№ 167
гр. Варна, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20253001000126 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на
„РИВИС“ ООД, със седалище гр.Варна срещу решение № 226014/11.12.2024 г. по т.д. №
143/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което съдът на осн. чл.216, ал.1, т.5 ДОПК
е обявил за недействителна по отношение на Държавата сделка извършената с нот.акт №
184, т.III, рег.№5831, нот.дело №354/06.11.2018 г. на В. И. - Д., помощник- нотариус по
заместване при нотариус Е.З., с рег.№653 на НК, с район на действие ДРС, сключена между
„АГРОСТОР ЕНД ТРЕЙД“ ЕООД - като продавач и „РИВИС“ ООД - като купувач, с която е
прехвърлена собствеността върху следния недвижим имот: сграда, въведена в експлоатация
с Удостоверение за въвеждане в експлоатация №42/25.11.2016 г., изд. от Община Добрич,
находяща се в с. Победа, област Добрич, представляваща склад за селскостопанска
продукция и техника, битовка и автомобилна електронна везна, със застроена площ на склад
2 900 кв.м., със застроена мощ на битовка - 55.80 кв.м., и РЗП - 111.60 кв.м., построени в
УПИ111, разположен в кв.26 а по уличната и дворищна регулация на с. Победа, утвърдена
със заповед №928/29.09.1984г., заедно с горепосочения поземлен имот, в който е построена
описаната по-горе сграда – УПИ III с площ от 4000 кв.м., ведно с всички настоящи и бъдещи
подобрения и приращения в и към имота.
Въззивникът намира решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се
оплаквания, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.65 ЗЗД, възприемайки
процесната сделка като договор за даване вместо изпълнение. Счита, че в случая се касае за
договор за покупко-продажба, като излага съображения, че заплащането на продажната
цена, макар и на трети за сделката лица, следва да се възприеме като погасяване на
договорното задължение на купувача да заплати на продавача продажната цена на имота.
Твърди, че между страните не е налице предходно облигационно отношение за цялата
продажна цена, а само за сумата 136 136 лв., за която сума (остатък от продажната цена)
сочи, че е предмет на прихващане на дължимите между страните по процесната сделка
суми, в какъвто смисъл е и споразумението помежду им включено в съдържанието на
нотариалния акт. В заключение намира, че не е изпълнен фактическият състав на иска по
1
чл.216, ал.1, т.5 ДОПК, което обосновава извода за неговата неоснователност. Моли съда да
отмени решението и да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от публичен изпълнител при
НАП, с който се оспорва основателността на въззивната жалба с подробно изложени
съображения. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. възнаграждение за юрисконсулт.
В проведеното на 20.05.2025 година открито съдебно заседание, страните са извили
становища по жалбата и отговора. Отправили са насрещни искания за присъждане на
разноски в производството.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
С исковата молба на ТД на НАП – Варна, като процесуален субституент на
Държавата е поискано обявяването на относителна недействителност по отношение на нея
на сделка обективирана в нотариален акт № 184, т.III, рег.№5831, нот.дело №354/06.11.2018
г. на В. И. - Д., помощник- нотариус по заместване при нотариус Е.З., с рег.№653 на НК, с
район на действие ДРС, с която „АГРОСТОР ЕНД ТРЕЙД“ ЕООД - като продавач и
„РИВИС“ ООД - като купувач, с която е прехвърлена собствеността върху процесния
недвижим имот, сграда представляваща склад за селскостопанска продукция и техника,
битовка и автомобилна електронна везна, на основание чл. 216, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Ищецът
твърди осъществен фактически състав на разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК. Позовава се
на извършено прехвърляне на процесния имот след датата на започнало ревизионно
производство със Заповед за възлагане на ревизия №Р-030001603582-020-001/26.05.2016 г.,
връчена по електронен път на 06.06.2016 г., срещу прехвърлителя „АГРОСТОР ЕНД
ТРЕЙД“ ЕООД, завършило с издаването на ревизионен акт РА № Р-030001603582-091-
001/31.10.2018 г., с който са установени публични вземания в размер на сумата от 524579. 73
лв. към датата на издаването. В следствие на издадения ревизионен акт е образувано
изпълнително производство срещу задълженото лице, по което към момента на подаването
на исковата молба сумата по задължението възлиза на 706977, 55 лева. Извършената
разпоредителна сделка с имота е установена след проверка на имуществото на длъжника,
след връчването на заповедта за възлагане на ревизия - 06.06.2016 година. По
изпълнителното дело е издадена и връчена покана за доброволно изпълнение на 25.03.2019
година, на основание чл. 221 ДОПК. Като изпълнително действие е предприето
запорирането на банкова сметка на длъжника, по която няма авоари. Съгласно всички
получени отговори от запитани институции други активи липсват. Сделката по
прехвърлянето е постигната с хирографарен кредитор, което нарушава предвидената в чл.
136, ал. 1, т. 6 ЗЗД привилегия по отношение на Държавата. Всички описани действия, а
именно отчуждаването на цялото реално съществуващо имущество, целящо погасително
действие спрямо предходен паричен дълг на длъжника, спрямо хирографарен кредитор,
уврежда интересите на ищеца като взискател, като възпрепятства удовлетворяването на
държавните вземания и фиска.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника „АГРОСТОР ЕНД ТРЕЙД“ ЕООД не е
подаден писмен отговор. В хода на делото страната не изразява становище.
Ответникът „РИВИС“ ООД е подал писмен отговор след изтичане на срока по чл.367,
ал.1 от ГПК.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, в пределите на въззивното
производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
При преценка редовността на жалбата настоящата инстанция констатира, че същата е
подадена в преклузивен срок, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощени
процесуални представители; редовно администрирана.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част, по правилността на решението съдът е обвързан от
оплакванията в жалбата.
2
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Извършеното произнасяне е по претенция на Държавата за обявяването на относително
недействителна спрямо нея, като увреждаща, сделка на разпореждане на длъжник с
установени публични задължения.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 5
от ДОПК. Съгласно повелителната правна норма на чл.216, ал.2 ДОПК недействителността
следва се обяви по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по
реда на ГПК. От своя страна установяването на публичните вземания по смисъла на чл.166,
ал.1 от ДОПК се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като
съответно данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски,
съобразно разпоредбата на чл.108, ал.1 вр. чл.118 от ДОПК, следва да бъдат установени с
ревизионен акт. Съгласно чл. 213 - чл. 215 от ДОПК, цялото имущество на длъжника е обект
на изпълнение, а публичният изпълнител може да използва всеки от способите по чл. 215 от
ДОПК заедно или поотделно. Без значение за основателността на претенцията е дали към
датата на разпоредителната сделка, длъжникът е разполагал с друго имущество, от което да
се удовлетвори взискателя, тъй като по смисъла на чл.133 от ЗЗД, цялото длъжниково
имущество служи за удовлетворение на кредитора, който има право да избере начина, по
който да се удовлетвори, без значение дали ще насочи изпълнение върху обезпечено
имущество или върху друго налично такова. Длъжникът не разполага с възможност за избор
срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение.
За основателността на предявения иск следва да се реализира следния фактически
състав: наличието на влязъл в сила ревизионен акт, чрез който се установяват публични
задължения в тежест на първия ответник „АГРОСТОР ЕНД ТРЕЙД“ ЕООД (дружеството
прехвърлител), редовно връчване на заповедта за възлагане на ревизия на ответното
дружество, както и момента на връчване; извършване на разпоредителна сделка от
ответното дружество, с която чрез прехвърляне на собственост са погасени парични
задължения, както и че връщането на собствеността би довело до увеличаване на сумата,
която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество
на длъжника.
Пред въззивната инстанция обстоятелствата около публичните задължения на
ответника „АГРОСТОР ЕНД ТРЕЙД“ ЕООД, образуваното ревизионно производство,
редовността на връчването на заповед за възлагане на ревизия, влезлият в сила ревизионен
акт (потвърден след оспорването по съответния административен ред), извършването на
резпоредителна сделка, не са спорни. Безспорно е сключване на договора след връчване на
заповед за ревизия, приключила с установяване на публични задължения към държавата.
Възражения по тези елементи от състава на разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 5 от ДОПК не
са въведени в производството, а и са преклудирани поради неподаването в срока по чл. 367,
ал. 1 от ГПК на писмен отговор.
Въведени са възражения относно характера на сделката, дали тя разкрива
особеностите на даване вместо изпълнение по чл. 65 ЗЗД или представлява договор за
покупко-продажба.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
184, т.III, рег.№5831, нот.дело №354/06.11.2018 г. на В. И. - Д., помощник- нотариус по
заместване при нотариус Е.З., с рег.№653 на НК, с район на действие ДРС, вписан под вх.
рег. № 9284/06.11.2018 г., акт № 117, том XXII, д. № 4284/2018 г., „АГРОСТОР ЕНД ТРЕЙД“
ЕООД, като продавач прехвърля на „РИВИС“ ООД, като купувач правото на собственост
върху процесния недвижим имот: сграда, представляваща склад за селскостопанска
продукция и техника, битовка и автомобилна електронна везна, заедно с поземления имот, в
който е построена процесната сграда, ведно с всички настоящи и бъдещи подобрения и
приращения към имота за сумата от 1265090 лв. без ДДС, платима на продавача по негова
инструкция и делегация и за негова сметка на негови кредитори за погасяване на негови
3
задължения, както следва: сумата от 228454, 44 лв. купувачът е платил по сметка на ЧСИ
Н.Ж. за погасяване на задължения на продавача по изпълнително дело с взискател „Каргил
България“ ЕООД, преди подписването на нотариалния акт; сумата от 400 000 лева купувачът
е заплатил към момента на подписване на нотариалния акт по банкова сметка на „Трейд
Ексим“ ООД; сумата от 500 000 лева ще бъде заплатена след подписване на нотариалния акт
по банкова сметка на „Трейд Ексим“ ООД на две равни вноски, от които първата в размер на
250 000 лева ще бъде преведена от купувача в срок 01.12.2019 година, а втората в размер на
250 000 лева ще бъде преведена от купувача в срок 31.03.2020 година; за остатъка от сумата
в размер на 136 136 лева продавачът и купувачът правят прихващане на задължение на
продавача към купувача.
Представени са доказателства за извършен на 25.07.2019 г. превод на сумата от
500000 лв. от „РИВИС“ ООД на „Трейд Ексим“ ООД. Последното дружество е кредитор с
обезпечено вземане, учредена в негова полза от „АГРОСТОР ЕНД ТРЕЙД“ ЕООД
договорна ипотека обективирана в нотариален акт от 2017 година, вписан с входящ рег. №
8897/19.09.2017 година. Ипотекарният кредитор е образувал изпълнително дело 590/2018
година по описа на ЧСИ Н.Н., рег. № 801. „Каргил България“ ЕООД
От заключението по извършената в производството пред първата инстанция
техническата експертиза се установява, че ликвидационната стойност на процесния имот
към момента на разпоредителната сделка е в размер на 1 230 200 лева. Според експертизата,
сумите, които биха получили взискателите по изпълнителните дела срещу длъжника
„АГРОСТОР ЕНД ТРЕЙД“ ЕООД при условие, че сумата за разпределение е в размер на 1
230 200 лева (без включен в цената ДДС), е както следва: „Каргил България“ ЕООД –
4 616.48 лева, „Трейд Ексим“ ООД – 899 690.60 лева, НАП – 323 937.56 лева Сумите, които
биха получили взискателите по изпълнителните дела срещу длъжника „АГРОСТОР ЕНД
ТРЕЙД“ ЕООД при условие, че сумата за разпределение е в размер на 1 025 166.67 лева
(след приспадане на дължимия ДДС от сумата 1 230 200 лева) е както следва: „Каргил
България“ ЕООД – 4 616.48 лева, „Трейд Ексим“ ООД – 881787.36 лева, НАП – 120 134.43
лева.
Даването вместо изпълнение е уредено в чл.65 ЗЗД като самостоятелен вид договор
между кредитор и длъжник, чиято цел е погасяването на едно облигационно задължение.
Когато този договор предвижда вместо изпълнение на паричен дълг длъжникът да
прехвърли на кредитора правото на собственост върху определена движима или недвижима
вещ, до голяма степен този договор се доближава, прилича на договора за покупко-
продажба. Разликата между тях е само в основанието на двата вида договори: докато
продажбата се сключва с acquirendi causa, то даването вместо изпълнение има погасителна
цел. Въпреки тези различия обаче, когато се касае за даване- прехвърляне на недвижима вещ
вместо изпълнение на паричен дълг, договорът за даване вместо изпълнение до голяма
степен е сходен с договора за продажба. Доколкото продажната цена на процесния имот е
уговорена да бъде платима на продавача по негова инструкция и делегация и за негова
сметка на негови кредитори за погасяване на негови задължения то имаме хипотеза на
договорено изпълнение на задължения на продавача към негови кредитори вместо плащане.
Все пак и двете съглашения, договор за покупко-продажба и договор за даването
вместо изпълнение, са погасителни способи. Съставомерна е извършената прехвърлителна
сделка за погасяването на дълг на „АГРОСТОР ЕНД ТРЕЙД“ ЕООД, след като длъжникът е
бил наясно, че спрямо него скоро могат да бъдат предприети принудителни действия по реда
на ДОПК. Длъжникът в случая целенасочено е предпочел доброволно удовлетворяване на
няколко свои задължения, за сметка на публичния взискател. Удовлетворяването им с
процесната сделка е преферентно за сметка на фиска. Въз основа на изложеното се прави
извод за изпълнен състав на разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Безспорно е налице
ипотекарен кредитор, с привилегия предхождаща тази на държавата, но както се установява
от експертизата, недвижимият имот е продаден на цена, надхвърляща задълженията на
ипотекарния кредитор. В този смисъл предвиденото в разпоредбата на чл.216, ал.1, т.5 от
ДОПК, връщане би довело до увеличаване на сумата, която публичния взискател би получил
4
при евентуално осребряване на имуществото на длъжника и погасяване на задължения.
По тези съображения, обжалваното решение на първата инстанция, следва да бъде
потвърдено.
Съобразно изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите, на основание чл.78,
ал.8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева.
Воден от изложените правни изводи, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260014/11.12.2024 година по търг. дело №143/2019
година на ДОС.
ОСЪЖДА „РИВИС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Борис Окс“ 35 ДА ЗАПЛАТИ на НАП, чрез ТД на НАП Варна, сумата от 150
лева /сто и петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5