№ 13188
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110165804 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу М. Г. А. - в лично
качество и срещу наследници на Г. Ц. А. - М. Г. А. и Г. К. А., с която са предявени
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми:
сумата от 1729,09 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ
се в гр. С........, с абонатен № 188552, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 414,27 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
10.11.2023 г., сумата от 19,90 лв. - цена на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2023
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5,88 лв. - мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 10.11.2023 г. Сумите се
претендират при условията на разделна отговорност както следва: М. Г. А. - ¾ части и Г. К.
А. - ¼ части.
Ищецът твърди, че М. Г. А. и Г. К. А. (М. А. в лично качество и като наследник на Г.
А., а Г. А. - като наследник на Г. А.) са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през исковия период, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия,
като те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение.
1
Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, а като не са
сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия в посочения размер. Поддържа, че съгласно чл.
139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за
което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника М. Г. А.. В открито
съдебно заседание същият се явява лично и заявява, че не оспорва претендираните от него
суми и изразява готовност да ги заплати след постановяване на решението.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответницата Г. К. А., с който твърди, че
е погасила чрез плащане своите задължения, за което представя съответни доказателства.
Моли за отхвърляне на исковете.
С писмена молба от 29.05.2024 г., както и в открито съдебно заседание на 26.06.2024
г., процесуален представител на ищеца признава, че в полза на дружеството е постъпило
плащане на 05.04.2024 г. от длъжника Г. А. в общ размер на 593,41 лв., както и че с
извършеното плащане са погасени вземанията на посочения ответник за главници, лихви и
държавна такса. Поддържа искането си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. Добавя, че непогасено остава задължението на ответника М. Г. А..
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответниците (съответно техния наследодател)
през процесния период, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и
че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са
2
погасили претендираните вземания.
С оглед становището на ответниците - твърденията за извършено плащане на
задълженията от ответницата Г. А. и признанието на задълженията от ответника М. А.,
съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото на всички факти,
включени във фактическия състав на съдебно предявените вземания, а именно: че
ответниците са били през процесния период клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
доставяна до процесния имот, находящ се в гр. С........, с абонатен № 188552, по аргумент на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, че през исковия период до имота е доставяна
топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност (което се установява и от
представените от третото лице - помагач „Т.С.“ ЕООД с молба от 20.06.2024 г. писмени
доказателства - индивидуална справка за отопление и топла вода и документ за главен отчет
на уредите за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.), че е
извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия от третото лице -
помагач „Т.С.“ ЕООД, за което в полза на ищеца се дължи възнаграждение в размер на
исковата сума (която се установява и от представеното извлечение от сметки за процесния
имот, което не е оспорено от ответниците), както и че ответниците са изпаднали в забава за
плащане на главниците съгласно приложимите Общи условия за доставка на топлинна
енергия от „Т.С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., поради което в полза на продавача са възникнали вземания за мораторна лихва
върху главниците за топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение в
предявените размери и за сочения от него период на забава.
От ответницата А. е заявено единствено правопогасяващо възражение за плащане на
дължимите от нея суми. Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да
зачете релевантните за спора факти, настъпили след предявяване на иска. Едно от
съществените правнорелевантни обстоятелства, имащо значение за правилното разрешаване
на спора, безспорно е извършеното от ответника доброволно плащане на исковите суми в
хода на исковия процес. В случая задълженията на ответницата са изцяло погасени чрез
плащане след образуване на делото, включително и разноските за държавна такса, което се и
потвърждава от приетото като писмено доказателство платежно нареждане от 05.04.2024 г.
на обща стойност 593,41 лв., от които 437,25 лв. - главница, 105,04 лв. - мораторна лихва,
32,49 лв. - разноски за държавна такса и 18,63 лв. - законна лихва. Ищецът не оспорва
извършеното плащане и факта, че с него са погасени в пълния им размер начислените за
исковия период задължения на ответницата А. по партидата на процесния имот,
включително за законна лихва върху главниците и дължимата по делото държавна такса. С
оглед на изложеното, предявените искове срещу този ответник следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
С процесуалното си поведение - неподаване на отговор в срока по чл. 131 ГПК и
изразяване на готовност за заплащане на исковите суми, ответникът А. е признал
дължимостта на главницата за топлинна енергия и на мораторна лихва върху нея, както и на
3
цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и на мораторна лихва
върху нея, поради което исковете срещу този ответник, при липса на данни за плащане,
следва да бъдат изцяло уважени.
Като законна последица върху главниците следва да се присъди и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба - 30.11.2023 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора - уважаване на исковете срещу ответника А. и отхвърляне на
исковете поради плащане в хода на процеса срещу ответницата А., право на разноски има
ищецът, на който следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от общо
50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ищеца действия
в хода на делото, както и разясненията на определение № 518/03.12.2019 г. по ч. гр. д. №
4461/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о. Не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй
като с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото - сумите не са били
заплатени преди подаване на исковата молба. Ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят определеното юрисконсултско възнаграждение при условията на разделна
отговорност - Г. А. - 12,50 лв. и М. А. - 37,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С........, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С..........., по предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните
суми: сумата от 1296,82 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
абонатен № 188552, находящ се в гр. С........, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 310,70 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
10.11.2023 г., сумата от 14,93 лв. - цена на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2023
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,41 лв. - мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 10.11.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С..........., срещу Г. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С........., осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 432,27 лв. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 188552, находящ се в гр.
С........, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2023
г. до изплащане на вземането, сумата от 103,57 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.11.2023 г., сумата от 4,97 лв. - цена на
4
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 1,47 лв. - мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 16.12.2020 г. до 10.11.2023 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Г. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С........., да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С..........., на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК сумата от 12,50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С........, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С..........., на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК сумата от 37,50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца - „Т.С.“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5