Решение по дело №7904/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1980
Дата: 2 април 2025 г. (в сила от 2 април 2025 г.)
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20241100507904
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1980
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова

Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100507904 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Лекарна“ ООД срещу
решение № 166 от 04.01.2024г., постановено по гр. д. № 6253/2023г. на СРС,
13 с-в.
С обжалваното решение „ЛЕКАРНА“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Топли дол“, №11, вх. „В“, ет.
3, ап. 9, представлявано от С.Т.А. е осъдено да заплати на „АБС-КО“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин
8“ бл. 820, вх. „Б“, магазин 6, представлявано от Д. О.М., Г.Л.Т. и З.С.З. на
основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата от 6000
лв., представляваща сбор от главниците по фактури №33/13.11.2020г. на
стойност 3528 лв., № 882/06.11.2020г. на стойност 192 лв. и №34/13.11.2020г.
на стойност 2280 лв., издадени на основание сключен неформален договор за
покупко-продажба и доставка на медицински продукти – пръстови
пулсоксиметри, ведно със законната лихва от предявяването на исковата
молба – 03.02.2023 г., до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1
сумата от 1190 лева, за разноски по делото.
1
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира следното.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1
от ТЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване сключването на договор за покупко- продажба на посочената в
2
исковата молба стойност и с посочения в исковата молба предмет и
количество, както и предаването на стоката на купувача, а в тежест на
ответника при установяване на горните факти – че не е налице основание за
заплащане на цената по договорите.
От представените пред СРС фактури е видно, че в тях са посочени видът
на стоките, предмет на твърдените от ищеца договори за търговска покупко -
продажба, както и тяхната цена, количество и начин на плащане.
Договорът за търговска покупко-продажба е двустранен, възмезден и
консенсуален договор, който се счита сключен между страните в момента, в
който стоката премине в собственост от продавача на купувача, което, предвид
консенсуалния характер на договора, е от момента на неговото сключване. От
този момент за купувача възниква задължението да плати договорената цена.
Договорът за търговска продажба е неформален договор, освен в
предвидените от закона случаи, поради което съставянето на счетоводни или
други документи /фактури, разписки, приемо-предавателни протоколи и др./,
не е изискване за действителност на сделката, а касае установяването на факти
относно цената и количеството на стоката, предаването й от продавача на
купувача и др.
Посочените фактури, като частни документи, свидетелстващи за
облигационни отношения между страните, могат да се считат за валиден
договор, ако носят реквизитите на такъв.
Фактурата може да се обсъжда и като счетоводен документ, който, като
такъв, да свидетелства за облигационни отношения между търговци, на
основание разпоредбата на чл. 53, ал.1 от ТЗ, според която всеки търговец е
длъжен да води счетоводство и на основание разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от
ТЗ, според която редовно водените търговски книги и записвания в тях могат
да се приемат като доказателство между търговци за установяване на
търговски сделки.
Значението на фактурата като доказателство за сключен договор за
търговска продажба на стоки е даден с множество решения на ВКС- решение
№ 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по
т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.;
решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II т. о.; решение №
96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., I т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т.
3
д. № 991/2009 г., II т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., II т.
о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Със същите е прието, че фактурата
може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска
продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от
съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, време
и място на съставяне.
Жалбоподателят не спори, че е получил стоките, предмет на фактурите.
Оспорва основанието за получаване, като твърди, че е налице сключен
договор за консигнация, а не търговска продажба.
От приетите пред СРС съдебно-счетоводни експертизи се установява, че
процесните фактури са осчетоводени, както в счетоводството на ищеца, така и
в счетоводството на ответника. Стоките са осчетоводени като „доставена
стока“ при ответника, респективно „приходи от продажба на стока“ при
ищеца. Съгласно ССЕ стоките са отразени в дневника за продажбите на
ищцовото дружество, а „Лекарна“ увеличава правото си на приспадане на
данъчен кредит с начисления ДДС по всяка фактура. Установява се и, че
процесните фактури са осчетоводени с коректна счетоводна операция в
счетоводните регистри както на ищеца, така и на ответника в съответните
месеци, в които са издадени, от което се прави извод, че в счетоводствата на
страните е извършено редовно записване по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ТЗ.
Съгласно чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се
преценяват от съда според тяхната редовност и могат да служат като
доказателство на лицето, което е водило книгите.
В случая следва да се съобрази и разрешението, дадено в Решения №
198/13.05.16г. по т. д.№2741/14г. и № 121/21.07.16г. по т .д.№ 3210/15г. на І т.
о. във връзка с разрешен правен въпрос за правното значение на
осчетоводяването на фактурата по покупко- продажба от купувача,
включванто й в дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит от
купувача относно факта на приемането на стоките, предмет на договора за
покупко-продажба. По аргумент от разпоредбата на чл. 25 ал. 1 ЗДДС, според
която данъчното събитие възниква от датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена, съставите на ВКС са приели, че упражняването на
правото на приспадане на данъчен кредит от купувача при продажба на родово
определени вещи има правно значение на признание за получаването на
4
стоката, тъй като правото на собственост при тях се прехвърля с предаването
им.
По никакъв начин не се установят твърденията на жалбоподателя за
сключен договор за консигнация. Единственото представено доказателство в
тази връзка е разпечатка от вайбър комуникация, от която не може да
обоснове извод за сключен такъв договор. Нито става ясно кои са лицата,
които са си комуникирали, нито е постигнато съгласие за сключване на
договор за консигнация. Напротив, всички събрани по делото доказателства
водят до извод за наличието на сключен договор за търговска продажба. Нещо
повече, от показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че
никога не са имали сключени договори за консигнация, не само с ответника,
но и по принцип. Съдът, като съобрази евентуалната заинтересованост на
свидетеля, кредитира показанията й като пълни, последователни,
безпротиворечиви и в съответствие със събраните писмени доказателства.
Ето защо съдът намира, че безспорно страните в настоящото
производство са сключили неформален договор за продажба на стоки, цените
на стоките са установени и последните са предадени на купувача.
От друга страна не са представени никакви доказателства от страна на
ответното дружество да е заплатило на ищеца продадените стоки по
съответните фактури.
Други оплаквания във въззивната жалба не са релевирани, поради което
съдът е ограничен до изложеното в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на платеното на
процесуалния представител на въззиваемия възнаграждение, което е
основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия, платеното възнаграждение следва да
бъде намалено до минимума, предвиден в Наредбата - 1080 лв. с ДДС.
Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 166 от 04.01.2024г., постановено по
гр. д. № 6253/2023г. на СРС, 113 с-в.
ОСЪЖДА „ЛЕКАРНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Топли дол“, №11, вх. „В“, ет. 3, ап. 9,
представлявано от С.Т.А. да заплати на „АБС-КО“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 8“ бл. 820, вх. „Б“,
магазин 6, представлявано от Д. О.М., Г.Л.Т. и З.С.З., на основание чл. 273
ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1080 лв., представляваща направените във
въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6