МОТИВИ към присъда № 115 от
10.12.2012 година по НОХД № 146 по описа
на Окръжен съд –Габрово за 2012 година
Срещу подсъдимия Р.А.М. от гр.Севлиево е внесен от
Окръжна прокуратура – Габрово обвинителен акт с обвинение за това, че на 10.07.2012г.
около 17,00 часа на главен път І-4 гр.София – гр.Варна в района на гр.Севлиево
до кв.Балабанца, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи –
мобилен телефон „Нокиа 7230” и парична сума от 25,00 лв. на обща стойност
115,00лв. от владението на Д.С.И. *** с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила – с ръце дърпал и стискал ръцете на Д.И. и
заплашване – „... ще те убия ...”, както и че ще й нанесе удар с тухла по
главата – престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1
б.”А” и „Б” от НК и за това, че на 10.07.2012г. около 17,00 часа на главен път
І-4 гр.София – гр.Варна в района на гр.Севлиево до кв.Балабанца, при условията
на опасен рецидив, направил опит да се съвъкупи с лице от женски пол – Д.С.И. ***,
като я принудил към това със сила – дърпал с ръце тялото на Д.И., стискал
ръцете й и заплашване – „... ще те убия...”, както и че ще й нанесе удар с
тухла по главата – престъпление по чл.152 ал.3 т.5 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.29
ал.1 б.”А” и „Б” вр. с чл.18 ал.1 от НК.
Подсъдимият Р.А.М. се явява лично и с назначения
му служебен защитник, адвокат К. ***. Заявява, че е получил препис от
обвинителния акт на 12.10.2012 година, заедно с призовката за първото по делото
съдебно заседание и че разбира повдигнатите срещу него обвинения. Отказва да
дава обяснения по изложените в обвинителния акт обстоятелства.
Въз основа на неговите обяснения, дадени в
качеството му на обвиняем пред орган на досъдебното производство, в
присъствието на служебния му защитник, адвокат К. и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.279 ал.2 във вр. с ал.1 т.4,
предл.първо от НПК, показанията на разпитаните свидетели, заключението по
назначената на досъдебното производство оценителна експертиза, приложеното
свидетелство за съдимост и другите писмени доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Подсъдимият Р.М. е роден в гр.В.Търново, живеел в
гр. Севлиево. Осъждан е за извършени престъпления от общ характер, като е
изтърпявал наложените му наказания лишаване от свобода. С присъда по НОХД №
1226 по описа за 2007 година на Районен съд – Габрово подсъдимият е осъден за
извършени престъпления по чл.152 ал.2 т.1 от НК и по чл.198 ал.1 от НК, като на
основание чл.23 ал.1 и чл.24 от НК му е било определено за изтърпяване едно
общо наказание от четири години и четири месеца лишване от свобода. Това
наказание е било определено и като общо такова, на основание чл.25 ал.1 от НК, при последващо му осъждане с влязла
в сила присъда по НОХД № 297 по описа за 2008 година на Районен съд – Габрово.
Наказанието е изтърпял в затвора в гр.Стара Загора, откъдето е бил освободен
през месец май 2012 година и се прибрал да живее в гр.Севлиево.
На 10.07.2012 година подсъдимия М. се движил с
велосипед по главен път І-4, гр.София – гр.Варна, минаващ покрай гр.Севлиево.
Около 17 часа в района на кв.Балабанца, в уширен крайпътен участък, видял
19-годишната Д.С.И. ***, която чакала автобус за гр.Варна, спиращ на това място
и била седнала върху тухли, останали от разрушена сграда. Била облечена леко с
лятна рокля. Нямало други хора и подсъдимият решил да се възползва от това
обстоятелство. Спрял велосипеда, слязъл, отишъл и седнал до нея. Заприказвал я
и започнал да я опипва по голата част на
краката, при което Д.И. станала и се отдалечила към пътното платно. Подсъдимят
й казал да се върне и я заплашил, че ще я убие, като я удари с тухла или камък
по главата. След като Д.И. не изпълнила искането му той станал, настигнал я,
хванал я за ръката и започннал да я дърпа към близкия храсталак, при което
недвусмислено заявил намерението си да осъществи принудителен полов акт с нея.
Изплашена Д.И. успяла да се отскубне от него, преминала от другата страна на
пътното платно, започнала да вика и да маха на преминаващи автомобили.
Подсъдимият М. се отдалечил временно с велосипеда от това място, при което И.
успяла да се обади по мобилния телефон на своя приятелка в гр.Севлиево, но се
върнал пеша, хванал отново Д.И. за ръката и започнал отново да я дърпа към
храстите и да я заплашва с убийство по същия начин. При това негово
продължаващо поведение И. му предложила пари и вещи с цел да избегне
по-нататъшното насилие. Като я държал здраво за ръката, подсъдимият М. взел
мобилния й телефон, марка „Нокиа 7230” и намиращите се в нея 25 лева и побягнал
след като забелязъл, че товарен автомобил е подал сигнал за завиване към тях.
На следващия ден, след установяването му от
полицията, подсъдимият М. предал взетия мобилен телефон, чиято стойност била
определена по време на разследването на 90 лева и заявил, че е похарчил за свои
нужди взетите пари.
В първоначалните си обяснения на досъдебното
производство подсъдимият М. признава изцяло вината си, но впоследствие се
отрича в частта им, в която заявил, че е имал намерение и да принуди пострадала
към полов контакт. Неговите първоначални обяснения се подкрепят по един
категоричен и безсъмнен начин от показанията на основния свидетел, пострадалата
Д.И., която заявява, че я опипвал по краката,
че я заплашил с убийство чрез удар с камък в главата, че я дърпал към храстите
и устно заявил желание да я принуди по този начин към осъществяване на полов
акт, че при временното му отсъствие от местопроизшествието успяла да се обади
на своята приятелка, диспечер във фирма за таксиметрови превози в гр.Севлиево,
последващото му връщане, продължаващото насилие и заплашване с убийство,
вземането на мобилния й телефон, без СИМ-картата и 25-те й лева; от показанията
на свидетеля И.С., полицай в сектор КП
при РУ”Полиция”-Севлиево, който при изясняване на случая непосредствено е приел
нейните и на подсъдимия М. обяснения, като е приел и върнатия от подсъдимия
мобилен телефон; от показанията на разпитания като свидетел Е.Т., таксиметров
шофьор, който след обаждането на пострадалата пристигнал на място, видял, че е
била изплашена, треперела и му споделила, че искали да я изнасилят, като до
идването на представители на полицията му разказала накратко по-значимите от
горепосочените факти и обстоятелства. Тези доказателства се допълват и от
протокола за доброволно предаване на мобилния телефон, в който подсъдимият
собственоръчно е посочил, че го е взел след отправени заплахи и приложена сила,
съставянето на който бе потвърдено от свидетеля С., приложената разписка за
този предмет, върнат на пострадалата, свидетелката И., която потвържадава, че е
нейния, взтт от подсъдимия мобилен телефон, оценката на същия в заключението на
вещото лице по назначената експертиза, поддържано и пред съда. Достоверността
на тези доказателствени средства не бе оспорена от страните и преди всичко от
подсъдимия и не следва да се поставя под съмнение.
При така приетата за установена фактология,
вследствие анализа и съпоставката на събраните доказателства, съдът намира, че
повдигнатите срещу подсъдимия Р.А.М. обвинения са доказани по един безсъмнен
начин. От обективна страна е налице пряка причинна връзка между неговото
поведение и настъпилите вредни последици. Подсъдимият е отправил към
пострадалата Д.И. заплахи с убийство и е употреби сила, за да сломи нейната
съпротива спрямо противоправните му желания.
При употребата на сила и
заплашване се опитал да я принуди към осъществяване на полов акт, а след като
не успял да постигне това отнел парите и мобилния й телефон. От субективна
страна е налице пряк умисъл в извършване на двете деяния. Подсъдимият, както с
действията си, така и изрично, словесно е заявил намерението си да осъществи
принудително полов акт с пострадалата. Същият съзнателно, след като не успял да
преодолее съпротивата й срещу това негово намерение, взел горепосочените вещи с
намерението да ги присвои, като до следващия ден успял да похарчи парите за
свои нужди. Подсъдимият е целял и искал настъпването на вредните последици за
пострадалата Д.И., свързани с нейната полова неприкосновеност, както и с
нейното имущество. Доводите на служебния защитник за доброволен отказ от опит
по смисъла на чл.18 ал.3 от НК относно принудителното постигане на намерението
за осъществяване на полов акт с пострадалата са неприемливи по следните
съображения: след като временно напуснал мястото, където упражнил насилието и
отправил заплахите към пострадала, подсъдимият се върнал отново със същото
намерение, като продължил да отправя същите заплахи и да упражнява същотго насилие
и със същото намерение; единствената причина да не може да осъществяви по този
начин желанието си за полов контакт е поведението на пострадалата Д.И., която
потърсила всички възможни начини да се противопостави на това му намерение и е
успяла да предотврати осъществяването му-дърпане, викане, махане към
преминаващи автомобили, насочване вниманието на подсъдимия към парите и вещите,
които притежавала.
С тези свои действия подсъдимият М. е осъществил в
реална съвкупност престъпните състави по чл.198 ал.1 от НК и във фазата на
опита по чл.152 ал.1 т.2 във вр. с чл.18 ал.1, предл.първо от НК. Тъй като,
видно от приложената справка за съдимост подсъдимият М. е осъждан по
горепосочените наказателни дела за други такива тежки умишлени престъпления на
лишаване от свобода над една година, наказание, което изтърпял в затвор, като е
изтърпявал и друго наложено му наказание лишаване от свобода, налице са
условията на опасния рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК и
следва да отговаря наказателно по квалифицираните престъпни състави по чл.199
ал.1 т.4 и по чл.152 ал.3 т.5 от НК.
Въз основа на тези правни изводи съдът призна
подсъдимия Р.А.М. за виновен по повдигнатите му от прокурора обвинения в това,
че на 10.07.2012 година, около 17 часа, на главен път І-4 гр.София – гр.Варна,
в района на гр.Севлиево, до кв. Балабанца, при условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „Нокиа 7230” и парична сума от 25
лева, всичко на обща стойност 115 лева, от владението на Д.С.И. ***, с
намерението противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила – дърпал и
стискал ръцете й и заплашване, че ще я убие – престъпление по чл.199 ал.1 т.4
във вр. с чл.198 ал.1 и чл.29 ал.1 от НК, както и в това, че на същата дата, по
същото време и на същото място, при условията на опасен рецидив, направил опит
да се съвъкупи с лице от женски пол – Д.С.И. ***, като я принуди към това със
сила-дърпал я към храстите край пътя и със заплашване с убийство – престъпление
по чл.152 ал.3 т.5 във вр. с ал.1 т.2 и чл.29 ал.1 от НК.
При определяне на наказанията за извършените
престъпления съдът прие, че същите следва да бъдат в размер на минималния,
предвиден в закона и за двете престъпления – пет години лишаване от свобода за
извършеното престъпление по чл.199 ал.1
от НК и три години лишаване от свобода за недовършения опит на престъпление по
чл. 152 ал.3 от НК, по следните съображения: ниската стойност на отнетите
движими вещи и невисока степен на конкретното деяние-смекчаващи обстоятелства
по смисъла на чл.54 ал.1 и 2 от НК при престъплението по чл.199 ал.1 от НК и
степента на осъществяване на намерението по смисъла на чл.18 ал.2 НК при
извършване на престъплението по чл.155 ал.3 НК, като съобрази и принципа на
съответност по смисъла на чл.35 ал.3 от НК. Съдът намира, че не са налице
предпоставките по чл.55 ал.1 т.1 НК за налагане на наказание лишаване от
свобода под предвидените мнимуми и за двете престъпления, тъй като това не би
отговорило на целите, поставени в чл.36 от НК-при предходното му осъждане за
такива престъпления от подсъдимия М. са определяни наказания при наличието на
такива предпоставки, но това не е довело до желания ефект за превъзпитанието му
и непосредствено след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода същият
отново извършва престъпленията, предмет на настоящето производство, което сочи
на личност с утвърждаващи се криминални наклонности и със завишена степен на
обществена опасност.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи на
подсъдимия Р.А.М. едно общо наказание в размер на по-тежкото от пет години
лишаване от свобода. На основание чл.57 ал.1 във вр. с чл.60 ал.1 и чл.61 т.2
от ЗИНЗС съдът определи първоначално настаняване на подсъдимия в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип и първоначален строг режим за изтърпяване
на наложените му за всяко от двете престъпления наказания, както и за
изтърпяване на определеното му общо наказание от пет години лишаване от свбода.
Тъй като престъпленията са извършени от подсъдимия
Р.А.М. в тригодишния изпитателен срок, определен при отлагане изпълнението на
наложеното му наказание от десет месеца лишаване от свобода, с присъда № 25 от
02.04.2012 година, постановена по НОХД № 112 по описа за 2012 година на Районен
съд – Севлиево и влязла в законна сила на 17.04.2012 година, съдът приведе в
изпълнение, на основание чл.68 ал.1 от НК и постанови подсъдимият Р.М. да
изтърпи и това наказание от десет месеца лишаване от свобода в затвор или
затворническо общежитие и при първоначален строг режим.
На основание чл.189 ал.3 НПК съдът възложи на
подсъдимия Р.М. направените по делото разноски и го осъди да ги заплати в
размер на общо 121 лева, включващ изплатени възнаграждения и пътни на вещото
лице, както и изплатени пътни разноски на свидетели, на досъдебното
производство и в производството, проведено от съда.
В този смисъл съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: