Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 17.07.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...……..…… в публично …………….….
заседание
на шестнадесети юни .....................................................………..…….………………..….
през
2020/две хиляди и двадесета/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………..
Павлина Петрова, ………….…..………….........
като
разгледа докладваното от .....……………... съдията Виктор
Атанасов ...........................
административно
дело №117 по
описа за ................... 2020 година ...........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка
с чл.118, ал.1 и във връзка с чл.117, ал.3 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена
от Ю.М.Р., с постоянен адрес ***, с посочен съдебен адрес за призоваване и
връчване на книжа – *** - чрез адв.Б.М. от АК-***,
против Решение №2153-08-40 от 25.02.2020 год., издадено от директора на ТП на
НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата му против Разпореждане №***/прот. №*** от ***
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане е изменен размерът на личната му пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, В ЧАСТТА МУ относно определената начална
дата на отпускане на пенсията.
Жалбодателят
заявява в жалбата си, че счита решението за незаконосъобразно и постановено в
нарушение на материалния закон и че изводите на административния орган са
необосновани и неправилни, поради неправилното тълкуване и прилагане на закона,
вследствие на допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила в хода на административното производство, довели до необосновани материалноправни изводи. Твърди, че в решението си
административния орган е изложил едностранчиви и субективни мотиви, буквално
пренесени от Разпореждане №***/прот №***/*** год. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали и че без
всякакво съмнение, в случая се касае за нарушение на изискването на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, накърняващо правото му на защита и препятстващо осъществяването
на съдебния контрол за законосъобразност, съставляващо отменително
основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Според жалбодателя,
пенсионните органи не са разграничили условията за придобиване на правото на
пенсия от правилата за датата на нейното отпускане, като сочи, че пенсионният
орган се е позовал на чл.74, ал.1 и чл.75, ал.4 от КСО, касаещи определяне на
правото на пенсия за инвалидност и от кой момент се поражда то, като е
игнорирал разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО, касаещ
датата, от която се отпуска пенсията, а именно - от датата на заявлението до
ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ
в едномесечен срок от влизане на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). Сочи, че в
случая е подал заявление до ТЕЛК/РКМЕ/ под peг.№***/***
год., а Експертно решение (ЕР) №*** от зас.№*** от
*** год. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” *** е
получено от него на 04.09.2019 год. и е влязло в сила на 19.09.2019 год. и че на
19.09.2019 год. е подал заявление за отпускане на ЛПИОЗ в ТП на НОИ - Кърджали.
Жалбодателят заявява, че не е доволен от извода на
административния орган, че с обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане №***/прот.№***/ *** год. на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали не е определяна нова дата, на
която да се отпуска ЛПИОЗ, а само се изменял размерът й, тъй като имало
предходно разпореждане №***/пpот.№***/*** год, в което датата
04.09.2019 год. вече била определена и разпореждането като необжалвано било
влязло в сила. Жалбодателят твърди, че административният
орган неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО, като се
позовава на датата на инвалидизирането, която в
случая е по-късна от датата на освидетелстване от ТЕЛК, т.к. за отпускането на
пенсии за инвалидност е регламентиран специален ред за определяне на началната
дата, установен с разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО. Сочи, че разпоредбата е
специална по отношение на чл.94, ал.1 от КСО и изключва приложението й че същото
се отнася и за разпоредбата на чл.74 от КСО, тъй като законодателят изрично и в
отклонение на общата разпоредба на чл.94, ал.1 от КСО, не е обвързал датата на
отпускане на пенсията за инвалидност с датата на придобиване на правото (в
този смисъл Решение №2272/20.02.2018 год. на ВАС по АД №1145/2017 год., VI отд.). На следващо място в жалбата се твърди, че решението
не е достатъчно мотивирано и не съответства на изискванията за форма на писмен
административен акт, съгласно чл.59 от АПК и че изложените мотиви в решението
са единствено в насока излагане на фактологията по
отпускането на пенсия за инвалидност, но в същото време липсва необходимата
яснота и законовообвързани мотиви в подкрепа на
крайното решение за отхвърляне на жалбата. Жалбодателят
счита, че в случая единственият спорен въпрос, възникнал на база обжалваното
решение, е правен и той е: От коя дата следва да бъде отпусната тази пенсия?
Твърди, че пенсията е следвало да му бъде отпусната от 01.12.2016 год. -
датата, на която е подал Молба-декларация до ТЕЛК, като се позовава на
изпълнение условията на чл.94, ал.3 от КСО и че видно от обжалваното решение,
неправилно административният орган намира за приложима хипотезата на чл.94,
ал.1 от КСО, според която, „Пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата
на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено
в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на
2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се
отпускат от датата на подаването им.”, като директорът на ТП на НОИ счита, че
пенсията му не може да бъде отпусната от датата на подаване на заявлението до
ТЕЛК, тъй като към тази дата правото на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване още не било възникнало, тъй с като ЕР на ТЕЛК била определена дата
на инвалидизиране 04.09.2019 год. Счита, че
административният орган неправилно е приложил закона, като е определил датата
04.09.2019 год. като начална за изплащане пенсията му, т.к. същият не
разграничил условията за придобиване правото на пенсия от правилата за датата
на нейното отпускане. Жалбодателят счита, че безспорно
придобива право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване съобразно
условията на чл.74, ал.1, т.4 от КСО - загубена работоспособност и осигурителен
стаж, придобит до датата на инвалидизирането,
по-голям от 5 години (30г.), като сочи, че същевременно, в чл.94 от КСО са
обособени самостоятелни разпоредби за датата на отпускане на пенсията и че първата
от тях касае общо пенсиите и добавките към тях, като обвързва датата на
отпускане на пенсията с определен срок за подаване на заявлението за
пенсиониране от датата на придобиване на правото на пенсиониране. Сочи, че за
отпускането на пенсии за инвалидност, обаче, е регламентиран специален ред за
определяне на началната дата, установен с разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО и
че тази разпоредба е специална по отношение на чл.94, ал.1 от КСО и като такава,
изключва приложението й. Счита, че разпоредбата следва да се приеме за
специална и по отношение на чл.74 от КСО, тъй като законодателят изрично и в
отклонение от общата хипотеза на чл.94, ал.1 от КСО не е обвързал датата на
отпускане на пенсията за инвалидност с датата на придобиване на правото. Сочи,
че според чл.94, ал.3 от КСО, „Пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ
се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи
за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното
решение на ТЕЛК (НЕЛК).”, а в настоящия случай, Експертно решение (ЕР) № *** от
зас.№***/ *** год. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” *** е получено от него на същата дата и по
отношение на него, на 19.09.2019 год. е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано
в предвидения в чл.112, ал.1, т.3 от Закона за здравето 14-дневен срок от
получаването му. Сочи, че безспорно Заявлението за отпускане на пенсията с
необходимите документи за пенсиониране е подадено в ТП на НОИ - Кърджали на
19.09.2019 год., т.е. в едномесечен срок от влизането в сила на експертното
решение на ТЕЛК и че са били изпълнени всички изисквания на чл.94, ал.3 от КСО,
като пенсията е следвало да бъде отпусната от датата на подаване на заявлението
до ТЕЛК, а именно 01.12.2016 год. Твърди, че след като е спазил срока по
смисъла на чл.94, ал.3 от КСО, то приложима е специалната разпоредба на чл.94,
ал.3 от КСО и че правнорелевантните факти, които
обосновават основателността на претендираното от него
субективно материално право, включват установяването на инвалидизиране,
придобития осигурителен стаж, спазване на срока по чл.94, ал.3 КСО. Съобразно
установените фактически обстоятелства, жалбодателят счита,
че след като пенсията му е отпусната с неправилна начална дата, обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали подлежи на отмяна от съда и че следва
да му се отпусне пенсия за инвалидност поради общо заболяване в хипотезата на
чл.94, ал.3 от КСО и то от датата на подаване на заявлението - 01.12.2016 год.,
която е документирана в писмените доказателства по административната преписка. Излага
и довод, че смисълът на разпоредбата е в последиците, а именно - че с издаване
на експертното решение възникналото право на пенсия е със завършен фактически
състав и може да бъде упражнено и че с това експертно решение се установяват правнозначими факти преди издаването му, като например -
датата на инвалидизиране, който факт придобива правно
значение, когато бъде установен в експертното решение. Сочи, че според нормата
на чл.73, ал.1 от КСО, правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането, а съгласно чл.94, ал.1, изр.първо от КСО,
пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, като отново твърди,
че в случая пенсионните органи не са разграничили условията за придобиване
правото на пенсия от правилата за датата на нейното отпускане, като сочи
съдебна практика в този смисъл. Жалбодателят твърди,
че като не е съобразил горното и е потвърдил разпореждането на пенсионния
орган, директорът на ТП на НОИ - Кърджали е издал акта си в противоречие с
материалния закон, а оспореното решение се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено. Счита, че тъй като естеството на въпроса не позволява решаването
му по същество, на основание чл.173, ал.2 от АПК, административната преписка
следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по определяне
на датата, от която следва да му бъде изплащана личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, при съобразяване със задължителни указания по прилагане
на закона. По изложените съображения счита, че решението на директора на ТП на
НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №***/пpoт.№*** от *** год. е издадено в нарушение на административно
производствените правила, регламентирани в чл.7 от АПК и че допуснатото
нарушение е обусловило и неправилно приложение на материалния закон, а освен
това, че оспорваният акт е издаден и при несъблюдаване целта на закона. Поради
това и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, жалбодателят
моли съда да отмени Решение №2153-08-40 от 25.02.2020 год. на директора на ТП
на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №***/пpoт.№***/***
год., в частта му, с която е определен началния момент на отпуснатата му лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както и претендира да му бъдат присъдени
разноските по делото.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят
Ю.М.Р., с
постоянен адрес ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощен
процесуален представител – адв.Б.М. от АК-***, който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и моли съда да уважи жалбата по съображенията и
аргументите, които подробно са изложени в жалбата, както в подкрепа на
изложеното цитира и съдебна практика на ВАС. Моли съда да отмени като
незаконосъобразно обжалваното решение и делото да бъде върнато за ново
произнасяне, както и да бъдат присъдени на жалбодателя
направените разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно
призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален
представител – юрк.Д. Я., който заявява, че оспорва
жалбата и счита същата за неоснователна, а обжалваното решение намира за
законосъобразно. Счита, че доводите в жалбата, относно началната дата на
отпускане на инвалидната пенсия на жалбодателя, касае
друг административен акт, докато обжалваното разпореждане е издадено на
основание чл.10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, която
разпоредба предвижда определяне на пенсията в действителен размер и изменението
й от датата на нейното отпускане и че следователно, липсва законово основание
за определяне на друга дата, различна от датата, на която е отпусната пенсията.
Отделно от това, счита, че пенсията правилно е отпусната от датата на инвалидизиране на лицето – 04.09.2019 год., съобразно
разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО, в редакцията й, която е в сила от
01.01.2019 год., според която, пенсия за инвалидност се отпуска от датата на
внасяне на документите в ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране,
ако в едномесечен срок от влизане в сила на решението от ТЕЛК, документите за
пенсиониране са представени в НОИ. Сочи, че ако жалбодателят
не е бил доволен от началната дата, от която му е отпусната пенсията, е
следвало да обжалва първото разпореждане, с №20/23.10.2019 год. Моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен
срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез
ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е
длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В настоящия
случай, оспореното решение е изпратено на жалбодателя
Р. със съпроводително писмо с Изх.№***/*** год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.8/, като е получено лично от
него, на 06.03.2020 год., видно от приложеното към административната преписка
заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод
*** на „Български пощи” ЕАД ***/л.11/. Жалбата е подадена по пощата, с
препоръчана пощенска пратка, на датата 11.03.2020 год. видно от пощенското клеймо на приложения по
преписката плик/л.7/, чрез административния орган, чиито акт
се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в
деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№*** от *** год./л.3/. От това следва, че жалбата
е подадена по установения ред, на 5-ия/петия/ ден
след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО,
респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на
акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в
срок, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която
е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която с
оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Със
заявление, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№*** от *** год./л.30-л.31/, жалбодателят
Ю.М.Р. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, като за целта е представил набор от документи за осигурителен стаж
и осигурителен доход. От приложеното Експертно решение №*** от *** год. на ***
състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***/л.32/, е видно, че по повод
освидетелстване, на жалбодателя Ю.Р. са определени **%/**
на сто/ трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране
- 04.09.2019 год. и срок на инвалидността до 01.09.2021 год., за 2 години. С Разпореждане
№***/прот. №*** от *** год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване”/„ПО”/ в ТП на НОИ – Кърджали/л.22/, на жалбодателя
Ю.М.Р., на основание чл.74, ал.1 от КСО, е била отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, считано от 04.09.2019 год., в минимален
размер - *** лева, съгласно чл.75, ал.4 от КСО, до определянето на размера й по
реда на КСО.
Впоследствие, с Разпореждане №***/прот.№*** от ***
год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.14-л.15/, основание чл.99, ал.1, т.2, буква „д” от КСО, във връзка с чл.10, ал.2
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване на жалбодателя Ю.М.Р. е изменена,
считано от датата на нейното отпускане - 04.09.2019 год. същата е определена в
действителен размер от *** лева. Това
разпореждане, видно от приложеното към административната преписка заверено
копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод
*** на „Български пощи” ЕАД ***/л.13/, е получено лично от жалбодателя
Ю.Р. на датата 20.01.2020 год., като против него е подадена в срок жалба до
директора на ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№*** от *** год. на ТП на НОИ –
Кърджали/л.12/. В същата жалбодателят Р. е изразил несъгласие с така постановеното
разпореждане и по-конкретно с това, че пенсията му е актуализирана, считано от
04.09.2020 год. В жалбата са изложени доводи и аргументи, като със същата е
поискано, пенсията да се отпусне от датата, на която са подадени документите на
жалбодателя в ТЕЛК.
По повод този жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-40 от
25.02.2020 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали/л.9-л.10/, с което е отхвърлена,
като неоснователна, жалбата на Ю.М.Р., против Разпореждане №***/прот. №*** от *** год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане е възстановена
личната му пенсия за инвалидност, в частта му относно
определената дата на отпускане на пенсията. В мотивите към
това решение, административният орган е изложил мотиви, като е извел и извод, че при положение, че
пенсията за инвалидност на Ю.Р. е отпусната първоначално с Разпореждане №***/прот.№*** от *** год., считано от 04.09.2019 год., то
липсва законово основание същата да се измени и определи в действителен размер
по реда на чл.99, ал.1, т.2, буква „д” от КСО, считано от дата, различна от
датата, на която същата е била отпусната. Посочил е също така, че при
извършената в хода на производството проверка за законосъобразност на издадено
Разпореждане №***/ прот.№*** от *** год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, не са установени никакви нарушения на
административно-производствените правила, които да доведат до неправилното
издаване на обжалваното разпореждане, с което пенсията на Ю.М.Р. е изменена и
определена в действителен размер, считано от датата на нейното отпускане. Предвид
изложеното, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №***/прот.№*** от ***
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на ПОИ - Кърджали е
правилно и законосъобразно, постановено при стриктно спазване на материалния
закон и на база наличните писмени доказателства, с оглед на което следва да
бъде потвърдено, поради което и с решението е отхвърлил жалбата на Ю.М.Р. срещу
така издаденото разпореждане, като неоснователна.
При така
установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните,
Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на
служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.98, ал.1, т.1 (доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от
1.01.2020 г.) от
КСО, пенсиите
и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица,
определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт; разпореждането се издава в срок до 4 месеца от
подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или
данни съгласно предвиденото в наредбата по чл.106; в случаите на прилагане на
международен договор, по който Република България е страна, или на европейските
регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се
издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и
данни. От това следва, че ръководителят на „Пенсионното осигуряване” към ТП на
НОИ - Кърджали е териториално и материално компетентен орган, да издава
разпореждания за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии. На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се
подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната
разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният
административният акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП на НОИ –
Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на
неговата материална и териториална компетентност.
Решението е
издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена
форма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени
фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната
норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на
административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след
като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117,
ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
Така,
всъщност, предмет на спора по същество е материалната законосъобразност на
акта, като по отношение на същата, т.е. по отношение съответствието с
приложимите материалноправни норми, съдът намира
следното:
Основният
довод, инвокиран в подадената жалба и поддържан в
хода по същество е, че в случая, че изменената лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, в размер на *** лева месечно, е следвало да бъде
актуализирана, т.е. отпусната, считано от датата на заявлението, подадено от жалбодателя Р. до ТЕЛК – 01.12.2016 год., а не от датата
04.09.2019 год., от която дата тази пенсия е била първоначално отпусната и
която дата е приета за дата на инвалидизиране и е
посочена в Експертно решение №*** от *** год. на *** състав на ТЕЛК към МБАЛ
„Д-р Атанас Дафовски” АД ***, т.е. спорният въпрос е
относно датата, от която следва да се актуализира и отпусне изменената лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в размер на *** лева месечно.
По този
въпрос съдът в настоящия състав намира следното:
С първото
посочено по-горе разпореждане - Разпореждане №***/прот.
№*** от *** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали,
на жалбодателя Ю.М.Р., на основание чл.74, ал.1 от КСО, е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за **
на сто трайно намалена работоспособност, в минимален размер - *** лева,
съгласно чл.75, ал.4 от КСО, която в т.3 на същата алинея 4 регламентира, че
размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване за лица с трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, от 50 до 70.99 на сто, не
може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер по чл.70, ал.12. В това
разпореждане пенсионният орган е посочил, че лицето има навършена възраст 51
години и осигурителен стаж към датата на инвалидизиране
(04.09.2019 год.) – 28 год., 05 мес. и 28 дни и че
пенсията се отпуска и изпаща в минимален размер до определянето й по реда на
КСО, като в разпореждането изрично е посочено, че пенсията се отпуска/се
изплаща/ от 04.09.2019 год., а освен
това, в същото е било указано, че същото може да се обжалва, съгласно чл.117,
ал.2 от СКСО, пред ръководителя на съответното Териториално поделение на НОИ, в
едномесечен срок от получаването му. По делото не са представени никакви
доказателства това разпореждане да е било обжалвано, вкл. и по отношение на
датата на отпускане на пенсията, нито има такива твърдения, от което следва, че
същото е влязло в законна сила, вкл. и по отношение датата на отпускане на
пенсията, като по този въпрос, всъщност, между страните няма спор.
Оспореното
в настоящото производство Разпореждане №***/прот.№*** от *** год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е издадено на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „д” от КСО, във връзка с чл.10, ал.2
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/. С него, личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване на жалбодателя Ю.М.Р. е изменена, като същата е определена
в действителен размер от *** лева. В това
разпореждане пенсионният орган е посочил, че лицето има осигурителен стаж към
датата на инвалидизиране (04.09.2019 год.) – 30 год.,
08 мес. и 26 дни, като в същото е посочено, че
пенсията в този размер следва да изплаща от датата 04.09.2019 год., т.е. считано от датата на нейното отпускане -
04.09.2019 год., която дата е определена
с влязлото в сила предходно Разпореждане №***/прот.
№*** от *** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали.
В тази
връзка следва да се отбележи, че посочената, като правно основание за издаване
на Разпореждане №***/прот.№*** от *** год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, разпоредба на чл.99, ал.1, т.2, буква „д” от КСО регламентира, че
влязлото в сила разпореждане по чл.98 може да се измени или отмени от
органа, който го е издал, по инициатива на органа – когато се установи, че
пенсията е определена в неправилен размер, а нормата на чл.99, ал.2, т.2 от КСО
изрично регламентира, че в случаите по ал.1, разпореждането се изменя или се
отменя: по т.2/каквото е и оспореното, което е издадено на основание ал.1, т.2, буква „д”/ - от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ -
от датата по чл.94. Анализът на тези норми сочи, че влезлите в сила
разпореждания могат да се изменят на посочените основания само досежно размера на отпуснатата пенсия, но не и по отношение
началната дата, от която тази пенсия е отпусната.
Както бе
посочено и по-горе, Разпореждане №***/прот.№*** от *** год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което е изменена пенсията на Ю.Р., е
обжалвано единствено в частта относно началната дата на изплащането на
пенсията. При посочената по-горе законодателна уредба е ясно, че решаването на
този спорен въпрос е обусловено, съгласно чл.99, ал.2 от КСО, от предпоставките
и основанието за извършеното изменение на
размера на пенсията. След като органът по пенсионното осигуряване е приел, че
конкретните фактически обстоятелства обосновават приложението на чл.99, ал.1,
т.2, б.„д” от КСО, а именно - пенсията е била определена в неправилен размер,
то предвид влязлото в сила предходно Разпореждане №***/прот.
№*** от *** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали,
пенсионният орган при издаването на оспореното Разпореждане №***/прот.№*** от *** год. е
обвързан от разпореденото с предходното разпореждане
и най-вече е обвързан по отношение на датата, от която е отпусната личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По силата на посочения чл.99,
ал.2, т.2 от КСО и чл.12, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/,
съгласно която, когато по реда на ал.1, т.е. и на основанията по чл.99 от КСО/чл.12,
ал.1, т.4/, се определи пенсия или добавка към нея в по-голям размер, разликата
се изплаща и за минало време, то посоченото правно основание за изменение размера на пенсията на жалбодателя, а именно - чл.99, ал.1, т.2, б.„д” от КСО, предпоставя единствено възможния извод, че началната дата,
от която следва да се счита за определен и
се отпуска новият размер на пенсията, съответно и да се изпрати за минало
време, е датата на отпускането на пенсията – 04.09.2019 год., определен с предходното, влязло в законна сила,
Разпореждане №***/прот. №*** от *** година.
Ясно е, че обхватът
на проверката от горестоящия орган – директорът на ТП
на НОИ – Кърджали, е бил ограничен, предвид изложеното в подадената до него
жалба, само до законосъобразността на определената в разпореждането начална
дата на изплащане на изменения размер на пенсията за инвалидност поради общо
заболяване, която е в пряка законоустановена
зависимост от основанието, на което е извършено изменението в размера на тази пенсия.
След като с оспореното в настоящото производство решение директорът на ТП на
НОИ – Кърджали е приел, че тази дата правилно е определена в обжалваното Разпореждане №***/прот.№***
от *** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали
и пенсионният орган не е имал основание за промяна на същата и съответно е
отхвърлил жалбата като неоснователна, е постановил един материално
законосъобразен административен акт, при правилно приложение на относимите материалноправни
разпоредби на закона.
Така, с
оглед всички изложени по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира, че
оспореният в настоящото производство административен акт е постановен от
материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с
необходимото съдържание, при спазване на установените
административно-производствени правила, при правилно приложение на материалния
закон, а като такъв се явява и издаден в съответствие с целите на закона и не
са налице основания за отмяната му.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената жалба от Ю.М.Р., с
постоянен адрес ***, чрез адв.Б.М. от АК-***, против
Решение №2153-08-40 от 25.02.2020 год., издадено от директора на ТП на НОИ
- Кърджали, с което е отхвърлена жалбата
му против Разпореждане №***/прот. №*** от *** год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане е изменен размерът на личната му пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, в частта му относно определената дата на отпускане на
пенсията, за неоснователна и недоказана, поради което и с решението по
настоящото дело, жалбата срещу това решение следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора по настоящото дело, съдът не следва да се произнася по въпроса
за деловодните разноски, тъй като такива не са претендирани
от ответника по жалбата, а и реално, такива не са сторени от него в настоящото
производство.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.М.Р.,
с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, подадена чрез адв.Б.М.
от АК-***, против Решение №2153-08-40 от 25.02.2020 год., издадено от директора
на ТП на НОИ - Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата му против Разпореждане №***/прот.
№*** от *** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали,
с което разпореждане е изменен размерът на личната му пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, В
ЧАСТТА МУ относно определената начална дата на отпускане на пенсията.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред
Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/
– дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: