Р Е Ш Е Н И Е
№ 2464
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Х.Н. и участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа
докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 572 по описа за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба на И.Е.М.,***, чрез адв. В.С. срещу Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. ”Ген. Николай Столетов” № 21 за
присъждане на сумата от общо 40 000 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за
малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив и
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив. Претендираните суми, както и
периодите на пребиваване във всяко едно от заведенията, първоначално са заявени
в исковата молба, впоследствие уточнени с молба от 16.03.2022 г. (л. 8) и докладвани
в първото по делото о.с.з. (л. 104) и са както следва:
- 15 000 лева за периода от 01.01.2015 г. до 31.05.2018 г., когато твърди,
че е пребивавал в Затвора Пловдив;
- 5 000 лева за периода от 01.09.2018 г. до 01.01.2019 г., когато твърди,
че е пребивавал в Арест Пловдив;
- 20 000 лева за периода от 01.01.2019 г. до 02.03.2022 г. (датата на
предявяване на исковата молба), когато твърди, че е пребивавал в Затвора
Пловдив, от които 5 000 лева за това, че през 2021 г. е паднал и спукал
глезена на десния си крак, но не го лекували, а го оставили „да заздравее от
самосебе си“.
Твърди се по отношение на всяко едно от заведенията неосигуряване на
достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „нетната площ на килията е
под 3 кв. м.“), без постоянно течаща топла и студена вода; в килиите, в
коридора и в столовата е мръсно; наличие на дървеници, хлебарки и гризачи.
Отделно от това за втория престой в Затвора Пловдив се твърди, че от три години
е работел като чистач в ареста и няма почивен ден и „карета“. С горното се
презюмира нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС). Претендира се присъждане на сторените по делото разноски в
размер на 10 лева – заплатена държавна такса.
Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София чрез
процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за
неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето им. Прави възражение за
изтекла петгодишна погасителна давност. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност
на исковите претенции, в т.ч. наличие на изтекла погасителна давност.
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
По отношение на първата искова
претенция - за периода от 01.01.2015 г. до 31.05.2018 г., касаеща
пребиваването на лицето в Затвора Пловдив:
- на 14.02.2015 г. ищецът е постъпил в Арест Пловдив с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, обвиняем по ДП № 68/2015 г. по описа на 1
РУП Пловдив, а на 25.08.2015 г. е преведен към Затвора Пловдив, т.е. от
01.01.2015 г. (началната дата на първия исков период) до 24.08.2015 г. вкл.
няма данни да е бил в посоченото от него затворническо заведение, а именно
Затвора Пловдив;
- от 25.08.2015 г. (когато е бил преведен в Затвора Пловдив) до 27.08.2015
г. вкл. не са представени данни къде е пребивавал ищецът;
- от 28.08.2015 г. до 04.07.2016 г. вкл. е пребивавал на Пети пост в стая №
56, която е с площ от 27,89 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми
прозореца с размери 0,40/1,15 м. и 0,97/1,15 м. и санитарен възел с площ от
2,33 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,30/1,15 м. За всеки л.св. е
осигурено легло с размери 90/180 см., а шкафовете са с размери 45/50 см. За
този период няма данни с колко други л.св. е пребивавал ищецът в това спално
помещение, посочва се единствено, че в Затвора Пловдив и в системата на ГДИН
единственият меродавен документ, от който може да се направи справка за броя на
л.св. по спални помещения, е „Сведение за разпределение и движение на лишени от
свобода“, което пък по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за
съхраняване на ГДИН и териториалните й поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със
Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от
Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години;
- от 05.07.2016 г. до 07.02.2017 г. вкл. е пребивавал на Шести пост в стая
№ 11 с площ от 28 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 1,00/1,10 м. и
0,50/1,10 м., санитарен възел, представляващ обособено помещение с площ от 2,60
кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,30/1,10 м. За този период също не е
предоставена информация за броя на л.св., настанени в това спално помещение по
изложените по-горе причини;
- на 08.02.2017 г. с Протокол на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС и Заповед №
218/08.02.2017 г. е настанен в ЗООТ „Хеброс“;
- от 08.02.2017 г. до 05.01.2018 г. (когато е бил освободен) е пребивавал в
ЗООТ „Хеброс“, т.е. не е пребивавал в посоченото от него затворническо заведение,
а именно Затвора Пловдив, а след тази дата до 31.05.2018 г. (крайната дата на
този исков период) няма данни да е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“.
По отношение на втората искова
претенция - за периода от 01.09.2018 г. до 01.01.2019 г., касаеща
пребиваването на лицето в Арест Пловдив:
- на 25.08.2018 г. ищецът е постъпил в Арест Пловдив, т.е. към 01.09.2018
г. (началната дата на този исков период) вече е бил на територията на посоченото
от него затворническото заведение, а именно Арест Пловдив и е пребивавал там до
01.01.2019 г. вкл., както следва:
- от 01.09.2018 г. до 28.08.2018 г. вкл. в килия № 207 на ет. 2, която е с
площ от 14,74 кв.м. и е съжителствал с още две задържани лица и предоставената
им жилищна площ е отговаряла на изискуемите по стандарт;
- от 29.08.2018 г. до 01.01.2019 г. вкл. в килия № 201 на ет. 2, която е с
площ от 14,74 кв.м. и е съжителствал с още едно задържано лице и предоставената
им жилищна площ е отговаряла на изискуемите по стандарт.
Установява се също така, че през м. юни 2009 г. е открит новият Арест
Пловдив, който се намира в рамките на Затвора Пловдив и който представлява
масивна двуетажна сграда с 2495 кв.м. РЗП. Общата информация за арестните
помещения е, че килиите отговарят на изискванията от минимум 4 кв.м. на
задържано лице, арестните помещения, в
които са настанявани задържаните лица през исковия период са били
оборудвани, както следва: две килии с по четири легла с размери 190/71 см., 58
килии с по три легла, имало е също маса за хранене с диаметър 30 см. Постелъчният
инвентар в килиите се е състоял от възглавници, одеяла и чаршафи, като е
предоставена възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи,
съгласно чл. 272 от ППЗИНЗС. На всяко задържано лице, настанено на територията
на Арест Пловдив, е осигурен ред за ползване на полагащите му се права по реда
на чл. 256 от ЗИНЗС, като това е регламентирано на поднормативно ниво в
заповедта за вътрешния ред на Главния директор на ГДИН и едно от тези права е
правото на престой на открито на задържаните лица, което е в размер на един
астрономичен час всеки ден. През 2018 г. е направено отделяне на санитарните
възли от жилищната част в килиите посредством изграждане на конструкция с алуминиеви
профили на същинския санитарен възел, който е с размери 125/112 см. за всички
килии в Арест Пловдив, което се явява 1,4 кв.м. Коридорите и всички общи
помещения в ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно, като поддържането на
чистотата в килиите се осъществява от задържаните в тях лица след предоставяне
на препарати и средства за почистване от страна на администрацията, което
действие става под контрола на служители на НОС. В Арест Пловдив
разпределението на лицата, които се настаняват, става по реда на чл. 246, ал. 1
от ЗИНЗС, независимо от тяхното правно качество и няма обособена част, в която
да се настаняват лицата, които са етапно конвоирани по реда на чл. 241, ал. 3
от ЗИНЗС. Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно
течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на
обема на бойлерите – по един за двата етажа на Арест Пловдив. Изградена е и
модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите
стандарти за осветеност. Извеждането до банята става по утвърден график месец
за месец с периодичност два пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от
медицинско естество – по съответното предписание. Относно дезинфекцията на
арестните помещения, се установява, че има сключени централни договори за ДДД
обработка на цялата площ на Арест Пловдив, като мероприятията се извършват от
съответната фирма – изпълнител по график, както и при необходимост – по заявка
от страна на Ареста. В подкрепа на изложените твърдения са представени 2 бр.
протоколи за извършени услуги, както и Правилник за вътрешния ред на
следствените арести (л. 101-103).
По отношение на третата искова
претенция - за периода от 01.01.2019 г. до 02.03.2022 г. (датата
на предявяване на исковата молба), касаеща пребиваването на лицето в Затвора
Пловдив:
- на 02.01.2019 г. ищецът е преведен в Затвора Пловдив, т.е. на 01.01.2019
г. не е бил на територията на Затвора Пловдив, като до 07.01.2019 г. вкл. няма
данни къде е бил настанен;
- от 08.01.2019 г. до 11.07.2019 г. вкл. е пребивавал на Пети пост в стая №
54, което е с площ от 25,51 кв.м. без санитарния възел и с капацитет до 6
л.св., за всеки л.св. е осигурено легло с размери 90/180 см., а шкафовете са с
размери 45/50 см. През периодите от 08.01.2019 г. до 22.02.2019 г. вкл., от
27.02.2019 г. до 12.03.2019 г. вкл., от 05.04.2019 г. до 12.04.2019 г. вкл., от
20.04.2019 г. до 30.05.2019 г. вкл., от 05.06.2019 г. до 20.06.2019 г. вкл. и
от 28.06.2019 г. до 11.07.2019 г. вкл. в това спално помещение са пребивавали 7
л.св., а в останалите – до 6 л.св.;
- от 12.07.2019 г. до 20.01.2021 г. вкл. е пребивавал в Трета група в стая
№ 27, която е с площ от 39,02 кв. м. без санитарния възел и с капацитет до 9
л.св., с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20 м. и 1,20/1,20 м. и
санитарен възел с площ от 4,36 кв. м. с един отваряем прозорец с размери
1,20/1,20 м. През този период, с изключение на периода от 09.07.2020 г. до
23.07.2020 г. вкл., във въпросната стая са пребивавали между 10 и 15 л.св.;
- за 21.01.2021 г. няма данни в кое спално помещение е пребивавал ищецът,
нито с колко други л.св.;
- от 22.01.2021 г. до 02.03.2022 г. вкл. ищецът е пребивавал на пост № 3 в
стая № 21, което е с два отваряеми прозореца с размери 1,19/1,19 м. и 0,58/1,19
м., размер на прозореца в санитарния възел 0,43/1,19 м. За този период няма
данни нито каква е площта на това спално помещение, нито с колко други л.св.
ищецът е пребивавал в него.
Относно ДДД обработките за двата искови периода, касаещи Затвора Пловдив,
са представени договори, протоколи за извършени услуги и фактури за извършено
плащане (л. 22-36, л. 40-71, л. 140-163), като се установява от прието по
делото становище от 22.03.2022 г., изготвено от ИФЗ НС „ФЛКР“ инсп. Е. Кибарев
(л. 39), че ГДИН сключва централен договор за обработка на всички помещения в
затворите и общежитията към тях, има утвърден график, по който се извършва ДДД
обработка на помещенията.
От същото становище се установява още и че през исковите периоди в Затвора
Пловдив не са правени основни ремонти на стаите, в които е пребивавал ищецът,
но са извършвани текущи ремонти, като е извършвана своевременна смяна на течащи
кранчета, отстранявани са течове, сменяни са осветителни тела, като не е
допускано да има счупени прозорци, тъй като същите са подменяни своевременно.
През 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения на л.св., дограмата е
подменена с нова – ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални, банята е
обща, подът на която е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Къпането на
л.св. е в обща баня, като всички л.св. имат достъп до течаща топла вода,
съгласно утвърден график за разпределение на времето на л.св. от съответната
група, като в подкрепа на тези твърдения са представени и 2 бр. графици (л.
86-87). Всички работещи л.св. имат осигурена възможност всеки работен ден да
ползват банята след приключване на работния процес, а ищецът М. работи и има
възможност да използва баня всеки работен ден. С постъпването си в затвора на
всеки л.св. се осигурява комплект спално бельо и завивки, а при желание от
страна на л.св. домакинът осигурява колкото комплекта са необходими. Отделно от
това, л.св. имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла,
т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по
усмотрение на самия л.св. – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за
пране от близките. Всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и
л.св. имат неограничен достъп до тях. В Затвора Пловдив отоплението се
осъществява чрез централно парно, спалните помещения са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация, като проветряването се извършва от
л.св., настанени в спалното помещение и никога не е имало проблем стаята да
бъде проветрявана и не би следвало да има мухъл. Молби от л.св. М. против
условията в затвора не са подавани.
Установява се също така, че с ищеца са провеждани беседи и разговори по
различни поводи – при планиране и препланиране на присъдата, за участие в
групова работа, но не е проявил желание. Със Заповед № 3250/16.12.2019 г. е
награден с писмена похвала за показана добра работа и примерно поведение, със
Заповед № 1828/12.08.2020 г. е награден с 4 часа удължено свиждане за показана
добра работа и примерно поведение, а със Заповед № 23/05.01.2021 г. е награден
с писмена похвала за показана добра работа и примерно поведение (така становище
от 23.03.2021 г. на л. 72-73).
От Становище към рег. № 8146/20.10.2022 г. се установява, че хигиената в
спалните помещения се осъществява от настанените в съответното помещение, като
за целта получават съответните прибори, но също могат да ги закупуват от
лавката на Затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно
списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които л.св. могат
да получават, ползват и държат при себе си. Тоалетните във всяка една стая са
обособени помещения с отделен вход (л. 135-136). А съгласно становище от
21.10.2022 г. след ремонт в Пета група са подменени изцяло подова настилка, боя
и дограма в спалните помещения, стаите са били оборудвани с нови легла, били са
поставени маси, столове и шкафчета. Заради умишлени злонамерени действия, в
нарушение на чл. 96, т. 2 от ЗИНЗС, всичко това е било увредено или напълно
унищожено, което е наложило няколко допълнителни ремонта и осигуряване на нов
инвентар (л. 137-138).
Съгласно Справка от 24.03.2022 г., изготвена от мл. експерт В. Т., л.св. И.Е.М.
е назначен със Заповед № Л-266/25.01.2019 г. на работа, като в заповедта е
посочен почивният ден – в случая събота. Със Заповед № Л-620/01.03.2019 г. е
преназначен, като единственото променено условие е, че се открива възможност в
ден неделя да премине изцяло към дом. щат, за разлика от предишната заповед,
където работи на доброволен труд, но почивният ден си остава събота. Със
Заповед № Л-3153/14.12.2021 г. е преназначен, като преминава изцяло на платен
труд към дом. щат при условия на 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден,
с почивен ден – събота. В подкрепа на изложените твърдения са представени
цитираните заповеди, както и длъжностна характеристика и декларация от л.св. М.,
от които се твърди, че е видно, че ищецът е запознат с всички документи,
касаещи работата му и ако е излизал да работи през почивен ден, е изцяло негова
инициатива, като се посочва, че на основание чл. 176 от ППЗИНЗС всеки л.св. има
право да полага безвъзмезден труд и в случай, че се е чувствал натоварен, е
било необходимо да подаде декларация, че желае да бъде спрян от работа. В този
смисъл се посочва, че няма и преписка за това, че насила някой го е принуждавал
да работи (л. 74-80).
Във връзка със здравословното състояние на ищеца по делото е представено
медицинското му досие, включващо здравен картон, медицинска справка,
амбулаторни листове за извършени прегледи и изследвания (л. 90-97). Съгласно
Медицинска справка към рег. № 5304/11.07.2022 г., изготвена от д-р П. С.
лекар-ординатор ОСИН Пловдив, за л.св. М. няма медицинска документация, касаеща
спукан глезен на крака, а съгласно придружително писмо от 20.07.2022 г. на
Началника на Затвора Пловдив, през 2021 г. ищецът е работил като чистач на
Ареста Пловдив непрекъснато през цялата година, като няма нито един пропуснат
ден и не е ползвал нито един ден болнични (л.119-120).
Като свидетели по делото са разпитани А.Н.С. и М.Р.Л..
От показанията на свидетеля С. се установява, че същият е бил заедно с
ищеца в едно спално помещение, а именно № 27 на Трети пост в периода 2019 г. –
2021 г., където са пребивавали по 12-13 л.св. Това спално помещение се е състояло
от две части, като площта на по-голямото е била 16 кв.м., а за по-малкото
свидетелят не знае, леглата били на вишки, имало два стола и една маса, нямало
място за минаване в килията, блъскали се в леглата, тъй като така били наредени
вишките, като се е случвало някой да се удари, което не било постоянно. Посочва,
че топла вода в стаята нямало, прозорецът бил на 2 м. височина, тоалетната била
„ужас“, навсякъде имало мухъл, хлебарки и дървеници, идвали да пръскат от време
на време за хлебарки и дървеници, но нямало ефект. Хигиената си я поддържали
сами, като преди са им давали препарати, но от една година давали малко веро –
по 100 гр. и малко прах, а за коридора си имало чистачи, които го чистели. Доколкото
свидетелят си спомня, през 2020 г. ищецът си е счупил крака, но не са му
оказали никаква помощ, другите л.св. му превързали крака и го водели до
тоалетната.
От показанията на свидетеля Л. се установява, че същият е бил заедно с
ищеца в ареста през 2018 г. почти през целия период, като не посочва колко
точно, не посочва и дали и са били в една килия. Като цяло за ареста твърди, че
обикновено в стая били по трима човека, като има три вишки, два стола и една
маса и третият човек се хранел на вишката върху вестник – като животно, или
прав, тъй като нямало къде да седне. Дюшеците били много тънки, възглавници не
им давали. Престоят на открито трябвало да бъде един час, но били навън по
40-50 минути. Почистването се случвало веднъж седмично, като не работела
системата или вентилацията и лятото и зимата било „адска жега“, отделно от
това, като не работела аспирацията не влизал и чист въздух, в тоалетната нямало
лампа, нямало огледало и често се порязвали като се бръснели, имало гризачи,
дървеници и хлебарки, като специално дървениците били голяма напаст и постоянно
били наядени от дървеници. Пръскали за дървеници и хлебарки, но целият арест
бил от 60 килии и се пръскало за около час „на две на три“ се пръскало. Топлата
вода се пускала за половин час. За Затвора Пловдив свидетелят посочва, че са
били заедно с ищеца и сега били заедно, но не посочва в коя килия и в кой
период. Твърди, че в килиите се движели свободно, но били по 10-12 човека,
имало вишки, маси и столове, токът се спирал и ставало мрак и много често се
удряли по вишки и шкафове. Заявява обаче, че на работното си място ищецът си е
счупил крака, било е трудова злополука, на която не се е дало гласност и се е
прикрила, той лично не е присъствал, но знаел, защото, както от самия ищец,
така и от други л.св. е разбрал, че е паднал от високо от една стълба и кракът
му е бил счупен, като му е помагал – компреси му е правил, превързвал му е
крака, водели го до тоалетна, въобще не бил изкаран в болница и каквото му
правили, е било само в затвора – дали му лекарства и домашно лечение и това е
било всичко. Твърди също така, че ищецът е работил без почивен ден – и в
събота, и в неделя.
Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи
на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се
преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се
разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение,
ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявените искове.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма
от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на
исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на
администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или
съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване
на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС
оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира
при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС,
всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а
арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва
да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС (предишна ал. 4 – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в
сила от 7.02.2017 г.) количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни -
ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за
извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на
доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното
право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са
дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от
недоказването, в т.ч. съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС
е задължил специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят
информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като им
е указал, че в случай на неизпълнение на това задължение, съдът може да приеме
за доказани съответните факти.
Така, от наличните по делото доказателства се установява, че по отношение
на първия исков период, касаещ Затвора Пловдив (от 01.01.2015 г. до 31.05.2018
г.) М. е пребивавал само в периодите от 25.08.2018 г. до 07.02.2017 г. вкл. (доколкото
считано от 08.02.2017 г. е бил преместен в ЗООТ „Хеброс“), поради което в
останалата част, а именно от 01.01.2015 г. до 14.08.2015 г. вкл. и от
08.02.2017 г. до 31.05.2018 г. вкл., искът е недоказан, доколкото не се
установява в тези периоди ищецът да е пребивавал в посоченото от него
заведение, а именно Затвора Пловдив, което е самостоятелно основание в тази
част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения
за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите
твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба,
определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако
не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е
спорно между страните, че не е сторено), същият да бъде разгледан на фактически
основания – различни от посочените в исковата молба.
В тази връзка, и с оглед наведените от ответника възражения за изтекла
погасителна давност, следва да се посочи, че погасителната давност се свързва с
изтичането на предвиден в закона период от време, през който субектът на
правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на специална правна
уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание, както на § 1 от ЗР
на ЗОДОВ, във връзка с чл. 203, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл. 46 от Закона за нормативните
актове (ЗНА), следва да намерят приложение правилата на чл. 110 - 120 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащи института на погасителната
давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишен
давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо (така чл. 114, ал. 1 от ЗЗД). В случаи на непозволено увреждане,
какъвто е настоящият случай, това е моментът на прекратяване на увреждащите
действия или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато
увреждането е следствие от бездействие. В Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. от ОСГК са обсъдени
противоречията в практиката на съдилищата относно началния момент на
погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като
в т. 4 от тълкувателното решение е прието, че обезщетение за вреди от незаконни
административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда
като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес
по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия
или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след
признаването им за незаконни, което се установява в производството по
обезщетяването – чл. 1, ал. 2 от ЗОДВПГ (загл. изм.). В първия случай вземането
за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на
решението, с което се отменя незаконният административен акт. В случай, че
вредите произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване. А при
незаконни фактически действия/бездействия на администрацията (каквито се твърди
да са налице в конкретния случай), този момент е тяхното преустановяване. От
така определените моменти на изискуемост започва да тече погасителната давност
и се дължи мораторна лихва. Това тълкувателно решение е задължително за
съдилищата на основание чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт ЗСВ) и въз
основа на него следва да се приеме за безспорно, че погасителната давност в
случая започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните
действия/бездействия на администрацията да поставят ищеца в неблагоприятни
условия на лишаване от свобода, а именно от 08.02.2017 г., датата, на която М. ***
и е бил преместен в ЗООТ „Хеброс“. Давностният срок, включително за непозволено
увреждане, както вече се посочи и по-горе, е регламентиран с чл. 110 от ЗЗД
като петгодишен и с изтичането му се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. В конкретния случай от ответника са направени
изрични възражения за погасяване по давност на исковата претенция в
съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, поради което съдът приема, че
след като от 08.02.2017 г. (датата на преустановяване на твърдяните незаконосъобразни
действия и/или бездействия) до датата на предявяване на този иск – 02.03.2022 г.,
е изтекла петгодишна давност, то вземането следва да се счита погасено и искът
в тази му част, а именно от 25.08.2015 г. до 07.02.2017 г. вкл. също подлежи на
отхвърляне.
