№ 21565
гр. ., 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
., 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20251110120201 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД
Ищцата В. Н. И. твърди, че е страна по договор за кредит № ./05.03.2024
г., сключен с ответника, съгласно който е следвало да върне получената сума
от 1100 лв., при фиксиран лихвен процент по заема от 36,99 % и годишен
процент на разходите от 49,65 %. Поддържа, че съгласно чл. 20 от горния
договор, последният е следвало да бъде обезпечен в 3-дневен срок с
поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на определени от
ответника изисквания. Сочи, че при неизпълнение на горното задължение,
клаузата в чл. 10 от договора за кредит е предвиждала неустойка, която е била
в размер на 10,23 лева + 0,310% от усвоения размер на кредита за първия ден и
0,310% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът
не е обезпечен, което водело до значително нарастване на задължението, тъй
като било предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски,
което по съществото си представлявало добавка към възнаградителната лихва,
като по този начин водела до оскъпяване на кредита
Ответникът „.“ АД признава предявения отрицателен установителен
иск, като счита, че не е дал повод за завеждане на делото и моли разноските да
се възложат в тежест на ищцовата страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
1
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД
е да докаже сключването на процесния договор за предоставяне на заем с
посоченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, което
противоречи на императивна законова разпоредба и/или на добрите нрави.
С доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът
е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото са всички обстоятелства, включени във фактическия състав на
спорното право. Доколкото по делото е признато претендираното право,
следва да бъде постановено решение, основано на признание на иска.
Същевременно, съдът не установи наличие на обстоятелствата, визирани в чл.
237, ал. 3 ГПК, явяващи се пречка за постановяване на такова решение.
По разноските:
При този изход на спора разноските следва да се възложат на ответника.
Съдът приема, че в основата на предявения от ищцата – потребител
установителен иск стои обективният факт на нищожен потребителски
договор/клауза в сключен между страните потребителски договор. Наличието
на този факт поражда право на потребителя да поиска обявяване на
нищожността по съдебен ред. Сезирането на съда представлява необходимото
условие за упражняване на субективното право на освобождаване от
нищожния договор/договорна клауза.
За пълнота съдът отбелязва, че евентуалното възлагане на разноските
върху ищцата, въпреки уважаването на иска, противоречи на тълкуването,
дадено в решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С‑224/19 и С‑259/19 на
Съда на Европейския съюз. Тъй като ищцата има качеството на потребител, а
спорът е свързан с нищожна договорна клауза, освобождаването на ответника
от отговорност за разноски чрез прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК би създало
съществена пречка за упражняване на правото на ефективен съдебен контрол,
гарантирано от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. При упражняване на правото си да се освободи от
неравноправни клаузи в потребителски договор, потребителят не може да
бъде задължаван да доказва извънпроцесуални действия на ответника, за да
получи право на разноски в съдебното производство. В основата на
предявения иск стои твърдението за нищожност на договор/договорна клауза,
което само по себе си поражда правото на потребителя да поиска обявяването
на тази нищожност по съдебен ред.
2
С определение № 213/20.02.2025 г. по ч. гр. д. 114/2025 г. по описа на
Окръжен съд – ., ищцата е била освободена от внасяне на държавна такса за
водене на делото. Горната такса възлиза на 57,82 лв. която следва да бъде
присъдена в полза на съда и в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК. В полза на Еднолично адвокатско дружество Е. И. следва да бъдат
присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер от 480 лева с
включен ДДС, по реда на Закона за адвокатурата (ЗА), тъй като по делото
ищцата е защитавана от адвокат от горното дружество безплатно, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 Закона за адвокатурата, за което е сключен договор
за правна защита и съдействие от 01.11.2024 г. (лист 6 от гр.д. 1897/2024 г. на
РС .).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Н. И., ЕГН
**********, със съдебен адрес в гр. ., ул. „.“ № 3, ап. 57, срещу „.“ АД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „.“ № ., ап. 14, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД, че
сключения между „.“ АД и кредитополучателя В. Н. И., Договор за
потребителски кредит № ./05.03.2024 г., е нищожен.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., ул.
„.“ № ., ап. 14, да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ., с
адрес в гр. ., ул. „.“ № 3, ап. 57, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал.
2 ЗА, сумата от 480 лв., разноски в производството за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., ул.
„.“ № ., ап. 14, да заплати на ., БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., бул. „.” № 23, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 57,82
лева, разноски в производство.
Съдия при .: _______________________
3