№ 21310
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110121173 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация
София“ ЕАД против А. Б. П..
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД против А. Б. П., в
качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот, за следните суми:
сумата от 147,04 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.11.2021 г., ведно със законна лихва
за период от 15.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 49,09 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 28.10.2024 г., сумата от 1,52 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 15.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 0,49 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за
дялово разпределение за период от 15.01.2022 г. до 28.10.2024 г., както и за разноски.
Ищецът сочи, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот, бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в
областта на енергетиката. Сочи, че според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на
ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. За процесния
период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение от
2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2016 г.
бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
1
Ответникът използвал доставената му топлинна енергия през исковия период до
следния топлоснабден имот: апартамент № **, находящ се в адрес ***, с абонатен №
*******, но не заплатил цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за
която на основание чл. 139 ЗЕ бил сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД. През отоплителния
сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение,
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били
издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за
този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че ответницата му дължи процесните суми- главници
и лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.11.2024 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*****/2024 г. по описа на СРС, 35
състав. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата А. Б. Петкова в срока по чл. 131 ГПК не е подала писмен отговор. В
производството по ч.гр.д. №*****/2024 г. по описа на СРС, 35 състав същата е подала
възражение по чл. 414 ГПК, в което е релевирала възражение за изтекла погасителна
давност за процесните вземания, което възражение следва да бъде зачетено в
настоящото производство.
Третото лице - помагач на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД е не е депозирало
становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размерът на законната лихва възлиза на спорната сума.
По делото е безспорно, а и това се установява от представените по делото
нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижим
имот №156, дело №907 от 07.11.2003 г. на нотариус С.Т и заявление декларация за
откриване на партида с вх. №ОП-5780/19.11.2003 г., подадена от А. Б. П., че
ответницата е била собственик на процесния топлоснабден имот за процесния период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
2
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
В контекста на гореизложеното, установява се наличието на облигационно
правоотношение между ищеца и ответницата А. Б. П. за процесния период с предмет
доставка на топлинна енергия до посочения имот.
С протоколно определение от открито съдебно заседание от 22.10.2025 г.е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за процесния имот за
процесни период ищецът е доставил в имота топлинна енергия в размери и на
стойност които претендира в исковата молба, както и обстоятелството, че през месец
06.2025 г. ответникът е заплатил на каса сумата в размер на 364,47 лева, с което са
погасени изцяло задълженията за главници, лихви, разноски за държавна такса
исковото и заповедното производство, разноски за юристконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
С оглед на изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло с
оглед настъпилото в хода на процеса плащане от страна на ответника А. П..
По разноските:
В полза на ищеца се дължат разноски, доколкото отхвърлянето на предявените
искове се дължи на осъществено в хода на процеса плащане от страна на ответника.
Доколкото в хода на производството ответникът е заплатил дължимите се по
заповедното производство разноски, както и дължимата се за исковото производство
държавна такса, дължимо остава само юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, което се претендира от ищеца.
Предвид извършеното в хода на процеса плащане и липсата на извършвани
съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, съдът намира, че в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********
срещу А. Б. П., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва:
сумата от 147,04 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.11.2021 г. до топлоснабден имот,
3
находящ се в адрес ***, ап. 30, ведно със законна лихва за период от 15.11.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 49,09 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 28.10.2024 г., сумата от
1,52 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 15.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 0,49 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово
разпределение за период от 15.01.2022 г. до 28.10.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*****/2024 г. по описа на СРС, 35 състав поради
извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА А. Б. П., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК: ********* сумата в размер на 50 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4