Решение по дело №1281/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закон аза административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция „Митница“ – Варна при Агенция "Митници", чрез представител по пълномощие юриск. Р. Г., против Решение № 98/27.03.2024 г. постановено по АНД № 129/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, I състав, с което е отменено наказателно постановление № BG 2022-2000-329/19.04.2023 г. на Директор на Териториална дирекция „Митница“ – Варна, с което на основание чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 Закона за митниците /ЗМ/, за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, на „ПИ ДЖИ МОТОРС“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 679,79 (хиляда шестстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди се, че въззивният съд е постановил решението в противоречие със събраните доказателства. Сочи се, че с оглед установената фактическа обстановка, възприета за безспорна и от въззивния съд, административнонаказващият орган е издал процесното наказателно постановление, като приел, че “Пи Джи Моторс“ ЕООД е извършило митническа измама, в следствие на която е избегнало заплащането на част от митата и другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи в размер на: 370,54 лв. и 1 309,25 лв. ДДС, общ размер на щетата 1679,79 лв., с което е осъществило състава на митническо нарушение по чл.234, ал.2, т.1, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМ. Излагат се причините, поради които в ТД „Митница“ - Варна са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на декларирания мотоциклет, поради което е поискана допълнителна информация за стойността на стоката от американските митнически власти. Пояснява се, че не съществува съмнение относно достоверността на предоставената информация, предвид че е удостоверена от официален чуждестранен държавен орган – американската служба „Митници и гранична охрана“. Релевират се подробни съображения коя е реалната митническа стойност на мотоциклета, и защо същата е възприета от АНО като такава. При тези доводи за незаконосъобразност на въззивното решение е формулирано искане за неговата отмяна и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. В условията на евентуалност, с оглед твърдения за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, се прави искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на друг състав. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД „Митница“ - Варна за две съдебни инстанции. Възразява се срещу размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – „ПИ ДЖИ МОТОРС“ ЕООД, чрез адв. С. Ж. – процесуален представител, в писмен отговор оспорва изцяло жалбата, като неоснователна и излага подробни съображения за законосъобразност на обжалваното решение. С молба с.д. № 12938/19.09.2024г. поддържа депозираният отговор и моли за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Смята, че пред въззивния съд не е установено декларираната от дружеството стройност на превозното средство, предмет на внос да е била занижена сравнение с тази, която е била договорена и платена. Счита, че според установените факти и събраните доказателства районния съд е приложил правилно закона. Пледира решението на Районен съд – Девня да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд – Девня е образувано по жалба на „ПИ ДЖИ МОТОРС“ ЕООД против Наказателно постановление № BG2022-2000-329/19.04.2023г. на директора на Териториална дирекция „Митница Варна“ при Агенция „Митници“, с което на основание чл.234, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 ЗМ, му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1679,79 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

От фактическа страна, за да се произнесе по спора, Районен съд – Девня е установил, че на 03.02.2021г. на Пристанище Варна – Запад пристигнал контейнер № FCIU 7348997, натоварен със стока. На 04.02.2021 г. била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ № 21 BG 002002044401 R 6 за мотоциклет употребяван, марка „BMW“, модел „С 1000pp“, тип бензин, първа регистрация 02.01.2013г., работен обем 999 куб. см., мощност 142 KWDIN, шаси W B 1053403 DZL 17184, бруто тегло 430,00 кг., нето тегло 430,00 кг., с код по Тарик **********, ставка на мито в размер на 6 %, държава на износ САЩ. Била декларирана митническа стойност 1212,19 лв., въз основа на обща фактурна стойност 600. 00 щатски долара, условие на доставка FOB Long Beach, разходи за транспорт 242,44 лв. и треминални такси 100,00 лв., въз основа на което били заплатени държавни вземания в размер на 72,73 лева мито и 276,98 лева ДДС. Получател на стотака бил „ПИ ДЖИ МОТОРС“ ЕООД.

От страна на митническата администрация била извършена последваща проверка по линия на международно сътрудничество, като е изпратено искане за съдействие до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, чрез аташето по митническите въпроси към Посолството на САЩ в Република България, за предоставяне на информация и документи относно процесния мотоциклет. В отговор било изпратено писмо от американската митническа администрация, ведно с приложена електронна информация за износ /EEI/. В изпратената митническа декларация за износ била посочена сума в размер на 4 421,00 щатски долари, равняващи се на 7 145.44 лева, въз основа на която дължимите държавни публични вземания били определени в размер на 443,27 лева мито и 1 586,23 лева ДДС. Бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № BG30112022/2000/М-396/30.11.2022 година, който бил предявен и подписан от представляващия „ПИ ДЖИ МОТОРС“ ЕООД. В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения. Приемайки ги за неоснователни, административнонаказващият орган издал НП № BG2022/2000-329/НП/19.04.2023г.

За да отмени наказателното постановление, Районен съд – Девня приел, че доколкото износната декларация е частен документ, който няма обвързваща сила, и същата не е договор за продажба, нито доказва плащане на по-висока стойност, а се съставя едностранно от износителя на стоките, вносителят не може да носи отговорност за данните описани в нея. Въззивният съд е счел, че действителната продажна цена е тази, описана във фактурата за покупко - продажба, и преведена на продавача. Въззивният съд е констатирал, че е допуснато едновременното водене на две производства по един и съд казус – наказателно и административно-наказателно, в противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. По тези съображения, съдът е приел, че обвинението не е доказано и че дружеството не е декларирало стоката със стойност по-ниска от тази, на която я е придобил, поради което с обжалваното НП административно-наказателната му отговорност е била неправилно ангажирана за нарушение, което той не е извършил.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно и законосъобразно и като такова счита, че същото следва да бъде потвърдено.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, за нарушение на материалния закон и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в хода на въззивното производство.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни и обосновани, предвид което в съответствие с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото касационно решение.

По делото е безспорно установено, че по повод процесния внос, е извършена насрещна проверка в страната на износа по търговската сделка и на точността на данните в представените документи при допускане за свободно обращение на мотоциклет. От страна на митническата администрация на САЩ е представена Електронна информация за износ /"Electronic Export Information" (EEI)/, което е американският еквивалент на европейска митническа декларация за износ, и съдържа данни, както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната на местоназначение. Видно от съдържанието й, същата касае износ на употребяван мотоциклет марка „BMW“, модел „С 1000pp“, шаси W B 1053403 DZL 17184, с получател „А. БГ 2008“ ЕООД – упълномощен пряк представител на санкционираното дружество.

Спорът в настоящото производство се свежда до наличието или липсата на основания за определяне от страна на митническата администрация на митническа стойност за внесения мотоциклет, различна от декларираната от „Пи Джи Моторс“ ЕООД, респективно – за начина, по който същата е била определена. Настоящата инстанция намира, че в конкретния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 относно прилагането на МК на Съюза. Според цитираната норма, именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска. От мотивите на обжалваното наказателно постановление не става ясно защо митническият орган е приел, че посочената в Електронната информация за износ стойност е действителната продажна цена на процесния мотоциклет, и защо само въз основа на тази информация е счел, че не е такава договорената друга сума между страните.

Наред с това, видно от съдържанието на раздел 20 „Описание на стоките“, ред 8F към Електронна информация за износ (EEI), по отношение на процесния мотоциклет е посочена стойност в размер на 4 421 USD, но в самата колона е реферирано: „стойност (в щатски долари, без центове) продажбена цена или себестойност, ако не се продава", като не е конкретизирано за процесния мотоциклет дали сумата е „продажбена цена“ или „себестойност“. Дори и да се приеме, че това е продажна цена, не е конкретизирано как е формирана тази цена и какво включва. В случая не може да се направи несъмнен извод, че декларираната в износната митническата декларация стойност на процесния мотоциклет е действително договорената продажна цена между износителя и получателя. От страна на американската митническа администрация не е представена фактура или друг документ, отразяваща цена в размер на 4 421 USD, нито се установява извършено плащане на тази сума, за да се приеме, че декларираното пред Американската служба "Митници и гранична охрана" е действителната цена. На практика, наказващият орган е определил нова митническа стойност, въз основа единствено на тази информация, посочена в електронната експортна декларация, която декларация обаче не е била придружена с каквито и да е други документи /за прехвърляне на собственост, разписки и т. н/. От страна на митническата администрация не е посочена и причина за незачитане на данните за декларираната като договорена и платена сума по МД, при условие, че не се отрича автентичността на представените съпровождащи я документи. Административнонаказващият орган е ограничил мотивите на НП до едностранния анализ на документите, получени от САЩ по негово искане, без да направи насрещно, сходно тълкуване на доказателствата, представени от жалбоподателя.

В този ред, безспорно, митническата стойност е договорната стойност на стоките (чл. 70 от МК), и само когато не може да се определи митническата стойност на база договорната, следва да се приложат вторичните способи за определянето й. В тази връзка следва да се зачита действителната воля на страните по договора за покупко-продажбата. Изпратената електронна информация за износ (Electronic Export Information) не представлява официален документ с обвързваща доказателствена сила по отношение на стойността на мотоциклета. Дори да се приеме, че тези данни, обосновават основателни съмнения относно договорната стойност на процесия мотоциклет, то не би могло да се направи категоричен извод, че именно това е общата платена или подлежаща на плащане цена. На практика митническият орган е отхвърлил договорната стойност на процесния мотоциклет и липсата на предпоставки за приложението на метода по чл. 70 от МК, но отново е приложил същия метод, вече при завишаване на стойността на вноса, след като е взел предвид справката от ЕЕI. Такъв подход е обоснован само в съответствие с вторичните методи, съгл. чл.74, §2 и 3 от Регламент ЕС 952/2013 г., което очевидно не е осъществено в настоящия казус. В този смисъл е налице и нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност. Действително, от страна на ответника по касация не са приложени платежни документи по представения договор, но такива не са приложени и към получената информация по линия на международното сътрудничество. При това положение, и с оглед разпределението на доказателствената тежест, именно административният орган следва да понесе последиците от недоказването на по – висока договорена стойност.

Въз основа на всичко изложено може да се направи извод, че декларираната от жалбоподателя митническа стойност е договорната, т. е. тази която е действително платена и подлежаща на плащане. Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, при неправилно прилагане на материалния закон, съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Като е отменил наказателното постановление, въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора в настоящото производство, основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. За представителство пред настоящата инстанция ответникът по касация е представил доказателства за сторени разноски в размер на 480 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар с ДДС. С оглед надлежно направеното възражение за прекомерност от касационния жалбоподател, предвид фактическата и правна сложност на делото, която настоящият състав отчита като средна, обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на жалбоподателя защита, съдът приема че възражението за прекомерност за неоснователно.

Водим от горното, Административен съд- Варна, І-ви тричленен състав, на основание чл.221, ал.2 от АПК,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 98/27.03.2024 г. по АНД № 20233120200129/2023 г. на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на “Пи Джи Моторс” ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.