Р Е Ш
Е Н И Е
№29
гр. Шумен, 07.02.2019 г.
Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: Йордан Димов
Ненка Цветанкова
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 473 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 361 от 06.12.2019 г., постановено по г. д. № 834 по описа за 2018 г., Великопреславският районен съд е уважил молбата на Ц. Г.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** за издаване на заповед за защита срещу П.Ж.П., ЕГН ********** ***. С издадената заповед за защита ответникът е задължен да се въз- държа от извършване на домашно насилие спрямо на Ц.Г. Д., забранено му е да приближава за срок от единадесет месеца, считано от дата- та на връчване на заповедта за незабавна защита по делото – 13.11.2018 г., ищцата, настоящото й жилище, находящо се в гр. В. П., общ. В.П., ул. ...и местоработата й – търговски обект (магазин) „...”, намиращ се ГР. В.П.... На П.Ж.П. е наложена глоба в размер на 600.00 лв. на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН. Ответникът е осъден да заплати държавна такса, включително за служебно издава- не на изпълнителен лист и на заповед в общ размер на 35.00 лв., а на молителката съдебни разноски в размер на 400.00 лв.
Недоволен от така постановеното съдебно решение П.Ж.П. го обжалва, като счита, че решението е неправилно. Моли въззивният съд да поста- нови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да бъдат присъ- дени направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа въззивната си жалба, чрез процесуалния си представител ад. Г.П.И. ***.
Въззиваемата Ц.Г.Д. в депозирания от нея отго- вор на въззивната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представи- тел ад. Д.Е.П.от АК гр. Т., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на Великопреславския районен съд е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди.
Жалбата
е депозирана в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от надлежна страна, при наличието
на правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по същество.
След като разгледа направените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, както и изложените от страните доводи съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Обжалваното решение е постановено по депозирана на 06.11.2018 г. молба от Ц.Г.Д.. В молбата си Ц.Г. Д.твърди, че П.Ж.П. е неин съпруг, с който живеят разделено пове- че от 3 години. Двата имат родено дете – А.. След раздялата между страните молителката заедно с детето живеят в жилището на нейните дядо и баба, находящо се в гр. В. П., ул. „... През м. август 2018 г. П. Ж. П. се завърнал от Р. Г.започнал често да посещава съпругата и детето си. На 05.11.2018 г. ответникът е осъществил спрямо Ц.Г.Д. насилие, изразяващо се в нанесени пет удара с юмруци в областта на главата й¸ а след това е опрял пистолет в гърлото й, като заплашил, че ще я убие., застрелвайки я пред детето им. През цялото време, докато е извършвал тези действия, ответни- кът е крещял обиди срещу ищцата.
Ответникът оспорва изложените в молбата обстоятелства. Твърди, че не е упражнявал насилие върху Ц.Г.Д.. Моли съда да отхвър- ли молбата й.
От приложените писмени доказателства безспорно се установява, че страни- те са сключили помежду си граждански брак на 11.10.2011 г., който не е прекратен. От брака страните имат родено на *** г. едно дете А. П..
В представената по делото декларация от 06.11.2018 г., по чл.9, ал.3 от ЗЗ ДН, ищцата декларира, че на 05.11.2018 г. П.Ж.П. е осъществил акт на домашно насилие над нея, изразяващ се в нанасяне на пет удара в главата и за- плаха с пистолет.
От приложената по делото преписка № 323р-17820/09.11.2018 г. по описа на РУ – гр. В. Преслав към ОД на МВР гр. Шумен се установява, че веднага след преживяното молителката е подала заявление в РУ – В. Преслав за осъществено спрямо нея заплаха с оръжие. На ответника е бил съставен писмен протокол за пре- дупреждение по чл.65, ал.2 от ЗМВР. В съдебномедицинско удостоверение № 304/2018 г. е посочено, че при прегледа не са установени видими травматични увреждания. Регистрирана е дифузна болезненост по конвексната част на главата – теменно, слепоочно и тилно. Няма клинични данни за мозъчно сътресение.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Налице е искане за издаване на заповед за защита, изразяваща се в задълже- ние на ответника да се въздържа от извършването на домашно насилие, както и за- брана за доближаване жилището на ищцата, находящо се в гр. В. П., ул. ...и местоработата й – търговски обект (магазин) „...”, намиращ се ГР. В.П....
Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само и единствено на основание приложената декларация. Т. е. декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН съставлява достатъчно доказателство за основа- телност на депозираната молба. Разпоредбите съдържащи се в ЗЗДН изрично пред- виждат провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал.1 и чл. 15, ал.1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните, съгл. чл. 13 от ЗЗДН. По този начин е гарантирано и правото на защита на ответника в про- изводството, който има възможност и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чрез представяне на съответните доказателства. В конкретния случай събраните в хода на процеса писмени доказа- телства, включително документите, съдържащи се в предоставената от РУ – В. Преслав преписка и съдебномедицинско удостоверение не опровергават изричната доказателствена сила на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Ответникът също не е представил доказателства в тази насока. Следователно с оглед изричната доказа- телствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се установява, че на посоче- ната от ищцата дата 05.11.2018 г., П.Ж.П. е извършил спрямо нея домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, което обосновава необходимостта тя да получи защита срещу автора на домашното насилие. Предвид характера на осъ- щественото от ответника домашно насилие, въззивният съд, намира, че защитата следва да бъде осъществена, чрез задължаването му да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц.Г.Д., забрана да прибли- жава за срок от единадесет месеца, считано от датата на връчване на заповедта за незабавна защита – 13.11.2018 г. жилището и местоработата й, като на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН следва да му бъде наложена глоба в размер на 600.00 лв.
В предвид
гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му със- тав, счита, че
въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поради съвпадение
на правните изводи на двете инстанции по
същест- во на спора, обжалваното решение на Великопреславския районен съд
следва да бъде потвърдено,
като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към моти- вите на
атакуваното решение, които изцяло споделя.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с направеното искане от стра- на въззиваемата и представените доказателства трябва да се присъдят направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 400.00 лева.
На основание чл.17, ал.2 от ЗЗДН, Б.И.Й.следва да за- плати по сметка на ШОС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 361 от 06.12.208 г., постановено по г. д. № 834 от 2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
Осъжда П.Ж.П., ЕГН ********** *** да заплати на Ц. Г.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата от 400.00 лв., представляваща направените пред настоя- щата инстанция деловодни разноски.
Осъжда П.Ж.П., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.