С оглед на изложеното, претенцията в размер на 15 000 лева за периода от
01.01.2015 г. до 31.05.2018 г., когато ищецът твърди, че е пребивавал в Затвора
Пловдив, следва да бъде отхвърлена, доколкото в периода от 01.01.2018 г. до
24.08.2015 г. вкл. не се установява ищецът да е пребивавал на територията на
Затвора Пловдив, в периода от 25.08.2015 г. до 07.02.2017 г. вкл. искът е
погасен по давност, а в периода от 08.02.2017 г. до 31.05.2018 г. вкл. също не
се установява ищецът да е пребивавал на територията на Затвора Пловдив.
От наличните по делото доказателства се установява, че по отношение на
исковия период, касаещ Арест Пловдив (от 01.09.2018 г. до 01.01.2019 г.) М. е
пребивавал през целия исков период в него, вкл. е постъпил в ареста на
25.08.2018 г., но доколкото началната дата на този исков период е 01.09.2018
г., същият ще бъде разгледан така, както е предявен. Установява се също така, че
в килиите, в които е пребивавал, на всеки задържан е била осигурена минималната
жилищна площ от 4 кв.м. - както спално помещение № 207, така и спално помещение
№ 201, са с площ от 14,74 кв.м., в първото от които са били настанявани до три
задържани лица, а във второто – до две, в какъвто смисъл са и показанията на
разпитания по делото свидетел Л., макар да няма данни дали същият е бил в едно
спално помещение с ищеца.
Действително, от твърденията на ищеца и разпитания свидетел, е възможно да
се приеме, че помещенията в Арест Пловдив са с лоши хигиенни условия, но следва
да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях
санитарни помещения изцяло зависи от задържаните лица, които се грижат за
почистването, освен това, същите са имали свободен достъп през цялото денонощие
до санитарен възел и течаща студена вода, както и топла вода сутрин и вечер. По
отношение на коридорите и всички общи помещения се установи, че същите се
почистват и дезинфекцират ежедневно.
Като недоказани настоящият съдебен състав приема и твърденията за
претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания
период в Арест Пловдив, тъй като са ангажирани доказателства за периодично
извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и
гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника, в подкрепа на
което са приложени протоколи, в които са описани размерът на третираната площ,
препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители,
имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето
заявило/приело обработката. Този извод не се променя и от показанията на
разпитания по делото свидетел, доколкото от страна на администрацията на
ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва
незаконосъобразното й бездействие. Отделно от това няма данни от страна на
ищеца да са подавани молби, в които да се е оплаквал от наличието на инсекти
и/или гризачи в Арест Пловдив, а съгласно представените договори, в същите е
уговорена клауза за допълнителни, т.е. извънредни дезинсекция и дератизация, и
в случай, че ищецът бе подал оплакване, ответникът именно въз основа на
сключения договор за извършване на ДДД обработки, би следвало да сезира
изпълнителя да извърши извънредно третиране и едва, ако това не бе сторено,
ищецът би могъл да се позове на бездействие от негова страна.
При това положение следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в
които М. е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест
Пловдив, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, нито могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко
или унизително отношение.
С оглед на изложеното, претенцията в размер на 5 000 лева за периода от
01.09.2018 г. до 01.01.2019 г. вкл., когато ищецът твърди, че е пребивавал в
Арест Пловдив, следва да бъде отхвърлена като недоказана.
От събраните по делото и неоспорени от страните доказателства, се
установява по отношение на третия исков период (от 01.01.2019 г. до 02.03.2022 г.),
за който се претендират неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, в резултат
на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, че на 01.01.2019 г. няма данни да е
пребивавал в посоченото от него заведение, а именно Затвора Пловдив, което е
самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да
се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от
органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
За периода, в който се установи, че лицето действително е пребивавало на
територията на Затвора Пловдив и който период е предмет на разглеждане в
настоящото производство, а именно от 02.01.2019 г. до 02.03.2022 г. вкл., от
събраните доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в
които жизненото му пространство е отговаряло на предвидените стандарти в чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м. Изключение от горното правят периодите от 08.01.2019
г. до 22.02.2019 г. вкл., от 27.02.2019 г. до 12.03.2019 г. вкл., от 05.04.2019
г. до 12.04.2019 г. вкл., от 20.04.2019 г. до 30.05.2019 г. вкл., от 05.06.2019
г. до 20.06.2019 г. вкл. и от 28.06.2019 г. до 11.07.2019 г. вкл., в които
ищецът е пребивавал на Пост № 5, стая № 54, която е с площ от 25,51 кв.м., т.е.
