Определение по дело №4788/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266859
Дата: 29 декември 2020 г. (в сила от 28 януари 2021 г.)
Съдия: Елена Тодорова Иванова
Дело: 20201100504788
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в закритото заседание на двадесет и девети декември през 2020 година в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.                       ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев

                                                                                                                   Йоана Генжова

при секретаря ………….……… и в присъствието на прокурора ……………… като разгледа док-ладваното от съдия И. гр.д.№ 4 788 по описа на 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:              

            Производството е образувано по въззивна жалба на „С.Б.“ ЕООД – ответник по първоначалните искове и ищец по насрещните претенции срещу решение № 27387 от 29.01.2020 г. по гр.д.№ 76 265/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав – в частта, в която са уважени предявените от първоначалния ищец – „Б.Т.“ АД, искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.233, ал.1, изр.посл.от ЗЗД за сумата 3 908,00 лева, както и в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на жалбоподателя с правно основание чл.108 ЗС за гаражната врата.

              Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен искът на „Б.Т.“ АД срещу „С.Б.“ ЕООД с правно основание чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД за разликата над сумата от 3 908,00 лева до сумата 16 581,60 лева, представляваща обезщетение за вреди, настъпили през периода на наемното правоотношение между страните в наетите имоти, както в частта, в която е уважен насрещният иск на „САФ-Х.Б.“ ЕООД, като „Б.Т.“ АД е осъден да заплати на „С.Б.“ ЕООД на основание чл.108 ЗС владението на два неонови надписа, поставени пред обект на адрес: гр.**********, не е обжалвано и е влязло в сила.

              На 16.12.2020 г. в СГС под вх.№ 303091 е постъпила молба от първоначалния ищец „Б.Т.“ АД, действащ чрез адв.Я. /с приложено по делото пълномощно с исковата молба, съдържащо и права по чл.34, ал.3 ГПК/, в която е обективирано волеизявление, че се отказва от предявените от него искове срещу „С.Б.“ ЕООД и моли да се обезсили реше-ние № 27387 от 29.01.2020 г. по гр.д.№ 76 265/ 2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав, тъй като между страните е постигната извънсъдебна спогодба.

              На 18.12.2020 г. в СГС под вх.№ 304130 е постъпила молба от въззивника „С.Б.“ ЕООД, действащ чрез процесуалния му представител адв.Т./с приложено по делото пълномощно с молба с вх.№ 305271/2020 г., съдържащо и права по чл.34, ал.3 ГПК/, в която е направено изявление, че същото прави отказ от предявените от него искове по чл.108 ЗС, касаещи два неонови надписа, поставени на фасадата на наетата сграда и на пилон пред самата сграда, и гаражна врата, поради постигната между страните извънсъдебна спогод-ба. Моли производството по гр.д.№ 4 788/2020 г. на СГС да бъде прекратено и да се обезсили решение № 27387 от 29.01.2020 г. по гр.д.№ 76 265/ 2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав в частта, в която се уважава искът на „С.Б.“ ЕООД срещу „Б.Т.“ АД за предаване на владението върху два неонови надписа, поставени върху фасадата на сградата – обект на наемното правоотношение.

              Настоящият съдебен състав, като взе предвид обстоятелството, че не съществуват про-цесуални пречки за уважаване на заявените от ищците по първоначалната и насрещната искова молба искания по депозираните молби, касаещи претенциите, по които първоинстанционното решение не е влязло в сила, за което не е необходимо съгласието на ответниците по тези искове, намира, че производството по делото следва да бъде прекратено по реда на чл.233 ГПК, поради отказ от исковете на „Б.Т.“ АД с правно основание чл.108 ЗС и с правно основание чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД сумата от 3 908,00 лева и отказ от насрещния иск на „САФ Х.Б.“ ЕООД с правно основание чл.108 ЗС, имащ за предмет: автоматична гаражна врата. Като после-дица от последното, решението на СРС по гр.д.№ 76 265/2016 г. по описа на ІІ ГО, 64 състав – следва да бъде обезсилено в тези му части, както и в частта за разноските.

              Претенцията на „Б.Т.“ АД с правно основание чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД - в частта, в която същата е отхвърлена за разликата над сумата от 3 908,00 лева до сумата 16 581,60 лева, както и претенцията на С.Б.“ ЕООД с правно основание чл.108 ЗС относно двата неонови надписа, която е уважена в цялост от СРС, не могат да бъдат предмет на искания по чл.233 ГПК, тъй като първоинстанционното решение в тези части е влязло в сила. Възмож-ност за обезсилване на влязло в сила решение в ГПК не е предвидена.

            С оглед изложеното молбите на „Б.Т.“ АД и С.Б.“ ЕООД в тези им части са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

            Воден от горното и на основание чл.233 ГПК, Съдът

             

                                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

              ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4 788/2020 г. по описа на СГС, ГО, ІV-В състав, поради отказ от исковете, предявени от „Б.Т.“ АД, ЕИК*********срещу „САФ Х.Б.“ ЕООД, ЕИК*********с правно основание чл.108 ЗС, имащи за предмет:  алуминиеви хоризонтални щори с размери: 80 см. - 190 см.; 115 см. - 230 см.; 25 см - 85 см.; 230 см. - 230 см.; 265 см. - 230 см., 115 см. - 230 см.,25 см. - 85 см.; 85 см. - 185 см.; 85 см. - 130 см.; 85 см. - 130 см.; 80 см. - 130 см., 75 см. - 130 см., 75 см. - 130 см.; 60 см. - 130 см., 60 см. - 210 см., 60 см - 140 см.; 115 см. - 140 см. и 8 броя масивни, изработени от винкел стелажи с дължина всеки един от тях по 2 метра, височина 2,90 метра и ширина 0,60 метра, и с правно основание чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД за сумата от 3 908,00 лева – обезщетение за вреди върху търговски обект, състоящ се от едно едноетажно и едно двуетажно помещение с обща площ от 180 кв.м., и на га-раж, находящи се в гр.*********, настъпили през периода на същест-вувалото между тях наемно правоотношение, както и поради отказ от насрещния иск, предявен от „САФ Х.Б.“ ЕООД, ЕИК*********срещу „Б.Т.“ АД, ЕИК*********с правно основание чл.108 ЗС, имащ за предмет: автоматична гаражна врата, монтирана на гараж, находящ се на адрес: гр.*********.

 

              ОБЕЗСИЛВА решение № 27387 от 29.01.2020 г. по гр.д.№ 76 265/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав – в частта, в която е признато за установено на основание чл.108 ЗС спрямо „САФ Х.Б.“ ЕООД, ЕИК*********, че „Б.Т.“ АД, ЕИК*********е собственик по силата на анекс от 28.07.2003 г. между страните по договор за наем на алуми-ниеви хоризонтални щори с размери: 80 см. - 190 см.; 115 см. - 230 см.; 25 см - 85 см; 230 см. - 230 см.; 265 см. - 230 см., 115 см. - 230 см.,25 см - 85 см.; 85 см. - 185 см.; 85 см. - 130 см.; 85 см. - 130 см.; 80 см. - 130 см., 75 см. - 130 см., 75 см. - 130 см.; 60 см. - 130 см., 60 см. - 210 см., 60 см - 140 см.; 115 см. - 140 см. и на 8 броя масивни, изработени от винкел стелажи с дължина всеки един от тях от по 2 метра, височина 2,90 метра и ширина 0,60 метра и „САФ Х.Б.“ ЕООД е осъден да предаде на „Б.Т.“ АД владението на посочените вещи; – в частта, в която „САФ Х.Б.“ ЕООД, ЕИК*********е осъден да заплати на „Б.Т.“ АД, ЕИК*********на основание чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД сумата от 3 908,00 лева – обез-щетение за вреди върху търговски обект, състоящ се от едно едноетажно и едно двуетажно помещение с обща площ от 180 кв.м., и на гараж, находящи се в гр.Добрич, бул.*********8, настъпили през периода на наемно правоотношение между страните, както и в частта, в която е отхвърлен насрещният иск по чл.108 ЗС за признаване за установено спрямо „Б.Т.“ АД, ЕИК *********че „САФ Х.Б.“ ЕООД, ЕИК*********е собст-веник на автоматична гаражна врата, монтирана на гараж, находящ се на адрес: гр.*********и предаване владението върху нея, като и в частта за разноските.

 

              ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на „Б.Т.“ АД и „САФ Х.Б.“ ЕООД от 16.12.2020 г. и 18.12.2020 г. в останалата им част, като неоснователни.

 

              Определението за прекратяване може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.

   

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.