Решение по дело №2092/2019 на Районен съд - Казанлък

                                               Р   Е   Ш  Е   Н   И  Е  № .....

                                                гр.К., 28.11.2019 год.

 

                                     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

           К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П. 

 

при секретаря................Х. К......................................................................като разгледа докладваното от съдията...........................гр.дело №2092 по описа за 2019 год.   за да се произнесе взе предвид следното:

             Предявеният иск е с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ във вр. с §22 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.  

            Ищецът твърди, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./, респ. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ изплатил по щета №***/11.***г., обезщетение за имуществени вреди в размер на ***лв. за увредения при ПТП, настъпило на 26.01.2014г. в с.Ш., л.а.“П. “ с ДКН-***, собственост на В.П.Г.. Виновен за катастрофата бил ответника Д.Х.К., който управлявал л.а.“Ф. П.“ с ДКН-***, собственост на „Р.“ ООД и при движение в с.Ш. по ул.“О.“, на заснежена пътна настилка, губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и удря л.а.“П. “, с което причинил процесното ПТП. В нарушение на чл.249 във вр. с чл.259 от КЗ /отм./ респ.чл.461 във вр. с чл.483 от КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.  С регресна покана №***. поканили ответника да възстанови изплатеното от Г. ф., но той лицето не погасил задължението си. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д.Х.К. да заплати на Г. ф. сумата от ***лв., представляваща изплатеното обезщетение по щета №***/11.***г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски.

            В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба въпреки, че с изпращането на преписа от исковата молба, заедно с разпореждането по чл. 131 от ГПК, са му указани реквизитите на отговора и последиците от неподаването  му в срок. В откритото заседание заявява, че на процесната дата шофирал собствения си л.а.“Ф. П.“, който закупил с договор за покупко-продажба. Твърди, че в договора за покупко-продажба било отразено, че като купувач трябва да се яви на 22.02.2014г. за технически преглед. Продавачът имал сключена застраховка гражданска отговорност, и му казал, че може да кара автомобила до 28.02.2014г., на която дата трябвало да го прехвърлят в КАТ, но продавачът не се явил. Искал да плати ГО за 2014г., но не му я приели, с пояснение, че колата не се водела на негово име. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

 От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

            От завереното заверено копие на приетия по делото протокол за ПТП №***/***г., неоспорен, подписан от ответника, се установява на ***г. в 16:10 часа, в с.Ш., ул.“Освобождение, на изхода на селото посока гр.Ш., настъпило пътно-транспортно произшествие причинено от Д.Х.К., който при управлението на л.а.“Ф. П.“  с рег.№***, при заснежена пътна настилка губи контрол над автомобила, навлиза в лентата на насрещното движение и блъска движещия се л.а.“П.“ с рег.№***, собственост на В.П.Г. като нанесените материални щети както следва: задна дясна врата, заден калник и врата, счупено стъкло на задна врата. В протокола за ПТП №*** от ***г. е посочено, че ответникът Д.Х.К. не е имал застраховка „Гражданска отговорност“  за л.а.“Ф. П.“  с рег.№***, а за л.а.“Пежо 306“ с рег.№***, собственост на В.П.Г. е била налична застраховка „ГО“ №*** от 08.11.2013 г. до 07.11.2014 г. със застраховател „ЗК О.“ АД.

            От заверено копие на писмо изх.рег.№26383/14.07.2014 г. на ОД на МВР-С., РУ „Полиция“-К. се установява, че Г. ф. е уведомен за това, че във връзка с настъпило ПТП на 26.01.2016 г. на основание АУАН, серия „Т“ №499478 срещу К. е издадено Наказателно постановление №310/2014 г. за нарушение на чл.20, ал.1 и 2, чл.147, ал.1 и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185, чл.179, ал.2 и чл.185 от ЗДвП са наложени глоби, като НП е връчено на Д.К.  на 16.05.2014 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила на 24.05.2014 г.

            Видно от приетите по делото заверени копия на опис на претенция №***/14/27.01.2014 г., техническа експертиза по щета №***/14/ от 27.01.2014 г. със снимков материал на  л.а.“П.“ рег.№***,  протокол за оглед от ***г., доклад по щета №***/11.***г. и заключителна техническа експертизи  по щета №***/11.***г. на Г. ф. *** неоспорени се установява, че имуществени вреди на л.а.“П.“ с рег.№*** собственост на В.П.Г. са на стойност ***лв.   

            С уведомление за имуществени вреди вх.№24-00-171/11.***г. /л.7/, В.П.Г. –собственик на л.а.“П.“ с ДКН-*** е декларирала пред Г. ф., че има сключена застраховка и не е получила от виновния водач суми.

             С преводно нареждане от ***г. Г. ф. е превел по сметка на увреденото лице В.П.Г. обезщетение по щета №***/2014 г. в размер на  ***лв.    По делото е представена  регресна покана, връчена на ответника 29.05.2015 г., с която Г. ф. поканил Д.Х.К. да възстанови платеното обезщетение.

             С исковата молба е представено и прието заверено копие на договор за покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите рег.№6013/16.11.2012 г. на Нотариус П.К., рег.№*** на НК с район РС-К., сключен на 16.11.2012 г. между „Р.“ ООД гр.К. като продавач и Д.Х.К. *** като купувач, по силата на който продавачът продал на купувача за лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№*** като страните са уговорили, че разноските по прехвърлянето са за сметка на купувача.

           Видно от извадка от електронния регистър на Г. ф.  представена като справка от Информационния център на ГФ за лек автомобил рег.№*** и собственик Д.К., по подадени данни от застрахователните компании за застраховка „ГО“ на автомобилистите са регистрирани сключени в периода 21.12.2007 г.- ***г. пет застраховки „ГО“ последната на 09.01.2012 г. с посочен № на застрахователна полица с начало  ***г. и край ***г., както и за сключена на ***г. застраховка ГО с посочен № на полицата с начало 08.***г. и край 08.06.2015 г.

             От така установеното съдът прави следните правни изводи:

              За да се ангажира отговорността на ответника по чл.288, ал.12 във вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ следва да бъде осъществен следния фактически състав: Гаранционният ф. да е заплатил обезщетение за вреди на чуждо имущество; настъпване на пътно-транспортно произшествие на територията на Република България, МПС, причинило процесното ПТП обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца, съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на предизвикано, от виновно и противоправно деяние на ответника застрахователно събитие, настъпили вреди и причинната им връзка с деянието, плащането на обезщетение на увреденото от настъпване на застрахователното събитие лице, което не е могло да бъде удовлетворено от застрахователя на причинителя на вредите, поради липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

От събраните по делото доказателства и установените обстоятелства съдът приема за установено настъпило застрахователно събитие на ***г., по вина на ответника като водач на лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№***, причинени имуществени вреди в резултат на ПТП, както и изплащането на обезщетение на увреденото лице имуществени вреди от страна на ищеца. Представения по делото протокол за ПТП е официален документ, съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и по установените форма и ред, с оглед на което притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на противното / арг.чл.189, ал.2 от ЗДвП/, по отношение на лично възприетите от съставилия го компетентен държавен орган обстоятелства, включително констатираните твърдени щети по пострадалия автомобил. Съставителят на документа удостоверява пряко възприетите от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на настъпилото ПТП, местоположението на ПТП и участниците / в т.см. Решение №15/25.07.2014 г. по т. д.№***6/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение №24/10.03.2011 г. по т.д.№ на ВКС/ 444/2010 г./.  Протоколът е подписан от ответника без възражения, с което последният е признал неизгодните за себе си факти относно причините за настъпване на ПТП, а с влязлото в сила наказателно постановление, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на ответника, съдът приема, че е установено неговото противоправно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на правилата на движение по чл.20, чл.5, ал.1 и чл.147, ал.1 от ЗДвП /редакция 15.02.2013 г./- при заснежена пътна обстановка губи контрол над автомобила, навлиза в лентата на насрещното движение и блъска л.а.“П.“ с рег.№***.  В резултат на това противоправно поведение е настъпило процесното ПТП, в резултат на което са причинени имуществени щети на третото лице. При установеност на противоправното деяние, вината на дееца се предполага по силата на презумцията, установена в чл.45, ал.2 от ЗЗД. В тежест на ответника е да опровергае доказателствената сила на признанието, като докаже друг механизъм на настъпване на вредите. Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК с възражения в тази посока поради което доказателства не са ангажирани. Стойността на вредите не е оспорена, а доказателствата установяват, че размерът им е ***лв.  Съдът приема за доказано, че към ***г. – датата на настъпване на ПТП ответникът е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която би покрила причинените от него вреди на третото лице. Установи се, че Д.Х.К.  е придобил собствеността върху л.а. „Ф. П.“  с рег.№*** на 16.11.2012 г. и към тази дата е имал застраховка „ГО“ със срок на покритие до ***г., а следващата сключена от него застраховка „Гражданска отговорност“  е на ***г. Това се установява от справката на електронния регистър на Гаранционния ф., която съдът кредитира. Информационният център на Г.ф. е с нормативно установени цел и функция / арг. чл.292, ал.1, т.3 и ал.2 и от чл.293 от КЗ/, а именно: даването на публичност по реда на чл.37 от правилника до регистъра на данни от договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, т.е. удостоверените в същия публичен регистър, от оправомощени и натоварени за това длъжностни лица, и по нормативно установените форми и ред, данни от същите договори, включително относно съществуването на конкретен договор за застраховка „ГО“, неговите идентифициращи белези /№ на застрахователна полица/, застраховано МПС, и период на валидност, следва да се считат установени по делото, чрез представената във възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, извадка от същия електронен регистър, която се явява официален свидетелстващ документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила, като оборването на тази доказателствена сила е на страната, която я оспорва. Ответникът не е навел доводи, а и не е представил документ, удостоверяващ сключена задължителна застраховка „ГО“, в периода на покритие на която да попада ПТП на ***г. Ответникът не е оспорил и стойността на имуществените вреди в установения размер ***лв., която сума е заплатена от Гаранционния ф. като обезщетение на пострадалото лице. Предвид гореизложеното съдът намира предявеният иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

               На основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на*** лв. платена държавна такса, както и *** лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание  чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП.

                 Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                 Р   Е   Ш   И   :

 

                ОСЪЖДА Д.Х.К., с ЕГН-********** *** да заплати на Г. ф., със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./, сумата от ***лв., представляваща изплатено обезщетение по щета №***/11.***г. за причинените от него като водач на л.а.“Ф. П.“ с рег.№***, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, имуществени вреди по л.а.“П. .“ с рег.№***, собственост на В.П.Г., настъпили в резултат на ПТП на ***г., ведно със законната лихва от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане.

                ОСЪЖДА Д.Х.К., с ЕГН-********** *** да заплати на Г. ф., със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер *** *** лв.

 

                 НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените с решението суми може да бъдат заплатени от Д.Х.К., по следната банкова сметка на Г. Ф.: BG.  ***, BIC:*** „У. Б.“ АД.

 

                  Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                       Районен съдия: