№ 2616
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110160090
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 7, параграф
1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснял полет от М. до В. на 01.06.2018 г. с
повече от три часа, 226,47 лева мораторна лихва за периода 24.06.2018 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.05.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 26816/2021 г. на СРС, 153 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника,
като е закупил самолетен билет за полет от М. до Б., който следвало да бъде
изпълнен на 01.06.2018 г., с час на пристигане в 21,00 часа. Твърди, че
самолетът е пристигнал на летище В. със закъснение от повече от три часа
спрямо планираното разписание. Твърди, че вследствие посоченото
неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение в размер на
400 евро съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.,
във връзка със задължителната практика на Съда на ЕС, тъй като полетът е
бил с разстояние над 1500 км. Поддържа, че е подал искане за изплащане на
обезщетение, но ответникът не се е произнесъл по него.
Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение,
оспорва ищецът да се е явил за регистрация 45 мин. преди началния час за
1
излитане, да се е явил навреме за полета, оспорва да е признавал вземанията.
Сочи, че вземането е погасено по давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира за установено следното:
От фактическа страна.
Между страните е сключен договор за въздушен превоз на пътници
между летище В., М. и летище В., за което е издаден на ищеца електронен
билет на 31.05.2018 г. за полет .., който е следвало да бъде осъществен на
01.06.2018 г. с час на излитане 18:30 местно време и час на пристигане 21:00
часа. Съгласно справка от летищен оператор на летища В. този полет е
изпълнен на следващия ден под номер .. и е кацнал на летища В. на 02.06.2018
г. в 16 часа и 7 минути. Ответникът не оспорва, че е компания за въздушен
транспорт с валиден лиценз за опериране, който е изпълнил процесния полет,
както и че разстоянието между пункта на заминаване и на пристигане е над 1
500 километра.
От правна страна.
Предявеният иск е допустим. Възражението на ответника, касаещо
липсата на учредена от ищцата в полза на адвокат К.В. представителна власт
в настоящото производство е неоснователно. По делото е представено
пълномощно, с което адвокат В. е упълномощен да представлява ищцата в
производството. Пълномощното е дадено от А.Ф., като законен представител
на ищцата А.Ф., чрез дружеството К. ЛТД, като по делото са представени
доказателства за учредена от ищцата А.Ф., чрез своя законен представител
А.Ф., представителна власт в полза на дружеството К. ЛТД, да я представлява
в извънсъдебни и съдебни производства по претенция, породена от полет .. от
дата 01.06.2018 г., изпълнен от авиокомпания Б.Е.. Ищецът се е легитимирал
като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на
изискванията на чл. 33 ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и
въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна
власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата единствено от
външна страна, тъй като пълномощното е насочено към възникването на
вътрешни отношение на представителна власт между упълномощителя и
пълномощника, които не са от значение за съществуването на спорното право
и за основателността на предявения иск. В този смисъл за насрещната страна
2
липсва правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната
сделка чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения
от упълномощителя подпис. Липсата на представителна власт засяга
единствено вътрешното правоотношение между представителя и
представлявания /Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк.
дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Трети лица не могат да се позовават на
липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от
нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на
упълномощителя да потвърди действията /в този смисъл решение №
296/05.04.2017 г., постановено по гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, IV г. о./.
Искът е и основателен.
В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно
т. 1, б. "б" при прилагането на този член пътниците получават обезщетение
възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1
500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра.
Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща
обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети необходимите мерки.
В този смисъл ищецът следва да докаже качество на пътник по валидна
облигационна връзка по договор за въздушен превоз, закъснение на полета
съобразно твърденията в ИМ, размер на обезщетението, дължимо се от
превозвача, което е свързано с установяване на разстоянието на полета,
измерено по метода на дъгата от големия кръг.
Установява се между страните по делото закупуването на билета, датата
и часа на процесния полет, разстоянието на полета между двете летища –
1534 км., както и параметрите на закъснението – повече от 3 часа.
Размерът на дължимото обезщетение съобразно неоспореното
разстояние на полета между двете летища е 400 евро съгласно т. 1, б. "б" от
Регламента.
В задължителната тълкувателна практика на СЕС (Решение по
съединени дела C-402/07 и C-432/07) е постановено, че пътниците на
закъснели полети следва да бъдат приравнени на пътниците на отменени
полети за целите на прилагане на правото на обезщетение по чл. 7 от
3
Регламент (ЕО) № 261/2004 г., когато поради закъснението претърпяват
загуба на време равна или по-голяма от три часа. Съгласно чл. 3, параграф 1
от Регламента последният се прилага ако пътниците имат потвърдена
резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в член 5
от регламента, се представят на гишето за регистрация, не по-късно от 45
минути преди обявения час на излитане. От граматическото тълкуване на
посочената разпоредба следва извод, че пътниците на отменени полети,
съответно - приравнените на тях пътници на закъснели полети, не е
необходимо да доказват, че са се представили на гишето за регистрация не
по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане за да имат правата,
предвидени в регламента, а е необходимо единствено пътникът да има
потвърдена резервация за съответния полет, както е в настоящия случай.
Налице са всички предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 7 от
Регламент /ЕО/ 261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер на 400 евро
за закъснял полет.
Ответникът нито твърди плащане на обезщетението, нито представя
доказателства за това. Възразява, вземането да е погасено по давност на
основание чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване.
Една от целите на Регламент (ЕО) 261/2004 г. е повишаване защитата на
правата на пътниците в областта на въздушния транспорт. Отказаният достъп
на борда, отмяната или дългото закъснение на полет, както е посочено в
съображение № 2 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., причиняват сериозно
безпокойство и неудобство на пътниците. Тези неимуществени вреди са в
пряка причинно-следствена връзка с неточното изпълнение от страна на
въздушния превозвач и не могат да бъдат поправени по друг начин освен чрез
обезщетение. Увреждането засяга позитивния интерес на пътниците, свързан
с правното и житейско очакване техният полет да бъде осъществен при
условията, при които са направили своята резервация, т. е. при условията на
сключения договор за превоз. В този смисъл отговорността на въздушния
превозвач за изплащане на обезщетенията, предвидени в чл. 7 от регламента
следва да се квалифицира като договорна, а не деликтна. Аргументи в този
смисъл съдържа Решение по съединени дела С-139/2011 на СЕС, в което
съдът тълкува уредбата за определяне на компетентен съд по дела за
обезщетения, претендирани на основание Регламент (ЕО) 261/2004 г. В
4
решението е посочено, че тези дела за обезщетения представляват дела,
свързани с договор по смисъла на чл. 5, т. 1, б. б), второ тире от Регламент
(ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски
дела. Тази практика е напълно относима и към действащия Регламент (ЕС) №
1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012
година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела.
Видът на претендираните вреди също не е основание за квалифициране
отговорността на превозвача по Регламент (ЕО) 261/2004 г. като деликтна.
Напротив, в Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по тълкувателно дело №
4/2012 г. ОСГТК на ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди
може да се присъди и в случаите на договорно неизпълнение, „доколкото те
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението“.
В Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че при
определяне сроковете за предявяване на исковете за обезщетение по
Регламент (ЕО) 261/2004 г. се прилагат правилата на всяка държава-членка
относно погасяване правото на иск. В мотивите на това решение Съдът на ЕС
приема, че всъщност мярката за обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от
Регламент № 261/2004, не попада в приложното поле на В. конвенция и на К.
от М. (вж. в този смисъл Решение от 23 октомври 2012 г. по дело N. и др., C-
581/10 и C-629/10, все още непубликувано в Сборника, точка 55). Поради
това двегодишната давност, установена в член 29 от В. конвенция и в член 35
от К. от М., не може да се счита за приложима по отношение на исковете,
предявени по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004.
В. конвенция е ратифицирана от Р.Б. със закон, приет от Н събрание -
Указ № 594 от 23.03.1949 г. Издадена от М. на транспорта, обн., ДВ, бр. 72 от
24.06.1998 г., в сила от 25.09.1949 г., а К. от М. - със закон, приет от 39-то НС
на 16.07.2003 г. - ДВ, бр. 67 от 29.07.2003 г. Издадена от М. на транспорта и
съобщенията, обн., ДВ, бр. 6 от 23.01.2004 г., в сила от 9.01.2004 г.
Разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от К. уреждат отговорността на превозвача в
случай на смърт или телесно увреждане на пътник и отговорността при
унищожаване, загуба и повреда на багаж. Исковете във връзка с чл. 17 и чл.
5
18 от К. се погасяват с 2 годишна давност. Аналогична е и разпоредбата на чл.
135 от Закона за гражданското въздухоплаване ДВ, бр. 94 от 1.12.1972 г. до
изменението й с ДВ, бр. 16 от 2021 г., която урежда специална двегодишна
давност, с която се погасяват исковете срещу превозвача по международни
превозни договори, както и в чл. 136, ал. 1 по отношение на исковете при
телесна повреда и смърт. Мярката за обезщетение според В. конвенция и К.
от М. обхваща отговорността на превозвача в случай на смърт или телесно
увреждане на пътник и отговорността при унищожаване, загуба и повреда на
багаж и товари. Същият обхват има и мярката за обезщетение по Закона за
гражданското въздухоплаване, обнародван с ДВ, бр. 94 от 1.12.1972 г., като
под осигуряване на безопасността и сигурността на обществените отношения,
свързани с гражданското въздухоплаване в Р.Б. в чл. 1, законът има предвид
безопасността и сигурността на пътниците относно живота и здравето им,
както и на багажа и товарите относно целостта и загубата им. Обществените
отношения, които регулира Регламент № 261/2004, не попадат в посочените, и
след като по отношение на членове 5 и 7 от регламента не намира приложение
двегодишната давност, установена в член 29 от В. конвенция и в член 35 от К.
от М., то не може да се счита за приложима по отношение на тези искове и
давността по Закона за гражданското въздухоплаване.
Отговорността на въздушния превозвач за обезщетяване на пътник,
чийто полет е закъснял с повече от три часа, както бе обосновано по-горе, има
договорен характер. Претендираните вреди са пряка и непосредствена
последица от неточното изпълнение от страна на въздушния превозвач.
Следователно, при липсата на специални норми, които да изключат
приложението на чл. 111, б. б) ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е
следвало да бъде предявено в рамките на три години, считано от 02.06.2018 г.
– датата, на която полетът е бил изпълнен, т.е. до 02.06.2021 г. Искът е
предявен на 14.05.2021 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнени, предвид което възражението на ответника за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
Ето защо предявеният иск следва да се уважи изцяло. На ищеца следва
да се присъди и мораторна лихва върху уважената главница за периода
24.06.2018 г. – 30.04.2021 г. в претендирания размер, както и законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
6
За ищеца възниква и право на разноски, с оглед на което следва да му се
присъдят такива в общ размер на 350 лв. съгласно представения списък по чл.
80 ГПК, от които 25 за държавна такса в исковото производство и 25 за
държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Б.Е.“ ЕООД,
ЕИК .. дължи на А.Ф., родена на ********** г., чрез законен представител А.Ф., граждани
на Р. ф., на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. сумата 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснял полет .. с превозвач Б.Е. от М. за В. на 01.06.2018
г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 226,47 лева мораторна лихва за периода 24.06.2018
г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.05.2021 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 26
816/2021 г. на СРС, 153 състав..
ОСЪЖДА „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК .. да заплати на А.Ф., родена на ********** г., чрез
законен представител А.Ф., граждани на Р. ф., на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата 25 лв. –
разноски за исковото производство и 325 лв. – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7