№ 22298
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110151185 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и на пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М
Ц,против Б. К. А.,ЕГН **********,и К. Б. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца,както следва : за Б. К. А. –
1628,51 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г.,214,14 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до
04.07.2022 г.,43,78 лева сума за дялово разпределение за периода м.06.2019 г.
до м.04.2021 г.,8,47 лева лихва за забава за периода 31.07.2019 г. до 04.07.2022
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска
до окончателното изплащане на вземането ; за К. Б. А. – 542,84 лева главница
за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,71,38 лева
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г.,14,59 лева сума за
дялово разпределение за периода м.06.2019 г. до м.04.2021 г.,2,82 лева лихва за
забава за периода 31.07.2019 г. до 04.07.2022 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот в гр.С,при което ответниците като клиенти на топлинна
енергия са задължени да заплащат стойността на доставена топлинна енергия
в срока по общите условия. Твърди се,че ответникът Б. А. отговаря за
задълженията до размера на ¾ от дълга,а ответникът К. А. – до размера на ¼
от дълга. Ищецът поддържа,че претендираната цена за доставена топлинна
1
енергия съответства на реално доставено количество топлинна енергия,което
възлиза на 2171,35 лева,а предвид това,че цената не е заплатена в срок,ищецът
претендира сумата от 285,52 лева мораторна лихва. С исковата молба са
претендирани и парични суми за дялово разпределение и мораторна лихва
върху дялово разпределение,съответно в размер от 58,37 лева и 11,29 лева.
Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по
реда на заповедното производство,но предвид връчването на заповедта за
изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване
на установителните искове. Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
Ответниците Б. А. и К. А. в депозирания писмен отговор чрез
назначения особен представител оспорват исковете като недоказани – твърди
се,че не е доказано ответниците да отговарят за изпълнение на
задълженията,формулирано е възражение за давност. Ответниците молят съда
да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира исковете за доказани по
основание.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 21.07.2022 г. „Т С“ЕАД
претендира от Б. К. А. и К. Б. А. сумите от 2171,35 лева главница за топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,285,52 лева мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г.,58,37 лева сума за дялово разпределение
за периода м.06.2019 г. до м.04.2021 г.,11,29 лева мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение,ведно със законната лихва върху главницата,считано
от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
39364/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
От справка от НБД „Население“ се установява,че Т Й А.а е починала и
оставила като наследници по закон съпруг Б. К. А. и син К. Б. А..
Приет е договор за продажба на държавен жилищен имот от 28.11.1985
г.,съгласно който Б. К. А. и Т Й А.а се легитимират като собственици на
недвижим имот *****.
Установява се от договор № 2748/02.08.2002г.,сключен между „Т
С“ЕООД,като изпълнител,и етажните собственици в *****,като
възложители,че страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което изпълнителят приема да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия,а възложителите приемат да поставят
индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието
решение на общото събрание на етажните собственици.
По делото са представени общи фактури,издадени на 31.07.2020
г.,31.07.2021 г. от „Т С“ЕАД.
Видно от договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „Т
2
С“ЕООД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което „Т С“ЕООД приема да реализира дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна
собственост,а „Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че общият топломер се отчита на първо число всеки
месец по елктронен път,след което се приспадат за сметка на доставчика
технологичните разходи,дяловото разпределение е реализирано в
съответствие с нормативната уредба,общият топломер е преминавал
периодична метрологична проверка със заключение за съответствие,поради
което може да бъде възприето,че представлява годно средство за търговско
измерване,главницата за топлинна енергия за процесния период,без да има
включени задължения извън процесния период възлиза на 2171,34 лева.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява,че
прогнозните задължения са сторнирани,след което са издадени общи
фактури,главницата за топлинна енергия възлиза на 2171,35 лева,а
мораторната лихва е 285,56 лева,сумата за дялово разпределение е 58,37
лева,а мораторната лихва е 11,29 лева.
Видно от документи за главен отчет,не е осигурен достъп за отчет на
уредите.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Този иск
има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер,за което е издадена заповед за изпълнение – следва да бъде доказано,че
между страните съществува договорно правоотношение,да бъде установено
доставеното количество топлинна енергия и стойността на доставена
топлинна енергия. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен
на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. искът се счита предявен на 21.07.2022 г.
Софийският районен съд приема,че между страните съществува
договорно правоотношение – дружеството ищец реализира дейност по
доставка и продажба на топлинна енергия,а ответниците Б. А. и К. А. са
клиенти на топлинна енергия като съсобственици на топлоснабдения имот.
Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване върху имота. За да счете,че
ответниците са клиенти на топлинна енергия,съдът взе предвид,че по делото е
представен договор за продажба на топлинна енергия,съгласно който
ответникът Б. А. е придобил право на собственост върху процесния имот
заедно с Т А.а,а предвид справката от НБД „Население“,че наследници на Т
А.а са съпруга и сина й,съдът приема,че е доказано,че ответниците са пасивно
3
легитимирани да отговарят за заплащане стойността на топлинна енергия при
квоти ¾ за ответника Б. А. и ¼ за ответника К. А.,тъй като делът на Т А.а се
дели при равни дялове между двамата ответници като наследници по закон на
Т А.а. В хипотезата,когато имотът е топлоснабден към влизане в сила на
закона,не съществува законово изискване за наличието на формален договор,а
договорното правоотношение се счита възникнало с оглед притежаваното
право на собственост или вещно право на ползване. Така мотивиран,съдът
намира,че е доказано,че между страните съществува договорно
правоотношение. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията между
страните се уреждат според общите условия на дружеството доставчик. За да
бъде изпълнението на задължението за заплащане стойност на топлинна
енергия точно,необходимо е цената на доставена топлинна енергия да е
заплатена в срока,регламентиран според общите условия. Страните не твърдят
да са уговорили индивидуални условия,което означава,че приложение
намират именно общите условия. Доказването факта на изпълнение на
задължението за заплащане цена на топлинна енергия е възложено на
ответниците,тъй като доказването на този факт изключва основателността на
исковата претенция. В хода на производството ответниците не са провели
доказване,че са заплатили цената на доставена топлинна енергия или част от
същата,поради което следва да се приеме,че исковете за заплащане стойност
на доставена топлинна енергия подлежат на уважаване. От ангажираните в
хода на производството доказателства се установява,че в сградата,където се
намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение на
топлинна енергия,което означава,че собственикът на всеки индивидуален
обект е длъжен да заплаща стойността на доставена топлинна
енергия,определена от дялово разпределение. С оглед това,че според
заключението по съдебно-техническата експертиза дяловото разпределение е
реализирано при спазване на нормативната уредба,то исковата претенция е
доказана по основание. В конкретния случай предвид това,че не е осигурен
достъп до имота за отчет на индивидуалните разпределители и/или
водомер,топлинната енергия за имота е определена при съобразяване
максимален специфичен разход,т.е. съобразено е с нормативната уредба.
Софийският районен съд намира,че са доказани по основание и по размер и
исковете за сума за дялово разпределение,в която насока съдът взе предвид
заключението по съдебно-счетоводната експертиза,както и отчете клаузите на
чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия. Цитираните клаузи от общите
условия позволяват да бъде възприето,че купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща сумата за дялово разпределение на продавача,който от
своя страна изплаща дължимата парична сума на дружеството,което
реализира дялово разпределение. Изводът на съда за основателност на
исковете за главница за топлинна енергия и за сума за дялово разпределение
налагат да бъде разгледано своевременно формулираното в писмения отговор
възражение за погасителна давност. Погасителната давност е уредена в полза
на длъжника,който може да се позове на изтекла давност,ако в определен
период от време,считано от настъпване изискуемост на вземането,ако
кредиторът е бездействал. Приложимата погасителна давност за вземания за
топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно
решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. В конкретния случай
искът се явява предявен на 21.07.2022 г.,което означава,че липсват погасени по
4
давност парични суми,респективно възражението за давност е недоказано. С
оглед това,че най-старото претендирано задължение е за м.05.2019 г.,което е
платимо в периода 01.06.2019 г. – 15.07.2019 г.,както и като отчете,че съгласно
ЗМДВИП давност не е текла в периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.,съдът
счита,че липсват погасени по давност парични суми.
Искът с правно основание чл.86 от ЗЗД подлежи на уважаване,ако бъде
доказано,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва. Когато изпълнението на задължението има падеж или
срок,считано от деня,следващ падежната дата или деня,следващ последния
ден от срока длъжникът изпада в забава,докато ако задължението няма падеж
или срок,за да бъде поставен длъжникът в забава е необходимо да му бъде
отправена покана. Софийският районен съд намира,че задължението за
заплащане главница за топлинна енергия възниква като срочно,защото общите
условия уреждат срок за изпълнение на задължението,съответно при
съобразяване законовата разпоредба длъжникът е изпаднал в забава. При това
положение съдът счита,че исковете в частта за мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия подлежат изцяло на уважаване. Софийският
районен съд приема,че исковете за заплащане мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение подлежат на отхвърляне. Общите условия не
регламентират срок за изпълнение на задължението за заплащане сума за
дялово разпределение,а същевременно ищецът не доказва да е отправил
покана,с която да е поставил ответника в забава,поради което и исковете за
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежат на
отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и предвид уважената част
от исковете съдът намира,че следва да бъдат присъдени 100,03 лева за
заповедното производство и 1700,43 лева съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на Б.
К. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т С“ЕАД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М
Ц,в размер от 1628,51 лева ( хиляда шестстотин двадесет и осем лева петдесет
и една стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г.,214,14 лева ( двеста и четиринадесет лева и четиринадесет
стотинки ) мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г.,43,78 лева
( четиридесет и три лева седемдесет и осем стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.06.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 21.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 39364/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като
5
отхвърля иска за сумата от 8,47 лева лихва за забава за периода 31.07.2019 г.
до 04.07.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на К.
Б. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т С“ЕАД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М
Ц,в размер от 542,84 лева ( петстотин четиридесет и два лева осемдесет и
четири стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г.,71,38 лева ( седемдесет и един лева тридесет и осем стотинки )
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г.,14,59 лева (
четиринадесет лева петдесет и девет стотинки ) сума за дялово разпределение
за периода м.06.2019 г. до м.04.2021 г., ,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 21.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 39364/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля иска
за сумата от 2,82 лева лихва за забава за периода 31.07.2019 г. до 04.07.2022 г.
ОСЪЖДА Б. К. А.,ЕГН **********,и К. Б. А.,ЕГН **********,с адрес
гр.С да заплатят на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т
С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от П П и М Ц сумите от 100,03 лева ( сто лева и три стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и 1700,43 лева ( хиляда седемстотин лева четиридесет и три
стотинки ) съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т
С“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6