Определение по дело №40/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно-по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на Р. К. Т. и И. К. Ф. против решение №337/27.01.2010г. на РС-Разлог по гр.д.№538/2009г.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение и се иска отмяната му и постановяване на друго,с което предявения иск за собственост да се отхвърли като неоснователен.Твърди се необоснованост на изводите на РС относно владението на ответниците върху целия имот.Въззивниците твърдят,че не владеят целия имот,поради което неоснователно е уважен предявения срещу тях иск за собственост в осъдителната му част за предване на владението върху имота.Подробни съображения излагат в писмена защита,представена от пълномощника им по делото-адв.К.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемите са подали отговор на жалбата,в който я оспорват като неоснователна и поддържат становище за правилност на обжалваното решение.Молят въззивния съд да го потвърди изцяло.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт.

Като разгледа жалбата,съобрази доводите на страните ,извърши служебна проверка на допустимостта на решението и анализ на събраните доказателства, въззивният съд приема следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо-постановено е по допустим иск при наличие на предпоставките за разглеждане на спора по същество.

Със събраните доказателства се установява следната фактическа страна на спора:

Ищците/въззиваеми в настоящата инстанция/ са законови наследници на Л.И.Д. ,починала на 09.03.2000г.От удостоверение за наследници №00-00-5437/24.09.2010г. и удостоверение за граждански брак №18/26.01.1960г. се установява ,че към момента на откриване на наследството Л.Д. е била в брак с Г. И.Д.,починал 2009г.От този брак няма деца,поради което Л. Д. не е оставила низходящи наследници,а нейни наследници по закон са преживелият съпруг, братът Д. Д., сестрата В. И. Д. ,починала на 16.08.2006г.,чийто наследници са ищците Г. и Д. Д. ,и останалите три ищци Н. Ш.,П. П. и И. А. ,които наследяват по право на заместване починалата преди наследодателката нейна сестра М.И.Г. /вж.удостоверение за наследници №62/23.09.2010г./ От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №46 т.І д.№131/1967г. на РС-Разлог се установява ,че по време на брака си Л и Г. Д са придобили дворно място в Г.,съставляващо парцел VІІ в кв.44 по плана на града ,при съседи:Д. З,И. р.,И. Ю. и улица .Впоследствие имотът е бил застроен с жилищна сграда ,видно от удостоверение №841/28.09.2005г. изд. от Община Б. за заварен строеж.С договор за дарение,обективиран в нотариален акт №161 т.ІІ рег.№2642 д.№824/2005г. на нотариус С. В с район на действие РС-Р. ,преживелият съпруг Г. Д.е прехвърлил на въззивниците Р. Т. и И. Ф. 1/10 от собствените си 5/6 ид.ч. от посочения по-горе имот,съставляващ УПИ VІІ-2161 в кв.44 по плана на Г. ,ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 80 кв.м .Непосредствено след това /видно от поредността на вписванията на нотариалните актове/ Г. Д. е продал на двамата въззивници останалите 9/10 от собствените си 5/6 ид.части от описания по-горе недвижим имот и жилищната сграда в него .Продажбата е извършена с нотариален акт №162 т.ІІ рег.№2643 д.№325/2005г. на нотариус С. В.Така въззивниците са придобили на основание договор за дарение и договор за продажба общо 5/6 ид.части от процесния имот.Св.М. Р. и св.Ю. установяват непротиворечиво ,че след смъртта на Г. Д. в процесната къща не живее никой.Сочат ,че къщата е заключена,като св.Ю. е пояснил,че има поставена табела за охрана от СОТ ,а св.Р.- че има поставен катинар .Според св.Ю. къщата е заключена от ответниците по предявения иск,а св.Р. сочи,че въззивницата Р. Т. е „взела” къщата на Г. Д. ,когото посещавала приживе. Св.Р. е заявила личните си впечатления,че „новите собственици” /визирайки ответниците по иска/ не позволяват на роднините на Л. Д. да влязат в къщата.Показанията на свидетелите са непротиворечиви и се базират на личните им възприятия за фактическите отношения между страните във връзка с имота.Затова съдът кредитира показанията на двамата свидетели за установените от тях обстоятелства за упражняваната от ответниците фактическа власт върху целия имот.

