Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Плевен, 18. 02. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА
ЗАМФИРОВА
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 8805 по описа за 2018 година и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането. Постъпила е искова молба от ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***/представлявано заедно от Изпълнителните директори
Н.Д.Ч.и К.Р., род. на *** г, двамата чрез пълномощника си П.И.А.против Е.О.Ю.,
ЕГН **********,***,
с която е предявен иск с
правно основание чл.
410, ал. 1, т. 1 от Кодекса на
застраховането и цена на иска
2110, 99
лв. В срока по чл.131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който признава
иска.
Ищецът ЗАД
БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП се представлява от адв.
С.Г.от ***.
Ответникът Е.О.Ю., ЕГН **********,***, редовно призован, не се явява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на страните, прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможността ищецът да поиска от съда да се прекрати съдебното дирене и постановяването на решение при признание на
иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е
достатъчно да се укаже, че се основава на признанието на иска. В конкретния
казус са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК, тъй като ответникът е направил
изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и
т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната
може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че
предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т.
1 от КЗ е основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения размер. Ето защо, съдът постановява настоящото
решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви за това.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените в
настоящото производство деловодни разноски в размер на 290 лв. за адвокатско възнаграждение и 84,45 лв. за
държавна такса, съобразно представения списък на разноските.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ,
Е.О.Ю., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано заедно от
Изпълнителните директори Н.Д.Ч.и К.Р.,
род. на *** г, съдебен адрес ***, сумата от 2110, 99 лв. представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета ***по
описа на ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС, на
основание застрахователна полица ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Е.О.Ю.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от Изпълнителните
директори Н.Д.Ч.и К.Р., род. на *** г,
съдебен адрес ***
В, сумата от 374,45 лв, представляваща направените
деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение и за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: