Р Е Ш Е Н И Е
№ 260019 / 14.1.2022г.
гр. Перник, 14.01.2022 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 00699 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник
2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, чрез юрк. Софрониева, срещу Община Перник,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски 1“ по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 793,30 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. – 30.04.2018 г. и м.07.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес *****,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.12.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 185,88 лв., представляваща законна лихва за забава върху
месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 29.10.2019 г., за които
вземания е издадена Заповед № 260020/05.01.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 04905/2020 г. на РС – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище,
находящо се на посочения адрес, за процесния период при действието на публично
известни общи условия. Счита, че ответникът, в качеството на потребител на
топлинна енергия, дължи начислената стойност. Тъй като последният не заплатил
дължимата цена в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
дължи и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период.
Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за
сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че въз основа на Заповед №
63 от 08.01.2016 г. в процесното общинско жилище е настанена М.Г.Л., ЕГН **********,
за срок от 10 години, с която е сключен Договор за наем № 16Ж33079 от
01.02.2016 г. за срок от 3 години. С Анекс № 1 от 17.01.2019 г. към договора
срокът е продължен с пет години, считано от 01.02.2019 г. до 31.01.2024 г.
Сочи, че съгласно чл. 5.3 от договора за наем наемателят се задължава да заплаща
редовно всички разноски, свързани с ползването на общинското жилище, в това
число и ползваната топлинна енергия, поради което сумите са дължими от него, а
не от Община Перник. Възразява за погасяване на вземанията по давност. По
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане
на сторените разноски, а в случай, че предявените искове бъдат уважени, се моли
да бъде осъдена М.Г.Л. *** сумите за главница и лихва, на основание договора за
наем, ведно със законната лихва от депозиране на обратния иск до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски.
С Определение № 261085/23.03.2021 г. на ПРС по
делото е конституирана М.Г.Л. с постоянен адрес:***, като трето лице помагач на страната на
ответника Община Перник,
на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, и е приет за съвместно разглеждане в условията на евентуалност до уважения
размер на първоначалните искове обратнИ искОВЕ от Община Перник срещу М.Г.Л.
с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане
на сумата 264,84 лв. – главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. –
30.04.2018 г. и м.07.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се на
адрес *****, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на обратния иск
– 22.03.2021 г. до окончателното й
изплащане,
и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 41,05 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания за
периода от 08.02.2018 г. до 29.10.2019 г., на основание Договор за наем № 16Ж33079 от 01.02.2016 г. и Анекс № 1 от 17.01.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от третото лице –
помагач и ответник по обратния иск М.Г.Л., в който оспорва предявените искове. Твърди, че не дължи разходите за ползвана топлинна енергия, тъй като не е
собственик, нито вещен ползвател на имота, нито е налице уговорка за
заплащането им по силата на сключения договор за наем. Сочи, че никога не е
ползвала процесния имот. Възразява за погасяване на вземанията по давност. Моли
за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена Заповед № 260020 от 05.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 6708 по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник срещу Община
Перник, за сумата 793,30 лв. -
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г.
– 30.04.2018 г. и месец 07.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
– 30.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 185,88 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 10.07.2016
г. до 29.10.2019 г., и са присъдени разноски в полза на заявителя.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 11.01.2021
г., който е подал възражение на 18.01.2021 г.
Указанията на съда по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя
на 22.01.2017 г., който е депозирал исковата молба на 19.02.2021 г.
По делото е представен заверен прпис на общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на
29.04.2008 г., а с доклада по делото е обявено на страните, че на съда е
служебно известно, че същите са публикувани и във в. „Новинар“ на 30.04.2008 г.
/национален ежедневник/.
Безспорно е, че имот, находящ се на адрес: *****, е
общинска собственост, което се потвърждава и от Акт № 5820 от 17.12.2008 г. за частна общинска
собственост.
