решение №
5832/27.06.2024 г. по к. а. н. д № 845/2024 г. на АдмС – Пловдив, решение №
13835/23.12.2024 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1770/2023 г., решение №
27611/18.12.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 9472/2024 г. и др.
Изложените по-горе съображения, настоящият състав намира, че
съставляват достатъчно основание за отмяна на електронния фиш като
незаконосъобразен, въпреки това обаче счита, че към настоящия казус следва
да бъде допълнително съобразено и произнасянето на СЕС по дело С – 61 на
СЕС, а именно: посоченото в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси
от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса", с фиксиран размер.
Ето защо, санкционната норма на чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща
абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на
невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, а
именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., не следва да бъде
прилагана. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане
на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП, следователно не е налице
нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалвания електронен
фиш, с който е наложена имуществена санкция на жалбоподателя следва да
бъде отменен като незаконосъобразен.
По искането за разноски:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред
8
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК, който е част от Дял
III "Производства пред съд", като за неуредените в този дял въпроси се
прилага ГПК (според чл.144 от АПК). Съгласно чл.80 от ГПК страната, която
е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция,
както и договор по чл.36 от ЗА, в който размерът на възнаграждението е
определен между адвоката и клиента. В конкретния случай, процесуалния
представител на жалбоподателя е поискал присъждане на разноски в общ
размер на 660 лв. с вкл. ДДС (550 лв. + 110 лв. ДДС). Видно от представените
по делото доказателства, адвокат А. Н. е представила единствено пълномощно
(без дата), от което е видна учредената й представителна власт, а именно да
подава жалба срещу издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ електронен
фиш като представлява жалбоподателя по делата пред РС – Търговище.
Пълномощното е подписано само от упълномощителя – управител на
дружеството - жалбоподател в настоящото производство, в който е посочено,
че „договореното възнаграждение за извършената работа е в размер на 660 лв.
с ДДС /550+110/, платими по банкова сметка…“. Въпросът за съдебните
разноски за присъждане на адвокатско възнаграждение е разгледан с
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело
№ 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което разноски се
присъждат от съда, когато страната е заплатила възнаграждението и в
договора е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Освен това според разрешенията в ТР, страната следва
да е представила по делото и списък за разноски по чл.80 ГПК, дори когато е
направила само един разход в производството, за който е представено
доказателство, най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В конкретния случай, съдът намира, че по делото не е
представен договор за правна помощ между адвокат А. Н. и „Стройкомерс -
ТТ“ ЕООД по смисъла на чл.36 от ЗА (а само пълномощно), както и списък за
разноски по реда на чл.80 от ГПК, а от фактура № **********/03.04.2025 г. не
става ясно по кое конкретно дело е заплатено адвокатско възнаграждение за
правна помощ в общ размер на 660 лв. с ДДС. Предвид изложеното, съдът
9
намира, че не следва да бъдат присъждани съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на жалбоподателя, като в тази част искането на
страната се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура", с който на „Стройкомерс - ТТ“ ЕООД - гр.Търговище, ЕИК
*********, представлявано от управителя Т. Р. Р., за нарушение по чл.102, ал.2
от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10