№ 14374
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110152336 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „...” ЕАД (с предходно търговско наименование „...“
ЕАД) срещу С. Д. М. Предявени, с която са предявени установителни искове по реда на
чл.422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 345 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 91,81 лв., представляваща вземане за стойност на
неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги за периода от 01.04.2018 г. до
30.06.2018г. по договор за мобилни услуги № ********* от 24.03.2016г. и приложение към
договора, изм. с допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* от 10.03.2018г. (за номер **********), сумата 224,49 лв., представляваща
вземане за неустойка за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги №
********* от 24.03.2016 г. и приложение към договора, изм. с допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 10.03.2018г. (за номер
**********), сумата 81,91 лв., представляваща вземане за стойност на неплатени месечни
абонаментни такси и ползвани услуги за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018г. по договор
за мобилни услуги № ********* от 24.03.2016г., изм. с допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.12.2017г. (за номер **********),
сумата 62,46 лв., представляваща вземане за неустойка за предсрочното прекратяване на
договор за мобилни услуги № ********* от 24.03.2016г., изм. с допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.12.2017г. (за номер
**********), сумата 125,54 лв., представляваща вземане за стойност на неплатени месечни
абонаментни такси и ползвани услуги за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018г. по договор
за мобилни услуги № ********* от 05.07.2016г. (за номер **********), сумата 395,78 лв.,
представляваща вземане за неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
10.03.2018г. (за устройство HUAWEI Р10 Lite Gold), от която: 53,97 лв. - три текущо
начислени лизингови вноски, фактурирани заедно с месечните сметки за ползвани услуги
чрез номер ********** за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. и 341,81 лв. -
деветнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими за периода от 10.08.2018 г.
до 10.02.2020 г., ведно със законна лихва от 19.9.2019 г. до изплащане на вземанията.
1
Ищецът „...“ ЕАД в исковата молба твърди, че между него и ответника С. Д. М. са
сключени следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги №
********* и Приложение към договор за мобилни услуги от 24.03.2016 г. Съгласно договора
за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********, а
съгласно приложението към договор за мобилни услуги и номер **********; Договор за
мобилни услуги № ********* от 05.07.2016 г. Съгласно договора за мобилни услуги на
клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********; Допълнително споразумение
№ ********* от 08.12.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно
допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен
план; Допълнително споразумение № ********* от 10.03.2018 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 10.03.2018 г. Съгласно допълнителното
споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план, а на
потребителя е предоставен мобилен апарат HUAWEI Р10 Lite Gold. Предоставянето на
устройството е уговорено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата
цена на лизинговата вещ е 413,77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1
от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 17,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно е месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера. Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от
С. Д. М. мобилни номера и устройство на лизинг се прилагат следните условия: за мобилен
номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от
24.03.2016г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 10.03.2018г. към договор
за мобилни/фиксирани услуги; за мобилно устройство HUAWEI Р10 Lite Gold - условията,
договорени в Договор за лизинг от 10.03.2018г.; за мобилен номер ********** - условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 24.03.2016г., изменен с
Допълнително споразумение № ********* от 08.12.2017г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги; за мобилен номер ********** - условията, договорени в
Договор за мобилни услуги № ********* от 05.07.2016 г. Поради неизпълнение от страна на
ответника на сключените договори, дължими били следните суми: 1. по Договор за
мобилни услуги № ********* от 24.03.2016 г., изм. с Допълнително споразумение №
********* от 10.03.2018г. към договор за мобилни/фиксирани услуги към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер 089584591L задължения в
общ размер на 316,30 лв., от които: 91.81 лв. - незаплатени месечни абонаментни такси и
задължения за ползвани услуги, начислени за периода 01/05/2018-01/07/2018 г.; 224,49 лв. -
неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
24.03.2016г. и Приложение към Договор за мобилни услуги № ********* от 24.03.2016г.,
изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********
от 10.03.2018г., начислена за периода 01/08/2018-31/08/2018 във фактура № ********** от
01/07/2018 г.; 2. по Договор за мобилни услуги № ********* от 24.03.2016 г. , изменен с
Допълнително споразумение № ********* от 08.12.2017 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер **********, са начислени
и се претендират следните задължения в общ размер на 144,37 лв., от които: 81,91 лв. -
незаплатени месечни абонаментни такси и задължения за ползвани услуги, начислени за
периода 01/05/2018-01/07/2018 г.; 62,46 лв, - неустойка за предсрочното прекратяване на
Договор за мобилни услуги № ********* от 24.03.2016г., изм. с Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.12.2017г.,
начислена за периода 01 /08/2018-31 /08/2018 във фактура № ********** от 01/07/2018 г. -
сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.
ДДС (20,82 лв. всяка); 3. по Договор за мобилни услуги № ********* от 05.07.2016г. , с
който се предоставя мобилен номер **********, са начислени и се претендират следните
задължения в общ размер на 125,54 лв., от които: 55,77 лв. - незаплатени задължения за
2
месечни абонаментни такси и допълнителни такси, начислени за периода 01 /05/2018-01
/07/2018 г.; 69,77 лв. - незаплатени задължения за ползвани услуги, начислени за периода
01/05/2018-01/07/2018 г. Общата дължима сума за ползвани услуги е в общ размер 75,31 лв.,
като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от отчетен период, предхождащ
първата процесна фактура, в размер на 5,54 лв.; 4.по Договор за лизинг от 10.03.2018 г., с
който е предоставено ползването на мобилно устройство HUAWEI Р10 Lite Gold, са
начислени и се претендират задължения в общ размер на 395,78 лв. от които: дължими
незаплатени лизингови вноски за периода 01/04/2018-30/06/2018 г. в общ размер на 53,97 лв.
с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка в размер от 17,99 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 10/08/2018 г. - 10/02/2020 г. в общ размер на 341,81
лв. с вкл. ДДС, равняващ се на деветнадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които
в размер на 17,99 лв. с вкл. ДДС. Предвид гореизложеното общият размер на претенцията на
ищеца „...“ ЕАД е 981,99 лв., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
53597/2019 г. на СРС, 141 състав и моли да бъде признато за установено, че ответникът му я
дължи. Претендира разноски.
Ответникът С. Д. М., чрез назначения и особен представител – адв. П., оспорва
исковете като неоснователни. Оспорва наличието на облигационни правоотношения, като
оспорва авторството на представените от ищеца договори. Оспорва ответникът да е ползвал
посочените от ищеца мобилни услуги. Оспорва услугите да са ползвани от ответника и да се
реално доставени. Оспорва надлежното начисляване на сумите. Прави възражение за
прекомерност на неустойката и възражение за давност. Оспорва да е изпаднал в забава.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съобразно приложимата материално правна норма, доводите и възраженията на
страните, в тежест на ищеца е да докаже по исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС: 1. че между страните е налице облигационно правоотношение,
възникнало въз основа на валидно сключен договор за процесните мобилни услуги, със
съдържанието, посочено в исковата молба; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си да
предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3.
размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по договора; -
по исковете с правна квалификация чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД: 1. че
между страните са налице облигационни правоотношения по валидно сключени договори за
лизинг, със съдържанието, посочено в исковата молба; 2. че е изпълнил задълженията си да
предаде лизинговите вещи на лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на
задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски; - по исковете с
правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че в негова тежест е да установи следните
предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало
въз основа на валидно сключен договор за процесните мобилни услуги, със съдържанието,
посочено в исковата молба; 2. наличие на неустоечно съглашение за ангажиране
отговорността на ответника при предсрочно прекратяване на процесния договор по негова
вина; 3. настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и 4.
конкретния размер на неустоечното вземане.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да
установи, че е погасил задълженията.
От представените и приети в хода на съдебното дирене по делото писмени
доказателства се установява, че между страните са сключени договори за
далекосъобщителни услуги и лизинг, както следва: договор за мобилни услуги № *********
от 24.03.2016 г. и приложение към договора, изм. с допълнително споразумение към договор
3
за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 10.03.2018г. (за номер0895845984); договор
за мобилни услуги № ********* от 05.07.2016г. (за номер **********), допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 10.03.2018 г.,
договор за лизинг от 10.03.2018г. (за устройство HUAWEI Р10 Lite Gold), като на същата
дата и по повод на посочения предпочетен номер +359895845911, мобилният оператор
предоставя на С. Д. М. мобилно устройство HUAWEI Р10 Lite Gold; както и приложени
ценови листи за абонаментни планове за частни лица. Представените по делото договори за
мобилни услуги, договори за лизинг и допълнителни споразумения, носят подписа на
ответника С. Д. М., като в производството е оспорена автентичността на тези документи, но
процесуалният представител на ответника не е ангажирал доказателства, съобразно
разпоредбата на чл.193, ал.3 ГПК за опровергаване на автентичността на документите,
носещи подписа на страна, която представлява.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при условията на
пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между страните в
производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключени между
страните договори, подробно описани по – горе, по които ищецът е осигурил достъп на
ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. По
отношение на отчетния период съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга"
е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва
пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса,
осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със
съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги
не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или
предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция
ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да ползва
съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н. С оглед
предоставените и реално използвани услуги в предходните отчетни периоди, както и от
предоставените СИМ карти, съдът достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за
достъп на потребителя до мобилната мрежа. Видно от приетите писмени доказателства по
делото, мобилният оператор фактурира задълженията по договора за мобилни услуги
ежемесечно за всеки отчетен период, вкл. същото се установява и от неоспорените детайлни
потребления за фиксирани номера **********, ********** и **********.
В приетите по делото допълнителни споразумения към договорите за мобилни услуги,
с оглед раздел II „Устройства“ от споразуменията се установява, че мобилният оператор е
предоставил на ответника устройства на лизинг на преференциална цена, като е посочена и
стандартната цена на устройствата без абонамент и размерът на отстъпката. Съдът приема за
доказано предаване на вещите по договорите за лизинг с оглед изричната уговорка по
споразуменията в частта, в която е описано, че с подписването им са предоставени
устройствата. Доказателствата за плащане не са ангажирани от ответника, който носи
тежестта на доказване, поради което, в приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема този факт за
недоказан.
По отношение на претенциите за неустойки по двата договора:
Претендират се неустойки по два от договорите. По договора за номер ********** е
62,46 лв. и представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС
по 20,82 лв. всяка. По договора за номер ********** е в размер на 224,49 лв., която сума е
сбор от три месечни стандартни абонаментни такси и с добавена разлика в размер на 162,03
лв. между стандартната цена за мобилно устройство HUAWEI Р10 Lite Gold без отстъпка,
съгласно актуалната към 10.03.2018 г. ценова листа на оператора и преференциалната му
цена, за която е сключен Договор за лизинг от 10.03.2018 г. Основанието за възникване на
4
вземането за неустойка е предвиденото в р.3, т.4 и т.5 от Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 10.03.2018 г. и Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.12.2017 г.
Видно от клаузите на сключените допълнителни споразумения, в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на потребителя или поради
нарушаване на задълженията му по договора, последният дължи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на договора, както и част от разликата между
стандартната цена на продадено на промоция мобилно устройство, съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. Във връзка с
възраженията на ответника съдът намира, че описаните неустоечни клаузи не са нищожни.
Размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на договора като сбор от оставащите
месечни абонаментни такси до края на срока на договора е с уговорен максимум от три
такси, поради което не е прекомерен. Посочената неустойка има за цел да набави
заместваща облага за оператора поради факта, че същият пропуска възможността да
реализира приходи от предоставянето на услуги за първоначално уговорения срок на
договора, като той вече е осигурил техническата възможност за ползването на съответната
услуга до края на срока и е планирал получаването на съответния приход за пълния срок на
договора. Именно предвид дългосрочния характер на съглашението операторът е
предоставил на абоната и отстъпка от цената на продаденото устройство. Неустойката в
размер на тази отстъпка от пазарната цена има за цел да обезщети оператора за това, че е
пропуснал възможността да продаде същото устройство по пазарна цена, доколкото при
извършване на преценка за продължителността на договора с конкретния клиент операторът
е преценил, че за него не е икономически неизгодно да предостави на потребителя
устройството с отстъпка, но при предсрочното прекратяване на правоотношението по вина
на потребителя този негов интерес е бил нарушен и е отпаднало очакването му
предоставената на клиента отстъпка от цената на продаденото устройство да бъде
„компенсирана“ от дългосрочната обвързаност за пълния срок на договора за мобилни
услуги. Видно е, че описаните два вида различни неустойки обезщетяват различни вреди за
оператора от неизпълнението на задълженията на абоната по договора, като същите
разкриват присъщите на неустойката функции – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Уговорените неустойки не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, а целят да компенсират оператора за описаните
вреди от предсрочното прекратяване на правоотношението по вина на потребителя, като
съобразявайки вида на предоставените услуги и всички обстоятелства, свързани със
сключването и неизпълнението на процесния договор, съдът намира, че неустоечните клаузи
не са неравноправни и въз основа на тях са възникнали валидно парични вземания в полза
на ищеца. Видно от съдържанието на срочния договор за мобилен номер 359895845984,
същият е бил продължен с подписаното допълнително споразумение до 08.12.2019 г., но
към м.септември.2018 г. потребителят е бил в неизпълнение на месечните си парични
задължения, поради което договорът е бил едностранно прекратен по негова вина.
Следователно, ищецът има право на неустойка в размер на три месечни абонаментни такси
по този договор без ДДС – сумата от общо 62,46 лв. (20,82 лв. по три), т.е. искът за тази
неустойка е изцяло основателен и следва да бъде уважен. От съдържанието на договора за
лизинг е видно, че закупеното мобилно устройство на промоция е било предадено на
ответника. Договорът е действал между страните за период от 4 месеца, респ. за оставащия
срок от 19 месеца потребителят дължи припадащата се част от отстъпката от пазарната цена
5
в размер на 341,81 лв., поради което и този иск е основателен и следва да се уважи изцяло.
Доколкото не са ангажирани доказателства за заплащане на съответните месечни вноски и
лизингови вноски, съдът приема за установено виновно неизпълнение от страна на
ответника, изразяващо се в неплащане на възникнали задължения за абонаментни такси за
процесните отчетни периоди – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Съгласно т.19б, б. „в“ от Общите
условия на оператора последния има право едностранно да прекрати индивидуалния
договор с потребителя при неплащане на дължими суми след изтичане на предвидения срок.
Във фактура № **********/01.09.2018 г. ищецът е начислил неустойки, което следва да се
приеме за изявление за едностранно прекратяване на договора съгласно ОУ. Настоящият
съдебен състав намира така уговорените неустоечни клаузи за валидни и непротиворечиви
на критериите, съдържащи се в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС.
Неоснователно е релевираното от ответника, чрез назначения му особен представител в
отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, тъй като срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 19.90.2019 г., от която дата установителните искове се считат
предявени - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД, поради което и давността за
процесните вземания не е изтекла.
Ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. държавна такса за исковото
производство, 360 лв. адвокатско възнаграждение за исковото производство, 300 лв. депозит
за особен представител и разноските в заповедното производство, от които 25 лв. държавна
такса и 360 лв. възнаграждение на адвокат. Ответникът, на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва
да бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „...“ ЕАД (с предишно
наименование „...” ЕАД), ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, ..., срещу С. Д. М., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ....., с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 228 ЗЕС и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че ...
дължи на „...” ЕАД сумата от сумата 91,81 лв., представляваща вземане за стойност на
неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги за периода от 01.04.2018 г. до
30.06.2018г. по договор за мобилни услуги № ********* от 24.03.2016г. и приложение към
договора, изм. с допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* от 10.03.2018г. (за номер **********), сумата 224,49 лв., представляваща
вземане за неустойка за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги №
********* от 24.03.2016г. и приложение към договора, изм. с допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 10.03.2018г. (за номер
**********), сумата 81,91 лв., представляваща вземане за стойност на неплатени месечни
абонаментни такси и ползвани услуги за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018г. по договор
за мобилни услуги № ********* от 24.03.2016г., изм. с допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.12.2017г. (за номер **********),
сумата 62,46 лв., представляваща вземане за неустойка за предсрочното прекратяване на
договор за мобилни услуги № ********* от 24.03.2016г., изм. с допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.12.2017г. (за номер
**********), сумата 125,54 лв., представляваща вземане за стойност на неплатени месечни
абонаментни такси и ползвани услуги за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018г. по договор
за мобилни услуги № ********* от 05.07.2016г. (за номер **********), сумата 395,78 лв.,
представляваща вземане за неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
6
10.03.2018г. (за устройство HUAWEI Р10 Lite Gold), от която: 53,97 лв. - три текущо
начислени лизингови вноски, фактурирани заедно с месечните сметки за ползвани услуги
чрез номер ********** за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. и 341,81 лв. -
деветнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими за периода от 10.08.2018 г.
до 10.02.2020 г., ведно със законна лихва от 19.9.2019 г. до изплащане на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.12.2019 г. по гр.д. №
53597/2019 г. по описа на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ....., да заплати на „...“
ЕАД (с предишно наименование „...” ЕАД), ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 385 лв., разноски в
заповедното производство, както и сумата от 685 лв., разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7