№ 195
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000502346 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 3229 от 31.05.2024 г. по гр.д. 10887/2023 г. по описа на СГС, I-30
състав частично е уважен иск за обезщетяване на неимуществени вреди по реда на чл. 432,
ал. 1 КЗ, предявен от В. П. К. с ЕГН: ********** против “Далл Богг Живот и Здраве” АД с
ЕИК: ********* за сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди хиляди)
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП, реализирано на 15.09.2020 г. по вина на водач, застрахован със
застрахователна полица при това дружество ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 15.03.2021 г. до окончателното изплащане. Претенцията за репариране на
неимуществените вреди е била отхвърлена за горницата в предявения й размер, а именно до
90 000 (деветдесет хиляди) лв. Въз основа на този изход в производството, страните са
осъдени да платят и съответните съдебно-деловодни разноски по правилата на чл. 78, ал. 1,
3 и 6 ГПК, а на процесуалния представител на ищеца е присъдено адвоактско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).
От решението на градския съд е останал недоволен само “Далл Богг Живот и
Здраве” АД, която го обжалва изцяло в уважената част. Доводите, развити в жалбата са два:
а) по приложението на чл. 52 ЗЗД, като се изразява недоволство от високия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, с което се нарушавал принципът на
справедливостта, като се иска обезщетението да се намали; б) по приложението на чл. 51, ал.
1
2 ЗЗД, като се релевират оплаквания, че СГС не е отчел принос в значителна степен на
пострадалата пешеходка за настъпването на ПТП, така и за пораждането на вредоносните
последици от него.
Освен това, се счита че с платеното по доброволен начин извънсъдебно
обезщетение от 25 000 лв. от застрахователя, се покривали всички болки и страдания,
претърпени от пострадалата и не следвало да се заплаща нищо друго от въззивника. Поради
изложеното, желае от САС отмяна на решението в атакуваната част и отхвърляне на
исковете в уважения им размер (в т.ч и акцесорната претенция за мораторна лихва).
Претендира разноски.
Не е подаван отговор на въззивната жалба, но в открито съдебно заседание,
процесуален представител на ищцата оспорва жалбата като неоснователна, считайки, че
решението на СГС трябвало да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира
се възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за втората инстанция.
Пред апелативния съд не са искани и събирани нови доказателства. В
отхвърлителната му част, решението на СГС не е атакувано.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК
по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан
от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на
закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.
САС намира, че съобразно събраните в първоинстанционното производство
доказателства и оплакванията във въззивната жалба, както и поради това, че
застрахователното дружество е платило вече 25 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди на 15.03.2021 г. (което на практика означава признание за това, че “Далл Богг Живот и
Здраве” АД следва да отговаря за процесния деликт), не се спори по следното: а) че
отговорността на делинквента е застрахована със застраховка „ГО на автомобилистите” при
ответното дружество, която е била валидна към датата на процесното застрахователно
събитие; б) ищцата К. е претърпяла вреди от описаното ПТП; в) заплатено е извънсъдебно
застрахователно обезщетение за търпените вреди от 25 000 лв. но се спори, че този размер не
отговаря на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД; г) налице ли е принос от пострадалата към
вредносното събитие и последствията от него.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
2
допустимо. В обжалваната част, същото се явява изцяло правилно и следва да се потвърди
по следните съображения:
При определяне на размера на вземането и във връзка с приложението на чл.52
ЗЗД настоящата инстанция трябва да съобрази обективни и доказани по делото факти -
интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, как уврежданията са
се отразили върху пострадалата с оглед на нейната личност, възраст, начина на живот и т. н.
Назначената и изслушана по първоинстанционното дело съдебна-медицинска експертиза
(СМЕ) установява, че вследствие на ПТП ищцата К. е получила следните увреди:
- счупване на дясната хълбочна кост;
- счупване на долното рамо на лявата срамна кост;
- разкъсна рана в дясна хълбочна област
Спешна медицинска помощ ищцата е получила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”. Разкъсната
рана е била зашита, а на 21.09.2020 г. е извършена операция – открито наместване и
фиксация с три винта. Назначена е лекарствена терапия и контролни прегледи , като
пострадалата е изписана на 28.09.2020г. Счупванията на дясната хълбочна кост и лявата
срамна кост са причинили на ищцата трайно затруднение на движенията на снагата за около
4-5 месеца. Разкъсната рана в хълбочната област е причинила временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Възстановителният процес при счупване на хълбочна и
срамна кости на таза продължава около 4 месеца при нормално протичане, като при ищцата
няма медицинска документация за настъпили усложнения по време на протичането му. За
период от около три месеца ищцата е имала затруднения с придвижването и е трябвало да
провежда рехабилитация. Била е в болнични 134 дни.
Във връзка с преценката на размера на обезщетението за неимуществени вреди
са събрани и гласни доказателства чрез разпит в първата инстанция на свидетеля Г. Б. –
съпруг на ищцата. Същият е заявил, че жена му била 2-3 месеца на легло, имала нужда от
чужда помощ за всичко. После трудно проходила отново – най-напред с проходилка, а после
и с бастун. Дълго време посещавала и рехабилитатор, като ходела на нагревки и
раздвижвания. Според свидетеля, жената все още не била възстановена, плашела се да
пътува дори с градския транспорт, а при натоварване усещала болки и изтръпвания в крака.
При преценката по реда на чл. 52 ЗЗД, настоящата инстанция взе предвид характера
на причинените физически увреждания – три отделни травми, от които две счупвания на
различни места от тялото. Съобрази се още възрастта на пострадалото лице /64 години към
датата на ПТП/, извършената оперативна интервенция и поставяне на метален фиксиращ
материал, обстоятелството, че пострадалата се е нуждаела от чужда помощ за период от
около 4-5 месеца, като се е налагало отново да прохожда с проходилка и да ползва бастун,
установените от вещото лице по СМЕ ограничения в обема на движение на двете
тазобедрени стави с 10 и 20 процента съответно, счита, че обезщетение от 50 000 лв.
отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД за справедливост.
При определяне на обезщетението съдът съобразява икономическата конюнктура в страната
3
към датата на ПТП – 15.09.2020 г. и лимитите на застрахователните обезщетения по КЗ.
При горните факти и обстоятелства, САС намира, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди правилно е определено от СГС на сумата от 25 000 лв. с приспадане
на вече платените от застрахователя 25 000 лв.
Решението на СГС е правилно и в частта за това, че не е налице съпричиняване (чл. 51, ал. 2
ЗЗД). Възражението за принос, релевиран от въззивника се състои в това, че тя предприела
рисковано навлизане на пътното платно, слизайки от трамвай, с което нарушила чл. 108 –
114 ЗДвП, както и че не оказала необходимата грижа за възстановитения си процес, а го
неглижирала грубо. Нито едно от двете твърдения обаче не се явява доказано предвид
данните от изслушаната автотехническа експертиза в първата инстанция, респ. от писмените
и гласни доказателства, както и от СМЕ. Застрахователят дължи пълно и главно доказване
на възраженията си за съпричиняване, а той не е сторил това. Ето защо, САС препраща
изцяло към мотивите на СГС по реда на чл. 272 ГПК относно изводите му защо не е налице
съпричиняване от пострадалата ищца.
Поради изложеното жалбата е изцяло неоснователна. Решението ще следва да се
потвърди изцяло в обжалваната част, а върху обжалваемия материален интерес ще следва да
се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на
въззиваемата, което е в размер на 2 650 (две хиляди шестстотин и петдесет) лева – съгласно
ориентирите в чл. 7, ал. 2, т. 3 и 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 3229 от 31.05.2024 г. по гр.д. 10887/2023 г. по описа на СГС, I-30
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Далл Богг Живот и Здраве” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул.
„Г.М.Димитров” 1 заплати на адв. М. М. от САК, гр. ***, ул. „***” *, ет. *, ап. * на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 2 650 (две хиляди шестстотин и
петдесет) лева адвокатско възнаграждение за втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5