№ 31
гр. Варна, 05.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502949 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр.София, срещу Разпореждане № 15986/08.09.2021 г.,
постановено по ч.гр.дело № 10695/2021 г., по описа на ВРС, XVIII-ти с-в, в
частта, с която заявлението на жалбоподателя по чл. 410 от ГПК е
отхвърлено.
В жалбата се излага становище за неправилност на обжалвания съдебен
акт. Жалбоподателят твърди, че заповедният съд не разполага с правомощия
на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката,
от която заявителят черпи права, в който смисъл цитира и практика. Счита, че
извършвайки преценка за валидността на потребителския договор в
съответствие със закона и добрите нрави, заповедният съд е излязъл извън
пределите на своите правомощия, нарушавайки съдопроизводствените
правила. Твърди, че в развилото се производство, заповедният съд не е
приложил нормата на чл. 143 от ЗЗП, поради което не би могло да се достигне
до обосновано заключение за наличието на вероятно неравноправни клаузи в
договора. Заявява, че договорените услуги дават право на кредитополучателя
да отложи част от вноските си, съответно да намали техния размер, както и да
получи приоритетно становище по искането за отпускане на кредита, които
услуги не попадат в обичайната дейност по кредитиране и за които
потребителят дължи възнаграждение. Излага твърдения, че посочените
допълнителни услуги не са условие за сключване на договора, нито за
отпускане на кредита, поради което не следва да се включват в ГПР. Твърди,
че закупените услуги са опционални, за което кредитополучателят е направил
своя избор, като свободно ги е договорил. Излага, че кредиторът поддържа
огромен ресурс от администрация за своевременно обработване исканията на
кредитополучателя, поради което цената, уговорена за тях не се явява
прекомерна. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане в частта, с която
1
претенциите са отхвърлени, като вместо него бъде постановено друго, с което
да се издаде заповед за изпълнение за всички суми, включени в заявлението
по чл. 410 от ГПК. Моли за присъждане на разноски.
Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
Производството пред ВРС е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, гр. София, срещу А.А.И. за сумата от 12 437.16 лв., представляваща
сбор от дължими суми по договор за потребителски кредит. С обжалваното
разпореждане заповедният съд е уважил заявлението за част от сумите, като е
отхвърлил същото за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“,
както и претенцията за мораторна лихва, дължима за посочените услуги.
Заповедният съд е приел, че договорените допълнителни услуги са вероятно
неравноправни, съответно нищожни.
Настоящата инстанция дава следното разрешение по същество:
Съгласно чл. 411, ал. 2 т. 2, предл.1 и т. 3 от ГПК съдът издава заповед
за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.
В настоящия случай безспорно е, че между страните е сключен договор
за потребителски кредит, поради което несъмнено кредитополучателят има
качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съответно
заповедният съд дължи преценка за наличието на неравноправни клаузи в
договора, от който заявителят черпи правата си. Съдът също така следва да
съобрази и доколко основанието, на което се търси сумата не противоречи на
законов императив.
При преценка на представените доказателства в заповедното
производство, а именно сключения между страните договор за потребителски
кредит, както и общите условия към него, е видно, че кредитополучателят е
заявил получаването на услуга „Фаст“, даваща му право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, на цена от 1 500 лева,
както и услуга „Флекси“, даваща му право на промяна в погасителния план,
на цена от 3 100 лева.
Без съмнение, услугите касаят усвояване и управление на кредита, а чл.
10а ал.2 от ЗПК запретява заплащане на такси и комисионни за такива
действия. Освен това, доколкото това са суми към договора за кредит, чието
заплащане е известно на кредитополучателя, то и същите следва да са част от
ГПР по смисъла на §1 т.1 от ЗПК. Същите обаче очевидно не са включени от
кредитора към годишния процент на разходите съгласно раздел VI от
договора, където към параметрите спадат сумата по кредита, срока, вноската,
ГПР и годишния лихвен процент. Ако се включат и тези такси към ГПР,
доколкото по съществото си са „скрита“ възнаградителна лихва, то би се
надвишил законно допустимия размер по чл. 19 ал.4. Съгласно чл. 21 ал.1 от
2
ЗПК всички уговорки, които противоречат на императивно разпоредби на
закона са нищожни.
Отделно съдът констатира и вероятна неравноправност на клаузите.
Съгласно т. 15.2. от Общите условия към договора за кредит,
кредитополучателят може да се възползва от услугата „Флекси“ при
изпълнение на „съответни специфични изисквания“, описани пак там.
Посоченото води до извода, че правото на кредитополучателя да извърши
промени в погасителния план не е предпоставено единствено от негово
изявление в тази насока, а зависи изцяло от одобрението на кредитора при
изпълнение на „специфични“ изисквания. Стойността на посочената услуга,
която на практика не дава права на кредитополучателя, а зависи изцяло от
волята на кредитора, в размер на 3 100 лева, свидетелства за
недобросъвестното намерение на кредитора. На следващо място следва да се
обсъди, че съобразно т. 12 от заявлението възнаграждението за
допълнителните услуги става изискуемо с подписване на договора, тоест
преди тяхното евентуално предоставяне, като се разсрочва за целия срок на
договора. Нещо повече, дори посочената услуга да бъде реално използвана,
то отсрочването на част от вноските по кредита или намаляване на техния
размер за сметка на последващи плащания, не води до недължимост на
сумите. Друг е въпроса, че размерът на тази такса е очевидно неизгоден за
кредитополучателя спрямо законната лихва забава, която би дължал при
непрестиране в срок. От изложеното е видно, че кредиторът в нарушение на
чл. 143 от ЗЗП е договорил клаузи във вреда на потребителя, които не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
предвид значително завишеното възнаграждение за посочената услуга.
Същото важи и за „услугата“ „Фаст“, даваща право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит като тук следва да се
акцентира и върху това, че обективно не би могла да бъде предоставена, тъй
като становището по искането очевидно вече е налице към момента на
сключване на договора за кредит.
Не на последно място, че договаряйки допълнителни услуги в общ
размер на 4 600 лева, кредиторът реално е удвоил размера на дълга по
кредита, чиято главница е от 5 000 лева, което се явява начин за
недобросъвестно обогатяване на кредитора, в нарушение на принципите за
съразмерност на насрещните престации и за защита на по–слабата
икономически страна в отношенията.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че постановеният
съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде
потвърден.
Разноски не се следват на заявителя с оглед изхода от спора.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15986/08.09.2021 г., постановено по
3
ч.гр.дело № 10695/2021 г., по описа на ВРС, XVIII-ти с-в, в частта, с която е
отхвърлено заявление № 4987/24.06.2021 г. на „Профи Кредит България"
ЕООД, гр. София срещу длъжника А.А.И., ЕГН ********** от гр. Варна за
сумата от 1500 лева, представляваща такса „Фаст“ и сумата от 3100 лева –
такса „Флекси, сумата от 19.16 лева – мораторна лихва върху вземането за
услуга „Фаст“ за периода от 11.04.2020 г. до 08.05.2021 г. и сумата от 39.60
лева – мораторна лихва върху вземането за услуга „Флекси“ за периода от
11.04.2020 г. до 08.05.2021 г., сумата от 108.45 лева – мораторна лихва върху
вземането за услуга „Фаст“ за периода от 08.05.2021 г. до 23.06.2021 г. и
сумата от 224.13 лева – мораторна лихва върху вземането за услуга „Флекси“
за периода от 08.05.2021 г. до 23.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
посочените вземания, считано от заявлението 24.06.2021 г. до окончателното
им изплащане.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4