РЕШЕНИЕ
№ 889
гр. Благоевград, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210101004 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от законния представител -
изпълнителния директор *****, чрез пълномощника адв. Р. Д. против Д. Г. В., ЕГН
**********, с адрес : гр. *****.
Ищецът е предявил срещу ответника установителен иск за сумата от 4000,00 лева /четири
хиляди лева/ - главница, на основание Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
ДЗ012432/09.04.2024 година, сключен между страните Д. Г. В., ЕГН **********, в
качеството на кредитополучател и кредитодателя „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК *********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК пред Районен съд
Петрич - 25.09.2024г. до окончателното изплащане.
За претендираното вземане е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл.
47, ал. 5 ГПК.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника,
произтичащо от договор за потребителски кредит "ЕКСТРА" от 09.04.2024г. с № ДЗ012432,
сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
Поддържа, че по силата на този договор в качеството си на кредитодател е предал на
ответната страна (кредитополучател) сумата от 4000 лв. Заявява, че ответникът не бил
заплатил нито една от вноските по кредита. Излага, че изпратил покани за доброволно
изпълнение на ответника, но въпреки това същият продължавал виновно да не изпълнявал
натрупалите се задължения. В тази връзка обявил и предсрочната изискуемост на кредита.
Твърди, че задължението на ответника към настоящия момент за главница било в размер на
4000 лв. Сочи, че за посочените вземания на 04.11.2024г. по ч. гр. д. № 2996/2024г. по описа
на РС-Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била
връчена на ответника /длъжник в заповедното производство/ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
С молба от 20.08.2025 г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
1
Ответникът Д. Г. В. не взема становище по спора в рамките на настоящото производство.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
За вземането по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1416 от 04.11.2024г. по ч. гр. д. № 2996/2024 г. на
Районен съд - гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 - 240 ГПК. От анализа
на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на
ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до
това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с оглед
вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба
и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск
да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата
на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.
Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания
случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ. На ответника Д. Г. В. е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията му
и същият е бил редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание. Като
въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил отговор на исковата
молба. Същевременно в проведеното съдебно заседание за ответника не се е явил законен
представител, не е изпратил процесуален представител и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при
неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по
искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от
ищеца писмени доказателства, касаещи: наличието на валидно облигационно
правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който ищецът има
качеството на кредитодател, а ответникът - на кредитополучател; реалното предоставяне от
кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора;
наличието на условия за обявяване на предсрочната изискуемост на процесния договор за
кредит; уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, и настъпване на
падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата, съобразени
с предпоставките за уважаване на ищцовата претенция, изведени в определението по чл. 140
ГПК, дават основание да се приеме, че същата се явява вероятно основателна по смисъла на
чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
2
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело.
Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и заявени
от ищеца съдебно-деловодни разходи (92,78 лв. - държавна такса; 1500 лв. - адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, и 67,22 лв. - държавна такса за исковото
производство и 1000 лв. – адвокатски хонорар, отговорността за разноски на ответника в
полза на ищеца трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 1592,78 лв. - общ размер на разноските, дължими за заповедното производство,
- 1067,22 лв. - общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд - гр.
Благоевград, Гражданско отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Д. Г. В., ЕГН **********,
с адрес : гр. ***** дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ******, представлявано от законния представител - изпълнителния директор
*****, следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
1416 от 04.11.2024г., издадена по ч. гр. д. № 2996/2024 г. на Районен съд - гр. Благоевград, а
именно:
- сумата от 4000,00 лева /четири хиляди лева/ - главница, на основание Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ012432/09.04.2024 година, сключен между страните Д.
Г. В., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и кредитодателя „КРЕДИТ ИНС”
АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК пред Районен съд Петрич - 25.09.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес : гр. ***** да
заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
******, представлявано от законния представител - изпълнителния директор *****,
разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както
следва:
- сумата от 1592,78 лв. /хиляда петстотин деветдесет и два лева и седемдесет и осем
стотинки/ - представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното
производство (ч.гр.д. № 2996/2024г. на РС - гр. Благоевград), и
- сумата от 1067,22 лв. /хиляда шестдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/ -
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
1004/2025г. на РС - гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок
от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна
от въззивния съд (Окръжен съд - гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал.
1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3