№ 515
гр. Добрич, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20243230101354 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Нико-
Агротехника“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Добрич, ***, представлявано от управителя М. Н. Д.-Ф., чрез
упълномощения адвокат Б. К. от ДАК срещу ЗП Р. С. Ф., ЕИК ****, ЕГН
**********, със седалище и адрес на управление: ****. Исковете са с пр. осн.
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумите, визирани в Заповед за изпълнение на парично задължение
№178/08.02.2023г., издадена по ч. гр. д. №426/2024г. по описа на ДРС, а
именно: 6 623.03 лева, представляваща неплатена цена на продадени стоки и
услуги по две фактури, както следва: фактура №7044/18.05.2021г. на обща
стойност 5940,79 лв. с ДДС, в която са описани подробно доставените части за
селскостопанска техника и фактура №7243/17.12.2021г. на обща стойност
682,24 лв. с ДДС, в която са описани подробно извършените услуги по смяна
на лагери, тест на машина, транспортни услуги и ремък, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 06.02.2024г. до окончателното изплащане
на задължението, както и разноски в размер на 132.46 лева - държавна такса.
В ИМ се твърди, че през 2021г. "Нико - Агротехника" ООД е доставил на
ЗП Р. С. Ф., стоки, представляващи части за селскостопанска техника и е
извършил услуги, изразяващи се в смяна на лагери, тест на машина,
транспортни услуги, ремък. Доставките са били извършени по устно сключени
договори между страните на датите: 18.01.2021г. и 17.12.2021г.
1
За приетите стоки и услуги ищецът издал: Фактура № 7044/18.05.2021г.
на обща стойност 5940,79 лв. с ДДС, в която са описани подробно доставените
части за селскостопанска техника и Фактура № 7243/17.12.2021г. на обща
стойност 682,24 лв. с ДДС, в която са описани подробно извършените услуги
по смяна на лагери, тест на машина, транспортни услуги и ремък. Ответникът
- купувач и получател на стоките и услугите, се е задължил да плати на
продавача и изпълнителя тяхната цена, като извърши превод по сметката на
ищцовото дружество. До датата на подаване на ИМ той не е направил
плащане.
"Нико - Агротехника" ООД е осчетоводил издадените фактури и те се
водят по „сметка 411“ - вземане от длъжника Р. С. Ф. в общ размер на 6623,03
лв. с ДДС за възникналото вземане за цената на продадените стоки и услуги на
ответника през 2021г.
Поради неплащане от страна на купувача, ищецът е подал заявление по
реда на чл.410 от ГПК в ДРС срещу Р. Ф. и по образуваното ч. гр. д.
№426/2024г. е била издадена заповед за горепосочената сума - главница в
размер на 6623.03 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Заповедта е била връчена на длъжника, който е подал своевременно
възражение срещу нея. Съобразно горното, заповедният съд е указал на
заявителя, да предяви искове срещу Р. Ф. в едномесечен срок от получаване на
съобщението на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, което е сторено от ищеца с
депозирането на настоящата искова молба.
С разпореждане по чл.131 от ГПК, съдът е изпратил на ответника препис
от исковата молба и от доказателствата към нея, които са получени от Р. Ф. на
24.06.2024г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на
съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание и размер и моли да се отхвърлят. Излага
съображения, че не е имал облигационни правоотношения с ищеца, че
процесните фактури не са осчетоводяване в счетоводството на фирмата му, не
е ползвал данъчен кредит.
Ответникът счита, че съдът не трябва да допуска събиране на гласни
доказателства, чрез разпит на свидетели, водени от ищеца, с оглед нормата на
чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.
Р. Ф., моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства,
поотделно и в съвкупност и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие
за установено фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №426/2024г. на ДРС, вземанията по
настоящото производство /по основание и размер/, съответстват на тези по
издадената заповед за изпълнение. Възражението от ответника
за недължимост на сумите по процесната заповед, е подадено в срока по чл.
2
414, ал.2 ГПК и предявената искова молба с пр. осн. чл.422 от ГПК от ищеца е
депозирана в законоустановения месечен срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Установителните искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
От представените доказателства се установява, че между страните са
били налице облигационни правоотношения, като през 2021г., "Нико -
Агротехника" ООД е доставило на ЗП Р. С. Ф., стоки, представляващи части за
селскостопанска техника – филтри – възрушни външни, вътрешни, фин
горивен, хидравличен, казанче, въздушен филтър кабина, филтър маслен,
лагери – вариаторна шайба вентилатор, обтяжка, ремък вършачка, сечка,
паразитна шайба ремък вършачка, нит гумени ленти предна люлка, гумена
лента предна люлка, пласт масова вложка вариаторна шайба, накладки,
вложка шайба вентилатор, уплътнител предна люлка, горно сито, верига
зърнен елеватор, водач палци активни сламотръси/, като за това е формирана
крайна цена след направена отстъпка за зимна инспекция в размер на 900 лв. и
авансово плащане – 100 лв. /каквото не е направено от ответника/ в размер на
4950.66 лв. без ДДС или 5940.79 лв. с ДДС, за която сума е издадена фактура
№7044/18.05.2021 /приложена на л.9 по делото/. Във фактурата, стоките са
посочени като бройки, единична цена и обща стойност. Фактурата не е
подписана от купувача-ответник.
По отношение на извършените от ищеца услуги, изразяващи се в смяна
на лагери, тест на машина, транспортни услуги, ремък по земеделска техника
на ответника, е издадена фактура №7243/17.12.2021г /л.10/ на обща стойност
568.53 лв. без ДДС или 682.24 лв. с ДДС, като отново услугите са описани
като бройки, единична цена и обща стойност.
Доставените гореописани стоки и извършени услуги по
селскостопанската техника на ответника през са въз основа на устно сключени
през 2021г договори между страните, като на дата 18.01.2021г. са
предоставени стоките на купувача и на 17.12.2021г. е извършен ремонта на
земеделската техника на ответния земеделски производител.
Ответникът - купувач и получател на стоките и услугите, се е задължил
да плати на продавача и изпълнителя тяхната цена, като извърши превод по
сметката на ищцовото дружество. До датата на устните състезания, той не е
направил плащане.
Видно от приложените на л.11 по делото, хронологична ведомост и
аналитична ведомост, "Нико - Агротехника" ООД е осчетоводил издадените
фактури и те се водят по „сметка 411“ - вземане от длъжника Р. С. Ф. в общ
размер на 6623,03 лв. с ДДС за възникналото вземане за цената на
продадените стоки и услуги на ответника през 2021г.
В хода на процеса, ищецът представи извлечение от ел. справка от
базата данни на НАП /л.42/ от която е видно, че фактура №7044/18.05.2021г е
осчетоводена от ответника и е налична в дневника за покупки, с право на
ползване на данъчен кредит.
3
По отношение на другата фактура №7243/17..12.2021г, същата не е
открита в справката от НАП /л.41/, което не означава автоматично и
категорично/безспорно, че не е осчетоводена при ответника.показва, че
Плащане по двете фактури от страна на купувача обаче не е последвало
и ищцовото дружество е подало заявление по реда на чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за парично изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответника за горепосочените суми, по което е било образувано ч. гр. д.
№426/2024г. по описа на ДРС и е издадена Заповед №178/08.02.2024г., видно
от която, съдът е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумата от
6623.03 лв. /общо по двете процесни фактури/, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 06.02.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноските в заповедното производство в размер на
132.46 лв. – държавна такса.
В законоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът е подал
възражение срещу заповедта и с Разпореждане № 2049 от 01.04.2024г.,
заповедният съд е разпоредил, заявителят на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, да
предяви искове срещу ЗП Р. С. Ф. в едномесечен срок, считано от получаване
на съобщението.
В изпълнение на горните указания, заявителят е подал настоящата
искова молба, в която моли, съдът да приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът му дължи процесната сума от 6623.03 лв.,
представляваща неплатена цена на продадени стоки /доставени части за
селскостопанска техника/ и услуги /ремонт на селскостопанска техника/, за
което са издадени от „Нико-Агротехника“ ООД две фактури, както следва:
фактура №7044/18.05.2021г. на обща стойност 5940,79 лв. с ДДС, в която са
описани подробно доставените части за селскостопанска техника и фактура
№7243/17.12.2021г. на обща стойност 682,24 лв. с ДДС, в която са описани
подробно извършените услуги /смяна на лагери, тест на машина, транспортни
услуги и ремък/, ведно със законната лихва върху главницата от 6623.03 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението - 06.02.2024г. до окончателното
изплащане на задължението.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водени от
ищеца свидетели – П. С. К. и ДД. С. Д. /и двамата в трудови правоотношения с
ищцовото дружество, работят като ***/, които заявиха, че от години работят в
„Нико-Агротехника“ ООД като *** и познават ответника. Същият през 2019г
е закупил от друг земеделски производител, зърнокомбайн, марка Клаас,
модел Лексион 660, който и преди сделката е бил обслужван от ищцовото
дружество. След 2019г., Р. Ф. е продължил да ползва услугите на ищеца, който
е поддържал машината до 2021г вкл.
Свидетелите си спомнят, че са правили ремонти по зърнокомбайна, като
са го подготвяли за кампанията през лятото. По повод на извършваните
ремонтни дейности, ***те са попълвали протоколи/работни лист, в които
подробно са описвали какви части са подменяли, и тези документи са се
4
подписвали и от клиента-собственика на вещта. Свидетелите сочат, че не си
спомнят, ответникът да е отказвал да подпише протоколите, или да е имал
възражения по ремонта, или да е бил недоволен от работата на ***те.
Отделно от това, свидетелят П. К. заяви, че е практика в дейността на
ищцовото дружество, при ремонт на селскостопанската техника, да се
обсъжда предварително с клиента, каква/и част/и трябва да се сменят, колко би
струвало подмяната и след съгласието/одобрението на собственика, тогава да
се пристъпва към поръчване на съответните части и към ремонт.
При разпита и на двамата свидетели, съдът им предяви, процесните две
фактури, изд. на 18.05.2021г и на 17.12.2021г., като и К. и Димитров заявиха,
че фактурите са издадени, въз основа на техните протоколи, в които подробно
са отразили, какви части са подменял и къде са вложени в машината,
единичната им цена, стойността на вложените материали и часове труд и др.
Отчетността на ***те пред работодателя им, е съответствала на описаното в
протоколите /като стойности на вложените части по вид и цена и часовете
труд/ с издаваните после фактури.
Свидетелите посочиха, че ремонта на зърнокомбайна, направен през май
месец 2021г., е осъществен в сервиза на ищцовото дружество, защото
подмяната на съответните части, /които са били и тежки/ е изисквала много
време /няколко дни/, а вторият ремонт през декември 2021г. е направен в база
на ответника, находяща се в село Бенковски, община Добричка и поради това,
към издадената фактура е отразен и транспорт 60 км, т.е. по 30 км. в двете
посоки. Свидетелят К. заяви, че при този ремонт, той лично е подменил лагери
и ремъци и смяната е станала за около два часа и половина.
Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели като преки,
лични и кореспондиращи с останалия събран писмен доказателствен материал
по делото.
При така установената фактически обстоятелства, в тежест на ищеца, е
да докаже /при условията на пълно и главно доказване/ наличието на валидно
възникнали облигационни правоотношения по търговски договори за
покупко-продажба на стоки и услуги, сключени между страните през 2021г., че
е изправна страна по тези договори и размера на възникналите задължения.
В тежест на ответника, е да проведе насрещно доказване по тези факти,
като докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горните
предпоставки от ищеца, то следва да докаже, че е погасил процесните суми.
При така разпределената доказателствена тежест, от правна страна,
съдът приема предявените искове по чл.422 от ГПК, за основателни и
доказани, поради следните съображения:
От приложените по делото две фактури, изд. на 18.05.2021г и на
17.12.2021г /л.9 и л.11/, се установява, че между страните са били налице
облигационни правоотношения през 2021г по повод на устен неформален
договор за изработка., по силата на който, ищецът е осъществил доставка и
5
ремонт на резервни части за зърнокомбайн, собственост на ответника.
Фактурите съдържат всички задължителни реквизити, съгласно ЗСч и са
редовни от външна страна. Те са издадени от ищеца, като в тях е вписан
получател, а именно - ответника. Във фактурите са обективирани
съществените елементи от съдържанието на договора за изработка -
доставените стоки и извършените услуги, съставляващи неговия предмет,
съответно и дължимите за стоките и услугите, цена. Индивидуализирани са
страните по сделката и изрично е посочен падежът на задължението за
плащане на цената, в случая – съвпадащ с датите на издаване на двете
процесни фактури – 18.05.2021г и 17.12.2021г. Съдът намира, че чрез тези два
счетоводни документа, пряко се установяват облигационните отношения
между страните по повод доставката на процесните стоки и извършените
ремонтни услуги през 2021г.
В задължителната практика, установена с постановени по реда на чл.290
от ГПК, решения на ВКС, е изразено разбирането, според което, щом
определена фактура е отразена в счетоводството на ответното дружество,
включена е в дневника за покупките по ЗДДС и е ползван данъчен кредит по
същата, то това обстоятелство само по себе си представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване /в този смисъл
вж. решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК,
решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., ТК и др./.
Съобразявайки задължителната практика, съдът приема, че с предприемането
от ответника на действия по осчетоводяването на процесната фактура от
18.05.2021г на стойност 5940.79 лв. с ДДС, включването им в дневника за
покупките, подаването на справки – декларации по ЗДДС и ползването на
данъчен кредит по тях, последният е признал задължението си за посочената в
документа, цена в общ размер на 5940.79 лева.
По отношение на другата фактура, издадена на 17.12.2021г на стойност
682.24 лв. с ДДС, макар и от направената ел. справка в базата данни на НАП,
да не са налице категорични писмени доказателства, че фактурата е
осчетоводена при ответника, чрез събраните по делото гласни доказателства,
/които безспорно са допустими по аргумент на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК,
защото стойността на сделката е под 5000 лв./, се установи, че описаните
ремонтни дейности - смяна на ремъци и лагери на съответния комбайн,
собственост на ответника, последващо тестване на машината, действително са
осъществени и то в базата на ответния земеделски производител в село
Бенковски, за което, логично е калкулиран и транспортен разход за изминатите
общо 60 км. от ***те /работници в ищцовото дружество/ от сервизната им
база в гр.Добрич до с.Бенковски и обратно.
Ответникът демонстрира пасивно процесуално поведение и не проведе
успешно насрещно доказване, в този смисъл той не ангажира доказателства и
6
не направи доказателствени искания в подкрепа на оспорените от него
обстоятелства с отговора по исковата молба.
С оглед гореизложеното, предявените главни искове са основателни и
доказани, вкл. и по размери и следва да бъдат уважени.
С поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото,
поради което, следва да заплати направените от ищеца разноски. Съдът, при
разглеждане на исковете по чл.422 от ГПК, дължи произнасяне и за
разноските в заповедното производство, както и в исковото, съобразявайки
изхода на спора /в този смисъл т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС/.
При пълно уважаване на исковите претенции, дължимите разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. №426/2024г по описа на ДРС, са в
размер на 132.46 лева /внесена държавна такса/ и следва да се присъдят на
ищеца.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед уважаване на предявените
искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените и
по настоящото установително производство /гр. д. №1354/2024г по описа на
ДРС/, съдебни разноски в общ размер на 1059.46 лв. /хиляда и петдесет и
девет лева и четиридесет и шест стотинки/, от които: 132.46 лв. – държавна
такса, 327.00 лв. – такса за налагане на допуснати обезпечителни мерки и
600.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422
ГПК във вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. чл. 327 от ТЗ, чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, предявени от „Нико-Агротехника“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Добрич, ***, представлявано от
управителя М. Н. Д.-Ф. срещу ЗП Р. С. Ф., ЕИК ****, ЕГН **********, със
седалище и адрес на управление: ****, че ответникът ЗП Р. С. Ф., ЕИК ****,
ЕГН ********** дължи на ищеца „Нико-Агротехника“ ООД, ЕИК
*********, сумата от 6 623.03 лв. /шест хиляди шестотин двадесет и три
лева и три стотинки/, представляваща неплатена цена на доставени стоки и
услуги по неформален договор за изработка, сключен 2021г между страните,
за които са издадени две фактури, а именно: фактура №7044/18.05.2021г. на
обща стойност 5940,79 лв. с ДДС, в която са описани подробно доставените
части за селскостопанска техника и фактура №7243/17.12.2021г. на обща
стойност 682,24 лв. с ДДС, в която са описани подробно извършените услуги,
ведно със законната лихва върху главницата от 6623.03 лв., считано от датата
на подаване на заявлението - 06.02.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена в Заповед за изпълнение на парично
задължение №178/08.02.2023г., издадена по ч. гр. д. №426/2024г. по описа на
ДРС.
7
ОСЪЖДА ЗП Р. С. Ф., ЕИК ****, ЕГН **********, със седалище и
адрес на управление: ****, да заплати на „Нико-Агротехника“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ***,
представлявано от управителя М. Н. Д.-Ф., сумата от 132.46 лева (сто
тридесет и два лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща съдебно-
деловодни разноски, сторени по ч. гр. д. №426/2024г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА ЗП Р. С. Ф., ЕИК ****, ЕГН **********, със седалище и
адрес на управление: ****, да заплати на „Нико-Агротехника“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ***,
представлявано от управителя М. Н. Д.-Ф., сумата от 1059.46 лв. /хиляда и
петдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени по гр. д. №1354/2024г. по описа на ДРС.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8