При така установените от фактическа страна данни,въззивният съд намира за правилни решаващите изводи на първостепенния съд за основателност на предявения ревандикационен иск.Ищците /въззиваеми в настоящата инстанция/ се легитимират като собственици на основание наследство от Л.Д.общо на 1/6 ид.ч. от процесния имот ,ведно с къщата в него.Имотът е придобит през 1967г. по възмездна сделка /продажба/ по време на брака на Л. и Г. Д. и на основание §4 от ПР на СК от 1985г./отм./ е бил в режим на съпружеска имуществена общност при откриване на наследството на Л.Д. .На основание прекратена със смъртта на .Л.Д. съпружеска имуществена общност и чл.9 ал.2 от ЗН преживелият съпруг Г. Д е бил собственик към момента на прехвърлителните сделки по нотариален акт №161 т.ІІ рег.№2642 д.№824/2005г. за дарение и по нотариален акт №162 т.ІІ рег.№2643 д.№325/2005г. за продажба, на 5/6 ид.ч. от процесните УПИ и жилищната сграда в него.Ищците наследяват Л.Д. на основание чл.9 ал.2 ,предл.последно от ЗН и чл.10 ал.2 от ЗН /за последните три ищци-наследници по право на заместване на своята майка М. Г./ .С оглед посоченото активната легитимация на ищците по предявения иск за ревандикация е доказана.Установиха се и останалите две предпоставки за уважаване на иска.Имотът се владее изцяло от ответниците ,които не допускат ищците да упражняват собственическите си права до размер на принадлежащата им общо 1/6 ид.ч.Несъстоятелна е защитната теза на въззивниците,че не владеят целия имот,поради което твърдят,че неоснователно са осъдени да предадат владението на ищците до размер на собствената им 1/6 ид.ч.Обективният признак на владението е фактическа власт върху имота,но установеното по делото обстоятелство,че в момента в къщата не живее никой не опровергава ищцовото твърдение за осъществявано владение на въззивниците върху целия имот.С гласните доказателства се установи несъмнено,че имотът се заключва,а достъп до него имат само ответниците ,тъй като не са дали ключ от катинара на съсобствениците си .Действията по поставяне на заключващи устройства и охрана ,предприети от ответниците без да осигурят достъп на ищците като съсобственици в имота ,следва да се квалифицират като недопускане до ползването му .Това е достатъчно да обоснове основателност на ревандикационния иск до размер на притежаваната от ищците идеална част от имота.Несъстоятелни са доводите в писмената защита на пълномощника на въззивниците,че пътят на защита на правата на ищците бил друг-с иска по чл.32 ал.2 ЗС ,а не с иска по чл.108 ЗС.Собственикът има възможност да избира с какъв иск да защити правото си на собственост и в случая е предпоченена ревандикацията ,тъй като дава пълна петиторна защита.Макар ответниците да са заявили с отговора на исковата молба ,че не оспорват правото на собственост на ищците за 1/6 ид.ч. от процесния имот,те са предприели действия ,с които фактически препятстват осъществяването на правото на собственост на ищците .Това им поведение следва да се квалифицира като противопоставяне без основание на ползването на имота от ищците и обуславя правния интерес от предявения иск,тъй като ползването и свободния достъп до имота са иманентно присъщи на собствеността. Несъстоятелни са и доводите на защитата на въззивниците за недопустимост на ревандикацията на идеална част от съсобствен имот.По този въпрос има трайно установена съдебна практика ,както и по въпроса за принудителното изпълнение на осъдително решение за ревандикация на идеална част от съсобствен имот./вж.ТР на ОСГК №139/23.11.1985г. по гр.д.№111/1985г. ; определение №145/19.03.2010г. на ВКС-Іг.о. по чгр.д.№630/2009г. ; решение №139/30.05.2006г. на вКС-ІV г.о. по гр.д.№2881/2004г./

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №337/27.01.2010г. на РС-Разлог по гр.д.№538/2009г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: