Р Е Ш Е Н И Е
№690 07.08.2009г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, І-ви състав
На тринадесети май година 2009
В публично заседание в следния състав:
Председател: Яни
Гайдурлиев
Съдебни заседатели:
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гайдурлиев
НАХ дело №691 по описа за 2009 година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на глава 28 от НПК и е образувано по повод постановление на
прокурор при Районна прокуратура гр. Бургас, с което е направено предложение за
освобождаване на обвиняемата А.Г., арменка,
арменска гражданка, с карта на постоянно пребиваващ в РБ чужденец с № ЕС , с ЕГН
********** от наказателна отговорност за осъществено съставомерно
деяние по чл. 314 от НК, с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.
За
Районна прокуратура гр. Бургас, редовно призовани представител не се яви в
съдебно заседание пред настоящия съд.
Защитникът
на обвиняемата А.Г., в
лицето на упълномощения от нея адвокат М.М. ***, по време на съдебните прения, поддържа,
че инкриминираното с постановлението на БРП деяние, не съставлява престъпление
по чл. 314 от НК, като прави анализ на събрания по делото доказателствен
материал и излага правни доводи. Пледира за оправдаване на обвиняемата. Като алтернативно
искане, в случай, че съдът прецени, че е осъществено престъпление по чл. 314 от НК, защитникът моли съда да наложи на
подзащитната му административно наказание глоба в минимален размер.
Обвиняемата
А.Г. не се признава за виновна
по предявеното й обвинение и дава обяснения по случая. В защитната си реч, по
време на съдебните прения, моли съда да бъде оправдана, тъй като счита, че е
невинна. Заявява също така, че се присъединява към казаното от защитника й.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
През 2007г. св. Н.Н.Н. живеела при дядо си – св. Н.Н. в
апартамента му, находящ се в гр. Б.. В близост до посочения бл. се
намирал пазар, на една от сергиите на който, продавала обв. А.Г.. В началото на
лятото на 2007г. св. Н.Н. се запознала с обвиняемата именно на този пазар.
Двете се сприятелили и обв. А. й обяснила, че е арменска гражданка, че в
момента си подготвяла документите, за да й издадат карта на продължително
пребиваващ в Република България чужденец, че всичките й документи били готови, но
имала нужда и от адрес на който да се регистрира в България. Казала и също, че
няма да живее там, а просто има нужда от фиктивен договор за наем на адрес в гр.
Бургас, който да представи, за да й издадат документа. Тъй като не
предположила, че в това има нещо нередно, св. Н., помолила дядо си - св. Н., да
помогне на приятелката й. Дядо й се съгласил и на 25.07.2007 г., двамата с обв.
А.Г. се явили пред нотариус А.Н. в гр. Бургас, където подписали договор за наем
на част от споменатото по-горе жилище - собственост на св. Н.. От показанията на
св. Н. се установява, че обв. А. никога не е ходила в апартамента му и той
никога не е получавал пари от нея. Съгласил се е да сключи договора, за да й
помогне, като тя го е убедила, че в това няма нищо нередно.
На 02.08.2007 г. обв. А.Г. подала до началника на сектор „Миграция”
при Областна дирекция „Полиция” – Б., заявление за издаване на български
документи за самоличност на чужденци с вх. № , в което заявление декларирала като
адрес в България: гр. Б. Въз основа на така подаденото от обвиняемата заявление
по чл. 62, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност, на
08.08.2007г. от МВР — Бургас издали на А.Г. карта за продължително пребиваващ в
Република България чужденец № , в която като настоящ адрес на обвиняемата бил
посочен гр. Б..
От показанията на свидетелите М.Щ.Г. и В.Й.К. - мл. полицейски
инспектори в сектор „Миграция” при ОД на МВР – Б., се установява, че по време
на многократните извършени от тях проверки на адреса, посочен от обв. А.Г. в
заявлението за издаване на български документи за самоличност вх.№, а именно -
гр. Б., не са намерили същата. Въпреки това, при проведени разговори с нея на
работното й място, на кооперативния пазар в ж.к. „”, тя продължавала да твърди
пред тях, че живее на този адрес. Става ясно също така, че при няколкото
посещения на адреса, на който живеела арменската гражданка А.А. - майка на обв.
А., св. Г. и св. К. всеки път намирали самата обв. А., и всеки път тя твърдяла,
че е на гости.
С оглед на тези констатации от извършените проверки, началникът
на сектор „Миграция” отдел „ООРП” - ОДП Б. подал до директора на ОДП Бургас
сигнал (докладна записка) рег. №, по повод на който било образувано досъдебното
производство по настоящото дело.
На 08.01.2009г. А.Г. е била привлечена в качеството на
обвиняем, за това, че на 02.08.2007 г., в гр. Бургас, обл. Бургас, по повод
подадено от нея заявление по чл. 62, ал. 1 от Закона за българските документи
за самоличност - до началника на сектор „Миграция”
при Областна дирекция „Полиция” – Б., в което заявление декларирала неверни
данни за настоящия си адрес, а именно гр. Б., умишлено станала причина да се
внесат неверни обстоятелства относно настоящ адрес в официален документ - карта
за продължително пребиваващ в Република България чужденец № , съставен по реда,
посочен в чл. 55-64 от Закона за българските документи за самоличност - престъпление
по чл. 314 от НК.
В обясненията си, дадени в качеството си на обвиняема на
досъдебното производство, А.Г. потвърждава, че поради необходимостта от адресна
регистрация, за да й бъдат издадени документи — лична карта за продължително
пребиваващ в РБългария чужденец е помолила своя позната св. Н.Н. да й съдейства
да сключи формално със св. Н.Н. - дядо на св. Н., договор за наем за жилището
му в гр. Б. Сочи, че на следващият ден, се регистрирала адресно в сектор „Миграция”
при ОДМВР Б. и подала заявление за издаване на лична карта, посочвайки същия
адрес, макар самата тя никога да не е живяла там. Обяснява, че не отишла да
живее на този адрес, поради това, че там живеели и други лица, с които не
искала да живее, защото има малолетно дете. Посочва, че останала да живее на
предишния си адрес: гр. Б., а след като намерила подходяща квартира на адрес:
гр. Б., се преместили да живеят на този адрес, където живеят и понастоящем.
На 16.10.2008г. на А.Г. била издадена карта на постоянно пребиваващ
в Република България чужденец № , в която като постоянен адрес на обвиняемата е посочен гр.
Б..
Обвиняемата А.Г.
е родена на в гр. Е., А., с карта на
постоянно пребиваващ в РБ чужденец с № , с ЕГН **********.
Изложената
фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото доказателствени
материали, преценени на основание чл. 378, ал. 2 НПК, и по специално от
показанията на свидетелите Н.Н.Н., Н.Г.Н., В.Й.К. и М.Щ.Г., дадени на
досъдебното производство, от приобщените по реда на чл. 283 НПК документи – заявление за издаване на български документи за
самоличност на чужденци с вх. № ,
договор за наем от 25.07.2007г., копие на карта за продължително пребиваващ в
Република България чужденец № , заверено
копие на карта на постоянно
пребиваващ в РБ чужденец с № , справка
за съдимост на обвиняемата, както и от обясненията на обвиняемата.
При
така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното:
Въз
основа на обсъдените по-горе доказателствени материали при установяване на
фактическата обстановка по делото, съдът приема от правна стана, че обвиняемата
А.Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 314 от НК, тъй като на 02.08.2007 г., в гр.
Бургас, обл. Бургас, по повод подадено от нея заявление по чл. 62, ал. 1 от
Закона за българските документи за самоличност - № до началника на сектор
„Миграция” при Областна дирекция „Полиция” – Б., в което заявление декларирала
неверни данни за настоящия си адрес, а именно гр. Б., умишлено станала причина
да се внесат неверни обстоятелства относно настоящ адрес в официален документ -
карта за продължително пребиваващ в Република България чужденец № — Б.,
съставен по реда, посочен в чл. 55 – чл. 64 от Закона за българските документи
за самоличност.
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 314 от НК, т.
нар. посредствено лъжливо документиране, се изразява в дейност, предхождаща
самото съставяне на даден официален документ по съответния ред, при която
вследствие на заявления от едно частно лице се внесат неверни обстоятелства или
факти в този документ. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗБДС, български документ за самоличност на чужденец се издава
по заявление до съответния орган, а според чл. 61, ал. 4 от ЗБДС, в
документите за самоличност на продължително пребиваващите в страната чужденци
се вписва настоящият адрес. В случая безспорно се установи, че в подадено от обвиняемата заявление по чл. 62, ал. 1 от ЗБДС
- № до началника на сектор „Миграция”
при Областна дирекция „Полиция” – Б., същата е декларирала неверни данни за
настоящия си адрес. Именно въз основа на подаденото от обвиняемата
заявление по чл. 62, ал. 1 от ЗБДС -
№ , по реда на чл. 55 – чл. 64 от ЗБДС е бил съставен официален документ -
карта за продължително пребиваващ в Република България чужденец № , в който са
били внесени неверни обстоятелства относно настоящия адрес на обвиняемата. Внасянето
на това невярно обстоятелство в посочения официален документ е станало само въз
основа на заявлението на обвиняемата.
От субективна страна престъплението по
чл. 314 от НК е осъществено от обвиняемата с пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавала общественоопасния характер
на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала
настъпването им.
Съдът
счита, че по отношение на престъплението по чл. 314 от НК, извършено от обвиняемата, в
случая са налице кумулативно предвидените условия на чл.78а, ал.1 от НК - за
престъплението по чл. 314 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, като
престъплението е умишлено, обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ
характер, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV,
глава осма от НК и с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.
Предвид на това съдът намира, че на основание чл. 78а, ал. 1 НК обв. А.Г. следва
да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде наложено
административно наказание – глоба.
При
определяне размера на наказанието глоба, съдът намира, че извършеното от
обвиняемата деяние, съставомерно по чл. 314 от НК
не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. На следващо място съдът
отчете ниската степен на обществена опасност на обвиняемата, която е на 38
години, с чисто съдебно минало. Тези обстоятелства съдът преценя като
смекчаващи вината и отговорността. Отегчаващи вината обстоятелства не са
налице.
При
тези данни, съдът прие, че размера на глобата по чл. 78а НК за извършеното от
обвиняемата съставомерно деяние по чл. 314 от НК
следва да се определи при превес на смекчаващите вината и отговорността
обстоятелства, поради което и глобата следва да бъде определена в минималния
предвиден от закона размер - 500 лева.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК,
Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
обвиняемата А.Г., родена на в гр. Е. А., арменка, арменска гражданка, с карта на
постоянно пребиваващ в РБ чужденец с № , с ЕГН **********
ЗА ВИНОВНА В ТОВА,
че на 02.08.2007 г., в гр.
Бургас, обл. Бургас, по повод подадено от нея заявление по чл. 62, ал. 1 от
Закона за българските документи за самоличност - № до началника на сектор „Миграция” при Областна
дирекция „Полиция” – Б., в което заявление декларирала неверни данни за
настоящия си адрес, а именно гр. Б., умишлено станала причина да се внесат
неверни обстоятелства относно настоящ адрес в официален документ - карта за
продължително пребиваващ в Република България чужденец № , съставен по реда,
посочен в чл. 55 – чл. 64 от Закона за българските документи за самоличност - престъпление по чл. 314 от НК, като на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК Я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и й
НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението
може да бъде обжалвано и/или протестирано пред Окръжен съд гр.Бургас в 15 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: Илияна Георгиева