РЕШЕНИЕ
№ 1302
гр. Пловдив, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300502354 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. С. В., ЕГН ********** и М. А. В., ЕГН
********** – и двамата от град *****, чрез пълномощника им адв.Т. П. от Пловдивска АК
против решение № 351/02.07.2025г. по гр.д. № 1450/2024г. на Районен съд - Асеновград, с
което съдът се е произнесъл по следните искове.
Отхвърлен е предявения иск от Е. С. В., ЕГН ********** и М. А. В., ЕГН ********** – и
двамата от град *****, ул. „*****, против: „АГРОРАЙС 73” ООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес: с. ***** представлявано от П. И. С., за признаване за установено по отношение на
„АГРОРАЙС 73” ООД, че Е. С. В., ЕГН ********** е собственик на: Поземлен имот с
идентификатор № *****.113.7, находящ се в гр.*****, общ. *****, по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД18-343/14.09.2017г. на Изпълнителния
директор на АГКК, в местността „*****“, с площ от 7198 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска територия, с начин на трайно ползване: нива, пета категория, с
номер по предходен план: *****, при съседи: имот № *****.113.36, имот № *****.113.37,
имот № *****.113.29. имот № *****.1113.8., имот № *****.111.32 и имот № *****.113.30;
Поземлен имот с идентификатор № *****.41.9, находящ се в гр. *****, общ. *****, по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-343/14.09.2017г.
на Изпълнителния директор на АГКК, в местността „*****“, с площ от 5302 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска територия, с начин на трайно ползване: нива,
1
пета категория, с номер по предходен план: *****, при съседи: имот № *****.41.10, имот №
*****.41.19, имот № *****.41.8 и имот № *****.41.4.
Отменен на осн.чл.537 ал.2 от ГПК е издадения Нотариален акт за придобиване право на
собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка и наследство № № *****,
том 3, рег. № *****, дело *****.2024 г. на Нотариус С. К., с вх.рег.№ *****, вх.рег.№ *****,
Акт № ***, т.9, дело № *****.2024 г. на СВ при РС Асеновград, с които Е. С. В., ЕГН
********** е призната за собственик, на основание давностно владение и наследство, по
отношение на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор № *****.113.7,
находящ се в гр. *****, общ. *****, по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18- 343/14.09.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, в
местността „*****“, с площ от 7198 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска територия, с начин на трайно ползване: нива, пета категория, с номер по
предходен план: *****, при съседи: имот № *****.113.36, имот № *****.113.37, имот №
*****.113.29. имот № *****.1113.8., имот № *****.111.32 и имот № *****.113.30; Поземлен
имот с идентификатор № *****.41.9, находящ се в гр. *****, общ. *****, по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 343/14.09.2017г. на
Изпълнителния директор на АГКК, в местността „*****“, с площ от 5302 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска територия, с начин на трайно ползване: нива,
пета категория, с номер по предходен план: *****, при съседи: имот № *****.41.10, имот №
*****.41.19, имот № *****.41.8 и имот № *****.41.4, за разликата над действително
притежаваните от нея права в размер на 2/3 ид.ч. – или за 1/3 ид.ч.
Допусната е съдебна делба между: „АГРОРАЙС 73” ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес: с. ***** представлявано от П. И. С. и Е. С. В., ЕГН ********** от град *****, ул.
„*****, върху:
Поземлен имот с идентификатор № *****.113.7, находящ се в гр. *****, общ. *****, по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
343/14.09.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, в местността „*****“, с площ от 7198
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска територия, с начин на трайно
ползване: нива, пета категория, с номер по предходен план: *****, при съседи: имот №
*****.113.36, имот № *****.113.37, имот № *****.113.29. имот № *****.1113.8., имот №
*****.111.32 и имот № *****.113.30 и
Поземлен имот с идентификатор № *****.41.9, находящ се в гр. *****, общ. *****, по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
343/14.09.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, в местността „*****“, с площ от 5302
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска територия, с начин на трайно
ползване: нива, пета категория, с номер по предходен план: *****, при съседи: имот №
*****.41.10, имот № *****.41.19, имот № *****.41.8 и имот № *****.41.4, при квоти: 1/3
ид.ч. за АГРОРАЙС 73” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес: с. ***** представлявано от
П. И. С. и 2/3 ид.ч. за Е. С. В., ЕГН ********** от град *****, ул. „*****.
Решението се обжалва като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се,
2
че съдът неправилно е преценил, че установителният иск за собственост е неоснователен и
недоказан, като в обратната насока са събрани доказателства по делото. Сочи се, че такива
се съдържат в показанията на разпитаните свидетели Г. А., П. К., И. А.. Сочи се, че съдът е
пропуснал да обсъди изцяло показанията на свидетеля А.. Сочи се, че Е. В. е установила
владението си непосредствено след възстановяване собствеността на земеделските земи и
съгласие на нейните съсобственици, поради което последващото манифестиране на промяна
в намерението й не е било необходимо. Сочи се, че съдът неправилно е интерпретирал
показанията на свидетелите по делото. Иска се отмяна на обжалваното решение, уважаване
на предявения установителен иск за собственост и отхвърляне на предявения иск за делба.
Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „АГРОРАЙС 73“ ООД. Относно
насрещния иск се твърди, че по делото не са събрани доказателства за придобиване на
идеалните части от наследниците по давност. Относно иска за делба се сочи, че същият е
основателен и правилно са определени квотите на съсобствениците. Иска се отхвърляне на
въззивната жалба. Претендират се разноските по делото..
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени данните по делото въз
основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Искът за делба е допустим.
По допустимостта на отхвърления установителен иск за собственост предявен от Е. С. В. и
М. А. В.. Според въззивният съд при предявен иск за делба на имот, то е било правно
недопустимо преди произнасяне по иска за делба съдът да се произнася и с установителен
иск за собственост за същия този обект на собственост предмет на делбата. Въпроса за
собствеността и правата на съсобствениците е неотменима част от иска за делба в първата й
фаза и е правно недопустимо преди произнасянето по този иск в тази фаза съдът да се
произнася по същите въпроси и с установителен иск за собственост по отношение на вещите
предмет на иска за делба. Ето защо съдът се е произнесъл по недопустим иск по приетия от
него установителен иск за собственост от ответниците Е. С. В. и М. А. В., като в тази част
решението следва да се обезсили.
По отношение на жалбата срещу решението в частта, с която е допусната делбата, то
въззивният съд намира решението в тази му част за правилно и законосъобразно.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателката Е. В., че доказателствата за наличие
на владение върху процесните ниви има и такива се съдържат в показанията на разпитаните
свидетели Г. А., П. К., И. А.. Като по-конкретно се сочи се, че съдът е пропуснал да обсъди
изцяло показанията на свидетеля А.. Според въззивният съд показанията на свидетелите Г.
А. и П. К. не доказват факт на владение на ищците върху процесните земеделски земи.
Въззивният съд не приема за достоврени показанията на свидетеля П. К. /л.137/. Това е така,
3
защото същият твърди, че от 15 години само Е. и съпругът и обработват процесните ниви и
не е виждал никой друг да обработва тези ниви. Това явно противоречи на тезата на
ответницата Е. В., която е подкрепена и от писмени доказателства – договори за наем на
тези ниви, че от 2013 година до сега нивите не се обработват от нея, а от двама различни
арендатора. Тоест показанията на този свидетел са изцяло недостоверни. Вторият свидетел
Г. А. /л.137/ от своя страна не дава ясни и категорични данни относно спорния въпрос по
делото, кой е обработвал тези ниви. Същият ясно казва „Не съм виждал кой ги обработва“.
Поради което е безсмислено съдът да обсъжда неговите предположения по този въпрос.
Третия свидетел И. А. /л.142/ дава най-правдиви и съответстващи на доказателствата по
делото показания, като отбелязва както началното лично обработване на нивите от Е. В. и
съпруга й, така и последващото им даване за обработка на арендатори.
Неоснователно е възражението, че Е. В. е установила владението си непосредствено след
възстановяване собствеността на земеделските земи и със съгласие на нейните
съсобственици, поради което последващото манифестиране на промяна в намерението й не е
било необходимо. Този правен въпрос е решен в противоположен смисъл от ТР №1/2012г. по
т.д. №1/2012г. на ВКС, ОСГК, в хипотезата на наследяване. Според настоящият съд
независимо от това, че свидетеля И. А. дава достоверни показания, то тези показания не
доказват категорично и съгласно изискванията на ТР №1/2012г. по т.д. №1/2012г. на ВКС,
ОСГК, че Е. В. е превърнала държанието на чуждата идеална част от наследствените ниви
на сестра си Й. във владение само за себе си. По делото не се доказа сестрата Е. В. да е
извършила някакви действия показващи промяна на държанието във владение, които да са
били доведени до знанието на починалата й сестра Й.. В тази насока св. И. А. дава
показания, че е нямало никакво противопоставяне и спор за тези имоти между двете сестри.
Да този свидетел е чувал, че е имало разговори в семейството, че тъй като Й. няма деца, а
сестра й Е. се грижи за родителите им тези ниви, ще останат за нея. Но настоящият съд не
намира, че това са фактически действия, който да сочат на промяна на държанието във
владение за единия съсобственик. По-скоро това са някакви намерения за бъдещи правни
разпореждания с идеалните части от ниви от починалата сестра, които обаче са останали
нереализирани до смъртта й. Ето защо решението на РС Асеновград, с което е допусната
делбата на тези имоти е правилно и следва да се потвърди. При това положение правилно
съдът е отменили на основание чл.537 ал.2 от ГПК и издадения констативен нотариален акт
за сестрата - Е. В..
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца по иска „АГРОРАЙС 73” ООД се дължат разноски
и за въззивната инстанция, с оглед на решените спорни по делбата въпроси в полза на тази
страна. Последната има разноски по това дело само за 1000 лева адвокатски хонорар /л.19 и
20/, ето защо тази сума ще й се присъди от съда. Направеното възражение по чл.78 ал.5 от
ГПК от адв.П. за прекомерност на платения адвокатски хонорар, не се приема от въззивния
съд. С оглед на фактическата и правната сложност на казуса и настоящата социално-
икономическа ситуация в страната и цените на услугите в страната, то платеното
възнаграждение от 1 000 лева не е явно прекомерно и следва да се плати от страната
4
загубила делото.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 351/02.07.2025г. по гр.д. № 1450/2024г. на Районен съд -
Асеновград, в частта с която е отхвърлен предявения иск от Е. С. В., ЕГН ********** и М.
А. В., ЕГН ********** – и двамата от град *****, ул. „*****, против: „АГРОРАЙС 73” ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес: с. ***** представлявано от П. И. С., за признаване за
установено по отношение на „АГРОРАЙС 73” ООД, че Е. С. В., ЕГН ********** е
собственик на: Поземлен имот с идентификатор № *****.113.7, находящ се в гр. *****, общ.
*****, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД18-
343/14.09.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, в местността „*****“, с площ от 7198
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска територия, с начин на трайно
ползване: нива, пета категория, с номер по предходен план: *****, при съседи: имот №
*****.113.36, имот № *****.113.37, имот № *****.113.29. имот № *****.1113.8., имот №
*****.111.32 и имот № *****.113.30; Поземлен имот с идентификатор № *****.41.9,
находящ се в гр. *****, общ. *****, по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-343/14.09.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, в
местността „*****“, с площ от 5302 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска територия, с начин на трайно ползване: нива, пета категория, с номер по
предходен план: *****, при съседи: имот № *****.41.10, имот № *****.41.19, имот №
*****.41.8 и имот № *****.41.4.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
ОСЪЖДА Е. С. В., ЕГН ********** и М. А. В., ЕГН ********** – и двамата от град
*****, ул. „***** да заплатят на „АГРОРАЙС 73” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес: с.
***** сумата от 1000 лева за разноски направени пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ал.1 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5