РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Перник, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720104543 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Й. Г. срещу „Топлофикация-Перник“ АД.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него, с изпълнителен
лист, издаден на 15.06.2017 г. по гр.д. № 1678/2017 г. на РС-Перник, за принудително
събиране вземанията по който е било образувано изп.д. № 1621/2017 г. по описа на ЧСИ
С.Б. – прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното валидно изпълнително
действия било предприето на 07.11.2017 г. След изтичането на погасителната давност – т.е.
след 07.11.2022 г., взискателят неправомерно образувал второ поред изпълнително дело - №
1945/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б., със статут „висящо“.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане
спрямо ищеца за следните суми: 2722,45 лева – главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016
г., както и законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2017 г. до окончателното и
изплащане, сумата от 438,27 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2014 г. до 29.12.2016 г., както и сумата 113,22 лева – разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
гр.д. № 1678/2017 г. по описа на РС Перник и е образувано изпълнително дело № 1945/2023
г. по описа на ЧСИ С.Б.. Претендират се разноски.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор. В с.з. не изпраща представител,
депозира становище, с което оспорва предявените искове и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 1945/2023
г. по описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника
1
за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на
изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на
взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено
правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи
че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на
такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 1945/2023 г. по
описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-Перник“ АД от 06.07.2023 г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу длъжника М.Й.М. (ищеца в настоящото производство),
съгласно изп.лист от 15.06.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 1678/2017 г. на РС Перник въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния
интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай
ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла
след издаване на процесния изпълнителен лист.
Доколкото ответникът не е навел твърдения и не е представил доказателства след
влизане в сила на заповедта и издаване на изпълнителния лист на 15.06.2017 г. да са били
предприемани други действия по изпълнение, съдът намира за релевантно официалното
удостоверяване на гърба на изпълнителния титул, видно от които по описа на ЧСИ С.Б.
предходно е било образувано изп.д. № 1621/2017 г., последното изпълнително действие по
което е било предприето на 07.11.2017 г. В този смисъл е и изричното признание на ищеца в
исковата молба, кредитирано от съда по реда на чл. 175 ГПК.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 07.11.2017 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 08.11.2019 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
новата давност за вземанията е започнала да тече от 07.11.2017 г. – последното валидно
поискано/предприето изпълнително действия, съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г.
Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е
ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството
се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза
настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без
да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и актуалната практика на ВКС – Решение № 118/07.07.2022 г.
по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г.,
Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както и трайното становище
на настоящия съдебен състав. По изложените съображения съдът намира, че погасителната
давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
В настоящия случай след 07.11.2017 г. не са били предприемани валидни действия по
изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на
08.11.2022 г., а с това – и преди образуването на оспореното изп.з. № 1945/2023 г., както и
преди образуване на настоящото исково производство и изтичане на срока за отговор.
2
Следователно за сумите, предмет на изпълнителния лист, които не са погасени чрез
плащане, а именно – главница 2722,65 лв., искът е основателен, доколкото за същите е
изтекла погасителната давност. За разликата до пълния отричан размер – за сумите от
438,27 лв. законна лихва и 113,22 лв. разноски – погасени чрез плащане след изтичане на
давността, производството следва да бъде прекратено, като съображенията за това са
следните.
От отбелязванията върху изпълнителния лист се установява, че след образуване на
изп.д. № 1945/2023 г. са били погасувани суми в глобален размер 2634,29 лева, от които
общо 2382,29 лева са били преведени на взискателя, 12 лв. са били отнесени към
съответните банкови преводи към взискателя, а 240 лв. са погасили такси и разноски към
ЧСИ. При съобразяване на размера на дълга към датата на образуване на изпълнителното
дело (07.09.2023 г.), същият е възлизал на 2722,65 лева главница, 438,27 лв. лихва, 63,22 лв.
държавна такса, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, като размерът на законната лихва
върху главницата 2722,65 лева за периода от 03.04.2017 г. до 07.09.2023 г. /първото
погасяване на зак.лихва/ е възлизал на 1728,88 лева. Съобразявайки датите на извършваните
плащания, размера на дълга, вкл. размера на законната лихва върху главницата, присъдена
до окончателното изплащане на вземането, при условията на чл. 162 ГПК съдът стигна до
фактическия извод, че с всички плащания от 2382,29 лева са били погасени акцесорните
вземания по изпълнителния лист – вземанията за разноски (63,22 лв. държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение), вземанията за законна лихва по листа в размер на
438,27 лв., както е останал непогасен остатък от вземането за законна лихва (начислена
до окончателно изплащане на вземането), както и непогасено цялото вземане за главница
2722,65 лева.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК, включително на отрицателния такъв, е наличието на правен интерес от
неговото предявяване. Последният е налице, когато субективното право, предмет на иска, е
застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е нарушено, се
поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен иск, или
носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита. В процесния случай част
от отричаните вземания са погасени още преди депозиране на исковата молба.
С иска по чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемото пра-
во, като при уважаването на иска изпълнителният процес следва да бъде прекратен (арг. чл.
433, ал. 1, т. 7 ГПК). Именно в прекратяване на принудително изпълнение при липса на из-
пълняемо право, се състои и защитата, която се търси с установителния иск за несъществу-
ване на вземането. Отрицателният установителен иск би бил допустим, когато с решението
ще се постигне целеният резултат, без да се налага предявяването на друг иск за постигане
на търсения резултат. След като принудата обаче вече е била проведена, а взискателят –
удовлетворен, простото отричане на изпълняемото право със сила на пресъдено нещо не се
явява адекватна защита и интересът от самостоятелно предявяване на установителния иск
отпада. Чрез предявяването на установителен иск не може да се постигне адекватна защита
на правата на ищеца. Подобен извод следва от обстоятелството, че липсва възможност за
съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо при евентуалното уважаване на
такъв иск, доколкото към момента на предявяването му постъпилата по изпълнителното
дело сума е вече преведена на взискателя.
В тази хипотеза длъжникът би могъл да се брани с осъдителен иск срещу взискателя
за връщане на платеното в резултат на изпълнителен процес, проведен при липса на изпъл-
няемо право. За да получи възстановяване на неоснователното разместване на имуществени
блага, породено от материална незаконосъобразност на иначе процесуално законосъобразно
изпълнение след настъпване на новия факт, послужил за основание за отричане на правото
на принудително изпълнение (погасителна давност), длъжникът разполага с общия исков
ред за предявяване на претенция за неоснователно обогатяване, какъвто обаче в случая не е
предявен при условията на обективно кумулативно съединяване в процеса (в този смисъл
Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2009 г.).
Липсата на интерес от воденото на отрицателен установителен иск в настоящия
случай може да се обоснове и с принципа за процесуална икономия, доколкото целеното с
него установително действие може да се постигне с воденето на осъдителния иск за
3
неосновател-но обогатяване, като така на практика би се избегнало създаването на
множество процесуални отношения, при положение, че правният спор може да бъде
разрешен само в един процес.
С оглед нормите на чл. 116 и чл. 118 ЗЗД за длъжника не е без значение дали вземане-
то, предмет на изпълнителното дело, е погасено лично от него, или е събрано в резултат на
някой от предприетите изпълнителни способи, но този факт обаче е неотносим конкретно
към предмета на настоящото производство, а би имал отношение досежно основателността
на евентуално заявена осъдителна претенция.
Ето защо за част от сумите – за законна лихва, погасени след изтичане на давността,
отрицателният установителен иск не би дал пълна защита на накърненото материално право
и се явява недопустим, като в тази част производството следва да бъде прекратено. По
отношение на вземането за главница и непогасения остатък от законна лихва, считано от
депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането, искът е допустим и
основателен, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени дока-
заните разноски, пропорционално на уважената част от исковете – в размер на 630,30 лв. /от
които 108.91 лв. пропорционално държавна такса и 521.39 лв. пропорционално адвокатско
възнаграждение, изчислено на база минималния размер по Наредбата – 627 лв./.
Основателно е възражението за прекомерност на платените разноски за адвокат в размер на
700 лв. В случая предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и липсата на
значителни съдопроизводствени действия на процесуалния представител на ответника и
осъществена правна защита в значителен обем (депозиране на исковата молба и молба за
даване ход на делото в отсъствие на представител на ищеца), които да обосновават
заплащане на адвокатско възнаграждение в по-висок размер, съдът намира, че са налице
основания за редуцирането на определеното адвокатско възнаграждение до минималния
размер 627 лв.
На осн. чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответната страна следва да бъде заплатено юрис-
консултското възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 ЗПП – пропорционално в размер на 16,84 лв.
Така при компенсация на двете насрещни вземания, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 613,46 лева разноски в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Й. Г., ЕГН ********** срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо М. Й. Г. за сумата в размер
на 2722,45 лева – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от 03.04.2017 г. до окончателното и изплащане, за които суми е
издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по гр.д. №
1678/2017 г. по описа на РС Перник и е образувано изпълнително дело № 1945/2023 г. по
описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването им по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо в частта, с която иска за
признаване за установено, че в отношенията между страните не съществува изискуемо
вземане за сумата от 438,27 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2014 г. до 29.12.2016 г., както и сумата 113,22 лева – разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
гр.д. № 1678/2017 г. по описа на РС-Перник и е образувано изпълнително дело № 1945/2023
г. по описа на ЧСИ С.Б..
4
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на М. Й.
Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 4 ГПК сумата от 613,46 лева –
разноски пред Районен съд Перник – по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която същото е прекратено
решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5