РЕШЕНИЕ
№ 874
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000501243 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.240 от ГПК, образувано по молба на
„Правен свят“ ЕАД с искане за отмяна на постановено неприсъствено
Решение № 3572/02.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 12873/2021 г. по описа
на СГС и връщане на делото за ново разглеждане.
Молбата е подадена чрез процесуален представител – адвокат Т. с
пълномощно приложено към молбата.
Поддържа се, че за неприсъственото решение молителят узнал на
10.02.2023 г., когато получил ПДИ в кантората на ЧСИ И. М.-К.. Твърди се
неправилно прилагане от СГС на фикцията по чл.50, ал.2 от ГПК. Поддържа
се допуснато съществено процесуално нарушение на реда за връчване на
книжа и съобщения. Счита, че процесното неприсъствено решение следва да
бъде отменено и на основание чл.240, ал.2 ГПК, а именно: невъзможност
ответникът да узнае своевременно за връчване на преписа от исковата молба
или призовките за съдебно заседание, поради особени непредвидени
1
обстоятелства-удължаване срока на обявената извънредна епидемична
обстановка на територията на РБ с Решение № 826/25.11.2021 г. на МС.
По молбата за отмяна е депозиран отговор от ответната страна-ищцата в
първоинстанционното производство Х. М. И. чрез адвокат П. с надлежно
учредена представителна власт с пълномощно приложено по
първоинстанционното дело.
Оспрова молбата. Поддържа се липсата на доказателства за
допустимост на подадената молба. По същество оспорва всички възражения в
молбата като неоснователни и моли съда да остави без уважение молбата за
отмяна на неприсъствено решение.
В съдебно заседание молителят чрез процесуалния си представител
поддържа молбата и моли съда да я уважи.
В съдебно заседание ответникът по молбата чрез своя процесуален
представител оспорва същата и моли съда да я остави без уважение. Адвокат
П. претендира да й бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Апелативен съд – София, 8-ми граждански състав, като взе предвид
твърденията на молителя, възраженията на ответника по молбата, както
и приложеното гр.д. № 12873/2021 г. на СГС, І-3 състав, намира следното:
От фактическа страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с искова молба на Х. М. И. срещу
„Правен свят“ ЕАД, с която срещу ответника е предявен иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД за осъждането му да заплати на ищцата обезщетение
в размер на 25 100 лв. за причинените й неимуществени вреди от непозволено
увреждане чрез клевети, съдържащи се в публикация от *** г. в онлайн
изданието „Правен свят“ с уебсайт: ***, обективно, кумулативно съединен с
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава в
размер на законната лихва върху присъдената главница, считано от деня на
деликта-*** г. до окончателното изплащане на сумата.
С Разпореждане № 7583/16.12.2021 г., постановено по образуваното
гр.д.№ 12873/2021 г., СГС е разпоредил на основание чл.131 от ГПК на
ответника „Правен свят“ ЕАД да бъде изпратен препис от исковата молба и
доказателствата към нея за отговор.
2
Съобщението до ответника е изпратено на адрес: гр.София, ул. „Неофит
Рилски“ № 21, вх.Б, ет.1, който адрес е посочен в исковата молба.
Съобщението е върнато на 08.02.2022 г. в цялост с отбелязване, че
адресът е посещаван многократно, съответно на: 06.01.2022 г., 20.01.2022 г.,
08.02.2022 г. Връчителят е отбелязал, че по сведения на П. (ет.2) фирмата е
напуснала адреса преди две години. Няма фирмени знаци, табели, служители.
Нов адрес неизвестен.
Съдът е извършил служебна проверка в Търговския регистър, от която
установил, че вписаното седалище и адрес на управление, е именно адресът,
от който съобщението е върнато в цялост, поради което и с Разпореждане №
2132/11.02.2022 г. приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК.
На 13.05.2022 г. с Определение № 4346 насрочил делото за разглеждане
в открито съдебно заседание на 24.10.2022 г. от 13,30 часа, за която дата на
страните били изпратени съобщения. До ответника съобщението отново е
изпратено на вписания в Търговския регистър адрес: гр.София, ул. „Неофит
Рилски“ № 21, вх.Б, ет.1. На 20.07.2022 г. съобщението отново е върнато в
цялост с отбелязване на П. (ет.2), че такава фирма на адреса няма. Съдът е
извършил повторно служебна проверка в Търговския регистър, от която
установил, че вписаното седалище и адрес на управление, е именно адресът,
от който съобщението е върнато в цялост, поради което и Разпореждане №
13698/22.08.2022 г. приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК.
По делото са проведени две открити съдебни заседание, както следва:
на 24.10.2022 г., в което заседание процесуалният представител на ищцата е
поискал постановяване на неприсъствено решение. В това заседание съдът е
указал на ответника последиците по чл.239, ал.2 от ГПК при постановяване
на неприсъствено решение и на 01.12.2022 г., когато е обявил делото за
решаване, а на 02.12.2022 г. СГС е постановил неприсъствено Решение №
3752 на основание чл.238, ал.1 от ГПК.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
Искането за отмяна на постановеното неприсъствено решение е
подадено от надлежна страна – ответникът в първоинстанционното
производство и в срок /препис от решението не е връчван на ответника, но
ПДИ по образуваното въз основа на изпълнителния лист, издаден въз основа
3
на неприсъственото решение, е връчено лично на изпълнителния директор на
ответното дружество на 10.02.2023 г., а молбата за отмяна е подадена в съда
на 20.02.2023 г./, поради което се явява процесуално допустима.
По същество молбата за отмяна е неоснователна.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да
поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност
да участва в делото поради: 1) ненадлежно връчване на преписа от исковата
молба или призовките за съдебното заседание, 2) невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства, 3)
невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В случая молителят поддържа основанията по т.1 и т.2.
За да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл.
50, ал. 2 ГПК чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът
следва да е напуснал адреса, вписан в търговския регистър, без да впише
новия си адрес. Когато връчителят посещава адреса, той установява дали там
има табела с фирмата на търговеца или наименованието на юридическото
лице и обявено работно или приемно време, има ли сграда или помещения, в
които пребивава търговецът, негови представители или наети работници и
служители, както и следва да отрази сведения относно пребиваването на
търговеца на въпросния адрес и времето на това пребиваване. Ако не намери
такива, връчителят трябва да положи усилия да събере сведения познат ли е
на това място търговец с такава фирма, известно ли е някому юридическо
лице с такова наименование и пребивавали ли са техни представители или
работници и служители на посочения адрес и, по възможност, кога. Ако
връчителят събере сведения, наред с констатациите си, той трябва да отрази в
разписката към съобщението от кои лица ги е събрал, като впише имената и
адресите им; ако сведенията изхождат от служители на други фирми,
съответно техните имена, длъжности, адреси на фирмите, в които работят
тези лица. Излагането на посочените констатации от връчителя е необходимо,
за да се удостовери по надлежния ред кога и как са събрани сведения за
пребиваването на търговеца на съответния адрес, извършена ли е обстойна
4
проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от служители на
съответната фирма. Констатацията, че на адреса няма представители на
адресата, без отразяване на посочените обстоятелства, опорочава връчването
на съобщенията и призовките. В този смисъл - решение № 546 по гр. д. №
508/2011 г., IV г. о., ВКС; решение № 15 по гр. д. № 3719/2017 г., III г. о.,
ВКС; решение № 242 по т. д. № 2463/2017 г., I т. о., ВКС.
С оглед така установената съдебна практика, въззивният съд намира, че
при разглеждане на делото, Софийски градски съд не е допуснал нарушение
по призоваването на ответника по гр. д. № 12873/2021 г. Към този период, а и
към момента на депозиране на молбата по чл. 240 ГПК (нов адрес на
управление е вписан в ТР едва на 04.04.2023 г., т.е. в периода от 06.08.2014 г.
до 04.04.2023 г. адресът на управление е бил този, на които са изпращани
съобщенията по делото), вписаният в търговския регистър адрес на
управление е бил именно посоченият в исковата молба - гр.София, ул.
„Неофит Рилски“ № 21, вх.Б, ет.1. Призовката е била изпратена на този адрес,
като тя не е връчена, поради причината че не е имало обозначен офис
("канцелария" по смисъла на чл. 50, ал. 3 ГПК) и съществуването на такава
канцелария към правно-релевантния период не е доказано. Когато страната-
търговец е променила адреса си на управление и новият е неизвестен,
приложим е редът по чл. 50, ал. 2 ГПК. В случая, този ред е бил приложим по
отношение на адреса в гр.София, ул. „Неофит Рилски“ № 21, вх.Б, ет.1. Редът
по чл. 50, ал. 4, вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК - залепване на уведомление се прилага,
когато адресът на управление не е променен/напуснат, има обозначена
канцелария, но липсва достъп до нея или пък никое от лицата по чл. 50, ал. 3,
предл. 1 ГПК не се съгласи да приеме уведомлението. Обозначена канцелария
(офис) на адреса липсва, отделно от това е налице и информация от живеещия
на втория етаж П., че такава фирма на адреса няма, тъй като го е напуснала от
две години, а нов адрес е неизвестен. В случая ответникът - молител е
търговец, който има валидно регистриран адрес на управление, поради което
опитът да бъдат връчвани книжа на този адрес изчерпва задълженията на
връчителя, а и на съда за издирване на друг адрес. Разпоредбата на чл. 50, ал.
4 ГПК предпоставя поставяне на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК
само в хипотеза на невъзможен достъп до иначе помещаваща се на адреса
канцелария на търговското дружество или неоткриването на лице, съгласно
да получи призовката, но при безспорно обитаване на адреса от дружеството.
5
При липса на офис на търговското дружество на адреса по седалището
му/независимо дали изобщо се е помещавало на същия или последващо го е
напуснало/ функцията на уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК е изначално
компрометирана и поставянето му е напълно безсмислено /в този смисъл е
установената практика на ВКС в решение № 178 по т. д. № 835/2011 г. на І т.
о., решение № 256 по т. д. № 429/2017 г. на ІІ т. о., решение № 48 по т. д. №
1158/2014 г. на І т. о. /.
Съществуването на офис на молителя към правнорелевантния момент
не е доказано в настоящото производство, в който случай би била успешно
оспорена истинността на удостовереното от връчителя, имащо качеството на
официален свидетелстващ документ.
Следователно, в случая прилагайки разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК,
съдът не е нарушил правилата за връчване на съобщения и призовки, поради
което и молителят не е бил лишен от възможност лично или чрез
упълномощен от него процесуален представител да участва по делото и да
защити правата си, поради което и молбата за отмяна на основание чл. 240
ГПК, се явява неоснователна.
Въззивният съд намира за неоснователно виждането на молителя, за
това че е следвало да бъде призован и по друг начин, включително чрез
адреса на едноличния собственик, мейл или адрес за кореспонденция,
посочени в сайта. В ГПК не е въведено императивно правило, задължаващо
съда да приложи и други способи за уведомяване на страната по делото.
Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК съобщения и призовки на търговец и на
юридическо лице се връчват по вписаният в ТР актуален адрес на същите
правни субекти, като законовата фикция, регламентирана в чл. 50, ал. 2 ГПК
намира приложение единствено спрямо последният посочен в регистъра
адрес. Призоваването и връчването на съдебни книжа по друг начин – на
инцидентно посочени в документи по делото възможни адреси на търговеца и
на юридическото лице, чрез вписани в ТР телефон, електронна поща е
предоставено в дискреция на съда. Изцяло в този смисъл Решение № 7 от
23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1391/2018 г., III г. о., ГК.
Не е налице и хипотезата по чл. 240, ал. 1, т. 2 от ГПК доколкото
обявената противоепидемична обстановка в Република България не
представлява такова особено непредвидено обстоятелство, което ответникът
6
да не е могъл да преодолее. Тази обстановка е била обявена, считано от 14
май 2020 г. с Решение № 325 от 14 май 2020 година за обявяване на
извънредна епидемична обстановка на МС, а съобщението е връчено на
08.02.2022 г. На основание чл.6а, ал.4 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, по време на
извънредната епидемична обстановка всички съобщения и книжа се връчват
на посочения от страната електронен адрес, ако страната е поискала
връчването да става по електронен път. В този случай връчването се смята за
извършено от деня на изпращане на потвърждение за получаване на
съобщението. Ако потвърждение не бъде извършено в тридневен срок от
изпращане на съобщението, връчването се извършва по общия ред.
По горните съображения молбата с правно основание чл.240 ГПК
следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото молителят ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Т. П. на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 2 658 лв., определено на основание чл.9, ал.4 във
връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за осъщественото от нея процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, Апелативен съд – София, 8-ми граждански състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с правно
основание чл.240 от ГПК на „Правен свят“ ЕАД за отмяна на постановено
неприсъствено Решение № 3572/02.12.2022 г. гр.д.№ 12873/2021 г. по описа
на СГС, І-3 състав и връщане на делото за ново разглеждане.
ОСЪЖДА „ПРАВЕН СВЯТ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Княз Борис І“ № 123 да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Т. П., гр. ***, ул.
„***“ № ***, ет. ***, ап. *** адвокатско възнаграждение в размер на 2 658 лв.
/две хиляди шестстотин петдесет и осем лв./ за осъщественото от нея
процесуално представителство пред настоящата инстанция.
7
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8