Решение по дело №967/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по жалба от Р. И. А. от [населено място], обл.Хасково против Решение №1012-26-341-1 от 02.10.2024г. на Директор ТП на НОИ Хасково, издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО. Твърди се, че обжалваното решение, с което била отхвърлена жалба срещу разпореждане [номер]-2140-26-810/12.09.2024г. на Ръководител на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково, било незаконосъобразно, немотивирано и недопустимо. Постановено било при неправилно приложение на материалния закон. Неправилно не било зачетено времето като действителен стаж за периода от 02.02.1977г. до 01.02.1978г. – 11м, 29 дни, както и от 01.06.1979г. до 01.02.1980г. – 08м, или общо 1г., 07м, 29 дни. Нормата на пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето му като такъв следвало да бъде съгласно нормативната уредба, действаща към момента на полагането му. При наличие на безспорен стаж от 13г., 10м, 16 дни, то при зачитане на времето за трудов стаж на неработеща майка се установявал наличен трудов стаж при навършената възраст от 68г., 01м, 23 дни, т.е. изпълнени били всички основания за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отменено Решение №1012-26-341-1 от 02.10.2024г. на Директор ТП на НОИ Хасково, издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответната страна - Директор на ТП на НОИ Хасково, взема становище по жалбата, като я счита за неоснователна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката е подала заявление пред ТП на НОИ Хасково вх.№2113-26-795/13.05.2024г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

След извършване на справки и обсъждане на представени доказателства с разпореждане [номер]-2140-26-810/12.09.2024г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като разпореждането е обжалвано със съображения относно зачитане като действителен на трудов стаж като неработеща майка. От данните в пенсионната преписка е било установено, че Р. А. е родена на [дата]., като към датата на заявяване – 13.05.2024г. имала навършена възраст от 68г., 01м, 23 дни и осигурителен стаж, положен за периода от 01.01.1972г. до 01.03.2089г. – с прекъсване: осигурителен стаж трета категория – 15г., 06м, 15 дни, общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд - 15г., 06м, 15 дни; действителен осигурителен стаж – 13г., 10м, 16 дни. Изрично е посочено, че за периода от 02.02.1977г. до 01.02.1978г. – 11м, 29 дни, както и от 01.06.1979г. до 01.02.1980г. – 08м., осигурителният стаж като неработеща майка не е действителен съгласно пар.1, ал.1, т.12 от Д КСО и не се следва пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

При установения осигурителен стаж и възраст пенсионният орган счел, че за жалбоподателя не се следва пенсия при условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, както и такава по реда на чл.68, ал.3 от КСО – в първия случай, тъй като има навършена изискуема възраст, но няма осигурителен стаж, а във втория – тъй като няма най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. В мотивите на оспореното решение е прието, че в разгледаното разпореждане пенсионният орган правилно е зачел осигурителния стаж, както и правилно същият е отчел легалната дефиниция на пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и зачетеният стаж на жалбоподателката като неработеща майка не бил действителен. Правилно не бил зачетен периода на стаж като неработеща майка и при установения действителен трудов стаж, положен от жалбоподателката, то тя нямала към датата на заявлението право на лична пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО, защото не били налице кумулативните предпоставки – имала навършена изискуема възраст, но нямала 15 години действителен осигурителен стаж, а имала 13г., 10м., 16 дни.

Приложен е опис на осигурителен стаж от 12.09.2024г. – л.9 от делото, УП -15 и УПИ -13, откази за издаване на удостоверение обр.УП-15, както и копие от удостоверения за раждане.

Оспореното решение е постановено на 02.10.2024г. и няма данни да е получено от представител на жалбоподателя, но видно от отбелязването върху жалбата същата е подадена в срок пред ТП НОИ Хасково на 08.10.2024г.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното решение на Директор на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, за отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-3 от КСО, е незаконосъобразно.

Спорно между страните е единствено приложението на чл.68, ал.3 от КСО, касаещо признаването на майчинството като действителен стаж.

Съгласно чл.118, ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл.117, ал.3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен и предмет на съдебен контрол е решението на директора на ТП на НОИ Хасково, което е издадено от компетентния и посочен в чл.118, ал.1 от КСО административен орган.

С оглед придобития от жалбоподателката стаж от трета категория е безспорно установено, че за същата не са налице изискванията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.1-2 от КСО.

Между страните съществува спор за периода от 02.02.1977г. до 01.02.1978г. – 11м, 29 дни, както и от 01.06.1979г. до 01.02.1980г. – 08м., което време не било зачетено като действителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО. Съгласно чл.68, ал.3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст. В случая административният орган е приел, че жалбоподателката има навършена изискуема възраст от 68, 01м, 23 дни, но действителният стаж е по-малко от 15г. – 13г, 10м.,16 дни. За периода от 02.02.1977г. до 01.02.1978г. – 11м, 29 дни, както и от 01.06.1979г. до 01.02.1980г. – 08м., през който не е спорно, че жалбоподателката е била неработеща майка, се счита, че не е действителен такъв по смисъла на пар.1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Но по отношение на така посочения стаж на основание пар.9, ал.1 от ПЗР на КСО действителността следва да се прецени съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999г. Поради това е приложима нормата на чл.80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите – отм., се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Относимо към случая е и Постановление на Министерския съвет №61 от 1967г. за насърчаване на раждаемостта, обн.ДВ, бр.2/1968г. - чл.9, ал.4-5, според което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Според действащият закон - чл.9, ал.7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита.... и времето, през което неработеща майка е гледала дете до [възраст] възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд Пенсии за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл са и разпоредбите на чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, съгласно който за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, както и тази на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В този смисъл следва да се приеме, че в областта на общественото осигуряване при майчинство - и преди, и сега, законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл.68, ал.1-3 от КСО. След като стажът на жалбоподателката за процесния период се зачита за трудов такъв съгласно действащите към този период разпоредби, то с оглед разпоредбата на пар.9, ал.1 от КСО същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на пар.1, т.12 от ПЗР на КСО.

Така, като е отказал да зачете стажа на жалбоподателката като неработеща майка за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона. След признаването за действителен осигурителен стаж на придобития такъв за времето от 02.02.1977г. до 01.02.1978г. – 11м, 29 дни, както и от 01.06.1979г. до 01.02.1980г. – 08м., действителният осигурителен стаж на жалбоподателката безспорно надвишава 15 години /15г., 06м., 15д./, което налага извода, че е придобила право на пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

При тези съображения оспореното решение следва да се отмени, а преписката следва да се върне на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ Хасково за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

При крайния извод за основателност на жалбата са дължими направените от жалбоподателката разноски – 600,00 лева за адв.възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба от Р. И. А. от [населено място], обл.Хасково, Решение №1012-26-341-1 от 02.10.2024г. на Директор ТП на НОИ Хасково, издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО., с което била отхвърлена жалба срещу разпореждане [номер]-2140-26-810/12.09.2024г. на Ръководител на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявление с вх.№2113-26-795/13.05.2024г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Хасково да заплати на Р. И. А. от [населено място], обл.Хасково, [ЕГН], направените разноски по делото в размер на 600,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.