Р Е Ш Е Н И Е
№ 260022 16.09.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Омуртаг
на двадесет
и осми юли две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА
секретар Стела Викторова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията Анета Петрова
АН дело номер
№ 36 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП във връзка с чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.К.А. с адрес *** против
Електронен фиш Серия К № 2062211 на ОДМВР – Т. за налагане на глоба в размер на
600 лева. В жалбата се визира незаконосъобразност на електронния фиш/ЕФ/поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят счита, че
е допуснато нарушение на чл. 189, ал. 4 ЗДвП като са нарушени условията, при
които се издава ЕФ. Според него използването на мобилно техническо средство
предполага присъствие на контролен орган при установяване на нарушението, а в
този случай се издава не ЕФ, а АУАН, респ. НП. В подкрепа на този довод цитира
ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС. Счита, че е допуснато нарушение на чл. 7 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като по никакъв начин не било
оповестено и обозначено мястото на контрол. Наред с това визира нарушение на чл.
16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, тъй
като в конкретния случай не било спазено законовото изискване за отчитане на
толеранс от 3 км/ч и приспадане на същия от измерената с АТСС скорост. В
процесния случай липсата на приложен толеранс водела до квалифицирането на
установеното превишение на скоростта като по-тежко наказуемо нарушение. Поради
посочените нарушения моли за пълна отмяна на обжалвания електронен фиш. Жалбоподателят
се представлява по делото от процесуалния си пълномощник адв. Д.П. от ТАК,
който поддържа жалбата и акцентира особено на последния довод относно
неприложения толеранс в измерването и отчитането на скоростта. Претендира за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – ОД на МВР- град Т., не изпраща представител по делото, но
в съпровождащото АНП писмо се настоява за потвърждаване на обжалвания ЕФ като визира
неоснователност на жалбата. Сочи се, че е налице снимка, приложена към АНП и
установяваща нарушението, която е годно доказателствено средство по смисъла на чл.
189, ал. 15 ЗДвП и от същата били видни ограничението на скоростта в пътния
участък и скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя, както и самото
МПС. Изрично се посочва, че нарушението е установено чрез измерване на
скоростта на посоченото МПС със стационарно преносим уред за осъществяване на
контрол на пътното движение/СПУКС/, който е одобрен тип за измерване от БИМ и е
преминал последваща периодична проверка в БИМ. Пояснява, че използваното АТСС
измерва скоростта на преминаващите МПС, но заснема само движещите се с
превишена скорост. Сочи, че преносът на данните до автоматизираната система за
управление на АНДейност се осъществява автоматично чрез 3G мрежа, без намеса на
служител, поради което и обжалваният ЕФ е издаден в отсъствие на жалбоподателя
съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП. От снимката било видно, че допуснатото превишение
на допустимата скорост било извършено в рамките на населено място предвид и
посочените GPS координати, позволяващи чрез въвеждането им в Google maps да се
определи и точното място на нарушението. Сочи, че към датата на установеното
нарушение изискванията на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. били
отменени. За използването на АТСС бил съставен протокол от обслужващия полицай.
Заявява, че ЕФ се приравнява на НП само по правно действие, но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване, поради което и изискванията към НП са
неприложими за ЕФ, за който се отнасяли само изискванията по чл. 189, ал. 4 изр.
ІІ ЗДвП. ЕФ напълно съответствал на законовите изискванията за съдържанието му
като била налице и яснота относно описаното нарушение.
Районна
прокуратура – град Т. не изпраща представител по делото и от тази страна не е
взето становище по същото.
По допустимостта на жалбата – с
наличната по АНПреписка разпечатка от системата на МВР и приложена разписка за
връчване се удостоверява, че обжалваният електронен фиш е връчен на
жалбоподателя на 27.09.2019 г. Жалбата е подадена от визирания нарушител до
АНОрган по пощата с дата на пощенското клеймо върху плика – 07.10.2019 г., при
което е спазен предвидения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване от
лице, имащо право на това. Ето защо жалбата е допустима.
По основателността на жалбата - Видно
от приложения към административнонаказателната преписка Електронен фиш Серия К №
2062211 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОД на МВР – Т., в същия е отразено,
че на 10.05.2018г, в 15.13ч. в с. ***, общ. А., обл. Т., ул. *** до номер 9, с
посока на движение към град С. с МПС лек автомобил „Алфа Р. 147“ с рег. № СА9353
ТС, собственост на М.К.А. с адрес ***, е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система ARH
CAM S1 № 11743с4, като при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч установената
такава на МПС била 93 км/ч, т. е. налице била превишена стойност на скоростта –
43 км/ч, за което на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДП
на собственика на автомобила е наложена глоба в размер на 600 лева като са
указани срока за доброволно плащане и начините за това. Към електронния фиш е
приложен снимков материал – 1 брой снимка, която е получена в централната
система чрез импорт на файл - нарушение от камери и същата е с № 11743с4/0027828,
направена на 10.05.2018 г. в 15:13:29.7 часа. На снимката фронтално се вижда
лек автомобил „Алфа Р.“ с рег. № № ***, пътуващ през посочена локация с. ***, общ.
А., обл. Т., на която разрешената скорост е 50 км/ч, а измерената скорост на
движение е 93 км/ч. Посочени са и GPS координатите на мястото на нарушението. Налице
по преписката е справка от Централна база – КАТ, от която следва, че заснетият
автомобил е собственост на жалбоподателя М.К.А.. АНОрган е представил
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български
институт по метрология, издадено на 07.09.2017 г., от което следва, че
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрена със срок на валидност 07.09.2027
г. Неразделна част към удостоверението е описанието на техническите и
метеорологични характеристики на системата. Именно в т. 2 Технически и
метеорологични характеристики на ред втори е записана допустимата грешка на
измерената скорост: 1/при лабораторно изпитване/симулиране на сигнал/ - +/- 1 км/ч
до 100 км/ч и +/- 1% над 100 км/ч и 2/ при полеви тест - +/- 3 км/ч до 100 км/ч
и +/- 3% над 100 км/ч. Приложеното към АНПреписка писмо от 11.12.2017 г. от БИМ
дава сведение за приключилата проверка на 28 броя от заявените средства за
измерване тип ARH CAM S1 като е дадено заключение за тяхното съответствие на
одобрения тип и едно от изброените по фабрични номера такова средство е № 11743с4.
Приложено е писмо № 3286р-15733/04.04.2018 г. на Заместник Директора на ГД „НП“,
в което са описани резултатите от проведена работна среща на 27.03.2018 г., на
която с участието на представители на „ПП“ към ГДНП и на „Селектрон/СОТ“ ЕООД и
„Мусала Софт“ АД, било взето решение за извършване на подробно наблюдение на
процеса по установяване и заснемане на нарушенията, осъществяването на връзките
между отделните информационни системи, генерирането на информацията в АИС – АНД
и издаването на ЕФ. С писмото са дадени указания на директорите на ОДМВР за
извършването на проверки на издадените до м. април 2018 г. ЕФ и конкретно е
указано за установените нарушения със СПУКС да се налагат глоби по показанията
на техническото средство, без да се
приспада толеранс. Към преписката са приложени разпечатани изображения от Google
maps на населеното място с. ***, общ. А. с посочени GPS координати, които
съответстват на отразените в разпечатаната от камерата снимка на мястото на регистрираното
нарушение. Налице е и снимка на позиционираното АТСС, отразяваща мястото, на
което е било поставено това средство. Приложени са и утвърдени от министъра на
вътрешните работи организационно – технологични правила за работа със „Стационарно
преносими уреди за контрол на скоростта“. Налице е и протокол за използване на
АТСС ARH CAM S1 № 11743с4, който протокол има характера на официален документ с
доказателствена сила. В същия е отразено, че посоченото АТСС е използвано на 10.05.2018
г., с начало на работа 13.54ч. и край 15.28 ч. за контрол на участъка в с. ***,
ул. *** до номер 9, с ограничение на скоростта в този участък от 50 км/ч., т. е.
в периода и в участъка, в които е заснето движението на МПС на жалбоподателя. В
същия протокол е посочено, че посоката на заснемане на АТСС е насочена към
приближаващите се автомобили, движещи се в посока В. – С., а режимът на
измерване на скоростта им е стационарен. В протокола е отразено, че са направени
общо 103 статични изображения и съответно са установени такъв брой нарушения. Протоколът
е подписан от полицейски служител на 10.05.2018 г. и е проверен от Д. Р. Д. на 14.05.2018
г.
Обсъждайки събраните по делото
доказателства, съдът намира жалбата за основателна. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
регламентира, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Второто
изречение на тази разпоредба указва задължителните реквизити на електронния
фиш: „електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане“. Налице е
изискване образецът на електронния фиш да се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Следователно ЕФ се издава „в отсъствието на контролен орган
и на нарушител“ и съставлява типизиран документ, издаден от техническо средство,
съдържащ електронно изявление, без да е налице законово изискване за посочване
автор на този документ. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП /“ Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи/. От дадената
дефиниция следва, че този специфичен акт се приравнява на НП, съставено по реда
на ЗАНН, само по правното му действие/чл. 189, ал. 11 ЗДП/, но не и по
отправените към същия изисквания за форма, реквизити, съдържание и процедура на
издаване. В т. см. е и ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС. Автоматизираното издаване
на електронния фиш предпоставя и реализирането на административнонаказателната
отговорност на нарушителя по реда на съкратеното във времето производство по чл.
189 ЗДвП. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя
със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което
замества етапа на съставяне на АУАН. Специалният начин на установяване на
административното нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т.
6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. А
съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, т. е.
възможно е нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани
на хартиен носител. Обжалваният електронен фиш съдържа всички визирани в чл. 189,
ал. 4 изр. ІІ ЗДвП реквизити и поради това е редовен. Даденото в ТР № 1/26.02.2014
г. на ВАС тълкуване, на което се позовава жалбоподателя и според което
издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), които средства да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване
от съответен контролен орган, се отнася до редакцията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
действала до 09.07.2017 г. и според която „при нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба“. С цел постигане
на яснота и еднозначност в тълкуването така, че приложното поле на електронните
фишове да обхване и мобилните АТСС/в т. ч.СПУКС/, с ДВ бр. 54/2017 г. е
направено изменение на посочената разпоредба, която от влизането й в сила на
09.07.2017 г. и понастоящем гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Последвалата съдебна практика приема, че при новата редакция на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП електронни фишове се издават не само от стационарно позиционирани
АТСС, но и от мобилни такива, които са преносими, но са в стационарен режим на
измерване и снимане на нарушенията. В този смисъл е неоснователно първото изтъкнато
в жалбата оплакване, че електронен фиш не може да се издава от АТСС, което не е
трайно стационарно поставено и предварително обозначено. Налице са надлежни
доказателства, че използваното в случая автоматизирано техническо средство или
система ARH CAM S1 № 11743с4 е преминало през първоначална и периодична
проверка по смисъла на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.
Съставен е протокол по смисъла на чл. 10 от наредбата, в който са удостоверени
факти, които кореспондират с приложените по делото снимки на поставеното АТСС с
посока на заснемане на движещите се в посока В. – С. МПС, както и със снимката,
отпечатана от АТСС, на която МПС се явява приближаващо се към техническото
устройство. В случая за нуждите на съдебния контрол върху ЕФ на основание чл. 16,
ал. 3 от наредбата по делото е представено и статично изображение във вид на
снимков материал с уникален идентификационен номер. Разпоредбата на чл. 7 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, изискваща обозначаване и оповестяване на местата за
контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи, е
била отменена изцяло, считано от 16.01.2018 г., което означава, че към датата
на установеното нарушение тези изисквания вече не са били част от действащото
законодателство. Задължението, вменено на контролните органи с разпоредбата на чл.
165, ал. 1, т. 1 ЗДвП в редакцията й от 31.01.2017 г. при проверка да се
обозначат ясно, също е било отменено със ЗИД на ЗДвП /ДВ бр. 54 от 2017 г. /,
поради което към момента на установеното нарушение такова задължение за
контролните органи не е съществувало и съгласно ЗДвП. Относно изтъкнатия в
жалбата довод за нарушение на процедурните изисквания на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, съдът намира
същия за основателен. Съгласно тази норма/чл. 16, ал. 5 от цитираната наредба/,
която е в сила от 16.01.2018 г., при съставяне на акт за установяване на
административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно
постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за
превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98
от 2003 г. ). А чл. 755, ал. 1, т. 2 от НСИКПМК гласи, че максимално
допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат: ± 3 km/h до 100 km/h или
± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия на
измерване на скорост при полеви тестове. Именно в абсолютно същия смисъл са
посочените метеорологични характеристики на използваната в случая преносима
система за контрол на скоростта ARH CAM S1, отразени в приложението към
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български
институт по метрология, издадено на 07.09.2017 г. Дадените от заместник
директора на ГДНП указания в едно изречение до директорите на ОДМВР да не се
отчита толеранс на измерената скорост нямат тази задължителна и обвързваща сила,
не само защото не са част от изрична заповед, но и защото противоречат на
нормативните актове, действащи към момента, и на заложените в сертификата на
съответното АТСС метеорологични характеристики. Служебно известно на съда по
повод на други подобни дела е обстоятелството, че впоследствие след изпратеното
от заместник директора на ГДНП горепосочено писмо са последвали други писма от
БИМ, в които се определя като наложително прилагането на посочения толеранс. В
случая визираната като разрешена скорост напълно съответства на
регламентираната от чл. 21, ал. 1 ЗДвП скорост на МПС от категория „В“ в
населено място, а именно 50 км/ч. Измерената скорост на движение на МПС е била 93
км/ч. Вместо да се отчете предполагаемата максимална грешка /толеранс/ на
измерителя при реални условия от 3 км до 100 км, което би довело до фиксиране
на измерената скорост на 90 км/ч, в ЕФ е отразена като измерена скоростта от 93
км/ч. Оттук следва значителна разлика относно приетото превишение на скоростта
и произтичащите от това правни последици. Според нормата на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, въз основа на която е санкционирано нарушението, за превишаване над 40
km/h се налага глоба 600 лв. В случай на отчитане на толеранса от 3 km/h до 100
km/h превишението се фиксира точно на 40км/ч и попада в обхвата на действие на
нормата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, съгласно която за превишаване от 31 до 40
km/h се налага глоба 400 лв. При така направените констатации следва извода, че
като не е спазил въведеното с нормативен акт правило на чл. 16, ал. 5 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, АНОрган е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до неточно
установено административно нарушение/без прецизно определяне на основния му
компонент – превишената скорост/и до неправилно определено административно
наказание. Ето защо съдът намира, че само на това основание обжалваният ЕФ
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН – в случая е направена такава
претенция от страна на жалбоподателя. Представени са пълномощно и договор за
правна защита, от които е видно, че жалбоподателят е упълномощил адвокат П. и
представляваното от последния адвокатско дружество за процесуално
представителство по настоящото производство. Съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК
е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат
от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания
акт е отменен. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалвания
ЕФ, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган,
издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство
разноски. И тъй като видно от приложените договор за адвокатска защита, фактура
и азизо за платежно нареждане, жалбоподателят е заплатил по банков път
договореното адвокатско възнаграждение от 300 лева, то ОДМВР- Т. като
разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя тази сума.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш Серия К № 2062211 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден
от ОД на МВР - Т., с което за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 10.05.2018 г., в 15.13ч. в с. ***, общ. А., обл. Т., ул. ***
до номер 9, с МПС лек автомобил „Алфа Р. 147“ с рег. № ***, собственост на М.К.А.
с адрес ***, е наложено административно наказание на основание чл. 189, ал. 4
във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН ОД на МВР - Т. със седалище в град Т., представлявано
от директора Н. Н., да заплати на М.К.А. с адрес ***, ЕГН – **********, сумата
в размер на 300/триста/лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство за платено възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Т. в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова