№ 3128
гр. Варна, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20233110116337 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
„А.С.В.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София
***** с която против Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: с. О., общ. Аксаково –
наследник на И. И. П., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. С., по реда на
чл.422 вр. чл. 415 ГПК, са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове за установяване съществуването на вземанията, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 № ****2021 г. по ч.гр.д.№ 1611/2021 г. по описа на РС - С..
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца
права:
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК № ****2021 г. по ч.гр.д.№ 1611/2021 г. по описа на РС - С. е
издадена въз основа на заявление на кредитора „**** Банк“ ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес управление: гр. София, п.к. ***, *****, като в полза на
заявителя са присъдени следните суми: 6727,37 лева – главница - дължима
сума по договор за потребителски кредит № ****2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2021 г. до
1
окончателното плащане; 2152,01 лева - договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 25.03.2020 г. до 04.03.2021 г. и 296,78 лева -
обезщетение за забава, начислено за периода от 25.03.2020 г. до 16.04.2021 г.,
както и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
С ПДИ изх. № *****2022 г. по низп.д. №***/2021 г. по описа на ЧСИ
№837 КЧСИ, ответникът в настоящото производство е поканен, в качеството
му на наследник на длъжника в заповедното производство, да изпълни
доброволно задължението на наследодателя си, в двуседмичен срок от
съобщаването. В срока по чл.414, ал.2 ГПК, срещу заповедта за незабавно
изпълнение постъпва възражение от длъжника Д. С. С. – наследник на И. И.
П., поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземанията си, в едномесечен срок от съобщаването. С искова
молба, постъпила в съда /Районен съд – С./, в срока по чл.415, ал.4 ГПК,
ищецът „А.С.В.” ЕАД, ЕИК *****, придобил вземането срещу длъжника, въз
основа на рамков договор за цесия от 31.08.2018 г. и приложение
№1/25.11.2021 г., предявява претенцията си за установяване дължимостта на
сумите по издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се сочи, че между страните по заповедното
производство е сключен договор за потребителски кредит № ****2019 г., по
силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя, а
последният е усвоил кредит в размер на 6944 лева, срещу насрещното
задължение да върне заетата сума, ведно с уговорените лихви, в срок до
25.11.2023 г. Сумата е дължима на равни месечни вноски, всяка в размер на
265,07 лева, без последната вноска, която е изравнителна и е в размер на
265,12 лева. Първата погасителна вноска е с падеж 25.12.2019 г., а последната
– 25.11.2023 г. Сочи, че към датата на подписване на договора, страните са
постигнали съгласие, кредитополучателят да заплати на банката сума в общ
размер на 12723,41 лева. Уговореният ГЛП е 33,67%, като при просрочие се
дължи лихва за забава, в размер на законната лихва. Към датата на подаване на
заявлението в съда, образувано в ч.гр.д.№ 1611/2021 г. по описа на РС – С.,
кредитополучателят е със задължение към кредитора, както следва: 6727,37
лева – главница; 2152,01 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена
за периода от 25.03.2020 г. до 04.03.2021 г.; 296,78 лева лихва за забава,
начислена за периода от 25.03.2020 г. до 16.04.2021 г. Уведомлението за
предсрочна изискуемост е връчено лично на длъжника, на 04.03.2021 г. След
2
смъртта на кредитополучателя, в изпълнителното производство като длъжник
е конституиран наследникът Д. С. С., поради което установителният иск е
предявен против този наследник.
В условията на евентуалност, ако съдът не уважи установителните
искове изцяло или частично, се отправя искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, следните суми: 6727,37 лева – главница - дължима сума по
договор за потребителски кредит № ****2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2021 г. до
окончателното плащане; 2152,01 лева - договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 25.03.2020 г. до 04.03.2021 г. и 296,78 лева -
обезщетение за забава, начислено за периода от 25.03.2020 г. до 16.04.2021 г.
Заявява, че обявява предсрочна изискуемост, по отношение на осъдителните
искове, с исковата молба.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Оспорва да е наследник на длъжника в заповедното производство – И. И. П..
Възразява срещу действителността на договор за потребителски кредит №
****2019 г., като заявява, че същият противоречи на ЗПК, ЗЗП и други
императивни норми. Оспорва автентичността на положените подписи от И. И.
П. в договор за потребителски кредит № ****2019 г. Оспорва И. П. да е
усвоила кредита. Оспорва положените подписи в рамков договор за продажба
от 31.08.2018 г., анекс от 25.11.2021 г към същия договор, потвърждение за
извършена цесия, извлечение от приложение № 1/25.11.2022 г. и пълномощно
от „**** Банк“ ЕАД. Въвежда възражение за погасяване на задълженията
поради изтекъл давностен срок. Оспорва като нищожни, евентуално като
прекомерни претвенциите за договорна лихва и лихва за забава. Оспорва
автентичността и съдържанието на документа по чл.417, т.2 ГПК, въз основа
на който са издадени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния
лист.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на
3
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Исковете са допустими, поради което съдът дължи
произнасяне по основателността им.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че през процесния период
е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
съдържание на което е задължението на ответника да престира
определена/определяема парични суми по договора за продажба на
изплащане, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника.
С доклада по делото, съдът е указал на страните, че следи служебно за
наличие на обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза от
потребителски договор, като не се произнася ако потребителят се
противопостави, както и че на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. При
установяване наличие на неравноправни клаузи, в тежест на ищеца е да
докаже, че конкретните условия по договора, които се оспорват, са
индивидуално уговорени с ответника.
Исковата молба е подадена след успешно проведено заповедно
производство. Въз основа на заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, е
образувано ч.гр.д.№ 1611/2021 г. по описа на РС - С. е издадена заповед за
следните суми: 6727,37 лева – главница - дължима сума по договор за
потребителски кредит № ****2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2021 г. до окончателното
плащане; 2152,01 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 25.03.2020 г. до 04.03.2021 г. и 296,78 лева - обезщетение за забава,
начислено за периода от 25.03.2020 г. до 16.04.2021 г., както и сторените
разноски в заповедното производство. Издаден е изпълнителен лист.
Длъжникът по издадената заповед – И. И. П. е починала на 04.10.2021 г.,
поради което възражението е подадено от нейната майка и наследник по закон
- Д. С. С.. Видно от ПДИ от дата 03.04.2023 г., последната е конституирана
като длъжник по изп. д. №***/2021 г. по описа на ЧСИ П. Г. – рег. №837 в
4
КЧСИ, като изпълнителното производство е образувано въз основа на
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 1611/2021 г. по описа на РС – С..
Възражението е депозирано в законоустановения срок от съобщаването,
поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение
разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с
която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената заповед
за изпълнение.
Разпоредбата на чл.9 ЗПК, която намира приложение в процесния
случай, дава определение на договор за потребителски кредит. Според
посочения законов текст, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа, на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Страни по този договор са
потребителят – физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност и кредиторът – всяко физическо или юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките
на своята професионална или търговска дейност.
Видно от договор за потребителски кредит № ****2019 г., „**** Банк“
ЕАД, предоставя на И. И. П., кредит в размер на 6944 лева, в която сума са
включени: 5000 лв. – кредит, 1200 лв. – застрахователна премия „BANK 66+“,
както и 744 лв. – такса оценка на риска. Потребителят е длъжен да върне
сумата, ведно с договорна възнаградителна лихва, в срок до 25.11.2023 г.
Уговореният ГЛП е 33,67 %, а ГПР – 49,16 %. Общата сума, дължима от
кредитополучателя е в размер на 12723,41 лв., платима на 48 месечни вноски,
47 от които в размер на 265,07 лева и една в размер на 265,12 лева. Договорът
е сключен с цел рефинансиране на друг договор за кредит, подписан от
страните – обстоятелство, което се установява от заявление за рефинансиране
на задължение в размер на 3637,70 лв., по договор за потребителски кредит
5
№***, подадено на19.11.2019 г., от кредитополучателя.
Съгласно т.7.2.2 от договора, в случаите, когато потребителят е пожелал
да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора, при условията на чл.19
/от договора/, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за
конкретната застраховка, се превежда от кредитора директно по банкова
сметка на съответния застраховател, респективно – по банковата сметка на
съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното
си нареждане и съгласие с подписване на договора.
Видно от приобщена декларация за определяне на изискванията и
потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна
програма „Защита за 66+“ за кредитополучателите на потребителски кредити,
предоставени от „**** Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ
медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International, И. П. е дала
съгласие за сключване на застрахователен договор, както и че при настъпване
на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск –
смърт в резултат на злополука или заболяване; хоспитализация над 3 дни, в
резултат на злополука, застрахователното плащане ще бъде извършено в полза
на „**** Банк“ ЕАД.
Авторството на положените подписи в договора за потребителски
кредит и съпътстващите писмени документи е оспорено от ответника, поради
което по делото е допуснато провеждането на съдебно-почеркова експертиза.
От приетото заключение на същата се установява, че подписите, положени за
„Потребител“, за „Застраховано лице“, за „подпис на ползващо се лице“, „Име
и подпис на титуляря“ в договор за потребителски кредит № ****, декларация
за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на
застраховано лице към застрахователна програма „Защита на 66+“, от
19.11.1919 г., сертификат № 1****2019; Общи условия за ползване на
допълнителна медицинска услуга... от 19.11.1919 г. и заявление за
рефинансиране на задължение от 19.11.1919 г., са изпълнени от И. И. П..
Доколкото авторството на подписите е установено по безспорен начин, съдът
приема, че страните по делото са обвързани във валидно облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на този договор.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, в
6
приетото заключение на която се сочи, че сумата от 6944 лева е преведена по
банкова сметка на И. И. П., на дата 19.11.2019 г. Съдът не приема това
твърдение на вещото лице, доколкото по делото няма нито едно доказателство,
от което да може да се установи, че сумата от 6944 лв. действително е била
преведена по банкова сметка на кредитополучателя и последният е усвоил
същата. Съгласно чл.7.2.2. от договора, начислената застрахователна премия, в
размер на 1200 лева се изплаща директно на застрахователя, а не на
потребителя. Отделно, таксата за оценка на риска, в размер на 744 лв., „се
финансира от кредитора и се възстановява от потребителя“, поради което
съдът не приема, а и е житейски нелогично банката сама да изплати на
потребителя такса за изпълнение на свое задължение, която след това да
събере с погасителните вноски. Съдът приема, че потребителят е усвоил
чистият размер на кредита – 5000 лева. По процесния договор са извършени
плащания в общ размер на 998,97 лева, с които са погасени следните
задължения: за главница – 216,63 лева; за договорна възнаградителна лихва -
578,73 лева, за мораторна лихва – 3,61 лева, за съдебни разноски – 200 лева.
Непогасената главница е в размер на 6727,37 лева, на договорната
възнаградителна лихва – 2152,01 лева, дължима за периода от 25.02.2020 г. до
04.03.2021 г. Размерът на лихвата за забава, вследствие на забавено плащане
по процесния договор, е 296,78 лева, дължима за периода от 13.03.2020 г. до
04.03.2021 г.
Последната платена от ответника погасителна вноска е от 11.06.2020 г.,
като след посочената дата потребителят не е извършвал погашения по
договора за кредит. Видно от извлечение от сметка на ответника, от дата
16.04.2021 г., приобщено по ч.гр.д. № 1611/2021 г. на РС - С., потребителят не
е извършвал плащанията по кредита, като е останал задължен на Банката за
неизплатени вноски за дължимата главница и договорна лихва, с падежи:
25.03.2020 г., 25.04.2020 г. и 25.05.2020 г.г. Изискуемостта е настъпила на
04.03.2021 г., като кредиторът е изпълнил задължението да уведоми длъжника
за правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Видно от
приобщеното по ч.гр.д. № 1611/2021 г. на РС – С., уведомление за предсрочна
изискуемост, връчено на длъжника И. П., на дата 04.03.2021 г., съгласно
приложено известие за доставяне, ищецът е уведомил потребителя, че обявява
цялото задължение по процесния договор за потребителски кредит за изцяло и
предсрочно изискуем, поради забава в изплащане на вноски с падежи:
7
25.03.2020 г., 25.04.2020 г. и 25.05.2020 г., на основание чл.60, ал.2 ЗКИ и
чл.16, т.2 от договора.
По делото е постъпило уведомително писмо от „*****“ КЧТ, ЕИК ****,
в което се сочи, че във връзка със застрахователен договор №1****2019,
сключен за обезпечаване на договор за потребителски кредит №****2019 г.,
пред застрахователя не е подавана застрахователна претенция във връзка с
настъпило застрахователно събитие „Смърт“ на застрахованото лице И. П.,
респективно не е извършено плащане на застрахователно обезщетение. В
писмото се сочи, че ответникът е уведомен за възможността да предяви
застрахователна претенция.
Възражението на ответника за изтекъл срок на погасителна давност, по
отношение на претендираните суми, е неоснователно. Между датата на
сключване на процесния договор - 19.11.2019 г. и датата на подаване на
заявлението, образувано в ч.гр.д. № 1611/2021 г. на РС – С. - 11.05.2021 г., е
изтекъл срок само от около година и половина, поради което от настъпване на
първата падежна дата до подаване на заявлението в съда не е изтекла нито
общата, нито кратката давност.
С отговора на исковата молба ответникът въвежда възражение за
недействителност на договора за потребителски кредит. Възражението е
основателно, доколкото клаузите, с които са уговорени ГЛП и ГПР са
недействителни. В ГПР не са включени всички разходи по кредита и въпреки
това същият е в размер, който е изключително близък до максимално
допустимия, съгласно изискването на чл.19, ал.4 ЗПК. Видно от текста на
процесния договор, кредиторът е включил в задължението за главница,
разходите за застрахователна премия и такса за оценка на риска, което е довело
до недопустимо, скрито оскъпяване на кредита. Като е включил
застрахователната премия в общия размер на кредита, банката е наложила на
потребителя сключване на застрахователния договор, а не му е предоставила
право на избор, както се сочи в чл.19 от договора. В противен случай, на
кредитополучателя щеше да бъде указана възможността сам да сключи
договор с избран от него застраховател, при договорени, а не наложени му
условия на застрахователния договор. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1
ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но на
8
същия е забранено да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2). Начислената такса за
оценка на риска представлява такса по усвояване и управление на заема,
поради което клаузата, с която същата е уговорена, е недействителна. При
усвоен кредит в размер на 5000 лв., на връщане подлежи сумата от 12723,41
лева или 254,47 % от чистия кредит.
Съгласно изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за кредит
следва да съдържа информация относно ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. Безспорно, при формиране на ГПР по
договора, ответникът не е включил разходите за застрахователна премия и
такса за оценка на риска. Като не е включил допълнителните разходи в общия
размер на разходите по кредита, кредиторът е представил невярна
информация на потребителя, тъй като е вписал в договора ГПР по-нисък от
действителния - в този смисъл определение №531/10.06.2022 г. по гр. дело
№2589/2021 г. на ВКС, 3 г.о. В същия съдебен акт е посочено, че договорът
следва да съдържа вярно и коректно посочване на ГПР, а то ще е вярно и
коректно, ако съответства на параметрите на договореното, във връзка със
задълженията на потребителя, неговите преки и косвени разходи, оскъпяващи
кредита.
Както бе посочено, клаузата, с която е уговорен ГПР е недействителна,
като противоречаща на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не са
съобразени разходите за застрахователна премия и такса за оценка на риска.
След като клаузата с която е уговорен ГПР е нищожна, то тя не поражда
правно действие, като недействителността влече недействителност на целия
договор. Отделно, недействителна е и клаузата, с която е уговорен ГЛП,
доколкото дължимата възнаградителна лихва е изчислена не само върху
чистия размер на кредит, но и върху задълженията за застрахователна премия
и такса за оценка на риска, включени от кредитора в общия размер на главното
задължение.
При установена недействителност на клаузите на ГПР и ГЛП е
невъзможно прилагане на разпоредбата, на чл.26, ал.4 ЗЗД, тъй като тези
клаузи не могат да бъдат заместени по право от повелителните правила на
9
закона, нито може да се предположи, че сделката би била сключена и без тази
недействителна част, доколкото включването на клаузите, с които се
определят ГРП и ГЛП са въведени като изрично изискване по чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. На основание чл. 23 ЗПК, при
установена недействителност на договора за потребителски кредит,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
От приобщеното по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че платените суми по договора са в общ размер на
998,97 лева. Ответникът не представя доказателства, а и не твърди да е
изплатил главницата изцяло, като крайният падеж е настъпил на 25.11.2023 г.
Предявеният главен иск се явява доказан по основание и до размера от 4001,03
лева, след приспадане на платената сума в размер от 998,97 лева, от общо
дължимата главница – 5000 лева. В останалата част иска подлежи на
отхвърляне. Доколкото условието за разглеждане на заявения в условията на
евентуалност, иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 6727,37 лева
– главница по договора, не се е сбъднало, съдът не дължи произнасяне по
същия, независимо от частичното отхвърляне на главния иск (така –
определение №386/13.03.2023 г. по ч.гр.д. №742/2023 г. на ВКС, 2 г.о.;
решение №135/26.09.2018 г. по гр.д. №230/2017 г. на ВКС, 2 т.о.; решение №
210/27.07.2015 г. по гр. д. № 5600/2014 г., 4 г.о. на ВКС). Предявените искове
за установяване дължимостта на сумите: 2152,01 лева - договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.03.2020 г. до 04.03.2021 г. и
296,78 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от 25.03.2020 г. до
16.04.2021 г., подлежат на отхвърляне изцяло. По същите съображения –
поради установена недействителност на процесния договор, на отхвърляне
подлежат и евентуалните акцесорни осъдителни искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, сумата от 2152,01 лева - договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.03.2020 г. до 04.03.2021 г. и
сумата от 296,78 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от
25.03.2020 г. до 16.04.2021 г.
Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ответника се
следват сторените разноски по делото, в 598,07 лева, съгласно представен
10
списък по чл.80 ГПК.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се
следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на
145,42 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, ответникът има право на разноски, в общ размер на 507,58 лв.,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Ответникът претендира разноски и
за заповедното производство, в размер на 900 лева, като с оглед въведеното от
ищеца възражение по чл.78, ал.5 ГПК, както и при съобразяване на
обстоятелството, че защитата на ответника се изчерпва с проучване на делото
и депозиране на възражение, съдът намира, че следва да намали
претендираното възнаграждение до размера от 400 лева, като съразмерно на
отхвърлената част от исковете, следва да присъди разноски в размер на 225,59
лева.
Присъдената в полза на ищеца сума, може да бъде заплатена по
следната банкова сметка: ******** „ОББ“ АД.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1,
т.1 ГПК, че Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: с. О., общ. Аксаково –
наследник на И. И. П., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. С., ДЪЛЖИ на
„А.С.В.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София
***** сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 № ****2021 г. по ч.гр.д.№
1611/2021 г. по описа на РС – С., а именно – 4001,03 лева, представляваща
главница, дължима сума по договор за потребителски кредит № ****2019 г.,
сключен между И. И. П., ЕГН ********** и „**** Банк“ ЕАД, ЕИК ****,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 11.05.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 4001,03 лева до пълния претендиран размер от 6727,37 лева.
11
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „А.С.В.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София ***** против Д. С. С., ЕГН **********, с
адрес: с. О., общ. Аксаково – наследник на И. И. П., ЕГН **********, с адрес:
с. Б., общ. С., по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, искове за
установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 №
****2021 г. по ч.гр.д.№ 1611/2021 г. по описа на РС – С., а именно - 2152,01
лева - договорна възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит
№ ****2019 г., сключен между И. И. П., ЕГН ********** и „**** Банк“ ЕАД,
ЕИК ****, начислена за периода от 25.03.2020 г. до 04.03.2021 г., както и за
сумата от 296,78 лева - обезщетение за забава по договор за потребителски
кредит № ****2019 г., сключен между И. И. П., ЕГН ********** и „****
Банк“ ЕАД, ЕИК ****, начислено за периода от 25.03.2020 г. до 16.04.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „А.С.В.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София ***** против Д. С. С., ЕГН **********, с
адрес: с. О., общ. Аксаково – наследник на И. И. П., ЕГН **********, с адрес:
с. Б., общ. С., в условията на евентуалност, обективно съединени осъдителни
искове, за заплащане на следните суми: 2152,01 лева - договорна
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ****2019 г.,
сключен между И. И. П., ЕГН ********** и „**** Банк“ ЕАД, ЕИК ****,
начислена за периода от 25.03.2020 г. до 04.03.2021 г., както и за сумата от
296,78 лева - обезщетение за забава по договор за потребителски кредит №
****2019 г., сключен между И. И. П., ЕГН ********** и „**** Банк“ ЕАД,
ЕИК ****, начислено за периода от 25.03.2020 г. до 16.04.2021 г.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: с. О., общ. Аксаково –
наследник на И. И. П., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. С., да заплати на
„А.С.В.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София
***** сторените разноски по делото в размер на 598,07 лева и разноските по
ч.гр.д.№ 1611/2021 г. по описа на РС – С., в размер на 145,42 лева, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
12
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Окръжен
съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13