Със
Заповед № 63/08.01.2016 г. на Кмета на Община Перник М.Г.Л. е настанена в
общинско жилище, находящо се на адрес: *****.
От договор за наем № 116Ж33079 от 01.02.2016 г. се установява, че Община
Перник и М.Г. Л. са постигнали съгласие за предоставяне ползването под наем на общинско
жилище, находящо се на адрес: *****, за
срок от 3 години, считано от влизане в сила на договора – 01.02.2016 г.
С Анекс № 1 от 17.01.2019 г. към договор №
116Ж33079 от 01.02.2016 г., подписан от
Кмета на Община Перник и М.Г. Л., срокът на договора за наем на общинското
жилище на посочения адрес е удължен с 5 години, считано от 01.02.2019 г. до
31.01.2024 г.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, по отношение на която е
въведена услугата „дялово разпределение“ е въведена от сключване на договор № 316/24.09.2002 г. между фирмата за
дялово разпределение и СЕС. От заключението на същата експертиза се установява,
че топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на
одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му
могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че
количеството топлинна енергия е определено правилно, съгласно методиката,
изпълнено е изискването на Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за разпределение
на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в
сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната
енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение
съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените
суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице посочва, че
стойността на топлоенергията за процесния период е в общ размер на 793,30 лв.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, срещу ОБЩИНА
ПЕРНИК, ЕИК *********, искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В условията на евентуалност /в случай на уважаване на първоначалните
искове/ са предявени от ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, срещу М.Г.Л., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за солидарно заплащане
на сумата 264,84 лв. – главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.12.2017 г. – 30.04.2018 г. и м.07.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес *****,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на обратния иск – 22.03.2021
г. до окончателното й изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 41,05 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания за
периода от 08.02.2018 г. до 29.10.2019 г., на основание
Договор за наем № 16Ж33079 от 01.02.2016 г. и Анекс № 1 от 17.01.2019 г.
По първоначалните искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД:
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава по издадена заповед за изпълнение
на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника в срока по
чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената защита.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за
битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се
осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и
одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или
към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано
с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху
даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна
енергия.
По делото е безспорно, което се потвърждава и от събраните
доказателтства, съдържащи извънсъдебно признание на ответника Община Перник, че
е собственик на имот, находящ се на адрес: *****.
С оглед изложеното и предвид представените по делото общи
условия, чието публикуване по надлежния ред е служебно известно на съда, следва
извод, че между ищеца и ответника Община Перник е налице облигационно отношение
по доставка на топлинна енергия за процесния имот, при публично известни общи
условия.
От заключението на вещото лице по проведената
съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на доставената
топлинна енергия за процесния имот и период е в размер на исковата сума.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е
възникнало вземане от ответника за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2018 г. и м. юли 2018 г. в размер на сумата 793,30 лв.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ
изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят. Изчислено с
онлайн калкулатор, обезщетението за забава върху главниците съобразно
представеното по делото извлечение от сметка за периода 10.07.2016 г. –
29.10.2019 г. е в размер на сумата 185,88 лв.
Предвид горното, съдът прави извод, че в полза на
ищцовото дружество е възникнало вземания за лихва за забава в размер на
претендираната сума.
По възражението за погасяване на вземанията по давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е
основание за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за
погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се погасяват с
кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия е
периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното
за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите
условия на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 -
дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок
вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед
изложеното и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на
задължението за главница и лихва за месец 10.2016 г., е настъпила на 01.12.2017
г., което означава, че тригодишният давностен срок изтича на 01.12.2020 г. Следователно
вземанията за сумата 485,57 лв. – главница за топлинна енергия за периода
01.05.2016 г. – 31.10.2017 г., и лихвите за забава върху тях в размер на сумата
136,98 лв. за периода 10.07.2016 г. – 29.10.2019 г. са погасени по давност.
С подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
30.12.2020 г. давността за вземанията, чиято изискуемост е настъпила след
30.12.2017 г., е прекъсната на основание чл. 116 б „б“ от ЗЗД, вр. чл. 422, ал.
1 ГПК, поради което исковете са основателни за сумата 307,73 лв. – главница за
топлинна енергия за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2018 г., и сумата 48,90 лв. –
лихва за забава върху тези главници за периода 08.01.2018 г. – 29.10.2019 г., в
която част следва да бъдат уважени.
Като правоувеличаваща последица от предявяване на иска следва да бъде
уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпъление до плащането.
В частта за сумата над 307,73 лв. до пълния предявен размер 793,30 лв. –
главница за периода 01.05.2016 г. – 31.10.2017 г., и за сумата над 48,90 лв. до
185,88 лв. - лихва за забава върху тези главници за периода 10.07.2016 г. – 29.10.2019
г. исковете следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност.
Предвид горното, е налице процесуалната предпоставка за
разглеждане на предявените в условията на евентуалност обратни искове до
уважения размер на първоначаланите.
По обратния иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД:
По своето предназначение
жилищата, представляващи общинска собственост, могат се отдават за настаняване
под наем на граждани с установени жилищни нужди, като понастоящем условията и
редът за това се определят с наредба на съответния общински съвет. (арг. чл.
43, т. 1, вр. чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 45а ЗОС). Съгласно чл. 24, ал. 1 от
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на Община Перник въз основа на настанителната заповед кметът на
общината сключва писмен договор за наем по образец, в който се определят
правата и задълженията на страните, включително задължението за заплащане на
консумативни разноски.
От доказателствата по делото се
установява, че със Заповед № 63/08.01.2016 г. М.Г.Л. е настанена в процесното
общинско жилище, въз основа на която е сключен договор за наем от 01.02.2016 г.
между същата в качеството на наемател и Община Перник в качеството на
наемодател за срок от 3 г., считано от 01.02.2016 г., удължен с 5 г. /до
31.01.2024 г./ с Анекс от 17.01.2019 г.
Видно от приложеното по делото
съобщение, с което е връчен препис от обратния иск на ответника М.Г.Л., че
същата е открита именно на административния адрес, на който се намира процесния
имот.
Предвид изложеното и изричното
изявление на ответника за удължаване на срока на договора, съдът приема, че
наемодателят е изпълнил задължението си за предоставяне ползването на имота на
наемателя.
С оглед изложеното, съдът приема,
че искът за сумата 264,84 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2017
г. – 30.04.2018 г., е основателен.
Обратният иск има за предмет
притезание на привличащата срещу подпомагащата страна, основано на
разпоредбата на чл. 79 ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение, като
по своята процесуална характеристика, предявяването на обратен иск по реда на
чл. 219, ал. 3 ГПК, съставлява последващо обективно съединяване на искове при
условията на положителна евентуалност. Уважаването на главния иск е
предпоставка за уважаването на евентуалния (макар и той да почива на друго
основание, различно от това на главния), като специфичното при обратния иск е
създаването на условно изпълнително основание - правото на изпълнение по този
иск се поражда едва след като главното задължение е погасено, поради което
осъждането следва да е под условие, че Община Перник удовлетвори кредитора
"Топлофикация - Перник" АД.
По обратния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Дължимостта на тази претенция
почива на правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съгласно който при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Забавата е регламентирана в чл. 84 ЗЗД, който предвижда, че
тя настъпва изтичането на определен от страните срок; след покана от кредитора,
ако не е определен срок и е обособена хипотеза при непозволено увреждане - без
покана, като чл. 70, ал. 1 ЗЗД повелява, че срокът се смята уговорен в полза на
длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на
задължението. В конкретния случай, макар ответникът по обратния иск дължи
заплащане на цената на консумираната топлоенергия за съответния период, по
делото не са представени доказателства, че същият е изпаднал в забава преди подаване
на исковата молба по обратния иск, което действие следва да се счете за покана
по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и от който момент следва да бъде присъдена законна
лихва върху главницата /в този смисъл Решение № 274 от 29.07.2021 г. по в.гр.д. № 343 от 2021 г. на Окръжен съд-Перник/.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за сумата 41,05 лв.
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно задължителните указания, дадени с т.12
на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Перник следва
да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД сторените разноски за заповедното и
исковото производство съразмерно с уважената част от исковете. От представения
списък и доказателства съдът приема, че ищцовото дружество е сторило разноски в
размер на сумата 75,00 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, и сумата 325,00 лв. – за държавна такса, депозит за
експертиза и юрисконсултско взнаграждение в исковото производство. С оглед изхода
на спора, Община Перник следва да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД сумата 27,31
лв. – разноски в заповедното производство, и сумата 118,37 лв. – разноски в
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
„Топлофикация-Перник“ АД следва да бъде осъдена да заплати на Община Перник разноските за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на исковете. Предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, разглеждането на което е приключило в
едно открито съдебно заседание, съдът намира, че на Община Перник следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в
минимален размер 100,00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП
и чл. 25 от НЗПП. В заповедното производство същата не е представлявана от
юрисконсулт, поради което такова не се дължи. С оглед изложеното, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, Топлофикация-Перник“
АД следва да бъде осъдена да заплати на Община Перник сумата 63,58 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът М.Л. следва да
заплати сторените от Община Перник разноски в размер
на 100,00 лв. – юрисконсултско възнагаржадение, и 50,00 лв. – държавна такса, съразмерно
с уважената част на обратните искове, възлизащи на сумата 129,87 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Община Перник следва да бъде осъдена да заплати
направените от М.Л. разноски по обратните искове в размер на 300,00 лв. за платено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковете,
възлизащи на сумата 40,26 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, пл. „Св. Иван Рилски 1“, ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 307,73 лв. /триста и седем лева и седемдесет и три стотинки/ –
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2018 г.
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.12.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 48,90 лв. /четиридесет
и осем лева и деветдесет стотинки/ – лихва за забава върху тези главници за
периода 08.01.2018 г. – 29.10.2019, за които вземания е издадена Заповед № 260020/05.01.2021
г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 6708/2020 г. на РС – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 307,73 лв. до 793,30 лв. –
главница за периода 01.05.2016 г. – 31.10.2017 г., и за сумата над 48,90 лв. до 185,88 лв. - лихва за
забава върху тези главници за периода 10.07.2016 г. – 29.10.2019 г, като погасени по давност.
ОСЪЖДА М.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски
1“, сумата 264,84 лв. /двеста шестдесет и
четири лева и осемдесет и четири стотинки/ – стойност на топлинна
енергия за периода от 01.12.2017 г. – 30.04.2018 г. за имот, находящ се на адрес: *****,
на основание Договор за наем №
16Ж33079 от 01.02.2016 г. и Анекс № 1 от 17.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на обратния иск – 22.03.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, СЛЕД КАТО
Община Перник заплати на "Топлофикация-Перник"
АД тези суми.
ОТХЪРЛЯ като неоснователен предявения от
ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски 1“, срещу
М.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, обратен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 41,05 лв. /четиридесет и един лева и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 08.02.2018
г. до 29.10.2019 г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, пл. „Св. Иван Рилски 1“, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република, сумата 27,31
лв. /двадесет и седем лева и
тридесет и една стотинки/ – разноски в заповедното производство, и сумата 118,37 лв. /сто и осемнадесет
лева и тридесет и седем стотинки/ – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК" АД, EИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски 1“, сумата 63,58 лв. /шестдеест и три лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА М.Г.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, пл. „Св. Иван Рилски 1“, сумата 129,87 лв. /сто двадесет и
девет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски 1“, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 40,26 лв. /четиридесет лева и двадесет и
шест стотинки/, представляваща разноски за производството по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 06708 по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник да бъде
върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.