Решение по дело №35/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 84
Дата: 5 май 2023 г.
Съдия: Спас Костов Спасов
Дело: 20237200700035
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                     

                                                   № 84

                                           

                                            гр. Русе, 05.05.2023 г.

                                          

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в открито заседание на 19 април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

                  Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

                                   СПАС СПАСОВ

                                 

при секретаря Галина Кунчева и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като разгледа докладваното от съдия Спасов КАНД № 35 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.

Постъпила е жалба от И.М.Д. *** против Решение № 719 от 09.12.2022 г., постановено по АНД № 1743/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-1085-001728 от 22.07.2022 г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

                Ответникът по жалбата - Началник група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе не взема становище по нея.

         Становището на участващия в производството прокурор от ОП - Русе е, че  жалбата е неоснователна.

         След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събра­ни­те по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въз основа на събраните по въззивното дело доказателства от фактическа страна е установено, че на 13.04.2022 г., около 10:00 часа, жалбоподателят управлявал МПС – л. а. марка „Ситроен Ксантия“, негова собственост, като се движил в гр. Русе, по бул. „Л.“ № **, когато бил спрян за проверка от пол. служители. При проверката на водача и автомобила било установено, че управляваното и притежавано от жалбоподателя МПС е без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че това МПС е със служебно прекратена регистрация от 27.11.2022 г., за което в сектор ПП при ОД на МВР – Русе е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал. 11 от КЗ, във вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Поради това, срещу Д. бил съставил АУАН бл. № 135441 от 13.04.2022 г. за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По делото е установено още, че жалбоподателят е узнал още на 23.10.2020 г., получавайки лично уведомлението по чл. 574, ал. 10 от КЗ от Гаранционния фонд, че автомобилът му е без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че вмененото на Д. нарушение е доказано както от обективна, така и от субективна страна, като от субективна страна, съдът е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушението умишлено, тъй като като правоспособен водач на МПС е знаел още на 23.10.2020 г., получавайки лично уведомлението по чл. 547, ал. 10 от КЗ от Гаранционния фонд, че следва да сключи задължителна застраховка „ГО“, но въпреки това е извършил вмененото му нарушение. Приел е още, че правилно са индивидуализирани и предвидените за констатираното нарушение наказания, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Решението на Районен съд – Русе е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, тъй като законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията ненастъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е със защитена информация.

Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. първо от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в от сектор ПП, при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от сектор ПП или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под „уведомяване“ следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.

В конкретния казус по делото са налице данни единствено за това, че жалбоподателят е получил уведомление от Гаранционния фонд, че автомобилът му е без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не са ангажирани доказателства за това кога точно и по какъв начин жалбоподателят е узнал, че автомобилът му е с прекратена регистрация. Действително в съдебно заседание Д. заявява, че е знаел, че регистрацията на автомобила му е била прекратена, но не си спомня кога е бил уведомен. При липсата на данни за конкретна дата и начин на узнаване на това обстоятелство – за прекратена регистрация, самопризнанието на жалбоподателя се явява недостатъчно, за да обори липсата на доказателства в тази насока.

Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Ето защо не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство като в идентичен смисъл е и диспозитивът на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, което е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

С оглед горното, като е потвърдил процесното наказателно постановление, Районен съд - Русе е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на решението и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление е незаконосъобразен акт и следва да бъде отменено.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе

 

Р  Е  Ш  И:

                           

ОТМЕНЯ Решение № 719 от 09.12.2022 г., постановено по АНД № 1743/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено НП № 22-1085-001728 от 22.07.2022 г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1085-001728 от 22.07.2022 г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с което на И.М.Д. *** за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                  2.