РЕШЕНИЕ
№ ………, 10 април 2018г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в публичното
заседание при закрити врата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 4581 по описа за
2015г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
След постановеното по делото на
10.07.2017г. решение № 1377, обжалвано само в частта му относно връщане на
исковата молба, и след определението на Софийски апелативен съд № 27 от
4.01.2018г. по ч.гр.д. 6082/2017г., предмет на настоящото производство е
отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане по запис на заповед поради
изтекла на 10.01.2014г. погасителна давност.
Ищецът „М.И.“ АД твърди, че
вземането на ответника „П.и.“ ЕООД, по което е образувано изп. дело
20157740400236 на частен съдебен изпълнител Я.Д. с рег. № 774 не съществува.
Твърди се, че вземането по запис на заповед, на основание на който е издаден
изпълнителния лист, послужил за образуване на делото, е погасено поради
изтичане на тригодишната погасителна давност на 10.01.2014г., преди образуване
на посоченото изпълнително дело. Иска се да бъде признато за установено спрямо
ответника, че в полза на последния не съществува вземане по запис на заповед за
сумата 271 021 щатски долара и законна лихва, за което е издаден
изпълнителен лист по гр.д. 07037/2004г. на СРС.
Ответникът „П.и.“ ЕООД оспорва иска
като неоснователен и поддържа, че вземането не е погасено по давност, защото за
реализирането му през 2007г. е било образувано изпълнително производство.
Съдът като съобрази становищата на
страните и влезлите в сила горепосочени съдебни актове, намира от фактическа и
правна страна следното:
Исковата молба първоначално е била
подадена от „М.И.“ АД съвместно с ЕТ „Т.
– Н.Й.“ в качеството им на авалисти по
издадения на 31.03.2002г. запис на заповед за 271 021 щатски долара. С
решението по настоящото дело, в частта му, която е влязла в сила, е прието, че
в полза на ответника „П.и.“ ЕООД не съществува вземане срещу ЕТ „Т. – Н.Й.“ на
основание записа на заповед от 31.03.2002г.,
тъй като това вземане е погасено по давност на 6.06.2006г., преди образуването
на изпълнително дело през 2007г.
Ищците „М.И.“ АД и ЕТ „Т. – Н.Й.“ са обикновени другари в настоящото
производство и целят признаване със сила на пресъдено нещо, че не съществуват
техни общи задължения, поети при условията на солидарност. Затова, макар и да е
възможно и допустимо спрямо всеки от тези двама обикновени другари
постановеното решение да е различно, тъй като от гледна точка на материалното
право положението им може да бъде различно, констатациите на съда относно
общото основание, т.е относно общите за двамата факти, трябва да са еднакви,
съгласно чл.217 от ГПК. Такива общи факти са издаването на менителничния
документ, датата на падежа, предявяването му за плащане, издаването на
изпълнителен лист срещу двамата ищци като поръчители, началото и края на
давностния срок за менителничното вземане, образуването на изпълнително
производство срещу двамата ищци. Не се установява в някакъв момент от
развитието на правоотношенията по повод изпълнението на менителничното вземане
спрямо всеки от двамата ищци да са се осъществявали отделни, различни факти,
имащи отношение към това вземане. В частност, не се установява спрямо двамата
ищци да са предприемани различаващи се по време и по характер действия от
страна на кредитора по повод събиране на вземането. Затова и като отчита
влизането в сила на 4.08.2017г. на решението по делото в частта, с която е
признато, че в полза на ответника „П.и.“ ЕООД не съществува вземане срещу ЕТ „Т.
– Н.Й.“ на основание записа на заповед и че давностния срок за менителничното
задължение по този запис на заповед е изтекъл на 6.06.2006г., съдът намира, че
следва да приеме за установени идентични факти и по отношение на ищеца „М.И.“ АД – а именно, че ищецът е бил авалист по записа на заповед от
31.03.2002г., че този запис на заповед е бил предявен за плащане на
6.06.2003г., че липсват доказателства давностният срок да е бил спиран или
прекъсван и че давностният срок по менителничното вземане е изтекъл на
6.06.2006г. Като последица от така установените общи факти спрямо ищеца и
спрямо неговия обикновен другар ЕТ „Т. – Н.Й.“ се налагат и идентични правни
изводи относно общите техни задължения. Затова предявеният иск следва да бъде
уважен, като се приеме за установено спрямо ответника, че в негова полза не
съществува вземане срещу „М.И.“ АД на основание записа на заповед от
31.03.2002г., тъй като това вземане е погасено по давност на 6.06.2006г.
При този изход на спора на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
производството разноски в размер 19 045,08лв.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по
чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на „П.и.“ ЕООД, ***, че в полза на дружеството
не съществува вземане срещу „М.И.“ АД, ЕИК *******, гр.Шумен, пл. „*******, по
силата на запис на заповед от 31.03.2002г.
за сумата 271 021 щатски долара и законната лихва върху нея от 1.11.2004г. до
окончателното й изплащане, въз основа на
който в полза на „П.и.“ ЕООД е издаден изпълнителен лист по гр.д. 07037/2004г.
на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „П.и.“ ЕООД, ***, да заплати
на „М.И.“ АД, ЕИК *******, гр.Шумен, пл. „*******, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски за производството в размер
19 045,08лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: