Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1225
гр.Пловдив 12.10.2018 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Х граждански състав, в открито заседание на 13.09.2018 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР
ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря: Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия РУМЯНА АНДРЕЕВА гражданско въззивно дело № 1080/2018 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Свилена –
земеделска земя” ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К**” № *, чрез адв.И.Д., против Решение № 937 от 19.03.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 7553/2017 г. на ПРС –
ІІІ гр.с-в, с което е признато за установено по отношение на него, че И.И.Т., ЕГН: **********
и М.И.Т., ЕГН: **********,***, са собственици на основание давностно владение
на поземлен имот № 018016 по плана за земеразделяне на село З***, община
Родопи, област Пловдив, находящ се в местността „К****” в землището на село З.,
начин на трайно ползване: НИВА, целият с площ от 1,016 дка, при граници и
съседи: поземлен имот № 018015, поземлен имот № 018107, поземлен имот № 999999,
поземлен имот № 018020, поземлен имот № 018197 и поземлен имот № 018196, като
„Свилена – земеделска земя” ООД „Свилена – земеделска земя” ООД, ЕИК: *********
е осъдено да предаде владението на И.И.Т., ЕГН: ********** и М.И.Т., ЕГН: **********
върху посочения поземлен имот. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено,
като вместо него се постанови въззивно решение по съществото на спора, с
което субективно
съединените искове да се отхвърлят. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемите
страни И.И.Т.
и М.И.Т., чрез представителя им по делото
адв. И.С. оспорват въззивната жалба като
неоснователна. Молят решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Претендират заплащането на разноски за инстанцията.
Пловдивският
Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от
лице, имащо право на
жалба и като такава е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Ищците И.И.Т. и М.И.Т., въззиваеми
страни в настоящото производство, са основали исковете си по чл.108 ЗС против
ответника „Свилена
– земеделска земя” ООД на твърдението, че са придобили
правото на собственост върху процесния недвижим имот № 018016, съседен на имот на
ищеца И.И.Т. с административен адрес ***,
като още през 1982 г. са заградили
имот № 018016, представляващ земеделска земя, като на границата му със
застроеното дворно място на И.И.Т. материализирали врата, чрез която единствено
те осъществявали достъп до имота. Твърдят, че още същата година построили в
него овчарник и започнали да отглеждат овце, засадили и овощни дръвчета.
Твърдят, че от 1982 г. до 2017 г. са владяли имота явно, постоянно и необезпокоявано от никого,
като през този период отглеждали в имота овце, а когато преустановили тази
дейност, се занимавали с дръвчетата и с отглеждането на кокошки, а оградата на
имота в нейната цялост е съществувала от всички страни на имота, а в селото се е знаело кой е собственикът на
имота и кой го стопанисва и през целия този период никой не им е оспорвал
собствеността и никой друг не е осъществявал фактическа власт върху имота. Въз
основа на тези твърдения считат, че са придобили правото на собственост върху имота по давност
вследствие на продължилото в продължение на 35 години давностно владение. Излагат
твърдения, че през месец април 2017 г. управителя на ответното дружество им заявил,
че е купил имота и идва да го види, а на
10.05.2017 г. ответното дружество било въведено във владение в имота от ПЧСИ
при ЧСИ Мариана Обретенова. Считат, че със закупуването на имота на публична продан ответникът
не е придобил права върху имота, поради което го владее без правно основание.
Ответникът „Свилена – земеделска земя” ООД – гр. Свиленград с
отговора на исковата молба е оспорил
иска като неоснователен. Възразил е, че през 1994 г. процесният имот е бил
възстановен на Ю. Г. К., който е праводател на длъжника по изп.д.№ 45/2015 г.
на ЧСИ Мариана Обретенова, по което е извършена публична продан, след която
имотът му е бил възложен с постановление за възлагане. Възразява, че при
възстановяване на собствеността върху имота през 1994 г. неговият собственик е
бил въведен във владение, след което
никой не е упражнявал давностно владение върху имота.
За да се признае на едно лице
правото на изключителна собственост по отношение на един чужд недвижим имот,
разпоредбата на закона /чл.79, ал.1 ЗС/
установява, че претендиращият собствеността на имота следва да е упражнявал за период
по-дълъг от 10 години фактическата власт по
отношение на конкретната вещ без противопоставяне от страна на собственика и
без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца, както и да е демонстрирал
по-отношение на лицето - собственик на вещта поведение на пълноправен
собственик.
От доказателствата по делото се
установява следното:
Процесният имот № 018016 представлява
земеделска земя – нива, като правото на собственост върху същия е било
възстановено с план за земеразделяне на 11.04.1994 г. с Решение № 12064/11.04.94
г. на ПК-Община Родопи – Пловдив, на Ю. Г. К., род. на *** г. С протокол от
04.05.1994 г. на ПК-Община Родопи – Пловдив същият е бил въведен във владение в
имотите, описани в Решение № 12064/11.04.94 г.
С
нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ №129, том
24, дело № 15584/29.10.1996 г. за собственици на процесната нива на основание
влязло в сила решение на ПК № 12064/11.04.1994 г. по чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ и
чл.27 ППЗСПЗЗ са признати наследниците на Ю. Г. К., измежду които и Й. Г. К.,
род. на *** г.
Спрямо
този имот е било насечено принудително изпълнение против длъжника по изп.д.№
1291/2010 г. на ЧСИ М.Обретенова – Й. Г. К., видно от протоколи за опис на
недвижим имот от дата 22.02.2011 г. и 05.11.2013 г. С постановление за
възлагане на недвижим имот от 31.08.2011 г., вписано в СВ Пловдив под акт №
23525/11.10.2011 г., 1/6 идеална част от имота е възложена на купувача по
публичната продан С. З. А.. С постановление за възлагане на недвижим имот от
05.06.2014 г., вписано в СВ Пловдив под акт № 27479/05.11.2014 г., 1/12 ид.
част от имота е възложена на ответника „Свилена – земеделска земя” ООД. С влязло в сила постановление за възлагане на
недвижим имот от 22.12.2016 г., вписано в СВ – Пловдив под акт №
2334/02.02.2017 г., след проведена публична продан на съсобствен недвижим имот по
изп.д.№ 45/2015 г. на ЧСИ М.Обретенова процесният имот е възложен на „Свилена – земеделска земя” ООД.
С протокол за въвод във владение от 10.05.2017 г. по изп.д.№ 45/2015 г. на ЧСИ
М.Обретенова ответникът е въведен във владение на имота. Безспорно е по делото,
че ответното дружество и към момента е във владение на имота след осъществения
на 10.05.2017 г. въвод.
Във връзка с
твърденията в исковата молба за придобиване на имота по давност ищците са
ангажирани гласни доказателства. Установява се от показанията на свидетеля Р. Л.,
роден през 1965 г., че същият познава ищците от ранната си детска възраст, от
когато са били съседи в с.З.. Същият сочи, че знае за дворното място зад къщата
на ищците, в което имало овчарници, там последните отглеждали животни.
Свидетелят сочи, че помни това място винаги да е било оградено, преди в него
имало покрит навес – до преди около 10-15 години, а в момента навесът бил
премахнат. Според свидетеля в селото се знае, че този имот е на ищците.
Свидетелят сочи, че източната граница на имота е тухлена висока ограда.
Оградата и навесите са правени отдавна, откакто той се помни, допълнително нищо
не е правено. Вторият свидетел на ищците В. Ф., род. през 1955 г. сочи, че с
ищците са съседи в с. З. от 70-те години на ХХ век. Имотът на Т. бил къща, а в
задната част имало дворно място, което те ползвали откакто се познават. Мястото
било заградено с мрежи, после сложил тръби като ограда и бетонни колове, там
отглеждали овце и кокошки, имало дръвчета. Дворното място било зад целия двор
на ищците. Точно зад стопанските постройки имало врата, от която се излизало. Мястото
винаги било заградено и се знаело, че е на ищците. Свидетелят не е виждал друг
да ползва имота. В мястото се влизало само през вратата, граничеща с двора на Т..
Свидетелят изяснява, че откакто Т. заградил преди повече от 20 години, когато
били поставени бетоновите колове и тръби, друг не е ползвал имота, само ищците.
Свидетелят е виждал управителя на
ответното дружество, който заявил, че имотът е негов.
По делото пред РС е разпитана като свидетел В.
Т. – помощник ЧСИ при ЧСИ Мариана Обретенова. Същата сочи, че при извършването
на въвода във владение в с. З. били поставените колчета, определящи границите
на имота, като преди това нямало ограда или друго означение на същия. До имота
имало свободен достъп; в него нямало останки от сгради. По време на извършване
на въвода дошъл ищецът Т., който започнал да крещи по тях, но не възразил срещу
въвода.
От
показанията на свидетеля С. Н. се установява, че при въвода на 10.05.2017 г.
извършил трасиране на процесния имот. Свидетелят сочи, че напречно по дължината
на парцелите, в дъното на имота, имало три стопански постройки, които имали
врати към имота, като в края на всяка с някаква тел била преградена напречно.
Тези телени огради вървяли вътре в имот 18016. В имота имало свободен достъп
откъм нивите. Като приключил работата си, излязъл някакъв човек, във видимо
нетрезво състояние, който той не познава, като същият започнал да ги нагрубява.
При въвода освен този човек свидетелят не е срещнал никой в имота.
Управителят
на ответното дружество по реда на чл.176 ГПК заявява, че имотът не е имал
ограда при въвода на 10.05.2017 г. в присъствието на ПЧСИ и геодезист. Влезнал
е в имота през 2014 г., когато закупил идеална част от същия от съдебен изпълнител.
Ищецът се появил на въвода през 2017 г., но бил във видимо нетрезво състояние.
Пред въззивната
инстанция са събрани показанията на свидетеля В. Б., род през 1950 г., който
познава ищеца И.Т. от дете, двамата са съседи, като живеят през една къща.
Свидетелят сочи, че неговият имот граничи с имота на Т., в имота си ищецът
отглеждал овце, имал сеновал. Свидетелят сочи, че от 1993 г. обработва
земеделска земя и понеже целият имот на Т. бил ограден, поискал от него разрешение
да му отстъпи една пътечка с ширина метър и половина, за да преминава през него. След даденото от ищеца разрешение, ищецът
преминавал през него в един дълъг период - от 1993 до 2003 г. Тогава се
разболял и започнал да се отказва, но до 2007 г. все минавал. След това си
свалил мрежата. Свидетелят сочи, че имотът е бил винаги заграден – с дървени
ритловици и някаква мрежа. През целия период, когато е преминавал през имота,
никой не е идвал да го притеснява, да му казва, че няма да минава.
По
делото пред РС е прието заключение на вещото лице В. Р. по назначената СТЕ,
според което след извършени два огледа
на място на 08.01.2018 г. и на 08.02.2018 г. вещото лице е констатирало, че процесният имот представлява земеделска земя,
с регулацията на селото в най-западната му част, като по границата с
регулацията – югоизток, граничи с постройка с допълващо застрояване, находяща
се в имота на ищеца и съседни имоти на юг от имота на ищеца. По граничещия зид
на ищеца има два отвора с монтирани врати, а по граничещите зидове на
останалите два имота – на юг от имота на ищците има по два отвора за всеки от
имотите с монтирани врати. На североизток има е налице съществуваща ограда от 6
броя бетонови колове и монтирана компрометирана оградна мрежа. Между двете врати,
монтирани в граничещия зид на ищеца има вътрешна преградна ограда от бетонови
колове и компрометирана градинска мрежа. На северозапад (дълга страна)
съществува ограда от бетонови колове, положени хоризонтално с размери 10/10 и с
дължина 3,40 м., наредено шахматно. Хоризонталните колове самонтирани между 17
броя двойки колове, като по тази начин е укрепена самата ограда. Вертикалните
колове са монтирани на средно разстояние около 5 метра. От външния край на
хоризонталните колове е монтирана телена оградна мрежа, силно компрометирана и
ръждясала. В югозападния край вместо хоризонтални колове са монтирани 3 реда
дъски с фуги между тях и с обща височина 75 см. закрепени на 5 броя вертикални
колове. Отделно е монтирана мрежа за заграждане на птичарници, също
компрометирана и с нарушена цялост, която е преметната през оградата. На югозапад оградата представлява монтирана
компрометирана и ръждива телена мрежа, закрепена на 6 броя вертикални бетонови
колове. Според вещото лице оградата, ограждаща три от имотните граници и
вътрешната напречна преградна ограда е изпълнявана : бетоновите колове и
хоризонталните дъски в южната част на дългата страна – в началото на
деветдесетте години на миналия век; телената поцинкована мрежа – градинска и за
птичарници – в по-късен период.
Въз основа на така събраните
доказателства се правят следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Тази норма
е въведена с цел да се защитят правата на бившите собственици в процеса на реституиране на имотите им, като се предвиди, че изтеклата до този момент / до 21.11.1997 г. / придобивна давност за такива имоти се заличава с обратна сила, по принципа, че срещу онзи, който не може да води иск, давност не тече. След тази дата придобивната давност е допустим способ за придобиване на вещни права върху реституирани имоти, включително и такива по ЗСПЗЗ.
Установено е по делото, че процесният
недвижим имот представлява земеделска земя и че същият е възстановен на Ю. Г. К.
с решение за възстановяване на правото на правото на собственост с план за
земеразделяне от 11.04.1994 г. С влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ въведената забрана за придобиване по давност на имотите,
подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, е
отпаднала от 22.11.1997 г., поради което след посочената дата не са били налице
законови пречки за придобиване правото на собственост по давност. Настоящият
съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая, макар и
ищците да твърдят да са упражнявали фактическа власт върху имота преди 1997 г.,
тя не може да се вземе предвид от съда, а най-ранният релевантен момент, от
който ищците биха могли да владеят имота и това да породи правни последици
е 22.11.1997 г., след влизането в сила
на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
Установено е
категорично по делото от събраните както пред РС, така и пред тази инстанция
гласни доказателства, че имотът е бил заграден от ищците преди повече 20 години
– от 1997 г., към който момент същите са упражнявали фактическа власт върху имота,
като са го ползвали като свой. Установено е по делото от заключението на вещото
лице по СТЕ наличието на стара ограда и към момента на огледа. Съдът приема за
доказано по делото, че за релевантния десетгодишен период след 1997 г. имотът е
бил заграден от всички страни, а в него ищците са отглеждали овце, кокошки,
кучета, овошки. През целия този период е
било налице демонстриране спрямо всички на намерение за своене, като по
делото липсват данни спрямо имота изобщо
да са били заявявани претенции от трети
лица. Ето защо следва да се приеме, че ищците са придобил имота, упражнявайки
фактическа власт за себе си в периода 22.11.1997 г. - 22.11.2007 г.
необезпокоявано върху него, като всички съседи са знаели, че те са негови
собственици. Установи се поделото, че имотът е описан за пръв път в
изпълнително производство през 2011 г., но предвид упражняваната върху него до
този момент фактическата власт постоянно, явно, спокойно и необезпокоявано,
ищците вече са били придобили същия по давност. Ето защо извършваните в
последствие изпълнителни действия, завършили с постановление за възлагането
през 2014 г. на 1/12 ид.ч. от имота на ответника са им непротивопоставими, а
ответникът не е придобил права, каквито длъжникът по изпълнението Й. К. е
нямал. Ответникът не е придобил и права с постановлението за възлагане от
22.12.2016 г., с което е завършила
публичната продан на съсобствен имот.
Ето защо предвид изложените мотиви
съдът намира предявените искове с правно
основание чл.108 ЗС за основателни. Като такива, същите следва да се уважат.
Районният
съд е стигнал в решението си до същите правни изводи, поради което решението му
е правилно и законосъобразно и като такова ще се потвърди.
Предвид
изхода по спора, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемите страни
сторените от тях разноски пред тази инстанция, които се констатираха на 700 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, видно от представения
договор за правна защита и съдействие. Жалбоподателят е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът прима за неоснователност
предвид действителната фактическа и правна сложност по спора. Ето защо,
разноските на въззиваемите страни следва да се присъдят в пълен размер.
По
тези съображения Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 937 от 19.03.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 7553/2017 г. на ПРС –
ІІІ гр.с-в.
ОСЪЖДА „Свилена –
земеделска земя” ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К***да заплати на И.И.Т., ЕГН: ********** и М.И.Т., ЕГН: **********,***,
сумата от 700 /седемстотин а/ лв. разноски
по делото пред втора инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: