Присъда по дело №410/2022 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 53
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20223420200410
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 11 юли 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 53
гр. С., 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и осми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Наказателно дело
частен характер № 20223420200410 по описа за 2022 година
и като взе предвид данните по делото, на основание чл.301 и 303 от НПК,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Ш. А., роден на 06.06.1967г. в с.Сл., обл.С.,
живущ в гр.С., обл.С., ул.”Б. № 16, български гражданин със средно
образование, неженен, пенсионер по болест, осъждан с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 02.04.2022г. в гр.С., обл.С., по ул.“Б.“ е причинил
лека телесна повреда на И. Т. И. от с.А., обл.С., ул.”С.” № 176, ЕГН
********** чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лицето, изразяваща се
в контузия на дясната скулна област с кръвонасядане, представляваща болка
и страдание, поради което и на основание чл.130, ал.2 от НК му налага
наказание по вид ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лева.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Ш. А. от гр.С., обл.С., ул.”Б. № 16, ЕГН
********** да заплати по сметка на И. Т. И. от с.А., обл.С., ул.”С.” № 176,
ЕГН ********** сумата от 1000 / хиляда / лева, представляващи
неимуществени вреди, изразяващи се в изживени болка, страдание и изпитан
срам и неудобство от близки, познати и роднини, причинени от извършеното
престъпление по чл.130, ал.2 от НК срещу него, ведно със законната лихва от
1
датата на причиняването, считано от 02.04.2022г. до окончателното
изплащане, като отхвърля предявения граждански иск в останалата му част до
размера от 5000 / пет хиляди / лева като неоснователен, необоснован и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А. Ш. А. от
гр.С., обл.С., ул.”Б. № 16, ЕГН ********** да заплати по сметка на И. Т. И.
от с.А., обл.С., ул.”С.” № 176, ЕГН ********** сумата от 912 / деветстотин и
дванадесет / лева, представляващи направени от него разноски по делото за
адвокатско възнаграждение за един адвокат, ведно с разноски за явяване в
съдебно заседание, депозит за съдебно-медицинска експертиза и ДТ за
завеждане на тъжба.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Ш. А. от гр.С., обл.С., ул.”Б. № 16, ЕГН
********** да заплати по сметка на РС-С. сумата от 40 / четиридесет / лева,
представляващи ДТ върху уважената част от предявеният граждански иск.
Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в петнадесет
дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към Присъда № 53/ 28.11.2022г.
по НЧХД № 410/2022год.
по описа на РС- С.


Подсъдимият А. Ш. А. е предаден на съд за това, че на 02.04.2022г. в гр.С., обл.С.,
по ул.“Б.“ е причинил лека телесна повреда на И. Т. И. от с.А., обл.С., ул.”С.” № 176, ЕГН
********** чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лицето, изразяваща се в контузия на
дясната скулна област с кръвонасядане, представляваща болка и страдание– престъпление
по чл. 130, ал.2 от НК.
Тъжителят И. Т. И. на основание чл.84 от НПК предяви и граждански иск срещу
подс.А. Ш. А. на стойност 5 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в едно със законната лихва от датата на причиняването до
окончателното и изплащане. След изслушване становището на ответната страна съда счете
иска за допустим, своевременно предявен и го прие за съвместно разглеждане като
конституира тъжителя И. и като граждански ищец в процеса срещу подс.А..
Тъжителя И. И., редовно призован, явява се лично и с проц.представител- адв.Д.С.
при АК-С.. Процесуалният представител на тъжителят И. пледира за осъдителна присъда
относно престъплението по чл.130, ал.2 от НК, като указва на съда да наложи наказание по
справедливост на подс.А., гражданския иск да бъде изцяло уважен, претендира и разноски
по делото.
Подсъдимият А., редовно призован, явява се лично и със защитник в лицето на
адв.Тр.С. при АК-С.. Не се признава за виновен, лично и чрез защитника си пледира за
оправдателна присъда, като излага доводи в тази насока. В тази връзка моли съда да
отхвърли предявения граждански иск от страна на тъжителя И. изцяло като неоснователен и
недоказан. Алтернативно моли съда ако го признае за виновен да му наказание по вид
„глоба“ в най-ниския му размер, както и да го осъди да заплати обезщетение на тъжителя в
размер около 1000 лв, но съобразно установеното съпричиняване да го намали до този
размер.
В хода на съдебното производство бяха разпитани допълнително сочени и искани
от страните в процеса свидетели. Нови искания и възражения също се направиха.
Проц.представител на тъжителя направи искане за допускане до разпит на нови
свидетели, което съда след изслушване становището на ответната страна счете за допустимо
и основателно и допусна до разпит в качеството на свидетели Цветан Димитров Г. и Ат.
Петров Ат. в условията на довеждане, които дадоха своите показания добросъвестно и съда
ги прие като доказателства по делото.
Също от негова страна бяха представени нови писмени доказателства, които съда
след изслушване становището на ответната страна счете за допустими и ги прие по делото с
мотивирано протоколно определение като такива.
По искане на проц.представител на тъжителя беше допусната и назначена съдебно-
медицинска експертиза с вещо лице д-р Т.И.- съдебен лекар при МБАЛ- С., която следваше
да се произнесе относно причинените телесни повреди на тъжителя. Същата беше изготвена
и депозирана в срок от вещото лице, която съда след изслушване становището на страните
прие като надлежно доказателство по делото.
1
От страна на защитата на подс.А. беше направено искане за допускане до разпит в
качеството на свидетел, воден от него- А. Д. Х.- лице, живеещо на съпружески начала с
подс.А.. Съдът след като изслуша становището на ответната страна счете искането за
допустимо и основателно и допусна до разпит в качеството на свидетел, водената от страна
на подс.А. жена, живееща на съпружески начала. Същата даде своите показания
добросъвестно и съда ги прие като доказателства по делото.
Относно допуснатия до разпит искан от страна на защитата на подс.А. свидетел- Ф.
М., поради нейното неявяване и направеното уточнение от страна на защитата на подс.А.,
чесъщата е доста възрастна и трудно подвижна, съда с мотивирано протоколно определение
я изключи от списъка на свидетелите по делото.
Защитата на подс.А. също представи нови писмени доказателства, които съда след
изслушване ставонището на ответната страна счете за допустими и с мотивирано
протоколно определение ги прие като такива по делото.
От страна на защитата на подс.А. бяха направени и други възражения, касателно
неясната правна квалификация и престъплението в което е обвинен подс.А., тъй като в
тъжбата са били визирани освен основното обвинение по чл.130 от НК, но и алтернативно са
направени искания за обвинения по чл.131, ал.1, т.12, предл.1 от НК и чл.320а във вр.с
чл.330 от НК. Съда след изслушване становището на ответната страна счете възражението за
неоснователно и с мотивирано протоколно определение го отхвърли като такова.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото доказателства
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.04.2022г. около 09,00 часа тъжителя И. бил с негов познат- св.Ат., като
трябвало да отидат до друг техен познат- св.Г., за да му занесат багаж. Тъжителя бил с
личния си автомобил, който управлявал лично, а до него на предната пасажерска седалка
бил седнал св.Ат.. Тръгнали към жилището, където към него момент бил св.Г., намиращо се
в гр.С., по ул.“С.В.“. За целта минали по ул.“Б.“, за да паркира пред входа към ул.“М.“.
Минавайки по ул.“Б.“, тъжителя И. забелязал пред една от къщите непознат за него мъж.
При преминаването си покрай него, непознатия за него мъж започнал да му прави жестове с
ръце и да му вика, но тъй като тъжителя И. не се познавал с него не спрял и не отвърнал на
жестовете му.
След като паркирал зад блока, където се намирал св.Г., тъжителя И. слязъл от
автомобила си, за да вземе багажа, който трябвало да предаде на приятеля си- св.Г.. Тогава
към него се приближил непознатия мъж, който по-късно тъжителя И. разбрал, че е подс.А..
Още с идването си към него той започнал да му се кара, като му казал, че не трябва да
шофира толкова бързо по тази улица. Тъжителя И. се притеснил от заплашителния тон на
подс.А. и решил да не му отвръща, като продължил да размества багажа в багажника на
автомобила си. В следващия момент вече усетил, че подс.А. се е приближил доста към него
и се обърнал. В този момент подс.А. ударил през лицето тъжителя И. и си тръгнал.
През това време неговия познат- св.Ат., който се намирал на предната седалка в
автомобила на тъжителя И. не излязъл изобщо от нея, като наблюдавал сцената на
огледалото. По негови показания, след като назрял конфликта между тъжителя И. и подс.А.,
той се уплашил и заключил вратите на автомобила. Въпреки това успял да види как подс.А.
ударил тъжителя И. и си заминал. След това слязъл техния общ познат- св.Г., който видял
разигралите се събития през прозореца на апартамента, където бил.
По показания на св.Г., по него време той се намирал в апартамента на друг свой
познат, намиращ се в гр.С., по ул.“С.В.“. Грижел се за апартамента на приятеля си, докато
него го нямало. Същия потвърди, че действително е имал уговорка с тъжителя И. да му
донесе негов сак с дрехи на този адрес и той е дошъл с автомобила си. Св.Г. заяви, че е
видял как тъжителя И. спрял автомобила си зад блока, където се намирал и веднага към него
2
се приближил съсед от къщите наоколо, когото знаел по прякор „Чапая“. Видял как след
приближаването си към тъжителя И., подс.А. нанесъл няколко удара с юмрук в лицето на
приятеля му и след това побягнал в посока към центъра на гр.С.. Всичко това било видяно
от св.Г. през прозореца на апартамента, намиращ се на етаж 3 в блока зад който бил спрял
тъжителя И.. Докато слезе долу, подс.А. вече си е бил заминал.
По показания на св.А. Х.- жената, която живее на съпружески начала с подс.А., по
това време внука им бил навън с дядо си, когато чула от двора на къщата им как по улицита
минала бързо кола. Чула как подс.А. направил забележка на водача на автомобила да кара
по-бавно по улицата, а след това колата спряла в близост. Тогава св.Х. излязла навън и
видяла как подс.А. отишъл до водача на автомобила- тъжителя И., за да се разправя с него.
Започнали да се карат и тогава тъжителя И. посегнал да удари подс.А., но той се отдръпнал,
в следствие на което тъжителя И. загубил равновесие и паднал на земята. Тогава св.Х. взела
внучето си и подс.А. и се прибрали в дома им. Поискала да се обадят на национален телефон
112, но подс.А. отказал. Категорично отрича нейния съпруг- подс.А. да е удрял тъжителя И..
След като инцидента приключил, тъжителя И. решил да подаде жалба до полицията
за действията на подс.А. срещу него, но преди това искал да бъде освидетелстван от съдебен
лекар. Тъй като по него време съдебния лекар се намирал извън града в отпуск, тъжителя И.
посетил ЦСМП- С., където бил прегледан и му бил издаден амбулаторен лист. По-късно, на
06.04.2022г. когато съдебния лекар се върнал на работа бил освидетелстван от него, за което
му било издадено СМУ № 3326/ 06.04.2022г.
Според обясненията на самия подсъдим действително него ден е бил пред дома си,
когато покрай него минавал бързо движеща се кола и спряло в края на улицата. Тъй като
внука му бил навън с него, подс.А. се ядосал на водача и решил да му направи забележка.
След като го видял, че спрял, подс.А. отишъл до тъжителя И., който шофирал автомобила и
му казал, че тази улица е тясна и по нея всеки ден играят деца, а той трябва да минава по нея
по-бавно и внимателно. Започнали да се карат, като в процеса на караницата, тъжителя И.
посегнал срещу подс.А. с някакъв куфар да го удари, но последния успял да се отдръпне и
предпази от удара. Изпънал си ръката с цел да се предпази от удара, а тъжителя в следствие
на неуспешния му опит да го удари залитнал и паднал по лице на земята. След това си
тръгнал, като се прибрал в дома си. Отрича категорично да е удрял по какъвто и да е начин
тъжителя И..
Според заключението на вещото лице д-р Т. И.- съдебен лекар при МБАЛ- С. по
назначената съдебно-медицинска експертиза е видно, че тъжителя И. е получил телесни
увреждания, изразяващи се в контузия на дясната скулна област с кръвонасядане,
представляваща болка и страдание. Горепосочените увреждания представляват по смисъла
на чл.130, ал.2 от НК „лека телесна повреда”. Във връзка с разясненията на вещото лице по
изготвената от него СМЕ е видно, че уврежданията на тъжителя И. са били причинени по
механизмът на удари с или върху твърди тъпи предмети и повърхности и може да бъдат
получени по време, начин и място както е посочил тъжителя, а именно- нанасяне на удар с
отворена длан / шамар / в дясната скулна област.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства: обясненията на подс.А. А., депозираните показания
на свидетелите Цв.Г., Ат. Ат. и А. Х., както и заключението на съдебно-медицинската
експертиза и приетите като доказателства материали.
При оценката на целия доказателствен материал съдът констатира противоречие
между отделните групи доказателствени средства: от една страна защитната теза на
подсъдимият А., подкрепяща се частично от показанията на св.А. Х. / негова съпруга /, от
друга страна– изложените обстоятелства в показанията на другите двама свидетели, и от
трета страна- тези на тъжителя, изложени от него в тъжбата му, подкрепени от заключението
по съдебно-медицинската експертиза и разясненията на вещото лице по нея, както и
3
приетите писмени доказателства.
В тази насока съдът кредитира относимите към главния факт доказателствени
средства, залегнали в третата група такива, включително и изнесеното в тъжбата от
тъжителя И., касаещи обвинението по чл.130, ал.2 от НК, тъй като същите са подкрепени
помежду си, кореспондират с останалия доказателствен материал по делото и са в взаимна
връзка едно спрямо друго.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на св.А. Х., тъй като същата освен,
че не е била пряк свидетел- очевидец на инцидента, е и съпруга на подс.А. / живее без
сключен брак с него на семейни начала от дълги години и имат както съвместни деца, така и
внуци /. Нейните свидетелски показания не следва да се кредитират във връзка с деянието по
чл.130, ал.2 от НК, тъй като същата не е била пряк свидетел-очевидец на инцидента, а е
видяла отдалеч как тъжителя И. замахва да удари подс.А., но не успява и пада на земята.
Такива данни, за подобни наранявания не са налице никъде по делото, не са били
установени и подобни характерни наранявания от страна на вещото лице по време на
освидетелстването на тъжителя на 06.04.2022г. Съда следва да цени показанията на св.Х. и
от плоскостта на качеството на свидетеля, която като съпруга на самия подсъдим е
съпричастна към делото и не би искала да даде показания, които уличават съпруга в
извършването на престъпление. Отделно от това както стана ясно по време на проведеното
съдебно следствие, нейните показания са откъснати от останалия доказателствен материал,
не кореспондират с него и са противоречиви сами по себе си. В тази връзка следва да се има
предвид, че св.Х. заяви, че не е забелязала дали тъжителя И. е имал нещо в ръката си, нито
пък както описва самия подсъдим, той да си е изпънал ръката с цел да се предпази от удара
на тъжителя И.. Следва да се има предвид и обстоятелството, че съобразно приетата като
доказателство схема на мястото, където се е развил инцидента и съобразно изложените
факти в показанията на св.Х., тя не е можела да види как се развиват събитията между
тъжителя И. и нейния съпруг- подс.А.. Поради това съда счита, че показанията на св.А. Х. са
в достатъчна степен компроментирани и не следва да се кредитират като достоверни, още
повече и в предвид съпричастността към изхода на делото, тъй като същата е съпруга на
подс.А..
Налице са известни противоречия и в показанията на водените от страна на
тъжителя И. двама свидетели- св.Цв.Г. и Ат. Ат.. Св.Г. заяви, че от прозореца на
апартамента е видял как подс.А. е нанесъл няколко „боксови“ удара по лицето на тъжителя
И., но такива обективни находки изобщо не са налице. Нещо повече- видно от разясненията
на вещото лице, ако действително е имало такива нанесени удари по лицето на тъжителя И.
от страна подс.А., неговите наранявания биха били съвсем различни и в изразени в доста по-
голяма степен. Нанесените няколко удара с юмрук върху една и съща анатомична област в
боксов стил предполага нанасяне на доста по-тежки увреждания, които биха станали видими
по време на нанасяне на ударите, каквито първоначално не са били установени. За това
свидетелства и издадения амбулаторен лист от ЦСМП- С. от който е видно, че не са
установени подобни наранявания по лицето на тъжителя И..
Показанията на другия свидетел Ат. Ат. са доста объркващи и противоречиви, като
същия заяви, че е видял удар с юмрук от страна на подс.А. към тъжителя И., но след това се
е уплашил и повече не е видял нищо. По същия начин и видно от констатираните
наранявания такива следи от подобен удар по лицето на тъжителя И. не са налице, поради
което съда не приема и тези показания, касателно нанесения удар за достоверни.
Поради изложеното по-горе, съда като съпостави показанията на свидетелите,
посочени по-горе с останалия доказателствен материал, и като намери, че същите не са
достоверни, касателно основния факт на доказване- нанесения удар, мотивира фактическите
си изводи основно върху изложените факти в тъжбата и заключението на изготвената СМЕ,
независимо, че и двамата посочени по-горе свидетели потвърждават именно действието чрез
4
което е била причинена телесната повреда, а именно удар от страна на подс.А. по лицето на
тъжителя И., но с оглед различните им характери и субективните им възприятия се
различават едно спрямо друго. Неоспорим факт е, че и двамата свидетели са видели поне
един удар от страна на подс.А. по лицето на тъжителя И., поради което в тази им част,
показанията на св.Г. и Ат. биха могли да се ценят като достоверни.
Обясненията на подсъдимият А. с оглед защитната му теза, лансирана чрез неговия
защитник, съдът преценява, предвид обстоятелството, че освен доказателствено средство, те
са и средство за защита и определят тяхната защитна позиция. Като доказателствено
средство те следва да се ценят, от една страна, във връзка с останалия доказателствен
материал, а от друга – с оглед собствената им убедителност, логичност, вътрешна
последователност. И предвид разминаванията между двете групи доказателствени средства,
посочени по-горе, съда след като констатира противоречието между тях, а именно- за
спорния факт, който е и ръководен за доказването на престъпление по чл.130, ал.2 от НК-
нанесеният удар от страна на подс.А. към тъжителя И., счита че е напълно доказан чрез
посочените факти в тъжбата, подкрепени изцяло от изготвената СМЕ.
Ръководен от тези положения, съдът направи извода, че първата група
доказателствени средства / показанията на св.А. Х.- съпруга на подс.А. / и обясненията на
самия подсъдим, в частта си по отношение на самият удар / изпълнителното деяние на
престъплението по чл.130, ал.2 от НК за което е бил обвинен подсъдимият / не са в единство
с останалия доказателствен материал, поради което не следва да се кредитират в тази им
част. По същия начин съда преценява и втората група доказателствени средства /
показанията на св.Ат. Ат. и Цв.Г. /, тъй като същите са в протировечие с останалия
доказателствен материал по делото, но касателно нанесения удар биха могли да се приемат
като достоверни, тъй като и двамата свидетели са видели поне един удар от страна на
подс.А. по лицето на тъжителя И..
В останалата си част и с оглед установените противоречия с изяснената фактическа
обстановка, тези показания на посочените свидетели са ирелеватни и не кореспондират по
никакъв начин с останалия доказателствен материал по делото.
Извода си за наличието на нанесеният удар по описания по-горе начин спрямо
тъжителя И. в най-голяма степен съдът обосновава предвид заключението на съдебно-
медицинската експертиза и направените пояснения в с.з. от вещото лице. От същите е
видно, че подобни наранявания може да се получат по начина, описан от тъжителя И. т.е. по
механизмът на удар с отворена длан / шамар / в дясната скулна област. Съобразно
приложените по делото медицински документи вещото лице е приело, че същите може да са
причинени по време, начин и място, както е посочил тъжителя. Обективните находки за тези
наранявания, констатирани от вещото лице са били налице при първичния медицински
преглед на тъжителя И., извършен няколко дни след инцидента- 06.04.2022г. Тъжителя И. е
бил прегледан от вещото лице за което му е бил издаден и съдебномедицинско
освидетелстване № 3326/ 06.04.2022г. От разясненията на вещото лице, дадени от него по
време на съдебното заседание стана ясно, че подобни наранявания, които са били
констатирани по лицето на тъжителя И. не биха могли да бъдат причинени по друг начин,
т.е. по механизма на падане, тъй като не са установени съпровождащи наранявания като
охлузвания или ожулвания, каквито следва да са налице, ако е имало подобно падане и не е
възможно установените травми да бъдат причинени по посочения от защитата на подс.А.
начин чрез падане от собствен ръст. Не биха могли да бъдат и получени подобни
наранявания, ако е бил използван юмрук няколко пъти в лицето на тъжителя И., както
описват св.Ат. и Г., тъй като в този случай уврежданията биха били доста по-тежки и
видими веднага след нанасяне на ударите, а такива обективни данни не са налице, видно от
амбулаторния лист, издаден от ЦСМП- С. непосредствено след инцидента. Травмите
установени по лицето на тъжителя И. не могат да бъдат определени с категоричност дали са
5
били извършени на 02.04.2022г. или по-късно дата, тъй като не е налице медицински
критерий по който да се обоснове това, но според разясненията на вещото лице и
изхождайки от установените наранявания, то е напълно възможно по време на извършения
медицински преглед непосредствено след инцидента в ЦСМП- С. да не са установени
наранявания, тъй като същите се развиват известно време след тяхното нанасяне и с оглед
тяхната слаба симпоматика не стават видими веднага след тяхното нанасяне.
Обстоятелството, че тъжителя И. е бил освидетелстван едва на 06.04.2022г. е обяснимо, тъй
като в него период съдебния лекар е бил в отпуск и се е намирал извън града, поради което и
е нямало как тъжителя И. да бъде освидетелстван в по-ранен момент, дори и при негово
изрично желание.
По време на съдебните прения защитникът на подс.А. поиска от съда да го признае
за невиновен в извършването на престъплението за което е бил обвинен, тъй като
обвинението срещу него не било доказано по безспорен и категоричен начин с оглед
установените противоречия между показанията на свидетелите от една страна и обясненията
на самия подсъдим. Настоящия съдебен състав счита възражението от страна на защитата на
подс.А. за неоснователно, тъй като от наличните доказателства по делото може да се
направи безспорен и категоричен извод, че описаните по-горе наранявания, представляващи
лека телесна повреда, съобразно нормата на чл.130, ал.2 от НК са били причинени от подс.А.
на тъжителя И. в установената по делото обстановка, време и място за което са налице
безспорни доказателства и доказателствени средства, посочени по-горе.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност налагат
следните правни изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият А. е
осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
От обективна страна: Обект на престъплението по чл.130, ал.2 от НК са
обществените отношения, свързани с неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността. Предмет на престъплението са именно тези отношения.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия върху организма на
другиго, което може да предизвика изменения в отделни органи, тъкани или системи на
организма на пострадалия или да предизвика промяна в тяхното функциониране, а именно и
в конкретния казус- контузия на дясната скулна област с кръвонасядане. Изпълнителното
деяние на това престъпление по чл.130, ал.2 от НК, което е от категорията на типичните
резултатни увреждащи престъпления е довършено, като е извършено чрез действие т.е. удар
с отворена длан / шамар / по лицето на тъжителя И. от страна на подс.А..
От субективна страна: Деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното
настъпване, видно от поведението му преди, по време и след извършване на деянието.
Като обсъди въпросите по чл.301, ал.1 и чл.303 от НПК и като съобрази
материалите по делото, смекчаващите и отежняващите вината обстоятелства и
съобразявайки се с целите, визирани по чл.36 от НК и при условията на чл.54 от НК, като
съобрази обществената опасност на подсъдимият и извършеното от него, подбудите за
извършване на престъплението и другите обстоятелства от значение за индивидуализиране
на наказателната му отговорност, както и липсата на такива, които да препятстват
реализирането на тази отговорност, съда определи наказание по вид „глоба” в размер на 200
лева, тъй като подс.А. е осъждан и не е настъпила реабилитация относно неговите
осъждания. В тази връзка спрямо него не може да се приложи и нормата на чл.78а от НК,
6
чрез която същия да бъде освободен от наказателна отговорност с налагането на
административно наказание. При определяне на размера на глобата на подсъдимият А.
съдът прецени както обществената опасност на подсъдимият- сравнително ниска, и
извършеното от него / също сравнително ниска обществена опасност /, конфликта между
него и тъжителя И., подбудите за извършване на престъплението и другите обстоятелства от
значение за индивидуализиране на наказателната им отговорност, както и липсата на такива,
които да препятстват реализирането на тази отговорност.
Като причина за деянието съдът отчита незачитането на правните норми
регламентиращи обществените отношения, свързани с неприкосновеността на физическата
цялост на личността и правото на свободно вземане на решение по вътрешно убеждение,
ниската правна култура на подс.А., както и внезапното напрежение в отношенията между
тъжителя И. и подс.А..
Относно наведените в тъжбата алтернативни искания за повдигане на обвинение по
реда на чл.131, ал.1, т.12 от НК и по чл.320а във вр.с чл.330 от НК, съда счита, че не са
налице данни за тяхното извършване. Деянието не може да се квалифицира, че е извършено
по хулигански мотиви, тъй като хулиганският мотив като елемент от субективната страна на
деянието „телесна повреда” се изразява в демонстрация на явно неуважение към
обществото, издевателстване, употреба на сила, незачитане на човешката личност. В
конкретния казус подсъдимият не е показал това, тъй като е засегнал личните интереси на
пострадалият, причинявайки му телесна повреда. Не са налице и безспорни и категорични
данни за отправена закана за извършването на престъпление по чл.330 от НК, която би
могла да предизвика основателен страх от осъществяването му спрямо тъжителя И. от
страна на подс.А., тъй като такива доказателства не са налични по делото.
С установените по представеният от съда начин действия на подсъдимия, той е
увредил по недопустим начин здравето на тъжителя, причинил му е временно разстройство
на здравето не опасно за живота, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД би следвало да
понесе деликтна отговорност. На репариране в конкретният случай подлежат
имуществените и неимуществените вреди / нанесените му телесни увреждания / на
пострадалият от извършеното спрямо него престъпление. Предвид тези обстоятелства и при
съблюдаване критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД съда приема, че описаните
неимуществени вреди най-пълно биха се възмездили с размер на обезщетението от 1 000
лева, тъй като нанесените телесни увреждания на тъжителя са уронили неговия облик в
обществото, накърнили са неговото самочувствие и са провокирали както стрес, така и срам
у него от извършеното спрямо него деяние. При определяне на размера се взе в предвид
начина по който са били извършени неимуществените вреди, обстоятелствата и
обстановката при които са били извършени, настъпилият вредоносен резултат и др. Относно
имуществени вреди- такива не се претендират от страна на тъжителя, не са налични и
доказателства за тяхното причиняване. Що се касае за акцесорното искане за законна лихва
от датата на увреждането, то то е напълно основателно, тъй като според чл.114, ал.3 от ЗЗД
вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването когато дееца е
известен още тогава, а причинителя се смята в забава и без покана според чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В останалата част иска до размера на претендираното обезщетение от 5 000 лева за
неимуществени вреди съдът отхвърля като неоснователен, необоснован и недоказан, тъй
като няма данни и доказателства от които да е видно, че на тъжителя И. са му били
причинени неудобства извън обичайните за тези наранявания, следващи по-високо
обезщетение. Същото е видно и от разясненията на вещото лице, дадени от него в съдебно
заседание.
Подсъдимият следва да понесе и разноските по делото представляващи разноски по
делото за съдебно- медицинска експертиза и ДТ за завеждане на тъжба в размер на 112 лева,
като от тях 100 лв за съдебно-медицинска експертиза и 12 лв за ДТ за завеждане на дело,
7
като ги заплати по негова сметка.
Отделно от това и съобразно нормата на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият следва
да поеме разноските на тъжителя, касаещи направени от него разходи за адвокатско
възнаграждение като съобразно приетото по делото пълномощно на адв.Д.С. при АК- С.-
проц.представител на тъжителя И., същото възлиза на 800 лева, поради което съда осъди
подс.А. да заплати и тази сума по сметка на тъжителя И..
Подс.А. следва да заплати по сметка на РС-С. и ДТ върху уважената част от
гражданския иск, представляваща 4% върху сумата от 1 000 лв или ДТ в размер на 40 /
четиридесет / лева.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата ще изиграе своята възпираща,
превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/ М. ХРИСТОВ /
8