Номер 112921.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасXLVI състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
Секретар:*
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20202120203662 по описа за 2020 година
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 3662 по описа на БРС за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от К. М. Д. с ЕГН: **********, с
посочен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 85, срещу Наказателно постановление №
*/13.08.2020г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
неправилно. Изтъква се, че в АУАН е посочен само един свидетел, без да е уточнено
неговото качество, което според жалбоподателя е съществено нарушение на процедурните
правила. Застъпва се, че неправилно е посочено мястото на нарушението, като не е уточнено
до кой номера на ул. „Проф. Яким Якимов“ в било извършено деянието. Излагат се
твърдения относно фактическата обстановка, като се застъпва, че жалбоподателят по
никакъв начин не е бил наясно, че регистрацията на автомобила е била прекратена
служебно, доколкото той е само работник, който извършва товарно-разтоварна дейност.
Възразява се срещу приложената санкционна норма, като се счита, че в случая приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 185 ЗДвП. Заявява се, че връченият препис от АУАН е
нечетлив, което е затруднило правото на защита на санкционирания.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
Андон Андонов – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи,
които допълва и развива.
1
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно
призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се
изпраща в съда се прави искане за оставяне на жалбата без уважение.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2
ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л. 5) НП е връчено на
жалбоподателя на 01.09.2020г., а жалбата е депозирана на същия ден. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че тя се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 13.06.2020г., около 04.10 часа, св. Михаил Михалев – мл.автоконтрольор към
Сектор „ПП“ – Бургас изпълнявал служебните си задължения в гр. Бургас. На ул. „Проф.
Яким Якимов“ той спрял за проверка товарен автомобил „Мерцедес 312“ с рег. № *,
управляван от жалбоподателя, който се движел в посока към кръстовището с ул. „Янко
Комитов“. В хода на проверката св. Михалев констатирал, че автомобилът не е собственост
на водача, както и че е със служебно прекратена на 27.02.2020г. регистрация по реда на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП.
За констатираното на място Михалев съставил АУАН № 692421/13.06.2019г., като
посочил, че автомобилът не е регистриран на територията на страната (с прекратена
регистрация), квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът
бил предявен на водача, който го подписал без възражения и получил препис от него. В
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
За случая била образувана преписка, като резултатът бил докладван в РП-Бургас. С
постановление от 21.07.2020г. (л.13) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице
данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 НК, поради което и отказал да образува
досъдебно производство.
Въз основа на АУАН и на постановлението на БРП на 13.08.2020г. било издадено и
атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена и в акта.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от проверката по
случая, но въпреки това не се съобразил с изводите на РП-Бургас за липса на виновно
поведение, а решил, че с действията си Драганов е осъществил състава на нарушението по
чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
2
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявал процесния автомобил,
но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова –
Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 13.08.2020г. е била
оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се
защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя
страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.) – служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира
автомобила на свое име.
В конкретния случай покупко-продажбата е извършена на 28.01.2020г (видно от
справката на л. 12) като собствеността върху автомобила е преминала у купувача още на
същия ден и от тази дата той е станал собственик на автомобила, като съгласно чл. 143,
ал.15 ЗДвП - регистрацията служебно се прекратява в двумесечен срок от прехвърлянето,
т.е. регистрацията правилно е прекратена служебно (макар че това е следвало да стане на
28.03.2020г., а не на 27.02.2020г., но това в случая е ирелевантно).
3
За да е налице административно нарушение обаче от субективна страна, следва
деянието да е било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно
с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било
то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния
случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към
датата на управление на МПС - 13.06.2020г. жалбоподателят е бил наясно с това, че
регистрацията на предоставения му служебен товарен автомобил е била служебно
прекратена от Сектор „ПП“-Бургас на 27.02.2020г. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с
регистрационни табели, със сключена Застраховка „ГО“, талон за преминат ГТП, ключове и
Свидетелство за регистрация. Собственикът не е информирал жалбоподателя, че
регистрацията на автомобила е прекратена. При тези факти не остава никакво съмнение, че
реално жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не
е имал възможност да разбере за това. В този смисъл е и заключението на прокурора от РП-
Бургас. Следва да се подчертае, че видно от изявленията му - водачът е работник от когото
няма как да се очаква, че може да знае чия собственост е автомобилът, поверен му от
работодателя. Възможни са множество хипотези, при които един автомобил съвсем
правомерно се ползва от едно лице (юридическо или физическо), а по документи той е
собственост на друго – лизинг, заем и т.н., поради което и само това, че в документите за
собственост е било посочено друго лице, няма как да се тълкува в смисъл, че водачът
обезателно е знаел или поне е предполагал за евентуалната дерегистрация. Всичко това
обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от
него не съставлява административно нарушение. Изрично в този смисъл са и мотивите на
РП-Бургас, обективирани в постановлението за отказ за образуване на ДП, с които обаче
очевидно АНО не се е съобразил.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло само на това основание без да се налага да се обсъждат другите доводи за
порочност.
Мотивиран от всичко казано, съдът счита, че издаденото НП е незаконосъобразно и
следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор
принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал
4
присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да му присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */13.08.2020г., издадено от Началник група
към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на К. М. Д. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5