№ 79
гр. Е., 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на осми юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20254130100112 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от С. Е. А. от с. М., общ. Е., в качеството
на майка и законен представител на малолетното дете А. И. Ю., чрез адв. Р. И.,
против Община Е., представлявана от кмета Д. С. М..
В исковата молба се твърди, че на 26.11.2024 г. около 16.00 часа
малолетното дете А. И. Ю. било пред дома си в с. М., общ. Е. и го нападнала
група безстопанствени кучета, които се спуснали към него, лаейки агресивно.
Едно от тях – средно на ръст, тъмнокафяво на цвят се нахвърлило върху
детето, съборило го на земята и го захапало в областта на левия крак. Детето
изпаднало в шок, но една жена - минувач се намесила и успяла да прогони
кучетата. Последните нямали белези на домашни любимци, не носели каишка
и не били придружени от човек, който да осъществява надзор. След
инцидента, малолетното дете изпаднало в тежък емоционален шок, а
впоследствие почувствало остра болка и забелязало, че кракът му кърви. След
това, същото се прибрало в къщи и майка му се погрижила за раната. На
28.11.2024 г. майката на детето С. Е. А. забелязала, че раната на малолетното
дете А. И. Ю. не отшумява и посетили „Медицински център I“ гр. Е., където
детето било прегледано от хирург, извършена била първична обработка на
раната и направена антисептична превръзка. Издаден бил амбулаторен лист и
1
медицинско удостоверение за извършения преглед. През следващата седмица
детето отново било заведено в „Медицински център I“ гр. Е., а именно на
02.12.2024 г. и на 05.12.2024 г. за смяна на превръзките. Домашното му
лечение продължило в рамките на 15 дни. Заради ухапването от кучето, детето
не посещавало училище за периода от 27.11.2024 г. до 06.12.2024 г. и освен
физическите страдания претърпяло и сериозна психологическа травма, като
последната се отразила на поведението му впоследствие, а именно: изпитвало
страх от кучета, отказвало да излиза навън без придружител, имало
нарушения на съня, често се будело нощем и сънувало кошмари.
Ищцата заявява, че задължения за предприемане на мерки по
отношение на безстопанствените кучета съгласно Закона за защита на
животните били вменени на общините, общинските съвети и кметове, които
следвало да приемат Програма за изпълнението на Националната програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на
Република България и да организират изпълнението й; да упражняват надзор
върху безстопанствените кучета чрез настаняването им в приюти, кастриране,
обезпаразитяване и ваксинирането им срещу бяс; надзор и грижа за върнатите
по места кучета; вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение
на кучетата към хора или животни; контрол върху кучетата и приютите чрез
периодични проверки и проверки по сигнали. Задълженията били визирани в
чл. 41, чл. 47, чл. 49, чл. 50 и чл. 59 от Закона за защита на животните.
Ищцата счита, че са налице предпоставките от фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД, а именно: да са налице вреди,
причинени на пострадалия; вредите да са причинени от лице, на което е
възложена някаква работа; при и по повод изпълнението на същата.
Ответникът Община Е. има законови задължения да предприеме мерки за
намаляване популацията на безстопанствените кучета и за ограничаване на
тяхното агресивно поведение – чл. 47, ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на
животните. Изложеното води до извода, че е налице противоправно поведение
от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението за
вземане на мерки за намаляване популацията на безстопанствените кучета и за
ограничаване на тяхното агресивно поведение към хора и животни, от което
били настъпили претърпените неимуществени вреди от малолетното дете А..
Детето претърпяло физически болки, стрес, страх и продължителни
психически последици, включително тревожност при вида на кучета, нощни
2
страхове и отказ да излиза самостоятелно навън.
Ищцата С. Е. А. моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Община Е., представлявана от кмета Д. С. М., да й заплати, в
качеството на майка и законен представител на малолетното дете А. И. Ю.,
сумата 5000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, страх, разрушен душевен мир,
болки и страдания, вследствие от ухапване от безстопанствено куче на
26.11.2024 г. около 16.00 часа на ул. „П.“ в с. М., общ. Е., ведно със законната
лихва, считано от 26.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Моли
съда да осъди ответника да й заплати всички разноски в исковото
производство, включително и адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от страна на ответника Община Е., представлявана от кмета Д. С. М.. В
същия се взема следното становище: Предявеният иск е допустим. Същият,
обаче е неоснователен по следните причини:
На първо място, ответникът оспорва изложените твърдения в
исковата молба, че кучето, което е ухапало малолетното дете А. И. Ю., е
безстопанствено. Община Е. регулярно и ежегодно сключва договори за
обработка на безстопанствените кучета на територията на общината. Преди
инцидента с детето през 2024 г. в Община Е. и кметство с. М., общ. Е. не били
постъпвали сигнали от жители на с. М., общ. Е., че на територията на селото
има безстопанствени кучета, още повече агресивни такива. На 05.11.2024 г.
бил сключен едногодишен договор за възлагане на дейности по Общинска
програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета в Община Е.
№ РД.02.11-613/05.11.2024 г., след изтичане на предишния такъв с № РД.02.11-
623/31.10.2023 г. Ответникът излага, че няма информация дали кучето е имало
марка на ухото си, каквито имат безстопанствените кучета, които са
обработени в Община Е.. Доколкото в рамките на горепосочения договор
всички безстопанствени кучета на територията на общината са с поставена
ушна марка, то липсата на такава насочва към извода, че животното към
момента на инцидента не е било безстопанствено. С оглед на това, счита, че
искът е предявен срещу ненадлежен ответник, тъй като съгласно разпоредбата
на чл. 50 от Закона за задълженията и договорите за вредите, произлезли от
3
каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор се намират, а ако са причинени от животно, тези лица отговарят дори и
животното да е избягало или се е изгубило. С оглед на това, моли съда да
отхвърли исковата претенция, като неоснователна.
На следващо място, ответникът оспорва твърденията, изложени в
исковата молба, че не е изпълнил задължението си, свързано с овладяване
популацията на безстопанствените кучета. С Решение № 40/31.03.2022 г. по
Протокол № 3/31.03.2022 г. Общински съвет Е. е приел Програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на
Община Е. и въз основа на нея Община Е. е сключила договор за изпълнение
на дейностите, имащи за цел залавяне, обработка и грижа за бездомните
животни. Извършени били проверки, от които е видно, че юридическото лице
- изпълнител по договора е изготвил протоколи за брой кастрирани,
ваксинирани, обезпаразитени, маркирани и върнати в местообитанието им
безстопанствени животни. Счита, че не са налице категорични данни, от които
да се възприеме, че кучето, извършило ухапването на детето, е
безстопанствено, както и че Община Е. предприема всички необходими мерки
за ограничаване популацията на безстопанствени кучета. Ако все пак се
установи, че детето е ухапано от безстопанствено куче, ответникът оспорва
предявения иск като завишен по размер, тъй като ухапването е засегнало само
кожата и подкожието, което налага извода, че раната е повърхностна и не би
могла да причини болки с такава интензивност. Освен това, настъпило е пълно
възстановяване в сравнително кратък период от време и не са налице трайни
последици от увредата.
Ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Същата се представлява от
адв. Р. А., редовно упълномощена, която поддържа подадената искова молба.
В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт
Драгомир Цанев, който поддържа изцяло депозирания отговор на исковата
молба.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
4
следното:
Видно от удостоверение за раждане от 22.02.2024 г. на Община Е.,
малолетната ищца А. И. Ю. е родена на **.**.**** г. в гр. Г. О., от родители: С.
Е. А. и И. Ю. И..
От удостоверение № 90/05.12.2024 г. на Обединено училище „О. П.“
с. М., общ. Е. се установява, че малолетната ищца е ученичка в *-** клас в
Обединено училище „О. П.“ с. М., общ. Е., както и че същата не е посещавала
организираните учебни занятия за периода от 27.11.2024 г. до 29.11.2024 г. и за
периода от 02.12.2024 г. до 06.12.2024 г.
Видно от амбулаторен лист № 24333606Е604/28.11.2024 г.,
малолетната ищца е консултирана от специалист, който е констатирал ухапна
рана в областта на лявата подбедрица, долна трета, малко над глезената става,
която е с дължина около 5 см. и нарушава целостта на кожата и подкожието
без да засяга дълбоки структури. От медицинско удостоверение №
12/28.11.2024 г. на „Медицински център I-Е.“ ЕООД гр. Е. и медицинско
удостоверение № 13/05.12.2024 г. на „Медицински център I-Е.“ ЕООД гр. Е. се
констатира, че същата е прегледана в хирургичен кабинет и е установена
упахна рана на лявата подбедрица, като последната е прегледана на 28.11.2024
г., 02.12.2024 г. и 05.12.2024 г.
По делото е представено писмо с изх. № 05-20-1/09.06.2025 г. на
Център за спешна медицинска помощ – Велико Търново, ведно с приложените
към него документи, от които се констатира, че малолетната ищца А. И. Ю. е
посетила Център за спешна медицинска помощ - филиал гр. Е. на 26.11.2025 г.
в 16.35 часа. Същата била прегледана от специалист и й била поставена
диагноза „разкъсно-контузна рана на левия глезен“, която била хирургично
обработена. Впоследствие малолетната ищца била насочена към
общопрактикуващия лекар.
С Решение № 40/31.03.2022 г. на Община Е. била приета Програма
за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на
Община Е. в съответствие с приетата с Решение на Министерски съвет №
136/14.03.2019 г. Национална програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета.
По делото е представена Програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Община Е. за периода 2022 г. –
5
2025 г.
В изпълнение на посочената по-горе програма били сключени
Договор за възлагане на дейности по Общинска програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета в Община Е. № РД.02.11-
623/31.10.2023 г. и Договор за възлагане на дейности по Общинска програма
за овладяване популацията на безстопанствените кучета в Община Е. №
РД.02.11-613/05.11.2024 г., съгласно които Община Е., в качеството на
възложител, е възложила на Ветеринарна клиника № 18-91-046 на Сдружение
„Германо-българска помощ за животните“, вписано в Регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, със седалище и адрес на управление гр.
Русе, представлявано от Катерина Красимирова Маркова, в качеството на
изпълнител, да извърши от свое име и за своя отговорност, със собствени
средства, техника и специалисти срещу възнаграждение дейности, свързани с
овладяване популацията на безстопанствените кучета. В изпълнение на
посочените договори по делото са представени Приемо-предавателен
протокол № 1/17.04.2024 г. на Сдружение „Германо-Българска Помощ за
Животните“ – „Международен кастрационен център Възраждане“ гр. Русе,
Протокол № 2/17.04.2024 г. за проведено масово профилактично мероприятие
на Сдружение „Германо-Българска Помощ за Животните“ – „Международен
кастрационен център Възраждане“ гр. Русе, Приемо-предавателен протокол
№ 1/15.08.2024 г. на Сдружение „Германо-Българска Помощ за Животните“ –
„Международен кастрационен център Възраждане“ гр. Русе, Протокол №
3/15.08.2024 г. за проведено масово профилактично мероприятие на
Сдружение „Германо-Българска Помощ за Животните“ – „Международен
кастрационен център Възраждане“ гр. Русе и Протокол № 3/11.09.2024 г. на
Сдружение „Германо-Българска Помощ за Животните“ – „Международен
кастрационен център Възраждане“ гр. Русе.
По делото е представен доклад от А. Й. – главен инспектор „ОСВ“
при Община Е. относно изпълнение на програмата за овладяване популацията
на безстопанствените кучета за 2024 г., от който е видно, че за 2024 г. са
обработени 12 броя кучета.
Видно от писмо с изх. № 44/14.05.2025 г. на км. с. М., общ. Е., през
2024 г. в кметство с. М., общ. Е. не били подадени устни или писмени сигнали
за бездомни, немаркирани и агресивни кучета на територията на кметство с.
6
М., общ. Е..
