РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Етрополе, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20211830100323 по описа за 2021 година
Производството е по чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК.
Предявена е искова молба от „АСВ“ЕАД против Г О П., с пост. адрес в гр.Етрополе, в
която се твърди се, че на 01.07.2019 г. е подписан Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) между „УниКредит Булбанк“ АД и „АСВ“ЕАД, ЕИК ********, по силата на което
вземанията на банката срещу ответника, произтичащи от Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт на разплащателна сметка от дата
23.06.2014 год. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Твърди се, че
договора за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е
изпратено уведомление за извършената продажба на вземането, което е получено от бабата
на длъжника.
Към исковата молба е представено копие от уведомлението за извършената цесия от
страна на „УниКредит Булбанк“ АД чрез „АСВ“ЕАД, което да бъде връчено на ответника
ведно с исковата молба и приложенията към нея доказателства. Позовават се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на 1 т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по г. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно
които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване
на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99
1
ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за
спорното право.
Твърди се, че на 23.06.2014 г. между „Уни Кредит Булбанк“ АД, като Заемодател и
Гиорги Отаревич П., е подписан Договор №263/0366/28687915 за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт на разплащателна сметка. На ответника
е предоставена парична сума в размер на 1000 лв., като същия като кредитополучател е
приел да го усвоява, да го ползва и връща ведно с начислените лихви, такси, комисионни и
други разходи, при следните условия : начален срок на усвояване 23.06.2014 год.- краен срок
за усвояване 23.06.2015 год. и краен срок за погасяване 28.06.2018 год. Твърди се, че
кредитополучателя не е заплатил изцяло дължимите суми по кредита.
Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Г О П., ЕГН-
**********, с пост. и наст. адрес гр.Етрополе, ул.“Опълченска“ №5, че същият дължи на
„АСВ“ЕАД ЕИК ******* следните суми: 1000.00 (хиляда лева), представляващи главница;
294.06 лв. /двеста деветдесет и четири лева и шест стотинки/-възнаградителна лихва за
периода от 23.06.2014 год. до 28.06.2018 год.; 193.16 /сто деветдесет и три лева и
шестнадесет стотинки/-лихва /обезщетение/ за забава за периода от 01.07.2019 год. до датата
на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски за държавна такса, деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лева.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от процесуалния представител
на ответника, а.А.. В същия се оспорва основателността на иска. Твърди се, че са налице
неравноправни клаузи, водещи до оскъпяване на кредита. Оспорва се сключването на
договора. Твърди се, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършената цесия, т.к.
не е в роднински отношения с лицето, което е подписало разписката за връчване.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, с писмена молба моли предявеният
иск да бъде уважен изцяло.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалние му представител а.А. оспорва
исковата претенция.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От Договор №263/0366/28687915 за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка /л.5-8/ се установява, че същият е
сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и ответника на 23.06.2014 година, като същия е с
размер 1 000 лева.
От Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2019 год. и Приложение
№1 към същия се установява, че вземанията на банката срещу Г. П. по договора за кредит от
23.06.2014 год. са цедирани на „АСВ“ЕАД, като същите са в общ размер от 1 294.06 лева, от
2
които 1000 лева са главница и 294.06 лева лихви.
„Уникредит Булбанк“ АД е изпратила уведомително писмо изх. №УПЦ-П-
УКБ/263/036628687915 до ответника за извършеното прехвърляне на вземания, като същото
е адресирано до постоянния и настоящ адрес в гр.Етрополе. Уведомлението е получено на
адреса от лицето Маргарита Георгиева, която е посочила, че е член на домакинството и е
отразила, че е „баба“.
Във връзка с вземанията на ищеца в РС-Етрополе е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. №207/2021 година
по описа на съда. Издадена е Заповед №115/01.06.2021 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Валентин
Трифонов Петков да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата в размер на
1000.00 (хиляда лева), представляващи главница; 294.06 лв. /двеста деветдесет и четири лева
и шест стотинки/-възнаградителна лихва за периода от 23.06.2014 год. до 28.06.2018 год.;
193.16 /сто деветдесет и три лева и шестнадесет стотинки/-лихва /обезщетение/ за забава за
периода от 01.07.2019 год. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.06.2021 год.- датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата в размер 29.74 лева за държавна такса и 150.00 лева
за юрисконсултско възнаграждение. Съобщението за издадената заповед за изпълнение е
връчено на 18.06.2021 година на упълномощения от ответника а.А., като в едномесечен срок
същата е подала възражение на основание чл.414 ал.1 от ГПК. Съдът е указал на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Съобщението е връчено
на 29.07.2021 година, като исковата молба е подадена в РС-Етрополе на 24.08.2021 година,
т.е. в едномесечен срок.
От удостоверение за съпруга и родствени връзка с изх.№ГР-26-21/21.01.2022 год.,
издадено от Община-Етрополе се установява, че Г. П. е разведен, като единствените му
роднини са Максим П., Мария – Елиза П., Отар П. и Майа Зурашвили, като първите двама
са му деца, а последните двама са му родители.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Евг. К.,
се установи, че кредитополучателят е изпаднал в забава на 28.06.2018 година; сумата в
размер на 1000 лева, предмет на процесния договор за заем е усвоена на 23.06.2014 год.,
чрез овърдрафт по разплащателната сметка на кредитополучателя
BG73UNCR70001520807145; размерът на непогасената главница е 1 000 лева; размерът на
дължимата договорна лихва е 294.06 лева; размерът на дължимата лихва за забава върху
главницата за периода 01.07.2019 год. до 01.06.2021 год. е 160.55 лева.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземания на
ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед № 115 от 01.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 207/2021 г. по описа на
ЕтРС.
3
Предявеният иск е допустим, като съдът го намира за частично основателен.
В хода на производството не бяха ангажирани доказателства, от които да е видно, че
ответника е погасил задълженията си по Договор №263/0366/28687915 за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка. В производството по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да
докаже основателността на своето вземане, както и, че същото съществува. От събраните по
делото доказателства се установи по безспорен начин съществуване на вземането, но само за
главница в размер на 1 000 лева.
За останалите претендирани суми, за които и издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК - 294.06 лв. /двеста деветдесет и четири лева и шест
стотинки/-възнаградителна лихва за периода от 23.06.2014 год. до 28.06.2018 год. и 193.16
/сто деветдесет и три лева и шестнадесет стотинки/-лихва /обезщетение/ за забава за периода
от 01.07.2019 год. до датата на подаване на заявлението в съда, съдът намира, че същите
безспорно представляват неравноправни клаузи по договор за паричен кредит, заобикалящи
закона и оскъпяващи по този начин кредита и по тази причина претенцията в тази й част
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В този смисъл са й
възраженията на процесуалния представител, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ответника относно
това, че същия не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, които
„УниКредит Булбанк“ АД е имала към него във връзка със сключения Договор
№263/0366/28687915 за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка. Това не е така, т.к. по делото се установи по безспорен
начин, че ответника има регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр.Етрополе, на
ул.“Опълченска“ №8. Уведомлението за извършената цесия е изпратено именно на този
адрес и е получено от лице, което явно познава ответника и безспорно е поело задължението
да го предаде. В хода на производството ответната страна не ангажира доказателства, че
ответника не живее на този адрес. На следващо място, от съобщение /л.35/, с което е връчен
препис от исковата молба и приложенията се установява, че то е връчено лично на
ответника на същия адрес, които е единствен известен по делото. Предвид горното съдът
намира, че длъжникът е бил надлежно уведомен за сторената цесия.
С оглед на изложеното по-горе предявения иск ще следва да бъде уважен частично,
като бъде признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на
вземанията на „АСВ“ЕАД ЕИК ******** против Г О П., ЕГН-**********, с пост. и наст.
адрес гр.Етрополе, ул.“Опълченска“ №5 за сумата в размер на 1000.00 (хиляда лева),
представляваща главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението – 01.06.2021 год. до окончателното изплащане на задължението,
като бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за сумите - 294.06 лв. /двеста
деветдесет и четири лева и шест стотинки/-възнаградителна лихва за периода от 23.06.2014
год. до 28.06.2018 год. и 193.16 /сто деветдесет и три лева и шестнадесет стотинки/-лихва
/обезщетение/ за забава за периода от 01.07.2019 год. до датата на подаване на заявлението в
съда, за които суми е издадена Заповед №115 от 01.06.2021 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 207/2021 година по описа на ЕтРС.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на „АСВ“ЕАД, разноски по делото в заповедното производство в
общ размер от 179.74 /сто седемдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/, от
4
които 29.74 лева за държавна такса и 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, а по
настоящето производство в общ размер на 457.06 лева, съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
следва да бъде осъдена да заплати на ответника Г. П. сумата в размер на 99.92 лева,
съобразно отхвърлената част от иска.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването
на вземанията на„АСВ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 по отношение на Г О П., ЕГН-
**********, с пост. и наст. адрес гр. Етрополе, ул.“Опълченска“ №5 за сумата 1000.00
/хиляда лева/ - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.06.2021 год. до окончателното издължаване и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за сумите 294.06 лв. /двеста деветдесет и четири лева и шест
стотинки/-възнаградителна лихва за периода от 23.06.2014 год. до 28.06.2018 год. и 193.16
/сто деветдесет и три лева и шестнадесет стотинки/-лихва /обезщетение/ за забава за периода
от 01.07.2019 год. до датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена
Заповед №115 от 01.06.2021 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 207/2021 година по описа на ЕтРС.
ОСЪЖДА Г О П., ЕГН-**********, с пост. и наст. адрес гр. Етрополе,
ул.“Опълченска“ №5 да заплати на „АСВ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 разноски по
делото в заповедното производство в общ размер от 179.74 /сто седемдесет и девет лева и
седемдесет и четири стотинки/, а по настоящето производство в общ размер на 457.06
/четиристотин петдесет и седем лева и шест стотинки/.
ОСЪЖДА „АСВ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати на ГИОРГИ
ОТАРЕВИЧ П., ЕГН-**********, с пост. и наст. адрес гр. Етрополе, ул.“Опълченска“ №5
сумата в размер на 99.92 /деветдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/, разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на съобщение
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
5