Мотиви към решение № 52/ 24.02.2020г. по
АНД № 164/ 2020г. по описа на РС - М.
Производството
е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град М. Постановление от 31.01.2020г.
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемия
Ч.П.Т.
за престъпление по чл.227б ал.2 пр.1
във връзка с ал.1 от НК.
Районна прокуратура град М. чрез представителя си поддържа постановлението и
предлага на съда след като признае обвиняемия Ч.П.Т. за виновен, да го
освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание
към минимума предвиден в закона.
Обвиняемият Ч.П.Т. в
хода на досъдебното производство се признава за виновен за извършеното деяние.
В хода на съдебното производство не се явява. Упълномощеният му защитник взема становище,
че наказанието следва да му бъде определено в предвидения минимален размер.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, обясненията на
обвиняемия от досъдебното производство, становището на прокурора и
упълномощеният защитник на обвиняемия от съдебното производство, намира за
установено следното:
Обвиняемият
Ч.П.Т. е управлявал и представлявал дейността на търговското дружество „М. М.”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град М., ж.к.„М. 1”, бл.24,
вх.А, ет.3, ап.8.
На досъдебното производство е назначена съдебно - икономическата експертиза,
изпълнена от вещо лице Ц. В. Р. от заключението, на която се установява, че на
03.08.2017г. дружеството управлявано от обвиняемия е изпаднало в
неплатежоспособност, по отношение на изискуеми и ликвидни свои задължения /по
ДДС, ДОО, ЗО, УПФ, данък по ЗДДФЛ, годишен корпоративен данък по ЗКПО и други
задължения във връзка с наложени имуществени санкции за периода от 15.03.2012
г. до 30.09.2017 г. в общ размер 119 889,86 лв. към 25.04.2019 г., от които
главница 79 448,39 лв. и лихва 40 441,47 лв./ установени по основание и размер.
В 30-дневен срок от датата, на която „М. М.” ЕООД е изпаднало в
неплатежоспособност, неговият управител-обвиняемият Ч.Т. е бил длъжен да уведоми
за това обстоятелство Окръжен съд град М. и да поиска да открие процедура по
обявяване на дружеството в несъстоятелност. Обвиняемият Ч.Т. не е изпълнил това
свое задължение в срока, до 04.09.2017г.
Управляващият и представляващ дружеството, в предвидения от закона 30 дневен
срок от спиране на плащанията не е изпълнили задължението си по смисъла на
чл.608 от ТЗ и не е поискал от ОС -М. да открие
производство по несъстоятелност.
От
гореизложената фактическа обстановка, се установява, че с деянието си обвиняемия
Ч.П.Т. е осъществил състава на престъплението по чл.227б ал.2 пр.1 вр. с ал. 1
от НК, а именно, че на 03.08.2017г. в гр.М., като управляващ и представляващ
дейността на търговското дружество „М. М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град М., ж.к.„М. 1”, бл.24, вх.А, ет.3, ап.8, изпаднал в
неплатежоспособност по отношение на, изискуеми и ликвидни публичноправни
парични задължения към държавата от декларирани, но невнесени от дружеството
суми по ДДС, ДОО, ЗО, УПФ, данък по ЗДДФЛ, годишен корпоративен данък по ЗКПО и
други задължения във връзка с наложени имуществени санкции за периода от
15.03.2012г. до 30.09.2017г. в общ размер 119 889.86 лв. към 25.04.2019г,
от които главница 79 448.39лв. и лихва 40 441.47лв, и в 30-дневен
срок от спиране на плащанията - до 04.09.2017г. не е поискал по реда на чл.626
от ТЗ от Окръжен съд - М. да открие производство по несъстоятелност /чл.608
ал.1 от ТЗ - Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: т.2 публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност; ал.3 Неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията/.
За отговорността по НК са от значение само действията,
предписани от състава на чл. 227б НК. Задълженията по други закони - ТЗ,
ЗКИ,ЗДДС и др., когато няма изрично препращане към тях, са ирелевантни, т. е.
без значение е какво поведение е следвало да има търговецът по тези закони. Деянието
по чл. 227б НК се изразява в бездействие, несвързано с настъпване на конкретни
съставомерни общественоопасни последици и същото е довършено в момента, до
който търговецът е бил длъжен да предприеме извършване на предписаното му
действие. Затова до изтичането на 30-дневния срок бездействието е
несъставомерно, а след изтичането му изпълнителното деяние е довършено.
Обвиняемият Ч.П.Т.
е наказателноотговорно лице, годен
субект на престъплението.
Чл. 227б, ал.2 от НК има изискване субектът на
престъплението да има специално качество – да е лице, което управлява или
представлява търговското дружество. Приложеното по делото удостоверение от
Агенцията по вписвания /л.268-269 от ДП, том 2/ удостоверява, че качеството „управител”
на дружество е налице за обвиняемият Ч.П.Т..
Практиката на ВКС по отношение на чл.227б НК, сочи, че
за обективната страна на деянието по чл. 227б НК следва да са налице
кумулативно релевантни два вида бездействия на дееца: едното е спиране на
плащанията по търговската сделка или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане, а второто е необявяването на тази неплатежоспособност пред съда. За
съставомерността на деянието представляващо бездействието на търговеца изпаднал
в неплатежоспособност няма значение дали неплатежоспособността на дееца е само
фактическа или е обявена от съда. Тълкуването на понятието неплатежоспособност
няма легално определение в НК и след като то е дефинирано в специален закон,
какъвто е Търговският закон, то съдържанието на този елемент от престъпния
състав по чл. 227б от НК се изяснява напълно с категориите на търговското право
и се намира в нормата на чл. 608, ал. 1 от Търговския закон. Неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни свое безспорно и изискуемо
парично вземане по търговска сделка или публично правно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Неплатежоспособността
е фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята му, и се изразява
в липса на налични парични средства, с които да изпълни паричния си дълг.
Деянието по чл. 227б, ал.2 от НК се изразява в
бездействие, несвързано с настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни
последици и същото е довършено в момента, в който лицето, което управлява и
представлява търговското дружество, е било длъжно да предприеме извършване на
предписаното му действие – като управител или представител на търговско
дружество, което изпадне в неплатежоспособност, е длъжен в 30-дневен срок от
спиране на плащанията да заяви това пред съда и да поиска производство по
несъстоятелност.
Престъплението е формално и за съставомерността му е
без значение дали неплатежоспособността е само фактическа или обявена от съд по
надлежния ред. Няма изискване да са настъпили съставомерни последици от
деянието и да е настъпило реално увреждане или поставяне на опасност за
кредиторите.
Краят на 30-дневния срок е всъщност начало на
противоправното бездействие по чл. 626 ТЗ, санкционирано от 227б, ал.2 от НК.
Съдът счита, че от субективна страна деянието е
извършено при евентуален умисъл.
Правното задължение на обвиняемите като представители
на търговското дружество произтича от диспозицията на правната норма, съдържаща
се в чл.626 от ТЗ, и заради която нарушена диспозиция се предвижда наказателна
санкция по чл.227б от НК. Същевременно тези негови задължения произтичат от
нормите на ТЗ, вкл. и от учредителния договор и вписаните в него обстоятелства
касаещи прекратяването на дружеството, в.т. и чрез обяваване на несъстоятелност
при основанията на закона. Обвиняемият е съзнавал /знаел/, че е налице спиране
на плащанията, знаел е, че следва да се съобрази с нормите на ТЗ, предвиждал е
обществено опасните последици от неизпълнението си на това задължение и е
допускал настъпването им.
Като се съобразят наличието на всички материални
предпоставки на чл.78а НК за освобождаване от наказателна отговорност за
извършеното деяние по чл.227б ал.2 вр.ал.1 НК чрез налагане на административно наказание
глоба /предвиденото наказание до три години лишаване от свобода или глоба до
5000.00 лева, чистото съдебно минало /реабилитиран към
19.08.2015г. на основание чл.88а във връзка с чл.82 от НК/, пълнолетието, неползването до настоящия момент на
разпоредбите на чл.78а НК и липсата на вреди/, при индивидуализацията на
наказанието на обвиняемият Т. съдът отчете, че отегчаващи отговорността
обстоятелства няма. За смекчаващи вината обстоятелства съдът приема направеното
самопризнание от обвиняемия в хода на досъдебното производство и тежкото
финансово положение на управляваното от него търговско дружество следствие на
настъпилата финансова криза. Предвид това съдът намира, че са налице смекчаващи
вината обстоятелства и административното наказание трябва да бъде определено
към минимума, предвиден в чл.78а от НК, а именно административно наказание
„Глоба” в размер на 1 000.00 лева в полза на Държавата. Така наложеното
наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на обществената
опасност на деянието и дееца.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемият Ч.Т. да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-М. сумата от 352.80 лева, а по сметка на РС – М. сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно
издаден изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: