Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........01.2021 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети декември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 1458/2019 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Прокредит Банк
(България)”ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Тодор Александров“26, срещу В.Й.И. с ЕИК ********** с постоянен
адрес: *****, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2
от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 25723.45 лева, представляваща падежирала главница по Договор за банков кредит №056-1002774/28.03.2014г.,
ведно със законната лихва върху нея считано от подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК – 17.06.2019г. до окончателното погасяване на задължението;
сумата от 56.83 лева, представляваща
възнаградителна лихва съгласно чл.1 от договора, включена в погасителни вноски
№ 29 и №30 по погасителния план, с падежи съответно 09.09.2018г. и
09.10.2018г.; сумата от 1011.32 лева, представляваща неустойка за забава, уговорена в
чл.11 от Общите условия към договора за периода 15.08.2017г. – 28.05.2019г. в
размер на 10% годишно, сумата от 1950 лева, представляваща 13 месечни такси за
периода м.04.2018г. – м.05.2019г. за месечно обслужване на разплащателна
сметка, по която е наложен запор, по 150 лева всяка, сумата от 25 лева,
представляваща такса вписване удостоверение и сумата от 395.38 лева,
представляваща неустойка за забава върху начислени такси в общ размер на 1975
лева за периода 30.04.2018г. – 28.05.2019г. в размер на 36% годишно, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №601/20.06.2019г. по ч.гр.д. №902/2019г.
по описа на РС-Провадия, поправена по реда на чл.247 от ГПК с Определение №457/01.06.2020г.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за кредит №056-1002774/28.03.2014г. банката е
предоставила на „Дани-2002”ЕООД овърдрафт в размер на 50000 лева за оборотни
средства, преведена по сметка на кредитополучателя на 31.03.2014г. С подписване
на договора ответницата се е задължила да отговаря за задължението като
солидарен длъжник. Крайната дата на погасяване е 04.04.2024г. Уговорена е
възнаградителна лихва в размер на 6-месечния EURIBOR плюс 8.5 пункта надбавка,
но не по-малко от 9% на годишна база. За първия дванадесет месечен период
размерът на EURIBOR е фиксиран към 26.03.2014 г. в размер на 0.4190%. Съгласно
първоначалния договор олихвяването се извършва ежедневно, като лихвата се
заплаща ежемесечно в първия работен ден на месеца за предходния месец, а
главницата става изискуема на уговорения краен падеж. На основание чл.4.2. и
чл.6.1. от договора и чл.29 от ОУ и след извършен финансов мониторинг, банката
е взела решение за преобразуване на овърдрафта в анюитетен кредит със свободен
погасителен план за срок от 30 месеца, считано от 09.04.2016г., при лихва
6-месечния EURIBOR плюс 8.5 пункта надбавка, но не по-нисък от 9%. Падежът на
последната погасителна вноска е настъпил на 09.10.2018г. Решението на Кредитния
съвет на ищцовото дружество е взето поради трайна тенденция за влошаване на
финансовите показатели на дружеството кредитополучател – увеличаване на
кредитната експозиция, липса на оборотни средства в края на активния сезон на
търговския обект, увеличаване на задълженията към доставчици, отрицателен
собствен капитал, генериране на допълнителен кредитен ресурс, просрочване на
задължения по кредити. Поради изпадането в забава на длъжника ищецът се
е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение по чл.415 от ГПК, откъдето
произтича правният интерес от съдебно установяване на вземането.
В депозирания по реда на чл. 367 ГПК
отговор ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва
факта на сключен между страните договор за кредит. Твърди, че
трансформирането на кредита в анюитетен не е доведено до знанието на ответника
като солидарен длъжник. Позовава се на обективна невъзможност за изпълнение по
чл.81 от ЗЗД, тъй като се дължи на причина, която не може да се вмени във вина
на ответника. Твърди, че едностранното изменение на договорените условия по
кредита е незаконосъобразно, тъй като ответникът не е участвал. Преобразуването
на кредита, по аналогия с обявяването му за предсрочно изискуем, следва да се
извърши с писмено уведомление до длъжника. Уговореният в ОУ начин на уведомяване
чрез системата за интернет банкиране е приложим само за кредитополучателя, но
не и за солидарните длъжници, които нямат достъп до страницата му, поради което
следва да бъдат изрично уведомени. Вземането
на банката към ответницата произтича само от подписания от нея договор като
солидарен длъжник и не е обвързана от преструктурирането му, при което
индивидуализацията на процесното вземане по размер и основание е коренно
изменено и в което ответницата не е участвала. Задължението на ответницата към банката е до размера на непогасения остатък от усвоената
преди прекратяване на финансирането сума по договора за овърдрафт, ведно с
договорените в него лихви.
В срока по чл. 372, ищецът депозира допълнителна искова молба, в
която поддържа, че в договора, по който страна е и ответникът, не е предвидено
уведомяване на солидарните длъжници за трансформацията на кредита в анюитетен.
След като не е предвидено такова задължение за банката, липсата на уведомяване
не рефлектира неблагоприятно в правната сфера на кредитора, а води до
възникване на отговорност на кредитополучателя на деликтно или договорно
основание. Твърди се, че знанието на ответницата за трансформацията на дълга се
предполага, тъй като е съпруга на другия солидарен длъжник и управител на
дружеството кредитополучател, което им придава качеството на свързали лица по
пар.1 от ДР на ТЗ. Същата е извършвала погасителни вноски по кредита и е била
запозната с движението по него. В условията на евентуалност се поддържа, че
ответницата е уведомена за трансформацията най-късно с получаване на препис от
заповедта за изпълнение и на исковата молба. В случай, че и този довод не бъде
възприет, се обективира изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем поради забава в плащанията по погасителния план. Твърди се, че по този
начин не се изменя основанието, тъй като претенцията произтича от същото правно
отношение и фактите, които са го породили. Счита за неотносима цитираната в
отговора съдебна практика за предсрочната изискуемост.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който
оспорва наведените в допълнителната ИМ твърдения за липса на задължение ищецът
да доведе до знанието на солидарния длъжник трансформирането на кредита.
Ответницата не оспорва т.29 от ОУ, а едностранното действие на банката и
липсата на доказателства за нуждата от трансформация на кредита. Позовава се на
неравноправен характер на клаузата на т.6.1. от договора, тъй като
едностранното изменение на договора поставя банката в господстващо положение.
Излага, че е извършена обективна новация, без да е съобщено на солидарния
длъжник. Фактът, че ответницата е плащала вноски в размер, различен от този по
погасителния план, е индиция, че не е знаела за преобразуването на договора.
Твърди, че ответницата е в дълга фактическа раздяла със съпруга си, не
поддържат никакви контакти, поради което не е информирана за настъпилата
трансформация. Поддържа, че заявлението по чл.417 от ГПК е подадено след
изтичане на 6-месечния срок по чл.147 от ЗЗД. По отношение на вноските с
настъпил падеж, които не са погасени от главния длъжник, отговорността на
солидарния длъжник е приравнена на отговорността на поръчителя и се погасява с
изтичане на преклузивния 6-месечен срок, който започва да тече от падежа на
всяка конкретна вноска. В случая относно вноските след 15.11.2017г. ищецът не е
предявил иск против главния длъжник в срока по чл.147 от ЗЗД, поради което
задължението на ответницата по отношение на тези вноски е погасено.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява
се по делото, че съгласно Договор за овърдрафт №056-1002774/28.03.2014г., сключен между „Прокредит Банк (България)”ЕАД с ЕИК ********* - като
кредитор и „Дани 2002”ЕООД с ЕИК *********, представлявано от
управителя Д.С. И. - като кредитополучател, банката се е
задължила да предостави кредит в размер на 50000 лева под формата на овърдрафт
по разплащателна сметка на клиента в банката, с цел осигуряване на оборотни средства
– плащане на СМЗ, с краен срок на издължаване на
главницата – на 04.04.2024г.,
срещу
годишна лихва в размер на шестмесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 8.50 пункта, но
не по-малко от 9.00 %. Договорът е подписан от Д.С. И. и В.Й.И. в качеството им на солидарни длъжници. Видно от представената справка от НБД ”Население” ответницата В.Й.И. е съпруга на управителя на дружеството
кредитополучател Д.С. И..
По силата на сключения договор кредитополучателят се е задължил
многократно да усвоява и погасява суми до максимално разрешения размер, като
постъпленията по разплащателната сметка автоматично погасяват съответната част
от овърдрафта (чл. 4.1.). В чл.4.2. е уговорено правото на банката при
настъпили или вероятност да настъпят неблагоприятни промени във финансовото
състояние или правния статут на кредитополучателя, едностранно да преустанови
усвояване на средства от овърдрафта и да трансформира усвоената сума в
анюитетен кредит. В този случай кредитополучателят се задължава да погаси
всички усвоени суми и дължими лихви в предоставения от банката срок. Според
чл.6.1. банката има право след извършване на финансов мониторинг, съгласно
Общите условия за кредитиране, да вземе решение за преобразуване на овърдрафта
в кредит на вноски за срок до 36 месеца при лихва шест-месечния Юрибор плюс
8.50 пункта надбавка, но не по-нисък от 9%.
По делото е
представен препис от приложимите Общи условия за кредитиране, станали
неразделна част от договора, по силата на съдържащите се в него изрични
изявления на длъжниците. В чл.11 от ОУ е уговорена неустойка за забава на
главница, лихви и такси в размер на 10% годишно, считано от датата, следваща
датата на падежа. Според чл.28 от ОУ банката има право да извършва финансов
мониторинг минимум веднъж годишно с цел да провери стабилността на финансовото
състояние на кредитополучателя и солидарните длъжници. Съгласно чл.29 от ОУ
след упражнен мониторинг банката има право: 1./ да разреши усвояване на нови
суми в рамките на договорения кредитен лимит, като има право да промени срока,
лихвата или таксите по кредита. В случай, че кредитополучателят не е съгласен с промените, той има право да
погаси усвоените до момента суми в 30 дневен срок от поставяне на уведомление
на страницата му в системата за интернет банкиране без такса за предсрочно
погасяване; 2./ да откаже усвояване на нови суми, без да мотивира отказа си. В
случай, че са усвоени суми от кредитния лимит банката има право да позволи
ползването на овърдрафта при намален лимит или да изиска пълното му погасяване.
В чл.42 от ОУ е предвидено, че кредитополучателят и солидарните длъжници се
съгласяват да получават уведомления от банката по един от следните начини: чрез
електронна поща, с писмо с обратна разписка или чрез уведомление в системата за
интернет банкиране. Кредитополучателят се задължава да информира солидарния
длъжник за получените от него в системата за интернет банкиране Пробанкинг
уведомления, свързани с кредитното правоотношение.
Представен е
препис от Тарифа за юридически лица на „Прокредит
Банк (България)”ЕАД, в която е предвидена такса за месечно обслужване на
разплащателна сметка, по която е наложен запор, в размер на 150 лева, както и
наказателна лихва върху вземания за такси/комисионни в размер на 36% на годишна
база.
Прието е като
доказателство по делото представеното от ищеца извлечение от
вътрешноведомствена електронна кореспонденция на банката, инкорпориращо доклад
на консултант „Бизнес клиенти“ от 24.03.2016г. с констатации за влошаване на
финансовите показатели на дружеството кредитополучател – увеличена кредитна
експозиция, липса на оборотни средства в края на летния сезон, висока нереална
касова наличност, отрицателен собствен капитал, търсене на допълнително
кредитиране, липса на оборотни средства, забавяне в плащанията, задлъжнялост,
недостатъчни печалби за поемане на нови кредити, завършващ с предложение да не
се одобрява вътрешен лимит на фирмата и свързаните лица, а считано от
09.04.2016г. усвоената и непогасена сума от овърдрафта да се трансформира в
кредит на вноски за 30 месеца със свободен погасителен план съгласно приложение
1 и да се учреди договорна ипотека. Предложението е одобрено от мениджър
„Кредитен риск“. Доказателствата, въз основа на които е извършен финансовият
анализ, по делото не са представени. Въз основа на решението е изготвен график
за погасяване на стойността на кредита от общо 56466,42 лева, от които 50000
лева главница и 6466.42 лева лихва, на 30 месечни вноски с падеж 9-то число на
месеца и краен срок на погасяване 09.10.2018г., представен по делото в
неподписан от страните екземпляр.
Трансформацията на
кредита, заедно с новия погасителен план, е регистрирана в системата за
интернет банкиране по профила на кредитополучателя „Дани-2002”ЕООД на
11.04.2016г., видно от допуснатата съдебно-техническа експертиза. Отбелязването
е извършено чрез добавяне на запис за типа на кредита и погасителния план. Няма
изпратено тематично съобщение или уведомление за трансформиране на кредита от
овърдрафт в кредит с погасителен план. Към момента, когато е извършено
трансформирането на кредита в анюитетен, е имало друга версия на системата,
която понастоящем не е активна. Банката не е имала практика да качва в интернет
банкирането индивидуално съобщение при трансформиране на кредити. Информирането
е ставало като се публикува сметката на новия кредит със съответния погасителен
план, като се заличава овърдрафт сметката и отпада информацията за стария
кредит – овърдрафт. В новата версия на интернет банкирането „probanking”, която
е валидна от 17.08.2017г., е налице функционалност за изпращане на съобщения до
индивидуален потребител. Към настоящия момент при влизане в профила си,
потребителят вижда идентификация за получено съобщение и при кликване върху нея
се визуализира самото съобщение. Данните от старата система за интернет
банкирането са прехвърлени към новата версия на програмата „probanking”. За
процесния кредит в интернет профила на кредитополучателя „Дани-2002”ЕООД са
дефинирани два профила с username съответно ID:********* /Д. И./ и с
ID:********* /В.Й./. Потребителят с ID:*********, идентифициращ се като В.Й.,
не е влизал в системата след 11.04.2016г., като последно успешно влизане в
интернет банкирането на този потребител е на 20.06.2014г. След тази дата вход в
системата е осъществяван само от потребител с ID:*********, който се
идентифицира с Д. И.. Възможно е ответницата В.Й. да е влизала в системата през
профила на Д. И., само ако знае неговата парола.
По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се
установява, че по процесния договор в периода до 11.04.2016г. овърдрафтът се е
усвоявал и погасявал ежедневно, а след тази дата е трансформиран в анюитетен
кредит с главница 50000 лева при възнаградителна лихва в размер на 9%.
Трансформацията на кредита е отразена счетоводно на 11.04.2016г., като е
осчетоводено усвояване на главница в размер на 50000 лева. Преди
трансформацията по разплащателната сметка, чрез която се е обслужвал процесният
кредит, са постъпвали суми от клиенти, извършвани са плащания към доставчици,
за данъци и пр., както и вноски от длъжниците, теглени са суми. В периода
31.03.2014г. - 08.04.2016г. има дни, в които постъпилите суми от клиенти
надвишават многократно задълженията, които са платени към доставчици и тогава с
разликата между тях се възстановяват средствата по овърдрафта. В други дни
задълженията към доставчици са значително по-малко от постъпилите от клиентите
задължения по сметката и тогава се предоставят от банката средства по сметката
за усвояване по овърдрафта и така се формира салдото по кредита. Към момента на
трансформиране на договора в анюитетен на 11.04.2016г., кредитът е бил обслужван редовно и не е имало
непогасени изискуеми задължения за възнаградителни лихви и такси. Към този
момент е била дължима само главницата от 50000 лева, но тя не е била изискуема.
Усвояването на пълния размер на овърдрафта на 11.04.2016г. сочи на увеличена
кредитна експозиция, което е признак, че по самата разплащателна сметка няма
достатъчна наличност. Към 11.04.2016г. по тази разплащателна сметка не е имало
оборотни средства, след като е бил усвоен целият кредитен лимит. Независимо от
това според вещото лице само от движението по банковата сметка не може да се
направи извод дали дружеството е разполагало с други оборотни средства.
Съгласно представени баланси на „Дани-2002”ЕООД в АВ към
31.12.2015г. собственият капитал на дружеството е положителна величина - 530
хил. лв., а към 31.12.2016г. - 573 хил.лв., а декларираната касова наличност
към 31.12.2015г. е в размер на 583 хил. лв., от които в брой 569 хил.лв. След
11.04.2016г. ответницата е извършила вноски по погасителен план в общ размер на
16704.71 лева. Последното плащане по кредита е извършено на 15.11.2017г. Общо
погасените суми по кредита за периода 11.04.2016. – 09.10.2018г. са в размер на
56466.42 лева. Като
основание за плащане в платежните нареждания е посочван клиентският номер на кредитополучателя
„Дани-2002”ЕООД, без да е конкретизирано по кой кредит се плаща. Между
дружеството и банката е сключен и друг договор за кредит. Клиентският номер на
дружеството е един, но по него са обслужвани и двата кредита. С платежните
нареждания след трансформацията са превеждани по-големи суми, отколкото са
погасявани по процесния кредит, а разликата е отнасяна за погасяване по другия
кредит. Съобразно този начин на разпределение на плащанията непогасеният
остатък от дълга възлиза на 25723.45 лева главница, 56.83 лева
възнаградителна лихва за периода 10.08.-09.09.2018г. при лихвен процент 9%,
1011.32 лева наказателна лихва върху главница от 25723.45 лева, за периода
15.08.2018г. – 28.05.2019г. при годишен лихвен процент 5% съгласно чл.11, б. А
от ОУ, 1950 лева месечна такса за периода 11.08.2017г. – 09.10.2018г. и 25 лева
такса вписване.
При тази фактическа установеност, настоящият състав
на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Производството има за предмет искове с
правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2
от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Същите са
предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
месечен срок от уведомяването за подаденото от него възражение, поради което се
явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За успешното им провеждане в тежест на ищеца е да установи в условията
на пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно отношение по
силата на сключен договор за овърдрафт, по който
ответникът е солидарен длъжник, качеството си на изправна страна по договора, настъпила изискуемост на задълженията и техния размер по отделни пера.
Страните не спорят относно съществуването на
облигационно правоотношение по процесния договор за овърдрафт и обвързаността
си от него. Договорът е подписан от ответника В.И., в качеството на
"солидарен длъжник", видно от титулната и заключителната му
част. Съгласно чл.33 от ОУ солидарният длъжник има същите задължения като
кредитополучателя. Съдържащата се в процесния договор
уговорка за поемане от ответника на солидарна отговорност за задълженията на
кредитополучателя, инкорпориран в общ документ заедно с този за
главния дълг, има характер на самостоятелно съглашение за встъпване в дълг
по смисъла на чл. 101 ЗЗД.
Предвид това е налице кумулативно поемане на солидарен дълг от ответника, идентичен
по съдържание с дълга на кредитополучателя „Дани 2002”ЕООД. В
резултат на това кредиторът е придобил правото да търси дължимото от
кредитополучателя и от встъпилия по реда на чл. 101 ЗЗД ответник. Каква правна
фигура ще избере при подписване на договора за банков кредит третото
задължено лице - солидарен длъжник или поръчител, зависи от волята
на страните. Поемането на задължение за чужд дълг не означава автоматично, че е
налице поръчителство. По своята същност поръчителството и солидарността са видове
лично обезпечение, но поръчителството е договор, различен от юридическия факт,
пораждащ главното задължение, докато солидарността по принцип възниква от един
и същ юридически факт. Видно от самия договор за банков кредит, ответникът се е
задължил спрямо банката-кредитор в качеството на солидарен длъжник,
а не на поръчител. След като няма качество на поръчител, не намира приложение и
нормата на чл. 147 ал.1 ЗЗД.
Договорът за
кредит в конкретния случай не е потребителски с оглед качеството на
кредитополучателя – търговско дружество, което е изключено от потребителската
защита по ЗЗП, предоставена на икономически по-слабата страна – физически лица
в отношенията им с търговците. С оглед дадените разрешения в Директива
93/13/ЕИО, транспонирана в §13 т.1 от ДР на ЗЗП, досежно понятието
«потребител», както и установената практика на СЕС, когато физическо лице
отговаря в качеството на съдлъжник по чл. 121 от ЗЗД или в качеството си на
поръчител по чл. 147 от ЗЗД и същото е тясно функционално свързано с юридическото
лице, не може да се приеме, че задължаването от страна на физическото лице е
извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или
професия. В случая договорът за кредит е сключен от банката с
кредитополучател търговско дружество за посрещане на негови оборотни нужди.
Ответникът, макар и физическо лице, не се ползва с потребителска закрила, тъй
като има качеството на свързано лице с управителя на дружеството
кредитополучател. Въпреки дадените указания по чл.146, ал.1 от ГПК, ответникът
не е ангажирал доказателства, че е встъпил в дълга с оглед цели от частен характер, поради което следва да се приеме,
че при сключване на договора същият е действал поради свързаността, която е
имал с управлението на дружеството кредитополучател. По изложените съображения
процесният договор не подлежи на служебна проверка за неравноправни клаузи, а
бланкетните възражения на ответника в тази насока се явяват неоснователни.
Предвид
специфичния режим за ползване на банков кредит под формата на овърдрафт,
усвояването на кредита е право на кредитополучателя и не зависи от поведението
на банката, тъй като сумите до определения кредитен лимит се усвояват чрез
волеизявление и по преценка на кредитополучателя, направено чрез касова или
безкасова транзакция, т.е. само титулярът на сметката има право да се
разпорежда със средствата по нея. Усвояването на кредита не се отнася до
фактическия състав по сключване на договора, а е относимо към неговото
изпълнение. В случая изправността на кредитора по
договора се установява от приетата ССЕ, която дава заключение, че към
11.06.2016г. предоставеният кредитен лимит от 50000 лева е усвоен в пълен обем.
С получаване на финансовия ресурс за ответника като солидарен длъжник е
възникнало задължението да го върне на посочения в договора падеж - 04.04.2024г. Поради вида
на финансовата услуга по оборотно финансиране, договорът предвижда ежемесечно
погасяване само на възнаградителната лихва и дължимите такси, а изпълнението на
главницата
не е разсрочено на отделни погасителни вноски. С оглед посочените особености на процесния договор
главницата се погасява без изрично посочване на срокове за това, т.е. преди
крайния падеж главното задължение е изпълняемо, но не и изискуемо.
Искът е основан на твърдения за настъпил на 09.10.2018г. краен падеж по погасителен план,
изготвен едностранно от банката поради трансформиране на договора за
овърдрафт в анюитетен кредит на основание чл.4.2. и
чл.6.1. от договора и чл.29 от ОУ. По делото се установява, че на
11.04.2016г. банката е отразила счетоводно трансформацията на кредита, като
погасителният план е регистриран и в системата за интернет банкиране в профила
на кредитополучателя. Основният спорен въпрос по делото е дали правото по чл.4.2. и чл.6.1. от договора и чл.29 от ОУ е
надлежно упражнено.
Съдът намира, че в
случая е предприето едностранно
изменение на договора, а не обективна новация, както счита ответникът, тъй като
новацията представлява самостоятелен договор, с който първоначалното
правоотношение се погасява и възниква ново, какъвто договор не се твърди да е
сключван между страните. Уреденото в чл.4.2. от
договора право е аналогично на правото по чл.60 от ЗКИ на предсрочна изискуемост,
тъй като има за последица лишаване на длъжника от преимуществото на срока.
Спецификата се състои единствено в това, че в случая предсрочната изискуемост е
съчетана с разсрочване на главницата на вноски с поетапно настъпващ падеж,
които подлежат на олихвяване. Касае се за произтичащо от договора потестативно право за
изменение срока и вида на договора при определени предпоставки. Потестативните
права се упражняват с едностранно волеизявление на техния титуляр и пораждат
действие от момента на достигането му до знанието на насрещната страна. Преобразуването на договора
би породило действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването му. Само при осъществяване на предвидения в договора правопораждащ
фактически състав, изявлението на кредитора ще породи
преобразуващ ефект в правната сфера на насрещната страна. Надлежното упражняване на потестативното право
подлежи на доказване от ищеца, в чиято тежест е да установи предвидените в договора обективни предпоставки за възникването му и
уведомяването на ответника за изменените параметри на договора.
Решението за
трансформация на кредита в случая е обосновано с влошаване на финансовите
показатели на дружеството – кредитополучател, изразяващо се в увеличаване на
кредитната експозиция, нереална касова наличност, липса на оборотни средства,
забавяне задълженията към доставчици, отрицателен собствен капитал, просрочване
на задължения по кредити. По делото не се установява нито едно от посочените
условия, поради което не може да се направи извод за настъпили към 11.04.2016г.
неблагоприятни промени във финансовото състояние на
кредитополучателя. Не е представена счетоводната документация, въз
основа на която е взето решението за трансформация. Липсват данни за влошено
финансово състояние на дружеството, напротив установява се, че същото е имало
положителен собствен капитал и касова наличност на значителна стойност, като е
обслужвало редовно задълженията си по процесния кредит. Кредитната експозиция
преди трансформацията на кредита не се различава съществено от размера й през
останалата част от периода на действие на овърдрафта. Фактът на усвояването в
пълен обем на предоставения кредитен лимит на дата 11.04.2016 г. сам по себе си
не може да се възприеме като решаващ показател за влошено финансово състояние,
при липса на предвидено в договора подобно основание за трансформиране на
кредита в анюитетен. С оглед изложеното правопораждащият фактически състав на
правото за едностранно изменение на договора се явява недоказан. Отделно от
изложеното се констатира, че договорът е изменен в отклонение на уговорените
параметри, доколкото главницата е разсрочена на 30, вместо на предвидените в
чл.6.1. от договора 36 погасителни вноски.
С оглед формирания извод, че правото на трансформиране на
договора в анюитетен не е валидно възникнало, следва да се приеме, че същото не
е надлежно упражнено, независимо, че с отразяването му в системата за интернет
банкиране, същото е доведено до знанието както на кредитополучателя, така и на
солидарните длъжници, всеки от които разполага със самостоятелен профил, поради
което се счита уведомен на основание чл. 42 от ОУ. Отправеното едностранно
изявление не е породило целения преобразуващ ефект в правната сфера
на насрещната страна, поради което в отношенията между страните приложение
намира първоначално уговорения падеж - 04.04.2024г., който към момента на
настоящото произнасяне не е настъпил.
Позоваването на
настъпилата трансформация в настоящото производство не е в състояние с обратно
действие да валидира действието на погасителния план, тъй като упражняването на
потестативните права има действие само занапред. Същевременно в случая
обективираното в допълнителната искова молба волеизявление за трансформиране на
кредита не може да породи действие и занапред, поради недоказаност на
основанията за извършването му.
Предвид
спецификите на инициираното по реда на чл.422 от ГПК производство, недопустимо
е да бъде зачетено и обективираното в допълнителната искова молба в условията
на евентуалност изявление за предсрочна изискуемост, доколкото съгласно
даденото с ТР по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване, правото по чл.60 от ЗКИ
следва да е надлежно реализирано преди образуване на заповедното производство.
Отделно от изложеното съгласно т. 18 от цитираното ТР, предсрочната изискуемост
настъпва при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В
разглеждания случай не се установява забава на длъжника, като обективна
предпоставка за възникване на правото по чл.60 от ЗКИ, доколкото изискуемостта
на главницата не е настъпила. В обобщение съдът намира, че не са налице
предпоставките за упражняване на правото на предсрочна изискуемост с изявление в
настоящия процес. Действието на изявлението за предсрочна изискуемост може да
бъде зачетено само при предявен в условията на евентуалност осъдителен иск, с
какъвто съдът не е сезиран.
Налага се изводът, че съществуването на вземането за
главница е доказано, но не и неговата изискуемост към момента на настоящото
произнасяне, поради което предявеният главен иск подлежи на отхвърляне.
Отпадането на последиците на едностранно изготвения от
банката погасителен план досежно посочените в него падежи и размери и в
частност относно погасителни вноски № 29 и №30, обуславя извод за недължимост на възнаградителната лихва,
като техен компонент. В този смисъл не може да се формира извод за настъпила
изискуемост на претендираните възнаградителни лихви с падежи 09.09.2018г. и 09.10.2018г., още повече, че посочените
суми биха се явили и погасени в случай, че извършените погашения за неизискуема
главница (24276.55 лева) бъдат отнесени към възнаградителната лихва по
погасителен план (6466.42 лева) по правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД. С оглед
диспозитивното начало съдът е обвързан от съдържащата се в исковата молба
индивидуализация на възнаградителната лихва с конкретни падежни дати по
погасителен план, а не с период, поради което и не дължи служебното й преизчисляване
съобразно първоначалните условия, независимо от констатацията, че същата е
дължима в размер на 9% годишно за периода от 11.04.2016г. до окончателното
плащане на главницата, но не по-късно от крайния падеж - 04.04.2024г.
Изходът на спора по главния иск обуславя извод за
неоснователност и на предявения акцесорен иск за неустойка за забава, като
същият също подлежи на отхвърляне.
Претенцията за такси за месечно обслужване
на разплащателна сметка, по която е наложен запор, се явява недоказана по основание, предвид липсата на
представени доказателства такъв в действителност да е наложен. Недоказана се
явява и претенцията за сумата от 25 лева, претендирана като такса вписване удостоверение, доколкото
поради липсата на посочено конкретно основание в представеното по делото
платежно нареждане за заплатена такса за вписване в ЦРОС на подновяване на
вписан особен залог, не може да се направи еднозначен извод, че разходът е
извършен именно във връзка с процесния договор. При това положение претенциите
подлежат на отхвърляне, включително досежно претендираната върху тях неустойка
за забава.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените в
производството разноски в размер на 1905 лева, изразяващи се в заплатен депозит
за вещо лице (100 лева) и адвокатски хонорар (1805 лева), редуциран по
възражение на ответника до предвидения в чл.7, ал.1, т. 4 и чл.7, ал.9 от
Наредба 1/09.07.2004г. минимален размер.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Прокредит Банк (България)”ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Тодор Александров“26,
срещу В.Й.И. с ЕИК ********** с постоянен адрес: *****,
в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1
от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2
от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 25723.45 лева, представляваща падежирала главница по
Договор за банков кредит №056-1002774/28.03.2014г.,
ведно със законната лихва върху нея считано от подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК – 17.06.2019г. до окончателното погасяване на задължението;
сумата от 56.83 лева, представляваща
възнаградителна лихва съгласно чл.1 от договора, включена в погасителни вноски
№ 29 и №30 по погасителния план, с падежи съответно 09.09.2018г. и
09.10.2018г., сумата от 1011.32 лева, представляваща неустойка за
забава, уговорена в чл.11 от Общите условия към договора за периода
15.08.2017г. – 28.05.2019г. в размер на 10% годишно, сумата от 1950 лева,
представляваща 13 месечни такси за периода м.04.2018г. – м.05.2019г. за месечно
обслужване на разплащателна сметка, по която е наложен запор, по 150 лева
всяка, сумата от 25 лева, представляваща такса вписване удостоверение и сумата
от 395.38 лева, представляваща неустойка за забава върху
начислени такси в общ размер на 1975 лева за периода 30.04.2018г. –
28.05.2019г. в размер на 36% годишно, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №601/20.06.2019г. по
ч.гр.д. №902/2019г. по описа на РС-Провадия,
поправена по реда на чл.247 от ГПК с Определение №457/01.06.2020г.
ОСЪЖДА „Прокредит
Банк (България)”ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Тодор Александров“26, ДА
ЗАПЛАТИ на В.Й.И. с ЕИК ********** с постоянен адрес: *****, сумата от 1905 лева, представляваща сторени в производството
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: