Р Е Ш Е Н И Е

 гр. София, 07.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, в публичното съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                  

                                                                                      СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

при участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3850 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                 Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

                 ИЩЕЦЪТ твърди в ИМ, че е сключил на 29.02.2008г. с ответника  договор, с който се ангажирал като главен изпълнител за изграждането на обект- двуетажна жилищна сграда с художествено ателие в с. Долни Богров. В периода от датата на сключване на договора до края на 2008г. изпълнил за ответника строително- монтажни работи на обекта, за което били съставени актове Обр. 19 (8 на брой), в които са остойностени така извършените услуги. Актовете Обр. 19 били приети и подписани от ответника - възложител по договора без забележки. Възложителят не е направил възражения за неизпълнен договор. След приключването на грубия строеж на сградата страните по договора подписали рекапитулационен протокол, в който били изброени всички актове, по които ответникът е приел изпълнените СМР и по които дължи плащане на изпълнителя на стойност 154 020.71 лв. без вкл. ДДС, с начислено ДДС общата дължима сума за изпълнените и приети СМР е на обща стойност 184 824.85 лв. Признава, че възложителят-ответника му е изплатил сумата 129 385.15 лв., за които плащания са оформени ПКО. Твърди, че ответникът остава да му дължи сумата от 34 610.12 лева. Претендира на основание чл. 86 ЗЗД законна лихва върху дължимата сума от датата на подписване на рекапитулационния протокол- 28.11.2008г. до предявяване на ИМ. Претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 34 610.12 лева за изпълнените и приети без забележки СМР по 8 бр. актове Обр. 19, както и мораторна лихва върху главницата за изпълнените и приети СМР в размер на 10 725.16 лева от 19.03.2010  до 19.03.2013 г. до предявяване на ИМ. Претендира разноски.

                   В срока за отговор, ответникът оспорва исковете. Сочи, че в договора е описано и приложение № 1, което следва да е неразделна част от същия в която точно е определена цената на изработката и вида СМР със съответните стойности. Изтъква, че това приложение не е приложено към ИМ. Твърди нарушаване на договора и липса на пълно изпълнение по същия от страна на ищеца, който не е спазил условията за извършване на строителството докрай - както на предаването на обекта, така и на представяне в срок на счетоводен документ.Сочи, че представените за утвърждаване от възложителя количествено- стойностни сметки са основания за частични плащания, съгласно т. VII. 1.2. от договора, след което изработката се приема за експлоатация от страна на компетентната служба по строителство и едва след това страните по договора съставят окончателен приемо-предавателен протокол, с което фактически се приема изпълнението. Съгласно т. VII.3. всички плащания до общия размер на цената на изработката следва да се извършат след утвърждаване на разплащателните документи и изготвяне на фактура за окончателно разчитане на изработката, вкл. и начисляването на ДДС. Задължение на изпълнителя е съгласно т. VII.5. в срок от 15 дни след предаване на строителството да представи такава фактура и след 7 дни след представяне на фактурата да се извърши окончателното плащане.Твърди,че след приемане на частично извършените СМР, неколкократно е търсил ищеца или негов представител, за да изпълни до край задълженията си по договора, и да му представи счетоводен документ. Сочи, че от уговорената ВиК част по договора в размер на 11 000 лева не е изпълнявано абсолютно нищо- не съществува протокол за такъв вид работа. Сочи, че по делото е представен протокол № 7, в който ищецът се опитва да вмени като задължение на ответника и охраната на обекта на стойност - 9 887.20 лева без ДДС,без да има такова задължение по договора,както и че на датата 30.12.2008 г. не е подписвал такъв протокол. Сочи, че невярно е твърдението, че на датата 28.11.2008 г. е подписан рекапитулационен протокол между страните. Твърди, че на тази дата такъв не е подписван.

                   Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните приема за установено  следното от фактическа страна:

                 Не се спори, че на 29.02.2008 г. е сключен Договор за строителство между страните по делото,както и че ответникът е заплатил сумата 129 385.15 лв. за извършени от ищеца СМР. Не се спори, че в процесния договор за извършване на СМР е описано приложение № 1, което е неразделна част от него в него са описани по видове работи СМР, които следва да се изпълнят за обекта, както и тяхната цена. Изпълнените  СМР от ищеца  и подлежащи на разплащане са приети от възложителя –ответника видно от подписаните от страните приложени протоколи на 30.12.2008 г.

                   Съдът намира с оглед обстоятелството,че ответникът задължен по реда на чл. 190 ГПК да представи разрешението за ползване  на обекта от компетентните органи,не го представи, приема че процесната сграда е въведена в експлоатация  

                  Съгласно заключението на в.л.А. по приетата основна и допълнителна СГЕ подписът положен на Протокол № 7 вероятно е положен от ответника, каквото е и личното му убеждение изложено в с.з.

                   При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

                 Подписаният между страните Договор за строителство, представлява договор за изработка и е регламентиран в чл. 258 - 269 от ЗЗД.

       От събраните по делото доказателства се установи,че ищецът е изпълнил задълженията си поети по силата на сключения договор. Ответникът от своя страна не доказа нарушаване на договора и липса на пълно или частично изпълнение по същия от страна на ищеца. Същият като възложител не е направил своевременно възражения за недостатъци, следователно възложената работа следва да се счита за приета от него без забележки.В тази насока възражението на ответника за неточно изпълнение от възложителя, при положение че няма заведени дела  е неоснователно.

           От заключението на в.л. М.  по приетата  ССчЕ се установи, че за периода 01.03.2008 – 31.12. 2008г.ищцовото дружество е било действащо и е осчетоводило съответни приходи, разходи и финансови резултати, в това число и от обект „Двуетажна жилищна сграда с художествено ателие- с. Долни Богров”, с възложител С.С.. Общата стойност на извършените до 28.11.2008 г. СМР по протоколи Обр.19. включително и разходите по Протокол № 7, е 154 020,71 лв. без ДДС или 184 824,85 лв. с ДДС. По сметки 4111 „Клиенти”, обект 002135 - С.С.С., са осчетоводени плащания от страна на ответника в общ размер на 150 214,73 лв. Разликата между общата стойност на СМР по протоколи Обр. 19 и осчетоводените от ищеца плащания по договора от 29.02.2008 г. е в размер на 34 610,12 лева. Размерът на мораторната лихва върху сумата от 34 610,12 лева за периода от 19.03.2010 г. до 19.03.2013 г. съгласно заключението на в.л. е в размер на 10 723 лева.

                      С оглед на гореизложеното и обстоятелството, че страните не  представиха по  делото други доказателства, съдът приема, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 34 610,12 лева ведно със законната лихва от 19.03.2013 г. и за сумата 10 723 лева –мораторна лихва.

          По разноските:

                       При този изход на делото право на разноски има само ищеца, който ги претендира в размер на 7 247, 41 лв., съгласно приложения списък по чл.80 ГПК. Съдът намира, направеното възражение  от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца (4 534 лева)   за основателно, поради което и с оглед правната и фактическа сложност на делото го редуцира  на 2 000 лева.

                    Ответникът следва да заплати на ищеца на осн. чл. 78 ал.1 ГПК направените разноски в размер на 4 713,41 лева (2 000+600+300+1 813,12)

                    При тези мотиви съдът

           

                Р  Е  Ш  И:

 

    ОСЪЖДА  С.С.С., ЕГН ********** да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на осн. чл. 79 ЗЗД  вр. с чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД  сумата от 34 610.12 лева, за изпълнените и приети без забележки СМР по 8 бр. актове Обр. 19, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.03.2013 г. до окончателното й изплащане и сумата от 10 723 лева, съставляваща  мораторна лихва върху главницата за периода 19.03.2010 г. до 19.03.2013 г.

     ОСЪЖДА   С.С.С., ЕГН ********** да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 713,41 лева – разноски по делото.

     РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                 

                                                                       

 

                                                                              СЪДИЯ