По делото е представен социален доклад с изх. № ПР/Д-ВТ-Е-17-
004/16.04.2025 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Е., от който се
установява, че малолетната ищца А. И. Ю. се отглежда в семейната среда на
своята майка С. Е. А. и мъжът, с който последната живее на семейни начала
М. И. Е.. Последните двама осигуряват основните потребности на детето по
адекватен начин. Вследствие на инцидента, в който пострадала, малолетната
ищца изпитва страх от кучета и по тази причина майка й я придружава
ежедневно до училище.
По делото са разпитани свидетелите С. Й. С., М. Ю. Х. и М. И. Е..
От показанията на свидетеля С. Й. С. се установява, че същият
живее в с. М., общ. Е. и познава малолетната ищца и семейството й.
Свидетелят заявява, че е запознат с инцидента, станал с малолетната ищца,
при който я ухапало куче, тъй като бил очевидец на него. Същият чул, че
детето пищи и видял кучето, което го нападнало. Една жена, която минавала
по улицата, се притекла на помощ и изгонила кучето. Последното било
безстопанствено, тъмнокафяво, с лека шарка, средно на големина. Според
свидетеля това куче обикаляло в района на селото от 4-5 години и малолетната
ищца не била първото дете, което ухапвало. След инцидента повече не го бил
виждал. Свидетелят заявява, че не забелязал кучето да е с марка на ухото.
Същият твърди, че това куче било ухапало и друго дете преди 3-4 години,
което било със сериозно нараняване. По тази причина лежало 2-3 седмици в
болница в гр. Велико Търново. Свидетелят му оказал първа помощ и го
закарал в Център за спешна медицинска помощ в гр. Е.. Същият заявява, че в
с. М., общ. Е. има и други безстопанствени кучета – около 5-6 на брой, които
обхождат центъра на селото. След инцидента с малолетната ищца, свидетелят
веднага се обадил на родителите й, тъй като детето било уплашено,
стресирано и плачело, освен това от раната му течала кръв. Живущите в
селото подавали устни сигнали до кмета за безстопанствените кучета. Писмен
сигнал свидетелят не бил подавал. Последният твърди, че кучето, ухапало
малолетната ищца, понякога ходело около стопанския двор, за да търси храна
от кофите за боклук.
Свидетелят М. Ю. Х. твърди в показанията си, че живее в с. М.,
общ. Е. и познава семейството на малолетната ищца, тъй като били съседи.
7
Свидетелят заявява, че е запознат с инцидента, при който едно
безстопанствено куче ухапало малолетната ищца. Майката на детето С. Е. А.
веднага след това отишла до дома му и го помолила да ги закара до Център за
спешна медицинска помощ в гр. Е., за да окажат медицинска помощ на детето.
Свидетелят веднага ги закарал до Център за спешна медицинска помощ в гр.
Е.. Детето било много изплашено и плачело през цялото време. Кракът му
кървял. По тази причина свидетелят го превързал с един бинт преди да
тръгнат за гр. Е.. Освен това, същият през два дни ги карал няколко пъти на
превръзки в гр. Е., тъй като семейството нямало автомобил и средства.
Свидетелят гледал запис от камера, поставена на улицата, където се случил
инцидента, на който ясно се виждало как кучето напада и ухапва детето. След
това, една жена го изпъдила, а свидетелят С. Й. С. се притекъл на помощ.
Кучето било средно на ръст и с много лош нрав, тъй като преди това било
ухапало друго дете. Малолетната ищца била много стресирана от инцидента и
по тази причина след него не излизала сама от къщи, а винаги била
придружавана от майка си или баща си. Свидетелят заявява, че не знае някой
да е подавал сигнали за безстопанствени кучета в км. с. М., общ. Е..
Свидетеля М. И. Е. твърди в показанията си, че е баща на
малолетната ищца. Същият живеел на семейни начала с майка й С. Е. А. и
имали четири деца, едно които било малолетната А.. Тя била на 10 години.
Същата била ухапана от куче. Това се случило след обяд. Свидетелят С. Й. С.
веднага му се обадил и му разказал какво се е случило. След това свидетелят
М. И. Е. отишъл при свидетеля М. Ю. Х. и го помолил да ги закара до гр. Е., за
да окажат медицинска помощ на детето. На последното бил извършен
преглед. Личният му лекар д-р Т. също отишла в Център за спешна
медицинска помощ в гр. Е.. Раната на детето била обработена. Д-р Т. им
казала на следващия ден да отидат при д-р Т., който бил хирург. Последният
поел лечението на детето. По тази причина около месец ходили на превръзки.
Ухапването било в областта на глезена и останал белег около 5-6 см. След
инцидента детето било много стресирано и изплашено. Имало страх от кучета
и по тази причина го придружавали до училище. Свидетелят изгледал запис от
камера, която била поставена на улицата, където станал инцидента с детето.
Същият забелязал, че кучето е кафяво.
По делото е прието заключение, изготвено от вещото лице д-р Д. Г.
по допуснатата съдебно-медицинска експертиза. Същото не е оспорено от
8
страните. От последното се установява, че малолетната ищца при инцидента,
при който е била нападната от куче, е получила следното травматично
увреждане: разкъсно-контузна рана от ухапване от животно/куче в долната
една трета по предновъншната повърхност на лявата подбедрица - от
повърхностен характер – засягане само на кожа и подкожие, без засягане на
подлежащата мускулатура. Оказана била медицинска помощ – първична
хирургична обработка, стерилна превръзка с компрес на 28.11.2024 г., на
02.12.2024 г. и на 05.12.2024 г. Констатираната травма била получена при
инцидента на 26.11.2024 г., която отговаряла и била резултат от нападението
от куче, причинило ухапване с не голяма сила на меките тъкани в областта на
лявата подбедрица в долната една трета, което е в пряка и непосредствена
причинна връзка с настъпилия инцидент. Възстановително-оздравителният
процес правилно протекъл във времето и бил около 20 дни. Вследствие на
проведеното лечение се наблюдавало затихване и отзвучаване на
субективното усещане от оплаквания на болки в увредената зона на лявата
подбедрица. Травматичното увреждане оставило белег в увредената зона, като
същото не носи обезобразяване или загрозяване, тъй като същото е с
повърхностен характер, засягащ кожа и подкожие.
От правна страна:
По иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия е да
докаже дали то има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно
животно отговаря неговият собственик, на основание чл. 50 от ЗЗД; или
кучето е безстопанствено, защото за вреди от безстопанствено куче отговаря
общината, на основание чл. 49 от ЗЗД, поради неизпълнение на дължимите
мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Фактите, от
които произтича обстоятелството, че кучето има собственик, и фактите, от
които произтича, че то е безстопанствено, са положителни и подлежат на
доказване, както всеки положителен факт (отделно стои въпросът, че
доказателствена тежест може да се носи и за отрицателни факти) - чрез всички
допустими по ГПК доказателствени средства, в т. ч. свидетелски показания за
външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни
обстоятелства, при които е наблюдавано - преди, по време и/или след
инцидента.
В конкретния случай е предявен иск с правно основание чл. 49 във
9
вр. с чл. 45 от ЗЗД, като се твърди, че непозволеното увреждане е причинено
от безстопанствено куче и отговорността за нанесените вреди е на ответника –
Община Е., която по силата на закона отговаря за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Община Е.. Отговорността за
чуждо поведение (действия и бездействия) по чл. 49 от ЗЗД е обективна
(безвиновна), защото възложителят отговаря при същите условия, при които
отговаря и прекият причинител на вредата. Отговорността на прекия
причинител на вредата по чл. 45 от ЗЗД обаче е виновна - ако той е положил
дължимата грижа, обезщетение не дължи нито той, нито отговорния за
неговите действия. Такава е отговорността и на общината за вреди от
безстопанствени кучета - тя отговаря, ако нейните служители не са положили
дължимата грижа.
Изложеното от настоящия съдебен състав е съобразно
задължителното за съдилищата Решение № 308 от 3.01.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 1068/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик Борислав Белазелков, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК.
В конкретния случай от данните по делото се установява по
безспорен начин, че на 26.11.2024 г. малолетната ищца А. И. Ю. е ухапана от
безстопанствено куче, при което е получила разкъсно-контузна рана в долната
една трета по предно-външната повърхност на лявата подбедрица със засягане
на кожата и подкожието. Тези обстоятелства се установяват по безспорен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на допусната съдебно-медицинска експертиза.
Основният спор по делото се съсредоточава върху обстоятелството
дали кучето, което е нападнало малолетната ищца, е бездомно, респ. дали
общината чрез своите поделения и служби е изпълнила нормативно
установените задължения за упражняване на надзор върху бездомните кучето,
респ. дали са положили необходимата грижа за овладяване на популацията на
бездомните кучета на територията на общината, за да бъдат предотвратявани
нападения на кучета над гражданите.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от Закона за защита на
животните общинските съвети приемат програми за овладяване популацията
на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им, като
кметовете на общини организират изпълнението на тези програми и ежегодно
10
внасят отчет за тяхното изпълнение пред изпълнителния директор на
Българската агенция по безопасност на храните. Следователно, надзорът и
грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени на
общините чрез техния изпълнителен орган - кмета.
По отношение на възраженията, наведени в отговора на исковата
молба и свързани конкретно с оспорване на основанието за възникване на
обективната отговорност по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, настоящата съдебна
инстанция намира същите за изцяло неоснователни.
На първо място, безспорно установен се явява фактът, че кучето,
нападнало и нахапало пострадалата малолетна ищца е „безстопанствено“ по
смисъла, даден в Закона за защита на животните. В тази насока съдът
възприема напълно показанията на свидетелите С. Й. С. и М. Ю. Х. относно
обстоятелството, че и преди настъпване на инцидента са виждали същото куче
да се разхожда свободно по улиците на с. М., общ. Е.. Същите дори излагат
твърдения, че преди 3-4 години същото куче ухапало друго дете, което
получило сериозни увреждания. Свидетелят С. Й. С. е очевидец на инцидента
с малолетната ищца А. И. Ю., а свидетелят М. Ю. Х. е възприел случилото се с
нея, след като изгледал записите на камерата, която била поставена там и
заснела инцидента. Двамата свидетели описват по идентичен начин кучето,
нападнало малолетната ищца, а именно: средно на ръст, кафяво, с петна.
Показанията на тези свидетели са обективни и кореспондиращи помежду си,
както и с останалите писмени доказателства по делото. Същите са
последователни и безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира и
приема, че кучето, ухапало малолетната ищца е безстопанствено. Показателно
в тази насока е, че то е нападнало последната на улицата и там не е имало
човек, който да покаже признаци, че е стопанин на кучето.
Настоящата съдебна инстанция приема, че макар и общината да е
създала система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета,
намиращи се на нейна територия, те не са приложени адекватно, съответно на
популацията от бездомни кучета, като по улиците са останали агресивни
кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни увреждания и
психически стрес. Следователно, доказано е виновното неизпълнение на
нормативно установеното задължение на ответника, чрез своите служители да
осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината,
11
незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен и
фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечително-
гаранционната отговорност на ответната община за противоправното
бездействие на нейни служители - по реда на чл. 49 от ЗЗД.
В Закона за защита на животните са регламентирани правомощията
(права и задължения) на общинските органи за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, като целта на закона е подобни кучета да не се
намират в свободно състояние в населените места, понеже са заплаха за
живота и здравето на хората. Законът предвижда, че общинските власти са
длъжни да вземат под надзор безстопанствените кучета чрез залавянето,
кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и
настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Същевременно,
в чл. 47, ал. 3, изр. 2 от Закона за защита на животните изрично е предвидено,
че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез
взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение
спрямо хората, независимо от вида на тези мерки (дали чрез настаняване в
изолатор или чрез връщане по места). Обстоятелството, че в случая
безстопанствено куче е проявило непредизвикана агресия и е наранило човек,
само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила
надлежно законовите си задължения за надзор по Закона за защита на
животните. В този смисъл е Решение № 368 от 18.11.2015 г. по гр. д. №
2045/2015 г., Г.К., IV Г.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
От представените от ответника с отговора на исковата молба -
Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на Община Е. за периода 2022 - 2025 г., Договор за възлагане на
дейности по Общинска програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета в Община Е. № РД.02.11-623/31.10.2023 г., Договор
за възлагане на дейности по Общинска програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета в Община Е. № РД.02.11-613/05.11.2024 г., Приемо-
предавателен протокол № 1/17.04.2024 г. на Сдружение „Германо-Българска
Помощ за Животните“ – „Международен кастрационен център Възраждане“
гр. Русе, Протокол № 2/17.04.2024 г. за проведено масово профилактично
мероприятие на Сдружение „Германо-Българска Помощ за Животните“ –
„Международен кастрационен център Възраждане“ гр. Русе, Приемо-
предавателен протокол № 1/15.08.2024 г. на Сдружение „Германо-Българска
12
Помощ за Животните“ – „Международен кастрационен център Възраждане“
гр. Русе, Протокол № 3/15.08.2024 г. за проведено масово профилактично
мероприятие на Сдружение „Германо-Българска Помощ за Животните“ –
„Международен кастрационен център Възраждане“ гр. Русе, Протокол №
3/11.09.2024 г. на Сдружение „Германо-Българска Помощ за Животните“ –
„Международен кастрационен център Възраждане“ гр. Русе, както и доклад от
А. Й. – главен инспектор „ОСВ“ при Община Е. относно изпълнение на
програмата за овладяване популацията на безстопанствените кучета за 2024 г.,
се констатира, че за 2024 г. са обработени само 12 броя кучета, като в
приложените документи не е отбелязано в кое населено място са установени,
за да може да се прецени дали ответникът е извършил някакви активни
мероприятия в тази насока на територията на с. М., общ. Е., където е настъпил
инцидентът с малолетната ищца на 26.11.2024 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че са осъществени всички
елементи от фактическия състав на нормата на чл. 49 от ЗЗД, породили на
26.11.2024 г. обективна/гаранционно- обезпечителна отговорност на Община
Е. към пострадалата ищца, т. е. възникнало е задължението на ответника да
изплати на последната обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
без да е нужно да се установява вина на конкретни длъжностни лица от
административната й структура. Това е така, защото появата/присъствието на
безстопанствени кучета е на нейна територия и законът изрично посочва кои
органи на местната власт (чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от Закона за защита на
животните) са натоварени с вземане и предприемане на програмни и
организационни/обезпечителни решения и действия за изпълнение на
задълженията по чл. 41, ал. 1 - ал. 4 и чл. 47, ал. 3, изр. 2 от Закона за защита на
животните. В конкретния случай между неизпълнението и вредите съществува
пряка причинна връзка. Противоправността в настоящата хипотеза, както вече
беше посочено по-горе, се изразява в бездействието от страна на Община Е. и
в неизпълнението на конкретни правно-регламентирани задължения, в
резултат на които е настъпил процесния инцидент и са причинени телесните
увреждания на пострадалата ищца.
В конкретния случай малолетната ищца, чрез своята майка и
законен представител, претендира обезщетение в размер на 5000.00 лв. за
настъпилите неимуществени вреди, изразяващи се уплаха, страх, разрушен
13
душевен мир, болки и страдания.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение
следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на
малолетната ищца е причинена телесна повреда, изразяваща се разкъсно-
контузна рана на крака. Макар и първоначалната остра физическата болка
скоро да е отшумяла, като раната е била медицински третирана, съдът взема
предвид следните обстоятелства: 1) че в рамките на възстановителния период,
който е продължил 20 дни, е трябвало да се провеждат отделни медицински
процедури, през който малолетната ищца не е посещавала учебни занятия; 2)
остатъчния белег (козметичен дефект); 3) възрастта на пострадалата ищца –
девет години; 4) психичното състояние, в което ищцата се е намирала - не
само непосредствено след ухапването, а и в един последващ относително
дълъг период - на което пряк очевидец е свидетелят М. И. Е., който живее на
семейни начала с нейната майка и има преки и непосредствени наблюдения в
тази насока.
Всеки от тези фактори има своя относителна тежест и интензитет
при неблагоприятното засягане на неимуществените блага на ищцата.
Изживените болки и страдания, медицинското лечение, отражението върху
крайника, както и изживяното психическо напрежение, стрес и нервен срив
имат по-голям интензитет и тежест при определяне на справедливия размер на
обезщетението. Обратно, остатъчният белег има относително по-малко
значение. Ето защо, заместващото обезщетение на ищцата за причинените й
от нападението на бездомно куче неимуществени вреди съдът приема, че е в
размер на 5000.00 лв.
Посочената сума следва да се присъди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 26.11.2024 г. до окончателното й
14
изплащане.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че е
налице съпричиняване, тъй като не била потърсена незабавно медицинска
помощ и това влошило състоянието на раната. От данните по делото е видно,
че пострадалата ищца незабавно е била транспортирана в Център за спешна
помощ в гр. Е., където й била оказана първа помощ – обработка на раната.
Същата е била придружена от майка си С. Е. А. и свидетелят М. И. Е., с който
последната живее на семейни начала. Свидетелят М. Ю. Х. незабавно ги
закарал в гр. Е. със собствения си лек автомобил. В тази връзка е и
представеното по делото писмо с изх. № 05-20-1/09.06.2025 г. на Център за
спешна медицинска помощ – Велико Търново, ведно с приложените към него
документи, от които се установява, че малолетната ищца А. И. Ю. е посетила
Център за спешна медицинска помощ - филиал гр. Е. на 26.11.2025 г. в 16.35
часа. Същата била прегледана от специалист и й била поставена диагноза
„разкъсно-контузна рана на левия глезен“, която била хирургично обработена.
Впоследствие малолетната ищца била насочена към общопрактикуващия
лекар. От изложеното следва да се направи извода, че първоначалното и
последващо лечение на същата са правилно проведени под надзора на
медицински специалисти. По делото липсват данни да са настъпили
усложнения и състоянието на раната да се е влошило.
По направените разноски:
С оглед изхода на спора и своевременно направените искания от
страните съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
процеса.
Ищцата претендира присъждане на възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на
издръжка, 2. материално затруднени лица, 3. роднини, близки или на друг
юрист. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите по ал. 1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. При това положение, съдът намира, че с оглед фактическата
и правна сложност на делото, както и видът и обемът на извършените от
15
пълномощника процесуални действия по защитата на малолетната ищца в
процеса и отчитайки цената на предявения иск, че справедливото адвокатско
възнаграждение, което следва да се определи на адвоката, възлиза в размер на
900.00 лв.
По делото ищцовата страна е доказала направени разноски общо в
размер на 700.00 лв., а именно: 200.00 лв. – държавна такса и 500.00 лв. –
възнаграждение на вещо лице.
С оглед на изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати
ищцовата страна сумата 700.00 лв., представляваща направените по делото
разноски, и на адв. Р. И. сумата 900.00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА Е., БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление гр. Е., ул. „И. М.“ № --, представлявана от кмета Д. С. М.,
да заплати на С. Е. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Р., общ. Т., ул.
„О.“ № ** и настоящ адрес с. М., общ. Е., кв. „К.“ № **, действаща в
качеството на майка и законен представител на малолетното дете А. И. Ю. с
ЕГН **********, сумата 5000.00 лв. (пет хиляди лв. 00 ст.), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха,
страх, разрушен душевен мир, болки и страдания, в резултат на инцидент
(ухапване) с бездомно куче от 26.11.2024 г. в с. М., общ. Е., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 26.11.2024 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Е., БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление гр. Е., ул. „И. М.“ № --, представлявана от кмета Д. С. М.,
да заплати на С. Е. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Р., общ. Т., ул.
„О.“ № ** и настоящ адрес с. М., общ. Е., кв. „К.“ № **, действаща в
качеството на майка и законен представител на малолетното дете А. И. Ю. с
ЕГН **********, сумата 700.00 лв. (седемстотин лв. 00 ст.), представляваща
направените по делото разноски.
16
ОСЪЖДА ОБЩИНА Е., БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление гр. Е., ул. „И. М.“ № --, представлявана от кмета Д. С. М.,
да заплати на АДВ. Р. С. И., с адрес гр. Г. О., ул. „Георги Бенковски“ № 5,
сумата 900.00 лв. (деветстотин лв. 00 ст.), представляваща адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Е.: _______________________
17