Р Е
Ш Е Н
И E
№360 18.12.2017 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница
Делчева, и в присъствието на прокурора Петя Драганова като разгледа
докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №528 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1,
ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба на Й.Р. с постоянен адрес ***,
чрез пълномощника си по делото адв. В.С.,*** Загора, за заплащане на сумата от 600.00
лв., представляваща имуществени вреди от отменено наказателно постановление №1162/08.09.2016
год. на Зам. Кмета на Община Стара Загора.
В исковата молба се
твърди, че с Решение №92/21.02.2017 год., постановено по АНД №72/2017 год. по
описа на Районен съд Стара Загора е отменено наказателно постановление №1162/08.09.2016
год. на Зам. Кмета на Община Стара Загора, потвърдено с решение №215/25.05.2017
год. постановено по КАНД №157 по описа на Административен съд Стара Загора за
2017 год. За представителство в съдебното производство ищцата е сключила
договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената
процесуална защита заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. в
съдебното производство. Ищцата счита, че заплатената сума в размер на 600.00 лв.
съставлява за нея имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Зам. Кмета на
Община Стара Загора. Иска от съда след установяване на твърденията в исковата
молба да бъде осъден ответника по иска Община - гр. Стара Загора да й заплати
претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 600.00 лева, ведно със
законната лихва от 16.10.2017 год. - датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и да му се присъдят следващите се от
настоящото производство разноски – заплатена държавна такса и адвокатски
хонорар. В съдебно заседание, ищцата се
явява лично и поддържа изложеното в исковата молба.
Ответникът Община Стара
Загора, оспорва предявеният иск като твърди, че е неоснователен. В писмения
отговор на исковата молба, поддържа, че не са налице всички изискуеми се по
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ елементи от фактическия състав за ангажиране на
отговорността на държавата за вреди, които да са причинени на ищца. Платените
от ищца адвокатски възнаграждения по повод проведените административно-наказателно
съдебни производства не представляват вреда, произтичаща от незаконосъобразна
административна дейност и не са пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление. Наказателните постановления не са проявна форма на
административна дейност, а съставляват правораздавателни актове, поради което и
отговорността на административните органи за вреди настъпили следствие на
отменени като незаконосъобразни наказателни постановления не може да бъде
ангажирана. Отмененото наказателно постановление не може да бъде приравнено на
отменен административен акт, порази което и не са налице всички елементи на
фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника. Не е налице
отменен административен акт. Искането му е за отхвърляне на исковата претенция
като неоснователна.
Окръжна прокуратура Стара
Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ,
чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на
исковата претенция, с оглед на постановеното тълкувателно решение №1 по
тълкувателно дело №2/2016 год. на ВАС.
От
събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът
приема за установено следното:
С наказателно
постановление с №1162/08.09.2016 год. на
Зам. Кмета на Община Стара Загора, на ищцата е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.29, ал.1 от Наредба за
обществения ред в Община Стара Загора, за нарушение на чл.25з от същата наредба.
По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №72/2017 год. по описа на
Районен съд Стара Загора, приключило с Решение №92/21.02.2017 год., с което е
отменено изцяло като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.
Така постановеното решение е обжалваното от Община Стара Загора и е образувано
КАНД №157/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора, приключило с
решение №215/25.05.2017 год., с което е оставено в сила постановеното въззивно
решение като правилно и законосъобразно.
От приложеното към
настоящото дело АНД №72/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора е видно,
че ищцата е сключила договор за правна защита и съдействие с №302378 от 09.02.2017
год. с адв. В.С. за процесуално представителство по горепосоченото дело на Районен
съд Стара Загора, с договорено и платено в брой при подписването на договора възнаграждение
в размер на 600.00 лв. В развилото се съдебно производство не са били присъдени
разноски, който факт не се оспорва от ответника. С покана
вх.№10-02-6186/30.08.2017 год. ищцата е поискала заплащане на сумата от 600.00
лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение, като е даден
седемдневен срок за превеждането на сумата по посочената банкова сметка. ***, а
не се твърди от ответника, че тази сума е била заплатена.
Въз основа на така
установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е
процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният
административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство
по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се
носи от ищцата, търсеща присъждане на обезщетение за понесените вреди.
Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.
В случая се претендира обезвреда за имуществена вреда, причинена от
издадено наказателно постановление с №1162/08.09.2016 год. Зам. Кмета на Община
Стара Загора, което е било отменено като незаконосъобразно по съдебен ред.
Касае се за административнонаказателно производство по налагане на
административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на
административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция.
В този смисъл е и Тълкувателно постановление
№2/2014 от 19.05.2015 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия
на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен
съд и Тълкувателно постановление
№1 от 15.03.2017 год. на общото събрание от съдиите от Първа и Втора колегии на
Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело №2/2016 год.
Безспорно се установи по делото, че за обжалваното на посоченото
наказателно постановление ищцата е ангажирала адвокат, като е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от Й.Р. разноски, съставляващи
заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по
смисъла на закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищцата
разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй
като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното
производство по обжалване на наказателно постановление с №1162/08.09.2016 год. Зам.
Кмета на Община Стара Загора. Наемането на адвокат в случая е било една
закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е
логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си
и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на
правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищцата
имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление с №1162/08.09.2016 год. Зам.
Кмета на Община Стара Загора. В развилото се производство пред Административен
съд Стара Загора, ищцата отново е била представлявана от същия адвокат, но е
приложено само пълномощно, без да има данни за заплащане на каквото и да е било
възнаграждение.
Съдът намира да отбележи, че действително законодателят не предвижда ред
за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание
за изключване на приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията
за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните
средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен
акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна
репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94
от НПК, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на
процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по
отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен
контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че
както във въззивното производство, така и в касационното такова, ищцата е бил
представлявана от адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази
защита, а не формалният й характер.
Кумулативно са налице елементите
от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от Й.Р. ***
е доказан по основание.
Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от
приложеният договор за правна защита и съдействие, се установява по безспорен
начин, че ищцата е заплатила в брой договореното възнаграждение в размер на 600.00
лв. за процесуално представителство по АНД №72/2017 год. по описа на Районен
съд Стара Загора. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характера
на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в
този смисъл е и Тълкувателно решение №6/06.11.2013 год. по тълк. дело №6/2012 год,
ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищцата е
претърпяла имуществени вреди общо в размер на 600.00 лв., изразяващи се в
направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с
воденото съдебно производство по обжалването на наказателно постановление №1162/08.09.2016
год. Зам. Кмета на Община Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с
влязъл в сила съдебен акт.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Й.Р. ***, по
безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите
от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищцата имуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция се
явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски по
делото от страна на ищцата по делото. С оглед изхода на делото същото е
основателно. По настоящето дело е представен договор за правна защита и съдействие
/лист 77 от делото/ от 27.11.2017 год., съгласно който Й.Р. е заплатила на адв.
В.С. сумата от 600.00 лв. за процесуално представителство. Доказани са и
разноските, представляващи заплатената държавна такса в размер на 10.00 лв.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Община
Стара Загора, ЕИК *********, представлявана от Кмета
Живко Веселинов Тодоров на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Й.Р., ЛНЧ
********** с постоянен адрес *** сумата
от 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление №1162
от 08.09.2016 год. на Зам. Кмета на Община Стара Загора, ведно със законната
лихва върху сумата от 16.10.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община
Стара Загора, ЕИК *********, представлявана от Кмета
Живко Веселинов Тодоров на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Й.Р., ЛНЧ
********** с постоянен адрес ***, сумата
от 610.00 /шестстотин и десет/ лева, представляваща направените от ищцата
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: