№ 18849
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110120215 по описа за 2025 година
Ищецът В. И. е предявила искова молба пред РС – Габрово, при твърдения, че е
сключила с ответника „Креди Йес” ООД договор за заем № ***, в който е вписано, че дължи
такса ангажимент от 0,03 % или сумата 13,43 лева и такса експресно разглеждане в размер
667,13 лева.
Счита, че клаузите заобикалят закона, тъй като двете такси са във фиксиран размер,
надхвърлят заемната сума, липсва еквивалентност на престациите, нарушена е разпоредбата
на чл.143,т.9 ЗЗП, цели се неоснователно обогатяване на кредитора на кредитора, без да е
извършена услуга, налице е скрит разход, заобикаля се чл.19,ал.4 ЗПК, сочи се, че
действително приложения ГПР надвишава вписания, поради което потребителят е заблуден,
и това води до неравноправност на уговорката за ГПР, и нищожност, на основание чл.22
ЗПК, на договора за кредит, поради липса на реквизит по чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
Предявява се установителен иск за признаване договора за кредит за вищожен,
съединен с осъдителен иск за връщане на сумата 50 лева – сума, която се твърди да е платена
без основание от ищеца.
РС – Габрово е разпоредил да се изготви справка от НБДН, от която е видно, че
регистрираният постоянен адрес на ищцата е в Габрово,а настоящият – в София, като
първосезираният съд е прекратил производството пред себе си и делото е изпратено по
подсъдност на СРС, на основание чл.113 ГПК.
Ответното дружество, в срока за отговор оспорва основателността на иска, като сочи,
че цитираните основания за нищожност са неприложими . Твърди се, че договорът е
сключен чрез използване на средства от разстояние, като в рамките на подаване на
1
заявлението от ищеца, са били налице всички условия по договора, ищецът е избрал да
ползва услугата експресно кандидатстване, услугата е извършена от ответника, като сумата
действително е отпусната на същия ден. Твърди се, че ищцата е платила само сумата 800
лева на 8.12.2023г., предсрочно, като от нея не са търсени други суми. Прави се възражение,
че ищецът няма интерес от предявяване на иска, предвид твърдението, че задължението по
договора е предсрочно погасено, и твърдението, че кредиторът не е получил нещо повече от
главницата / възражение, което подлежи на доказване/.
Счита се, че предишението на ГПР не съставлява основание за недействителност на
целия договор, с оглед разпоредбата на чл.19,ал.5 ЗПК, счита се, че условието на
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е спазено, като същото не съдържа задължение за посочване на всички
разходи. Твърди се ГПР да е посочен ясно в СЕФ, като същият е изчислен по формула,
предвидена в приложение 1 към ЗПК., че ползването на услугата експресно разглеждане не е
задължително условие, нито е свързано с усвояване на паричната сума, или е част от
възнаградителната лихва, същата е избираема опция, порадие което е уговорена
индивидуално. Относно таксата ангажимент, твърди се, че същата отговаря на разпоредбата
на чл10а ЗПК,.
Предявен е : главен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка
с чл. 26, ал.1,пр.1 ЗЗД във връзка с чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК за признаване, че
договорът за кредит е нищожен, поради противоречие със закона; съединен при условията на
кумулативност, с осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: на 17.11.2023г. страните
са сключили договор за паричен заем, чрез използване на средства от разстояние, при
главница от 800 лева, посочен ГПР като цифра в договора 47,072 %, 3 вноски, фиксиран
ГЛП 2,50 %, като в договора е посочено, че се дължи такса ангажимент от 0,03 % на ден,
както и такса за експресно разглеждане на документи, страните не спорят, че главницата 800
лева е била предоставена от ответника на ищеца; Съдът е намерил, че страните не спорят, че
до падежа на последната вноска -21.5.2024г., ищецът е заплатил на ответника сумата 800
лева.
Съдът намира, че страните не спорят, че при аритметично изчисляване на ГПР, ако в
него се включи и таксата за експресно разглеждане на документи, то и размерът на ГПР
надвишава 50 %.
Договорът за кредит е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма
доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска
или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по
смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на … чл.11,
т.7-12 ЗПК…, договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания за
нищожност на договора е, че, за да е нищожен договора, то за тези задължения по договора
2
в него следва да липса информация, така че при сключването на договора, както и при
неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на първо време, каква
част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част за погасяване на
вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други разходи, такси
по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер на договора за
потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно
правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на интересите им, трябва
да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва, като се
допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с
първоначално определените срокове.
В договора е посочено, че ищцата дължи такса ангажимент от 0,03 % или сумата
13,43 лева и такса експресно разглеждане в размер 667,13 лева.
Клаузите заобикалят закона, тъй като двете такси са във фиксиран размер, почти
надхвърлят заемната сума, липсва еквивалентност на престациите, нарушена е разпоредбата
на чл.143,т.9 ЗЗП, цели се неоснователно обогатяване на кредитора на кредитора, без да е
извършена услуга, налице е скрит разход, заобикаля се чл.19,ал.4 ЗПК, сочи се, че
действително приложения ГПР надвишава вписания, поради което потребителят е заблуден,
и това води до неравноправност на уговорката за ГПР, и нищожност, на основание чл.22
ЗПК, на договора за кредит, поради липса на реквизит по чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
Двете такси следва да се включат в ГПР, тъй като отговарят на определението
„общи разходи по кредита“, по даденото от СЕС тълкуване на чл.3 от Директива 2008/48,
както следва: „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
„[ГПР]“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като
годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително
разходите, посочени в член 19, параграф 2.“
Както се посочи по – горе, посоченият в договора ГПР е по – нисък от действително
предвидения по договора, което се получава чрез заобикаляне на закона – предвижда се, чрез
въвеждане на института на двете такси – позволено от закона правно средство, да се
постигне забранен от закона резултат – нарушаване на разпоредбата на чл.19,ал. ЗПК, който
3
забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. По същество, доколкото разпоредбата на
договора, предвиждаща ГПР, не може да се замести по право с разпоредба на закона, нито
волята на страните да може да се замести от съда с тълкуване на останалите разпоредби на
договора, то и нищожната разпоредба на договора, посочваща ГПР, влече нищожност на
целия договор, защото същият не би бил сключен от ответното дружество както без
разпоредбата, предвиждаща неустойката по чл.21 от договора, така и без ГПР. Ето защо,
искът е основателен. /виж в този смисъл съображение 56 от Решение на СЕС по дело С –
714/2022 / “ С оглед на изложените съображения на втория и третия въпрос следва да се
отговори, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.“/ .
По предявения осъдителен иск. Същият намира основанието си в твърдението на
ищцата, че е платила на ответното дружество сума, в повече от предоставената главница. От
неоспорената от ответника, но приета от СРС съдебно – счетоводна експертиза, изготвена
по данни на ответното дружество и представена от него счетоводна справка, по договора от
17.11.2023г. , е постъпило едно плащане, на сумата 800 лева, на 8.12.2023г., с което кредитът
е бил погасен предсрочно. В счетоводната справка е видно вписване, че с плащането е
погасена само главница. Ето защо, недоказано е твърдението на ищцата, че с този кредит се
погасява предишно нейно задължение. Не са събрани никакви доказателства в негова
подкрепа. Съдът остави без уважение искането за повторна експертиза по молба от
24.9.2025г, защото същото е неконкретизирано – ищцата прави искане да се допусне
повторна експертиза по задача 3 в отговора, като ответникът не е поставял задачи. В
исковата молба не е формулирана задача, а и оспорването е голословно. Тук е моментът да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл.77,ал.1 ЗЗД, длъжникът би следвало да има разписка
за всяко плащане на свое задължение, а ако твърди, че с кредитора имат сключен друг
договор, с главницата по договора от 17.11.2023г. е погасена част от сума по предишен
договор, и с последвалото плащане е погасена сума не само за главницата от 17.11.2023г, то
е следвало да се ангажират писмени документи затова – за тези факти не са необходими
специални знания.
Ето защо, при установяване по делото, че с еднократното плащане, предсрочно, е
погасена главницата по договора от 17.11.2023г., дължима на основание чл.23 ЗПК, то и
осъдителния иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските. Ищцата е освободена от такси и разноски с определение на въззивния
съд. Ето защо, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по установителния иск в размер на 50 лева .
По останалите разноски. С решението на СЕС по дела № С – 224/19 и С – 259/19, се
прие, че при спор, иницииран от потребител, не следва същият да се осъжда на разноски,
4
съобразно отхвърлената част от претенцията му, защото се създава съществена пречка, която
може да възпре потребителя да упражни правото на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорните клаузи.
Ето защо, следва да се приеме, че защитата на потребителя е предвидена по негова
претенция – по предявен от потребителя иск, основаващ се на неравноправност на
разпоредби на договора или целия договор. Това е причината, въпреки отхвърляне на
осъдителния иск, на ответното дружество да не се присъждат разноски.
По претенцията на процесуалния представител на ищеца за определяне на
възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв, респективно – възражението на ответното дружество.
Възнаграждението се определя от съда, по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв, която препраща към
разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Искът за
нищожност е един, заявен на няколко основания, затова, възнаграждение следва да се
определи въз основа на този факт. Цената на иска е стойността на договора, който е под
1000лева/главница +уговорена възнаградителна лихва/, поради което и на основание
чл.7,ал.2,т.1 НМРАВ, възнаграждението, съобразено с ниската фактическа и правна
сложност на делото, следва да се определи на 400 лева, като съгласно § 2А ДР от същата
Наредба, да се присъди ведно с ДДС – общо сумата 480 лева / с нарочна молба,
процесуалният представител е представил доказателства за регистрация по ЗДДС/. От това
възнаграждение, съразмерно с основателната част на претенциите, на процесуалния
представител се присъжда сумата от 400 лева с ДДС.
По сумата 300 лева – депозит за ССЕ, предвид основателността на част от
претенцията, на ищцата се присъжда сумата 250 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от В. Н. И. ЕГН ********** с постоянен
адрес град ***, и настоящ адрес *** против „Креди Йес” ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град ***, че договор за потребителски кредит
№***/17.11.2023г е недействителен, на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.11,ал.1,т.10
ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. И. ЕГН ********** с постоянен адрес град ***, и
настоящ адрес *** против „Креди Йес” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град ***, осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД за връщане на
сумата 50 лева-дадена без основание сума по договор за потребителски кредит
№***/17.11.2023г
ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град *** да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата от 50 лева
държавна такса.
5
ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град *** да заплати на В. Н. И. ЕГН ********** с постоянен адрес град ***, и настоящ
адрес *** сумата 250 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град *** да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. ЕИК ********* с адрес град
Пловдив улица Борба № 3, ап.57, представлявано от адвокат Е. Г. И., сумата 400 лева
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищеца по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6