№ 114870
гр. София, 13.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110147513 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 257512/09.08.2024
г. от „---" ЕООД с ЕИК -, със седалище и адрес на управление гр. С--,
представлявано от управителя - с адрес за кореспонденция гр. С- /на портиер/
срещу В. Ц. О. с ЕГН ********** с адрес: гр. С-, с която е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, с който се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева в т.ч.
5000 лева за поправяне на причинените вреди изразяващи се недопускане от
ответника на строителната механизация в строителен обект „Сграда със
смесено предназначение и подземен гараж" която се изгражда в УПИ I-525, кв.
3356 въз основа на Разрешение за строеж № 3 от 25.01.2023 г. на Гл. архитект
на Район „-" - СО на дата 06.08.2024г. и 5000 лева за поправяне на
причинените вреди изразяващи се недопускане от ответника на строителната
механизация в строителен обект „Сграда със смесено предназначение и
подземен гараж" която се изгражда в УПИ 1-525, кв. 3356 въз основа на
Разрешение за строеж № 3 от 25.01.2023 г. на Гл. архитект на Район „-" - СО на
дата 07.08.2024г., ведно със законната лихва считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда (09.08.2024 г.) до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на Поземлен имот с
идентификатор 68134.305.525, по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-
1
32/01.04.2016 г. на ИД на АГКК, с площ 2917 кв. м, стар номер 30, квартал
3356, парцел I-525 отреден за УПИ I-525 - за сграда със смесено
предназначение, кв. 3356, м. „П-"", СО-Район „-“. Сочи, че за този имот има
издадено разрешение за строеж на ищеца. Твърди се, че строителството
започнало, а изпълнението било възложено на трето лице „-“ ООД. Между
ищецът и третото лице имало договор за възлагане на строителство, като
ищецът се задължил да заплаща денгуби в размер на 5000 лева на ден за всеки
ден забава.
Твърди се, че на 06.08.2024 г. третото лице изпратило свои служители с
техника за започване на строителни дейности, но когато машините стигнали
до входа на строителния обект били спрени от ответника. Ответникът
застанал с тялото си пред строителната механизация и не позволил на
машините да навлязат в обекта да започнат работа. Шофьорите спрели и не
успели да влезнат в строителния обект защото могли да причинят ПТП с
ответника. Мотивът на ответника да спре започването на работа в обекта бе че
не иска да се извършва каквото и да е строителство в обекта на ищеца.
Същото бил го заявил явно и в присъствието на свидетели. Сочи, че дошли
служители от 3 РПУ като на място полицаите установиха че ответникът
пречил на машините да влезнат в обекта и му съставили предупредителен
протокол. Полицаите не приложили сила и не го отвели от входа на обекта,
защото „не искали неприятности". Твърди, че ответникът стоял пред
машините целия работен ден до 16:00 часа. Около 16:00 ч. под ръководството
на началниците на 03-то РПУ и СДВР, полицаите успешно изтласкали
ответника и го отвели от входа на обекта.
Твърди, че на следващия ден 07.08.2024г. отново в началото на работния
ден в 09:00 часа „-" ООД изпратил строителна механизация, като отново
ответникът застанал на пътя и спрял достъпа на техниката в обекта. Отново
служители на 3-то РПУ съставили предупредителен протокол на ответника,
като около 12.00 часа органите на МВР успешно изтласкали ответника и го
отвели от входа на обекта.
Излага правни съображения, че ищецът е претърпял деликт от
действията на ответника. Счита, че е налице фактическия състав по чл.45 ЗЗД.
Твърди, че със своите действия ответникът на дата 06.08.2024г и дата
07.08.2024г. пречи и не позволява и ограничава свободния достъп до
2
собствения на дружеството недвижим имот за извършване на строителни
работи в обекта, свързани със строежа и ограничава навлизането на
строителната механизация, като застава с тялото си пред тежкотоварните
автомобили, последния противоправно и незаконосъобразно препречил
достъпа до строителната площадка. Вследствие действията на ответника
изразяващи се ограничаване на достъпа на „---" ЕООД на практика е лишено
от възможността да започне строителни действия и съответно да осигури
строителен фронт на „-" ООД както и да изпълнява поетите си задължения по
подписания договор. Именно поради действията на ответника „---" ЕООД
следва да заплати денгуби на „-" ООД в размер от по 5 000 лева за всеки в
който не е осигурен фронт за работа.
Неустойката (денгубите) която „---" ЕООД следва да заплати на „-" ООД
е претенцията на ищеца към ответника за заплащане на причинени вреди в
размер на 5 000 лева на ден, във връзка с противоправните действия на
ответника изразяващи се недопускане на строителната механизация в
строителния обект на ищеца на дата 06.08.2024г. и дата 07.08.2024г.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1.Нотариален акт Поземлен имот с идентификатор 68134.305.525; 2.Скица Поземлен
имот с идентификатор 68134.305.525; 3.Разрешение за строеж № 3 от 25.01.2023 г на Гл.
архитект на Район „-" - СО; 4.Протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на дата 15.06.2023 г, заверен от Район „-" - СО;
5.Договор 07.04.2023Г, 6.Решение № 907/12.02.2024 г. по адм. д. № 9345/2023 г. на АССГ; 7.
Решение № 8256/03.07.2024 г по адм. д. № 3175/2024 г. на ВАС;8. Анекс от 18.07.2024г;
9.Преносима памет;
Моли да му бъдат допуснати двама свидетели, при режим на довеждане.
Моли съда да изиска служебно от 3-то РУ на СДВР, докладна записка и/или друг
сходен документ, от автопатрул на 3-то РУ на СДВР изпратен на адрес гр София бл.18
строителен обект на фирма„---" ЕООД както и предупредителен протокол и/или друг сходен
документ с който В. Ц. О. е предупреден да не извършва противоправни действия;
Моли съда да допуснете да бъде извършен оглед на видеоклиповете с
участието на страните.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от управителя, на основание чл.30, ал.1 ГПК.
3
Ответникът не се представлява, на този етап.
По държавната такса
Цената на иска е 10 000 лева, поради което таксата е в размер на 400.00
лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 200.00 лева (л.6
от делото). Следователно исковата молба не съдържа документ по чл.128, т.2
ГПК за разликата от 200.00 лева, представляваща дължима държавна такса.
По редовността на исковата молба
Липсва представеното доказателства – преносима памет. Това е
необходимо, тъй като в срока по чл.131 ГПК ответникът следва не само да се
запознае с ИМ, но и с доказателствата по нея. Ето защо следва да бъде
представена тази преносима памет с видеото – 2 броя – за съда и за ответника.
Първо, на този етап от производството, съдът приема, че исковата
молба е нередовна. Не съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК, поради
което следва да бъде оставена без движение, на основание чл.129, ал.2 ГПК.
Второ, тъй като се претендира обезщетение от деликт трябва да се
посочи и ответникът да знае къде е извършено деянието. Това е важно не
само за предмета на доказване, респективно силата на пресъдено нещо на
диспозитива, но и правото на защита на ответника. В обстоятелствената част е
посочено къде е разрешението за строеж и на кой имот ищецът е собственик.
Но в петитума не е посочено, къде ответникът не е позволил техниката на
строителната фирма да не преминава в обект и кой обект. Липсва твърдения
къде е извършено деянието – следва да се посочи. УПИ не може да служи за
идентификация къде е извършен деликта – следва да се посочи
административен адрес, идентификатор на имот.
Трето, ищецът е описал вредите, които са настъпили – неустойка, която
е заплател.. Не е ясно къде и кога са настъпили тези вреди . Не е ясно къде
са настъпили тези вреди и кога. Липсват такива твърдения, както в
обстоятелствената част, така и в петитума.
Четвърто, всичко това следва да се посочи в обстоятелствената част на
ИМ,
Пето, за съда не е ясно механизмът на извършване на деянието. Т.е.
претендират се вреди от един деликт, осъществено от едно деяние в условията
на продължавано деяние или два отделни деликта – за публикацията във
Фейсбук и тази в Гугъл. Ако се претендират вреди от един деликт, в условията
на продължавано деяние то следва да се посочи кога и къде е започнато и къде
4
е завършено, кога и къде са настъпили вредите от единият деликт. Ако се
претендират вреди от два отделни деликта – следва да се посочи за всеки един
от тях субект (кой, автор на деянието), кога и къде е извършено (дата и място),
вредите и датата и мястото където са настъпили и по какъв начин е извършено
деянието (механизъм).
Шесто, ищецът следва да формулира точен, ясен и прецизен петитум с
оглед горните указания, в зависимост дали е едно деликт при условията на
продължавано деянието или две деликта. Като за всеки един от двата
варианта/деликта в петитума следва да съдържа данни за отговорите на
следните въпроси, както следва кой (субект, автор на деянието), кога (дата на
извършване), къде (място на извършване), как е осъществено деянието
(механизъм на извършване – самото деяние), вреда (в какво се изразява
вредата), кога и къде е настъпила вредата за ищцовото дружество,
претендиран размер на обезещетение.
Седмо, предявен е осъдителен иск, поради което на основание чл.127,
ал.4 ГПК следва да бъде посочена банкова сметка или друг начин на плащане.
С оглед изложеното налице е противоречие между обстоятелствена част
и петитум, липсват основания на които се основана искът, искането не е
прецизно формулирано, липсва посочена банкова сметка и документ за
платена държавна такса. Ето защо, съдът приема, че искова молба с вх. №
257512/09.08.2024 г. е нередовна, на основание чл.127, ал.1, т.4-5, ал.4, чл.128,
т.2 ГПК, поради което на основание чл.129, ал.2 ГПК следва да бъде оставена
без движение, като се укаже на ищеца, в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото разпореждане, да отстраните следните
нередовности по исковата молба, както и в същия срок да представи
доказателства за това, както следва:
1. да посочи къде е извършено деянието – административен адрес,
идентификатор на имот, УПИ от кой квартал, от кой План
2. къде са настъпили вредите на ищцовото дружество – ако са в България –
къде са се отразили вредите спрямо търговското дружество – дали в
седалището и адреса на управление, дали при сключване на сделка,
съответно къде е сключвана и т.н.
3. Следва да се посочи кога и къде са настъпили вредите за ищеца и какво
представляват вредите
4. Да посочи дали се претендират вреди от един деликт, осъществено от
едно деяние в условията на продължавано деяние или два отделни
деликта – за двете отделни дати. Ако се претендират вреди от един
деликт, в условията на продължавано деяние то следва да се посочи кога
и къде е започнато и къде е завършено, кога и къде са настъпили вредите
от единият деликт. Ако се претендират вреди от два отделни деликта –
следва да се посочи за всеки един от тях субект (кой, автор на деянието),
кога и къде е извършено (дата и място), вредите и датата и мястото
където са настъпили и по какъв начин е извършено деянието
5
(механизъм).
5. Горните неща следва да се изложат като фактически твърдения, което
определя правното основание на иска
6. да формулира точен, ясен и прецизен петитум с оглед горните указания, в
зависимост дали е едно деликт при условията на продължавано деянието
или две деликта. Като за всеки един от двата варианта/деликта в
петитума следва да съдържа данни за отговорите на следните въпроси,
както следва кой (субект, автор на деянието), кога (дата на извършване),
къде (място на извършване), как е осъществено деянието (механизъм на
извършване – самото деяние), вреда (в какво се изразява вредата), кога и
къде е настъпила вредата за ищцовото дружество, претендиран размер на
обезщетение.
7. да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, на основание
чл.127, ал.4 ГПК
8. да представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС в
размер на 200.00 лева, на основание чл.128, т.2 ГПК. Внасянето на
държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини:
1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби –
"Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC
– CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС
терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в
съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
9. Да представи преносима памет с видео материал в два броя.
като при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната,
на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
6
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 257512/09.08.2024 г.,
като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4-5, ал.4, чл.128,
т.2 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото разпореждане, да отстраните следните
нередовности по исковата молба, с препис за противната страна, както и в
същия срок да представи доказателства за това, както следва:
1. да посочи къде е извършено деянието – административен адрес,
идентификатор на имот, УПИ от кой квартал, от кой План
2. къде са настъпили вредите на ищцовото дружество – ако са в България –
къде са се отразили вредите спрямо търговското дружество – дали в
седалището и адреса на управление, дали при сключване на сделка,
съответно къде е сключвана и т.н.
3. Следва да се посочи кога и къде са настъпили вредите за ищеца и какво
представляват вредите
4. Да посочи дали се претендират вреди от един деликт, осъществено от
едно деяние в условията на продължавано деяние или два отделни
деликта – за двете отделни дати. Ако се претендират вреди от един
деликт, в условията на продължавано деяние то следва да се посочи кога
и къде е започнато и къде е завършено, кога и къде са настъпили вредите
от единият деликт. Ако се претендират вреди от два отделни деликта –
следва да се посочи за всеки един от тях субект (кой, автор на деянието),
кога и къде е извършено (дата и място), вредите и датата и мястото
където са настъпили и по какъв начин е извършено деянието
(механизъм).
5. Горните неща следва да се изложат като фактически твърдения, което
определя правното основание на иска
6. да формулира точен, ясен и прецизен петитум с оглед горните указания, в
зависимост дали е едно деликт при условията на продължавано деянието
7
или две деликта. Като за всеки един от двата варианта/деликта в
петитума следва да съдържа данни за отговорите на следните въпроси,
както следва кой (субект, автор на деянието), кога (дата на извършване),
къде (място на извършване), как е осъществено деянието (механизъм на
извършване – самото деяние), вреда (в какво се изразява вредата), кога и
къде е настъпила вредата за ищцовото дружество, претендиран размер на
обезщетение.
7. да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, на основание
чл.127, ал.4 ГПК
8. да представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС в
размер на 200.00 лева, на основание чл.128, т.2 ГПК. Внасянето на
държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини:
1. банков път по по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби –
"Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC
– CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС
терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в
съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
9. Да представи преносима памет с видео материал в два броя.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М--- на тел. 02/8955423 или на ел.
адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес:
гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
8
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
9
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10