за не повече от 6 л.св., а в нея са пребивавали 7 л.св., както и в периодите от
12.07.2019 г. до 08.07.2020 г. вкл. и от 24.07.2020 г. до 20.01.2021 г. вкл.,
когато ищецът е пребивавал на Пост № 3 в стая № 27, която е с площ от 39,02
кв.м., т.е. за не повече от 9 л.св., а в нея са пребивавали между 10 и 15
л.св., т.е. налице е твърдяната пренаселеност. За такива (пренаселени) съдът
приема и периодите от 02.01.2019 г. до 07.01.2019 г. вкл. и от 21.01.2021 г. до
02.03.2022 г. вкл., с оглед доказателствената тежест в процеса и фактът, че
ответникът не е представил доказателства за това в кои спални помещения е
пребивавал ищецът в периода от 02.01.2019 г. до 07.01.2019 г. вкл., както и на
21.01.2021 г., а така също и каква е площта на стая № 21 на пост № 3 и с колко
други л.св. е пребивавал ищецът в нея в периода от 22.01.2021 г. до 02.03.2022
г. вкл.
Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените
вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да
доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още,
че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни
лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени
искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито от негова страна са ангажирани доказателства, които
да ги оборят. Ето защо и наведените обстоятелства – пребиваване на ищеца в
пренаселени килии и претърпените от него лишения в своята съвкупност могат да
се определят като уронващи човешкото достойнство, което предпоставя наличието
на увреждане на ищеца като последица от претърпените лишения и неудобства от
неблагоприятната жизнена среда. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда
по правата на човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу
България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът
е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Като недоказани следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от
наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Затвора
Пловдив по съображения, идентични с изложените по-горе досежно Арест Пловдив –
от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за
извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се
установи, че касаят целия исков период. Отделно от това, от страна на ищеца не
се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за
хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и
гризачи.
Действително, от твърденията на ищеца и разпитаните свидетели, е възможно
да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия,
но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в
тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св., които се грижат за
почистването и на които от свидетелските показания се установява, че макар и в
ограничени количества, са били раздавани препарати за целта, в т.ч. същите са
разполагали с възможността да закупят такива и от лавката на затвора, както и
да поискат да им предоставени от техните близки. По идентичен начин стои
въпросът и със следващото оплакване относно хигиената в коридора и столовата, доколкото
същото не е подкрепено с никакви доказателства, а и разпитаният по делото
свидетел С. заявява, че за коридора си има чистачи, които ги чистят.
Няма нарушение и на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и
помещения на Затвора Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща
вода. Всички помещения, в които е пребивавал М., а така също и всички помещения
в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща
студена вода. А по отношение наличието на топла течаща вода, от приложеното от
ответника становище се установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен
достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от
свобода от съответната група, освен това, ищецът като работещ е имал достъп до
баня всеки работен ден.
По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че докато е бил в
Затвора Пловдив, е работел и не е воден на каре и няма почивен ден, е
необходимо да се посочи, че участието в трудова дейност на лишените от свобода
има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния
ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка,
полагането на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно
разпоредбите на трудовото законодателство (така разпоредбите на чл. 79 и чл.
175, ал. 2 от ЗИНЗС, съответно чл. 59 - 61, чл. 172 и чл. 174 от ППЗИНЗС). Това
налага да се приеме, че дневният режим на работещите лишени от свобода, е
различен от този на неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС по време на
работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от
администрацията работни места, което изключва възможността им да присъстват с
останалите лишени от свобода (неработещите) на т. нар. в уточнението на исковата
молба „карета“. За сметка на това пък на работещите лишени от свобода се
осигурява почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за
положения труд, а последният се зачита за намаляване срока на наказанието, като
два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода, съгласно чл. 41, ал.
3 от НК. В този смисъл и ищецът, с приемането да упражнява трудова дейност, за
да намали срока на наказанието си, доброволно се отказва от правото си на
„каре“, съответно и на почивен ден. При това положение, не може да се приеме,
че с назначаването на работа (от която е можел да се откаже по всяко време),
ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“, още повече, че започването на работа е по желание на съответния
лишен от свобода (чл. 164, ал. 5 от ППЗИНЗС).
Като недоказано следва да се приеме и следващото твърдение на ищеца, а
именно, че през 2021 г. е паднал и спукал глезена на десния си крак, но не го
лекували, а го оставили „да заздравее от самосебе си“. Това обстоятелство не се
установява от събраните по делото доказателства, доколкото липсват данни М. да
е заявил, че си е спукал глезена на крака, както и че се нуждае от някакво
лечение и/или диспансеризация, поради което и очевидно това е причината да
липсва каквато и да било медицинска документация. Все в тази насока следва и да
се посочи, че от Началника на Затвора Пловдив е налице нарочно изявление, че
през 2021 г. ищецът е работил непрекъснато и няма нито един пропуснат ден и не
е ползвал болнични, което становище не е оспорено от страна на М.. До извод в
обратната насока не водят и показанията на разпитаните по делото свидетели,
доколкото първият от тях - С. посочва, че ищецът си е счупил крака през 2020
г., а не през 2021 г., както твърди самият ищец, а вторият – Л. – не е бил
очевидец на случката, отделно от това и навежда твърдения, че все пак в затвора
му е било оказано лечение, поради което и следва да се приемат за недоказани
твърденията на ищеца за извършени нарушения от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, свързани с неосигуряване на адекватно медицинско обслужване.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на служителите на ответника ГДИН само по отношение на конкретно установената
пренаселеност, които водят до извода, че битовите условия в Затвора Пловдив
създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от
свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни
условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените
от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на
осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на
чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че М. е
претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния.
Така, съгласно чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ,
обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост.
Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера,
вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността
на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице.
С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив от 02.01.2019
г. до 22.02.2019 г. вкл., от 27.02.2019 г. до 12.03.2019 г. вкл., от 05.04.2019
г. до 12.04.2019 г. вкл., от 20.04.2019 г. до 30.05.2019 г. вкл., от 05.06.2019
г. до 20.06.2019 г. вкл., от 28.06.2019 г. до 08.07.2020 г. вкл. и от
24.07.2020 г. до 02.03.2022 г. вкл. (общо 1095 дни) и при отчитане
икономическия стандарт на страната, според настоящия състав, обезщетението,
което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 4 500 лева,
съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се
посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би
присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в
Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по
допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и
16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива
база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така
Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.;
Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като
посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши
условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този
смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни
възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %,
то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер би следвало да
се счита такъв между 1,70 евро и 2,25 евро на ден. Ето защо, според настоящия
съдебен състав, именно посоченият размер от 4 500 лева (т.е. по 2,10 евро на
ден) най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от
ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена на
база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съответно, спрямо този размер на главния иск (4 500 лева), ще следва да
бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено
плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 02.03.2022 г. (датата на предявяване на исковата молба), до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора, и с оглед заявената претенция за присъждане на
сторените разноски, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС ответникът следва да
заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената
защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй
като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а
в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд –
Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, бул. ”Ген. Николай
Столетов” № 21 да заплати на И.Е.М., ЕГН **********,*** 500 (четири хиляди
и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
по време на престоя му в Затвора Пловдив в периодите от 02.01.2019 г. до
22.02.2019 г. вкл., от 27.02.2019 г. до 12.03.2019 г. вкл., от 05.04.2019 г. до
12.04.2019 г. вкл., от 20.04.2019 г. до 30.05.2019 г. вкл., от 05.06.2019 г. до
20.06.2019 г. вкл., от 28.06.2019 г. до 08.07.2020 г. вкл. и от 24.07.2020 г.
до 02.03.2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано
от датата на исковата молба, а именно 02.03.2022 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции в останалите им части, както следва: за сумата в размер на 15
000 лева за периода от 01.01.2015 г. до 31.05.2018 г. вкл. и до пълния размер
от 20 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от
01.01.2019 г. до 02.03.2022 г. вкл. за понесени неимуществени вреди от
бездействията на затворническата администрация в Затвора Пловдив, както и за сумата
в размер на 5 000 лева за периода от 01.09.2018 г. до 01.01.2019 г. вкл. за
понесени неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация
в Арест Пловдив.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, бул. ”Ген. Николай
Столетов” № 21 да заплати на И.Е.М., ЕГН **********,*** сумата от 10 (десет) лева, представляваща внесената държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, бул. ”Ген.
Николай Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: