Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1704 07.12.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на дванадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: С.
Хардалова
Прокурор: Д.
Христов
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАД № 1925 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс.
Образувано
е касационна жалба от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ против Решение № 847 от 10.07.2020г.,
постановено по адм. дело № 122 от 2020г. по описа на Административен съд
гр.Бургас.
Касаторът Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" оспорва решението, като неправилно и
необосновано в частта, в която е уважен предявения против дирекцията иск за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди до размер от 1029 лв. /хиляда
двадесет и девет лева/ и е осъдена да заплати разноски по делото- 26 лева.
Касаторът сочи, че от събраните доказателства не се установявало да са
причинени на ищеца „изтезания“ или спрямо него да е осъществено „жестоко и
нечовешко отношение“ Ответната страна, чрез служителите на Затвора-Бургас
предприели възможните и разумни действия за осигуряване на оптимални условия на
ищеца И.Р. по време на изтърпяване на наказанието му. Оспорва се наличието на
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответното юридическо
лице, поради което присъждането на обезщетение е незаконосъобразно според касатора.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част и присъждане на
разноските по делото съобразно отхвърлителната му част, т.е. юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание, касаторът не
изпраща представител. Не ангажира нови доказателства, допустими в касационното
производство.
Ответната страна- И.С.Р. не е
депозирал отговор на касационната жалба е не взема писмено становище по
оспорването. В съдебно заседание, ответникът по касация се явява лично /доведен
от органите на ОЗ“Охрана“/ и с процесуалния си представител-адвокат Захари К..
Изразява се становище за неоснователност на касационната жалба и се иска
потвърждаване на съдебния акт, като правилен, законосъобразен и добре
мотивиран. Не са направени други искания.
Прокурорът от ОП–Бургас дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага да
бъде оставена без уважение, а решението – оставено в сила.
Административен
съд-Бургас, в настоящият тричленен състав, като обсъди доводите и становищата
на страните, събраните по делото доказателства и въз основа разпоредбите на
закона, съобрази следното:
Касационната
жалба на ГДИН е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законния срок от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в оспорената му част.
Съдебният
акт не е оспорен в отхвърлителната част, а именно в частта, в която искът е
отхвърлен за разликата от 1029 лева до пълния предявен размер от 20 000
лева на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди, поради което в
отхвърлителната част решението е влязло в законна сила и не е предмет на
касационното производство.
При разглеждането им по същество,
съдът констатира следното:
Производството пред Административен
съд - Бургас се е развило по искова молба на И.С.Р., лишен от свобода и
изтърпяващ наказанието в Затвора -гр.Бургас против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, с която, на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285,
ал.1 от ЗИНЗС, е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
в размер на 20 000 лв., причинени според ищеца в периода от 15.06.2017г.
до 15.01.2020г. Иска се присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди поради липсата на осигурени нормално санитарно- хигиенни условия в
Затвора в Бургас по време изтърпяването на наказание „лишаване от свобода“, липсата
на клуб по чл.22 от ППЗИНЗС и помещение за разрешени вещи за упоменатия
процесен период.
Съдът е обосновал извод за частична
основателност на исковата претенция, която е уважил до размер от 1029 лв. и е
отхвърлил в останалата част до претендирания от ищеца размер от 20 000 лв.
АС-гр.Бургас. Сочи се, че по делото е доказано, както твърди ищеца, лошите
битови условия при които лишеният от свобода изтърпявал наказанието в процесния
период, като липса на постоянен достъп до течаща вода и до санитарен възел,
поставяне в среда сред влага и мухъл за различни части от периода детайлно
описани в съдебния акт, с оглед изследване на конкретните помещения, където
пребивавал. Анализът на ангажираните в процеса гласни и писмени доказателства
обосновали извод за поставяне в лоши хигиенни условия, невъзможност за нормално
хранене, поради липса на маса и стол. Съобразено е обстоятелството, че в края
на 2017г. администрацията е предприела действия по извършване на ремонт, но се
изтъква, че те са допринесли единствено за осигуряване на достъп до течаща вода
и санитарен възел в периода от 01.11.2017г. до края на исковия период-
15.01.2020г., но негативното въздействие на влагата, мухъла и недостатъчната
хигиена е продължило през целия процесен период. Ангажираните от ответника
доказателства за извършвани периодично действия по дезинфекция на помещенията
не могат да обусловят извод за неоснователност на претенцията, сочи съдът. Релевиран
е извод за доказано бездействие на ответника, в нарушение нормата на чл.20,
ал.3 от ППЗИНЗС, а именно да се осигури в заведението от закрит тип, каквото е
процесното постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел в спалните
помещения за срок от 112 дни. Установено е и нарушение на чл.23, ал.2 от ЗИНЗС,
тъй като в продължителен период от време обхванато от исковата претенция ищецът
Р. не е разполагал с маса и стол за хранене. Съдът е приел, че причиненото от
този случай страдание следва да бъде възмездено с присъждане на дължимото му се
обезщетение за неимуществените вреди. Като справедлив размер на тази доказана
претенция на ищеца е определена сумата от 1029 лева, която му е присъдена със
оспорения съдебен акт. В останалата част, наведените доводи от ищеца са приети
за неоснователни и недоказани, респективно искът е отхвърлен, за разликата от тази
сума до пълния предявен размер от 20 000 лева. При постановяване на този
резултат, съдът е съобразил принципа на кумулативното въздействие по смисъла на
чл.284, ал.2 от ЗИНЗС и съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, е определил размера
на дължимото обезщетение във връзка с този деликт.Останалите претенции,
включени като основание за претърпени неимуществени вреди, са намерени от съда
за неоснователни, при липса на доказателства за настъпили вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация и в
останалата част искът е отхвърлен.
В полза на ищеца е присъдена сумата от
26 лева, направени разноски по делото- част от платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Решението на Административен
съд-гр.Бургас е ПРАВИЛНО.
Съдът е изяснил подробно фактическата
обстановка по делото и изчерпателно е обсъдил всички доводи и твърдения на
ищеца, предпоставили предявяването на иск за обезщетяване на твърдените
неимуществени вреди. В хода на съдебното производство са събрани необходими за
правилното решаване на спора гласни и писмени доказателства, при приложението
на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, а решаващият състав задълбочено и всестранно ги обсъдил
ги е в тяхната съвкупност и поотделно, при съобразяване разпоредбата на чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС. Съдът е обосновал изводи, които са обективни и изцяло в
съответствие с доказателствената маса, поради което се споделят и от настоящата
инстанция- тричленен състав на съда.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1
от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл.3, който в ал.1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното,
като на основание чл.52 от ЗЗД съдът определя размера на обезщетението по
справедливост.
Естеството
и характера на причиненото страдание съдът преценява не само с оглед субективното възприятие и усещане на ищеца за
причинена вреда, но и с оглед на конкретни обективни факти. Негативното
въздействие на условията, при които ответникът по касация е пребивавал в
Затвора – Бургас досежно облекчаването на физиологичните нужди на лишеният от
свобода в кофа в същото помещение, където спи и се храни, липсата на течаща
вода в това помещение, невъзможността да се храни в нормални условия при
наличие на маса и стол, а също така и на влага, мухъл, гризачи и насекоми, несъмнено
са от такова естество, че да се предизвикат у всеки психически здрав човек
твърдените от ищеца страдания, респективно обуславят настъпила вреда от
неимуществен характер, с оглед констатациите за отклонение от подходящата
жизнена среда за изтърпяване на наказанието. В резултат на анализа на
ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, както правилно е
изтъкнал и решаващият състав на съда, се обосновава извода за причинени
страдания, надхвърлящи обичайните неудобства, свързани с изпълнението на
наложеното наказание, свързани с негативни емоционални преживявания,
надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието „лишаване от свобода“. При
преценката на въздействието на тези условия, съдът е съобразил и тяхната
продължителност, респективно интензитет и е определил справедлив размер за
обезщетяване, в съответствие с дължимата се справедливост, като обосновано е
посочена сумата от 1029лв., възмездяваща претендираните вреди на това
фактическо основание. С преценката за справедливост на посоченият размер се
солидаризира и настоящият съд. В останалата им част, доводите на ищеца и
обективираните в исковата молба твърдения за причинени неимуществени вреди са
останали недоказани в процеса. Съдът изчерпателно е обсъдил всяка от тях и е
изложил подробни мотиви, с които
претенциите на ищеца са приети за основателни, поради което тези
съображения не следва да се приповтарят, а на основание чл.221 ,ал.2, изр.2-ро
от АПК настоящата инстанция препраща към тях.
В
този смисъл, касационната инстанция счете за неоснователни оплакванията на касатора-
ГД „Изпълнение на наказанията“ относно недоказаност на претърпените вреди, респективно
размера на присъденото обезщетение в размер на 1029 лева.
В касационното производство не са
ангажирани нови доказателства допустими в този стадий на съдебното
производство, поради което и липсва основание за тяхното обсъждане. Липсва
основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ГДИН.
Предвид изложеното, оспореният съдебен акт е
валиден, допустим и правилен, поради което следва да бъде оставен в сила.
Касационната жалба е неоснователна, с оглед липсата на отменителни основания по
чл.209 от АПК.
При този изход на процеса разноски не
са дължими в полза на касатора, а от страна на ответника не се и претендират
такива за тази инстанция, нито са ангажирани доказателства за направени
разноски в касационното производство.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд гр.
Бургас, в настоящият тричленен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 847 от
10.07.2020г., постановено по адм. дело № 122 от 2020г. по описа на Административен
съд гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.