РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Първомай, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20255340100006 по описа за 2025 година
Предявени са искове от „Банка ДСК“ АД срещу И. В. Н. и В. И. Н. с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо
ищеца на договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт №
********************* г. по описа на нотариус Н. К., с който И. В. Н. е дарил на В. И.
Н. 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ****** и 1/4 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор *********, находящи се в землището на гр. Първомай.
Ищецът „Банка ДСК“ АД твърди, че по силата на сключен договор за кредит от
23.09.2008 г. предоставил на първия ответник И. В. Н. сумата от 79 000 лв. със срок на
издължаване от 240 месеца. За обезпечаване на отпуснатия кредит била учредена
договорна ипотека в полза на банката. Поради непогасяване в срок на задълженията
по отпуснатия банков кредит ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 13192/2013 г. по описа на РС Пловдив,
като било образувано изп. д. № 1258/2013 г. по описа на ЧСИ П. И. с район на
действие ОС Пловдив. След предприето принудително изпълнение ипотекираният
недвижим имот бил продаден на публична продан през 2015 г., като към настоящия
момент изпълнителното дело било все още висящо. Посочено е, че на 25.07.2023 г. с
договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № ********************* г. по
описа на нотариус Н. К., първият ответник И. В. Н. се разпоредил в полза на сина си
В. И. Н. със следните свои недвижими имоти: 1/2 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор ****** с площ от ******* кв. м. и 1/4 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор ********* с площ от **** кв. м., находящи се в землището на гр.
Първомай. Поддържа се, че с извършеното разпореждане първият ответник намалил
имуществото си, поради което кредиторът бил затруднен да удовлетвори вземането си.
Твърди се, че прехвърлителната сделка била извършена с цел банката да бъде
1
увредена и да се окаже в невъзможност да реализира вземанията си. Изразено е
становище, че първият ответник знаел, че уврежда кредитора си, защото към момента
на извършване на разпоредителната сделка не били погасени задълженията му по
договора за кредит. Знанието за това на втория ответник не било необходимо, тъй като
сделката била безвъзмездна. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният
иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
първия ответник И. В. Н..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от втория
ответник В. И. Н., в който се излагат съображения за неоснователност на исковата
претенция. Твърди се, че към момента на извършване на разпоредителната сделка
образуваното от ищеца изпълнително производство било прекратено по отношение на
първия ответник на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция.
Поради това счита, че вземането на ищеца било погасено по давност. По тези
съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
От Договор за ипотечен кредит от 23.09.2008 г. се изяснява, че ищецът „Банка
ДСК“ АД е предоставил на ответника И. В. Н. банков кредит в размер на 79 000 лв. със
срок на издължаване от 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване. За
обезпечаване на вземането на ищеца „Банка ДСК“ АД по предоставения кредит
ответникът И. В. Н. и съсобственикът му С. М. М. учредили в полза на кредитора
ипотека върху недвижим имот, съставляващ апартамент № * от триетажна масивна
жилищна сграда с имотен № *****, построена в УПИ ******жилищно строителство в
кв. *** по плана на гр. Първомай, с административен адрес: ************.
Със Заповед № 8327 от 13.08.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ****** г. по описа на РС
Пловдив, е разпоредено длъжникът И. В. Н. да заплати на кредитира „Банка ДСК“ АД
следните суми: 77 705,87 лв. – главница по Договор за ипотечен кредит от 23.09.2008
г., 27 697,16 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.11.2010 г. – 08.08.2013 г., 13
897,04 лв. – наказателна лихва за периода 24.10.2011 г. – 08.08.2013 г., 142,93 лв. –
заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от 09.08.2013 г. до
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 4033,29 лв. Със заповедта за
изпълнение е поставено незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист, който е
присъединен по изп. д. № ********************* по описа на ЧСИ П. И. с район на
действие ОС Пловдив.
В хода на проведеното изпълнително производство ипотекираният недвижим
имот е изнесен на публична продан, като с Постановление за възлагане на недвижим
имот от 10.07.2015 г. същият е възложен на ищеца „Банка ДСК“ АД срещу сумата от
39 000 лв. Видно от материалите по изп. д. № ********************* по описа на
ЧСИ П. И. с район на действие ОС Пловдив (9 тома) за удовлетворяване на взискателя
„Банка ДСК“ АД са предприети множество изпълнителни действия, като към момента
дългът не е погасен, поради което изпълнителното производство е висящо.
Изпълнителното дело не е било прекратявано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
поради настъпила перемпция.
От договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт №
2
********************* г. по описа на нотариус Н. К., с район на действие РС
Първомай, се установява, че първият ответник И. В. Н. се е разпоредил в полза на
втория ответник и негов син В. И. Н. със следните свои недвижими имоти: 1/2 ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор ****** с площ от ******* кв. м. и 1/4 ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор ********* с площ от **** кв. м., находящи се в
землището на гр. Първомай.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предмет на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД е потестативното субективно
материално гражданско право на ищеца-кредитор (което той може да упражни
единствено чрез предявяване на този иск пред съда) да бъде обявена само спрямо него
за недействителна (т. нар. „относителна недействителност“) дадена правна сделка или
друго правно или фактическо действие на ответника-длъжник, с които последният го
уврежда. Това потестативно право възниква, респ. искът е основателен при наличието
на следните материалноправни предпоставки: ищецът да е кредитор на ответника-
длъжник, т. е. ищецът да е титуляр на друго субективно материално (притезателно или
потестативно) гражданско право, противопоставимо на ответника-длъжник;
извършеното от последния действие/сделка (атакувано с иска) да уврежда интереса на
ищеца-кредитор, т. е. да осуетява или да затруднява по някакъв начин упражняването
на правата му спрямо ответника-длъжник; последният да е знаел за увреждането към
момента на извършването на атакуваната сделка/действие, а когато тя е възмездна – и
договарящото с него лице (съконтрахента му – също ответник по иска) трябва да е
знаело за увреждането; когато увреждащата сделка/действие е извършена преди
възникване на вземането на ищеца-кредитор, е необходимо намерение (а не само
знание) у ответниците за увреждането.
В случая от представените по делото доказателства безспорно се установява,
че ищцовото дружество има качеството на кредитор по отношение на първия ответник
И. В. Н.. Това му качество произтича от сключения с ищеца Договор за ипотечен
кредит от 23.09.2008 г. Константна е съдебната практика, че правото на кредитора да
иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника
по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане, като за
уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД не е необходимо вземането на кредитора да е
изискуемо и установено по размер при извършване на действията, с които е увреден.
Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с
влязло в сила решение, но и лицето, което поначало има вземане, без то да е
установено с влязло в сила съдебно решение. Следователно съдът счита, че с
усвояването на сумата по договора за ипотечен кредит, което не се оспорва и от
ответниците, вземането на банката е възникнало. По повод въведеното от втория
ответник В. И. Н. възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност, следва да
се отбележи, че в настоящото производство съществуването на това вземане е извън
предмета на Павловия иск. Следователно без значение за разглеждането на Павловия
иск е и съдбата на изпълнителното производство, в което е предявено вземането на
кредитора. В тази насока са и мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г.
по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които съдът по Павловия иск
изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти
(предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното
му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго
действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца
3
като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно
съединен с иск за вземането). Той може да приеме обратното само ако вземането е
отречено със сила на пресъдено нещо. Поради това и тъй като постановеното по
Павловия иск решение не формира сила на пресъдено нещо относно съществуването
или несъществуването на вземането и размера му и съдът не може да преценява дали
то съществува, е недопустимо в производството по иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД да се
разглеждат възражения за изтекла погасителна давност относно вземането на ищеца-
кредитор. В тази хипотеза длъжникът би могъл да осъществи защитата си по
предвидения в чл. 439 ГПК исков ред, като предяви отрицателен установителен иск, с
който да установи недължимост на сумите по издадения изпълнителен лист поради
изтекла погасителна давност. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо
да отбележи, че след запознаване с материалите по изп. д. № *********************
по описа на ЧСИ П. И. с район на действие ОС Пловдив се установява, че вземането
на кредитора не е погасено по давност, като взискателят през сравнително кратки
периоди (по-малки от 2 години) е поисквал извършването на изпълнителни действия.
По тези съображения съдът приема, че вземането на кредитора „Банка ДСК“ АД по
отношение на първия ответник е съществувало преди датата на атакувания с иска
договор за дарение на недвижими имоти – 25.07.2023 г.
Съдът намира, че в случая е налице и втората предпоставка – увреждащо
действие, извършено от длъжника. Такова действие представлява всеки правен или
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на
дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.
Тази предпоставка има изцяло обективен характер и субективното отношение на някоя
от страните е ирелевантно. В тази връзка е без правно значение какво е мотивирало
или подбудило длъжникът да извърши действието. От значение е единствено дали
обективно това действие води до увреждане на кредитора. В настоящия случай
увреждащият резултат е настъпил чрез извършената разпоредителна сделка, чрез която
имуществото на първия ответник И. В. Н. е намаляло и по този начин е поставило в
опасност удовлетворяването на вземанията на ищеца.
За да се направи извод дали е основателен предявеният конститутивен иск,
следва да бъде анализирано дали е налице и третата кумулативна предпоставка, която
има субективен характер. Тъй като извършеното от първия ответник И. В. Н.
увреждащо действие се е случило след възникване на субективното право на ищеца и
има безвъзмезден характер, сме изправени пред хипотезата на чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
В този случай трябва да е знаел за увреждането само длъжникът-прехвърлител. Не е
необходимо намерение да се вреди, а единствено наличие на знание у длъжника при
извършване на атакуваното правно действие, че с него уврежда кредиторите си.
Длъжникът да знае за увреждането означава да съзнава по време на извършване на
правното действие, че с него ощетява кредиторите си, че създава или увеличава
неплатежоспособността си или затруднява удовлетворяването им. Според трайната
съдебна практика длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната
сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. Следователно, в
случай че действието е било безвъзмездно, правото да иска отмяна възниква, щом
длъжникът е знаел за увреждането, като без значение е субективното психическо
отношение на лицето, което е получило престацията от длъжника. В разглежданата
4
хипотеза с атакувания договор първият ответник И. В. Н. се е разпоредил
безвъзмездно с притежаваните от него недвижими имоти – 1/2 ид. ч. от поземлен имот
с идентификатор ****** с площ от ******* кв. м. и 1/4 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор ********* с площ от **** кв. м., находящи се в землището на гр.
Първомай, дарявайки ги на втория ответник – В. И. Н.. В случая, както беше посочено
по-горе, вземането е възникнало преди тази разпоредителна сделка, поради което се
предполага знанието за увреждане от страна на ответника И. В. Н.. Длъжникът няма
как да е в неизвестност относно това обстоятелство, като се има предвид съзнанието за
съществуващ негов дълг към кредитора. Поради това съдът приема, че ответникът И.
В. Н. е знаел, че със сделката намалява имуществото си и по този начин затруднява
удовлетворяването на кредитора си. Както беше посочено по-горе, действието на
разпореждане, извършено от първия ответник, е безвъзмездно, поради което знанието
за увреждане у приобретателя – ответника В. И. Н., е ирелевантно. Дори и той да не е
знаел за увреждането, неговият интерес не може да бъде предпочетен пред този на
кредитора, защото това лице е получило имущество на длъжника, без да е престирало
насреща нищо. Поради това е неприложима изобщо презумпцията по чл. 135, ал. 2
ЗЗД.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че по
делото са доказани всички кумулативни предпоставки за възникване в полза на
ищцовото дружество на преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД и предявеният иск се
явява основателен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсутско възнаграждение,
държавни такси, такси за издаване на скици и данъчни оценки. В тази връзка следва да
се посочи, че дължимата за настоящото производство държавна такса с оглед цената
на иска е в размер на 50 лв., поради което тази сума следва да бъде възстановена от
ответниците, а за издаване на удостоверения за данъчна оценка следва да се присъди
сумата от 20 лв., тъй като не се установява ищецът да е заплатил сумата от 40 лв.
(представените две платежни нареждания за заплащане на сумите от по 20 лв. са
напълно идентични и с еднакви рег. номера). Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. От
своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ, която в чл. 25, ал. 1 предвижда възнаграждение от 200 до 450 лв. Предвид вида
и характера на извършените процесуални действия, съдът определя на ищеца
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лв. С оглед уважаването на иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сторените в хода на настоящото производство разноски, които възлизат на 379
лв.
Така мотивиран, РС Първомай
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за относително недействителен по
отношение на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********************, със седалище и адрес
5
на управление: *********************, сключения между И. В. Н., ЕГН: **********,
адрес: *********************, и В. И. Н., ЕГН: **********, адрес:
*********************, договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в
Нотариален акт № ********************* г. по описа на нотариус Н. К., с район на
действие РС Първомай, по силата на който И. В. Н. е прехвърлил на В. И. Н. следните
имоти: 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-758/22.10.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Първомай, местността „В.“, с
площ от ******* кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: пасище, пета категория, с номер по предходен план: *******, при
съседи: имоти с идентификатори: *********************, и 1/4 ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-758/22.10.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. Първомай, местността „К. г.“, с площ от **** кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, пета
категория, с номер по предходен план:******, при съседи: имоти с идентификатори:
*********************.
ОСЪЖДА И. В. Н., ЕГН: **********, адрес: *********************, и В. И.
Н., ЕГН: **********, адрес: *********************, да заплатят на „Банка ДСК“ АД,
ЕИК: *********************, със седалище и адрес на управление:
*********************, сумата от 379 лв., представляваща сторени пред първата
инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Първомай: ________п_______________
РХ/ЕД
6